В четвъртък, 20 април, в Турция ще се състои събитие,

...
В четвъртък, 20 април, в Турция ще се състои събитие,
Коментари Харесай

Газовият интерес обедини Русия и Турция

В четвъртък, 20 април, в Турция ще се състои събитие, което е авансово оповестено за историческо - церемонията по започване на доставките на газ от находището Сакария. Досега Турция не е имала личен газ. В тържествата ще взе участие турският водач Реджеп Тайип Ердоган. Случващото се обаче е директно обвързвано освен с идните президентски избори в Турция, само че и с ползите на Русия. Какво ще стане с съветския газ за Турция и Европа, в случай че Ердоган загуби тези избори?

Въпросите за енергийната сигурност са в центъра на политиката на Ердоган от идването му на власт. Но енергийната сигурност на Турция постоянно е била разбирана от Ердоган освен като непоклатимост на физическите размери на доставките. Според него Турция се нуждае от непоклатимост на вътрешните цени на енергийните запаси: както електрическа енергия, по този начин и газ.

Компоненти на енергийната сигурност на Турция

За постигането на тази непоклатимост през последните четиридесет години в Турция бяха построени с ускорени темпове водноелектрически централи, които към този момент са към 740 и генерират повече от една трета от електрическата енергия в страната. В горните течения на огромните реки на Близкия изток Тигър и Ефрат, ситуирани на територията на Турция, са издигнати към двадесет електроцентрали (и то огромни!).

Тези Водноелектрическа централа бяха издигнати макар митингите на Сирия и Ирак, които пострадаха заради това от изостряне на дефицита на вода. Липсата на вода в пограничните региони подклажда антитурските настроения на живеещите там кюрди. А наличието на кюрдски въоръжени формирования наоколо до турските граници предизвиква турските управляващи да се опитат да открият въоръжен надзор над тези региони. Но това е политическият съставен елемент на въпроса.

В Турция няма останали доста пълноводни реки, на които към момента да не са издигнати водноелектрически централи. Ето за какво неслучайно през 2010 година беше взето решение за създаване на АЕЦ „ Аккую “ по съветски план в Южна Турция.

Очаква се доставката на гориво за атомната централа да бъде осъществена на 27 април. Инсталираната му мощ след стартирането на четирите реактора ще бъде 4800 МВ, което е повече от 5% от всички генериращи мощности в Турция. И като се вземе поради фактът, че за разлика от водноелектрическите централи или вятърната сила, атомните електроцентрали не зависят от климатичните фактори, производството на електрическа енергия в АЕЦ „ Аккую “, съгласно прогнозата, ще бъде към 10% от общото произвеждане на електрическа енергия в страна. Пускането на първия енергоблок на АЕЦ " Аккую " е планувано за края на 2023 година - началото на 2024 година Но изборите в Турция са планувани за 14 май и президентът Ердоган се нуждае от забележими доказателства за триумфа на политиката си.

Третият съставен елемент на енергийната сигурност на Турция след Водноелектрическа централа и АЕЦ (по ред на показване, само че не по важност) е газът. Досега топлоелектрическите централи обезпечават повече от 50% от производството на електрическа енергия. Газът е нужен и на разрастващата се турска промишленост.

Газопроводи

Първоначално казусът с обезпечаването на газ за Турция беше построяването на газопроводи до Турция от страните експортьорки. Първият подобен газопровод беше съветският „ Син поток “ (положен през 2001-2002 година по дъното на Черно море от Архипо-Осиповка, Краснодарски край, до турския град Самсун).

Но Ердоган се опита да не стане подвластен от един източник и Турция стана един от дейните участници в плана „ Набуко “, който предвиждаше построяването на газопровод от иранското находище Южен Парс до турския град Ерзурум. Проектът стартира да се създава през 2002 година, само че заради наказания против Иран е замразен.

Успоредно с това през 2004 година стартира построяването на газопровода Баку-Тбилиси-Ерзерум (Южнокавказкия газопровод) с потенциал 20-30 милиарда кубически метра, който обезпечава доставките на азербайджански газ за Турция. През 2015–2019 година той беше уголемен до западната граница на Турция и беше приключено построяването на Трансанадолския газопровод (накратко ТАНАП). След това стана допустимо превозването на газ до Европа от каспийските полета на Азербайджан.

Нарастващото търсене на газ от Турция и залогът на Ердоган върху руско-европейските несъгласия доведоха през 2014 година до появяването на плана „ Турски поток “. Русия, принудена да се откаже от строителството на " Южен поток " по дъното на Черно море към България поради враждебното отношение към този план на ръководещите структури на Европейския съюз, предложи да го преориентира към Турция.

До януари 2020 година беше пуснат " Турски поток ", Турция усили доставките на газ и намерения за преноса му. През декември 2020 година газът от „ Турски поток “ стартира да тече към Сърбия. След завършването на свързващия сектор сред Сърбия и Унгария през юли 2021 година съветският газ през " Турски поток " стартира да тече към Унгария, а по-късно към България, Румъния и Гърция.

Турски газов хъб

И в този момент, в подтекста на скъсването на директните връзки на Русия с Европа, Ердоган се изкушава да приложи скица на газовия пазар, сходна на съветската скица за успореден импорт. Само в противоположната посока. Газът, който Турция ще продава на Европа, ще бъде " турски " без значение от произхода му. Турция към този момент разгласи, че може да бъде основан нов хъб покрай границите на Турция с Гърция и България.

Но в случай че е относително елементарно да се направи „ латвийска примес “ от съветската петролна марка „ Урал “, то за стартирането на пълностоен газов хъб е нужна диверсификация на източниците на синьо гориво. Само тогава Турция ще може да претендира за ролята на център освен за физически пренос, само че и за установяване на цените.

И от тази позиция стартирането на лично газово находище отстранява редица проблеми за Турция. Газовото находище Сакария беше намерено в Черно море през 2020 година През идващите години се възнамерява да се създават до 4 милиарда кубически метра газ.

Турският парламент към този момент утвърди промени в структурата на държавната нефтена и газова компания БОТАС, с цел да трансформира Турция в енергиен център. Вносът на газ ще бъде либерализиран както за БОТАС, по този начин и за субектите от частния бранш, само че тези разпореждания няма да се ползват за импорт на полутечен природен газ и спотов газ от тръбопроводи. Преведено на съветски това значи, че Турция пази правото си на лично ценообразуване за изнасяния газ и няма да обръща внимание на спот цените в Европейски Съюз. И с цел да има независимост на маневриране в неподходяща ценова среда, турските управляващи към този момент оповестиха желанието си съществено да разширят индустриалния си потенциал за ВПГ и да усилят мощностите за предпазване на природен газ.

Какво се пробва да направи Ердоган

Евтините (доколкото е допустимо днес) електричество и газ са сериозни за Турция. Евтиният газ и електричество са значими за турските хотели. В края на краищата туризмът е значима част от турската стопанска система и възходящите разноски за отопление/климатизация ще анулират ценовото преимущество на турските курорти. А делът на съветските туристи е забележителен за сектора. Но постоянните и ниски цени на силата са още по-необходими за Турция, с цел да подсигурява конкурентоспособността на турската промишленост.

Към момента на разпадането на Варшавския контракт приносът на индустрията в Брутният вътрешен продукт на Турция е доста по-малък, в сравнение с в България. Оттогава доста вода е изтекла. Днес българската индустрия генерира пет пъти по-малък принос към Брутният вътрешен продукт на страната от турската (27,1 милиарда $ против 134,4 милиарда долара).

През годините на участие в Европейски Съюз България се деиндустриализира. А Турция, която по този начин и не беше позволена в Европейски Съюз, в противен случай, мина през индустриализация (може би по тази причина не я позволиха?) и през днешния ден, наред с Германия и Холандия, е една от най-експортно насочените стопански системи в Европа.

