В България няма нито желание, нито готовност за предсрочни парламентарни

...
В България няма нито желание, нито готовност за предсрочни парламентарни
Коментари Харесай

Доган: В България няма нито желание, нито готовност за предсрочни парламентарни избори

В България няма нито предпочитание, нито подготвеност за предварителни парламентарни избори. И таман по тази причина, в случай че волята им за власт надделее над концепцията за личната им сигурност като политически партии, предварителни парламентарни избори са вероятни. Това съобщи почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган в словото на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган пред елита на тържеството по случай настъпването на Новата 2020 година Според него е необходим рестарт на демократичния модел, а властта е опиум за елита. Ето и цялостният текст на словото на Доган:

" Разбираемо е, че тази година е необикновен маркер в нашето политическо битие, тъй като тя бележи един цикъл в развиването на страната и на Движението: 30 години Преход - 30 години Движение за права и свободи.

Но на първо място желая да ви поздравя за сполучливото показване на Местни избори-2019. Безспорно е, че Движение за права и свободи утвърждава и уголемява наличието си в локалната власт. На всички ви е ясно, че това е надстроен потенциал за по-добро показване на последващи парламентарни избори. В този подтекст има неудачи и проблематични обстановки в някои райони, само че се надявам, че след прецизни разбори ще предприемете ограничения и тактики за тяхното превъзмогване.

Фразата " 30 години Преход - 30 години Движение за права и свободи " се произнася относително елементарно. Но започнеш ли да я осмисляш в действителни измерения като мотивация, модели на политическо държание с дейности и противопоставяния, имаш възприятието, че по-скоро се занимаваш с драматургия, а не с политика. Затова от моя позиция няма нужда да се прави ретроспективен разбор на генетичната политическа връзка на Прехода с появяването на Движение за права и свободи в общественото пространство, тъй като субективното изместване на ролевата значителност в този развой ще бъде неизбежно.

Като препрочитам разнообразни страници с разбори и персонални мемоари на участници в Прехода за прощален път се увещавам, че ретроспективното изместване е проклятието и достолепието на историята, когато е третирана с " персонално присъединяване " и от близка отдалеченост. Оказва се, че в някои случаи да пишеш История е еднакво, даже по-значимо, от това да правиш История.

Темата за Прехода сякаш е на път да се трансформира в " историческа действителност " и официално е предметна област на проучване от анализатори и историци. Но таман поради " близката отдалеченост " и " персоналното наличие " действителността на Прехода е от хибриден вид с очевидно доминиране на политическото над историческото. Затова оценките за Прехода като предписание си опонират, даже взаимно изключват. Но тази привидна справедлива несигурност на полезности, позиции и оценки за 30-годишен интервал от най-новата история на страната е естествен феномен в изискванията на народна власт. Проблемът е, че се появи ново потомство, което възприема действителността на Прехода с изкривени оценки и позиции или като недовършен развой без котва.

Разбира се, една от значимите предпоставки за това е събитието, че забележителна част от начинателите и пострадалите от Прехода настоящо участват в политическия набор на общественото пространство. В емблематичен смисъл това са БСП-СДС-ДПС, които са надалеч от реализиране на единодушие за действителните им функции в този развой.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР