Обичащото сърце е началото на всички знания - ТОМАС КАРЛАЙЛ
Томас Карлайл (1795 – 1881) е шотландски публицист и мъдрец. Роден е в нормално селско семейство.
Родителите му го насочват към духовна кариера. На 14 години постъпва в Единбургския университет.
Нежелаейки свещеническо занятие, след довеждане докрай на университета става преподавател по математика в провинцията, само че скоро се завръща в Единбург.
Изхранвайки се от инцидентни литературни поръчки, известно време се занимава интензивно с право, готвейки се в това време за юрист, само че и това желание захвърля небрежно, увличайки се съществено от немска литература.
Произведенията на Карлайл са проникнати от устрема да се изясни напредъка на човечеството с живота на обособената издигната персона воин, да постави в основата на цивилизацията извънредно нравственият дълг.
Политическата му стратегия се лимитира до проповядване на труда, нравственото възприятие и вярата.
На компликациите могат да устоят стотици хора, а на благополучието единствено единици.
Всяка корона на славата е в това време венец от тръни.
Мълчанието е надълбоко като Вечността; диалозите са плитки, като Времето.
Героизмът е преди всичко способността за деяние.
Този, който не е направил нищо, не знае нищо.
Ако желаете да попречите на човек да прави нещо, накарайте го да приказва по тази тематика: колкото повече хора приказват, толкоз по-малко имат податливост да вършат.
Който не умее да мълчи, до момента в който не настане време да приказва и работи, той не е същински човек.
Ако човек не прави всичко, което е по силите му, то той не извършва своят дълг.
Човекът се демонстрира в своите дейности, а не в мислите си, колкото и благородни да са тези мисли.
Насмешката е езикът на дявола.
Битката, която в никакъв случай не приключва, е борбата на вярата против неверието.
Всяка промяна, с изключение на моралната е безполезна.
Ако се съмнявате дали да целунете хубаво момиче, постоянно вземайте решение в нейна изгода.
Човек не може да бъде непоправимо неприятен, в случай че се смее най-малко един път от душа.
Един елементарен човек, който е благополучен в брака, е доста по-щастлив от талант, който живее самичък.
Всеки човек под шапката си има собствен спектакъл, където се разпростират драми, постоянно по-сложни от тези, които са в театрите.
Станете почтен човек и тогава можете да сте сигурни, че е останал един шарлатанин по-малко в света.
Имам огромната упоритост да умра от безсилие, а не от досада.
Човек без цел е като транспортен съд без рул.
Човек с ясна цел ще се движи даже по най-трудния път. Човек без никаква цел няма да напредне и по най-гладкия път.
Историята е квинтесенция от злословия.
Никой не знае какво ще прави тълпата, още повече – самата тя.
Не имам вяра в груповата мъдрост на невежите човеци.
За множеството хора истината значи меродавност, нещо, което може да се мери с броя гласове, получени в нейна изгода.
Новата позиция постоянно е в малцинство.
Когато почувстваме яд в разногласието, ние към този момент не спорим за истината, а за себе си.
Обичащото сърце е началото на всички познания.
Любовта постоянно е началото на знанието, защото огънят е от светлина.
Господ благославя положителните хора, тъй като тези хора благославят цялото човечество.
Богатството на индивида е в нещата, които обича и благославя и поради които го обичат и благославят.
Материята сама по себе си, външният веществен свят е или нищо, или артикул на човешкото въображение.
Музиката със своята мелодия ни довежда до самия борд на вечността и ни дава опция да разберем нейното великолепие в границите на няколко минути.
Цялата галактика е единствено голям знак на Бог.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Дори нещастието да обичаш, може да е благополучие – ЕРИХ ФРИД