За разлика от Германия, която до неотдавна имаше голям външнотърговски остатък, комерсиалният баланс на Турция е непрекъснато негативен. Следователно проблемите с достъпа до експортните пазари незабавно се отразяват във утежняване на платежния баланс, което по предписание води до рухване на турската лира. И забележителен дял от вноса на турския пазар незабавно трансформира обезценяването на националната валута в увеличение на потребителската инфлация. Досега Ердоган жертваше стабилността на лирата в името на ниските лихви на централната банка и поддържането на икономическия напредък.

Ами в случай че Ердоган загуби?

Консервативните гласоподаватели на Ердоган са най-вече от селските региони и индустриалните анклави. Те са загрижени за стабилността на цените на главните артикули, на първо място на брашното (оттук и ползата на Ердоган към Зърнената сделка). Малките турски компании (и промишлеността също) се тормозят от лихвите по заемите. Отслабването на турската лира и за двете значи повишение на конкурентоспособността им на външните пазари и понижаване на конкурентоспособността на вноса на вътрешния пазар. За туристическия бранш и дребния бизнес отслабването на лирата също не е сериозно: по-ниските цени на хотелите значат, че ще дойдат повече туристи.

Турците, които имат право да гласоподават на избори, само че работят в Европа, не се опасяват от отслабването на лирата. Колкото по-слаба е лирата по отношение на еврото, толкоз по-богати са в съпоставяне със сънародниците си. И мощният народен водач ги впечатлява, тъй че европейската турска диаспора е забележителен запас от гласове за Ердоган.

Избирателите на турската съпротива са най-вече поданици на огромните градове (неслучайно кметовете на Анкара и Истанбул са представители на опозицията). Опозиционните гласоподаватели са представители на междинната класа, работещи в огромни (често чуждестранни) компании, информационно-технологичния бранш, изобретателната промишленост и впрочем.. Техните действителни приходи (получени в лири) директно зависят от турската валута. И колкото по-бързо отслабва, толкоз по-рязко падат те от горната междинна класа към по-ниските ѝ сегменти.

Бизнесът, който поддържа турската съпротива, нормално се свързва с вносни услуги. Той се нуждае от твърда лира и опазване на приходите на богатите и заможни пластове от популацията. Проблемите на турските селяни не вълнуват изключително опозиционните водачи, тъй като те гласоподават за съперника им. Бизнесът, който обслужва вноса, не се нуждае от мощна турска промишленост, тъй че напъните на Ердоган да поддържа ниска рента (което води до намаляване на турската лира) не се приветстват от тях. Тяхната рецепта за битка с инфлацията и обезценяването на лирата е строга парична политика и повишение на лихвите. В подмяна те дават обещание на турските индустриалци възобновяване на договарянията за присъединение към Европейския съюз или най-малко за разширение на достъпа на турски артикули до европейския пазар.

Фактът, че в случай че опозицията пристигна на власт, външнополитическата ориентировка на Турция ще стане по-проевропейска, не предстои на подозрение. Друго е, че стоплянето на връзките с Европейски Съюз няма да помогне доста на турския експорт. Европейският съюз е податлив да пази вътрешния пазар, чийто потенциал се свива по време на рецесията. Проевропейската позиция на турската съпротива, в случай че завоюва изборите, ще докара до присъединение на Анкара към антируските наказания. Или най-малкото до доста понижаване на паралелните вносни доставки за Русия.

В енергетиката позицията на Турция и в този случай ще бъде съгласувана с Европейския съюз. Ако Европа избра да получава съветски газ през Турция (макар и официално не като съветски, а като азербайджански или турски), съдействието сред Анкара и Москва в газовия бранш ще продължи. Ако Европа не желае да се занимава с Турция като газов хъб, а избира да я сведе до един от елементарните снабдители, победилата съпротива може да понижи вноса на газ от Русия.

Разбира се, в случай че със „ Синия “ и „ Турския поток “ не се случи същото, както със „ Северния поток “. Последното, апропо, може да се случи срещу волята на Европа.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: 

и за канала ни в Телеграм: 

Влизайте непосредствено в сайта   . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР