Бившата здравна министърка с въпроси към служебния си колега
Уважаеми публицисти и жители,
Подготвих това изказване във връзка на персоналните нападки отправени към мен от министъра на опазването на здравето в сегашния служебния кабинет, поради хипотетична от него моя персонална виновност и съучастничество в дефицита на медикаменти в България. Направих го и тъй като мнозина от вас се свързаха с мен с молба за позиция, само че също по този начин и заради обстоятелството, че тематиката за обезпечаването на нужните за лекуване на територията на страната медикаменти е с висока сензитивност, а в последните месеци се излъчи непълна и манипулативно поднесена на медиите информация, която може да докара единствено до образуването на погрешни настройки и нереалистични упования и да понижи още повече доверието на жителите в системата на опазване на здравето.
Изучавам и проучвам въпросите, касаещи дефицита на лекарствени артикули, доста преди 02.08.2022 година – датата, на която бе назначено служебното държавно управление (има-няма 4-5 месеца). Имах професионалния късмет фокусирано и всеобхватно да проучвам проблематиката на дефицита на лекарствени артикули от позицията на член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули (10 месеца), на изпълнителен шеф на Изпълнителната Агенция по Лекарствата към Министъра на здравепозаването (4 години), като ръководител на УС на Българския фармацевтичен съюз (22 месеца), 8 месеца като министър на опазването на здравето и 14 години като учител по фармацевтично законодателство и лекарствена политика. В тези си качества съм имала достъп до нужната информация на национално и районно равнище, от разнообразни източници – притежатели на позволения за приложимост, търговци на едро с медикаменти, аптеки, сигнали от жители и пациентски организации и прочие Участвала съм в доста интернационалните срещи, отдадени на казуса за дефицита на медикаменти, който не е неповторим за България. Няма страна в Европейски Съюз, в която да няма дефицит на едни или други медикаменти. И в това време няма страна в Европейски Съюз, където по този начин еднопосочно, преднамерено и популистки в “удобни ” моменти да се играе по тънката нишка на нервите на хората, употребявайки казуса с дефицита с медикаменти, създавайки “виновни ”, които да се предложат за залъгалка, до момента в който се прикрива интелектуалната и административна отпадналост (или може би инетрес) за изцяло решение на казуса, което да бъде стабилно във времето. Винаги самодейно съм търсила и изисквала в другите си качества съответно и всеобхватно решение на този проблем, към който години наред не се подхожда професионално (за което ви напомням, че получих обвиняване от Софийската Районна Прокуратура за всяване на суматоха, до момента в който бях ръководител на УС на БФС) и по тази причина, когато станах министър на опазването на здравето, както и по отношение на няколко публично постъпили сигнали за нередности във действието на Специализираната електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули, включени в Позитивния лекарствен лист в България (СЕСПА), разпоредих инспекция на системата. Наред с десетките неофициални сигнали по време на работни срещи, отдадени на обезпечаването на популацията с нужните им медикаменти, които съм получава през този интервал, Министерство на здравеопазването разполага и с публично изпратените писма от европейски и български организации по отношение на нарушавания във функционалността и приложимостта на СЕСПА. В резултат на инспекцията, ми бе възложен отчет (вх. № ПО-16-1075/08.02.2022 година на „ Информационно обслужване “ АД), в който бе отразено, че прилаганата от ИАЛ формула се разминава по отношение на тази заложена в чл.217б ал.5 от Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина. Решението за промяна на формулата е взето въз основата на констатациите от отчета, който е 82 страници с приложенията, и не е плод на моментно въодушевление, неточност (както я назовава доктор Меджидиев) или интерес, а единствено на отговорността, която към оня миг носех, да осигуря спазването на закона. Каквато отговорност има все още и служебния министър. Законът не се е трансформирал от този момент...
Понеже през днешния ден доктор Меджидиев, по този мотив е направил изказване, че “не може да не оцени като неверна ” постъпката ми да се приложи само вероятната формула по закон, аз желая да насочва към него няколко въпроса. От по кое време и в чий свят, дейностите, които имат за цел да възвърнат спазването на закона се дефинират като “грешни ”? Правилно ли щеше да бъде по неговия критерий, когато отчета от инспекцията, който ми е показан демонстрира, че законовите условия са нарушени, аз да си затворя очите? За да се усили броят на следените медикаменти са нужни законови промени. Част от обсъжданите сега оферти са на практика неприложими – като например следене на наличностите от лекарите и попълването на атрибутите от хартиената рецепта в електронна форма от фармацевтите, на място в аптеката. Последното освен доста ще забави времетраенето на отпущането на лекарствени артикули, само че и представете си, в случай че липсва най-малко един атрибут и системата не го одобри, какво би трябвало да направи фармацевта – да вкара нещо погрешно ли? Познават ли даващите тези оферти спецификата на работата в аптека? Или на логистичните процеси в складовете на едро с медикаменти? Каза ли някой, че множеството изчезнали медикаменти имат лечебни и генерични други възможности, и че действително не е належащо пациентите да практикуват “аптечен туризъм ” в търсене на тъкмо несъмнено комерсиално название, в случай че лекарят се възползва от правото му, което съществува и все още в законодателството, да предписва генерично?
За да се реши трайно казуса с дефицита на медикаменти, или най-малко да се ограничи до търпимия най-малко, е належащо да се позволи генеричното заменяне от фармацевтите или да се вкара наложително определяне под генерично название, да се промени нормативната уредба за ценообразуването, да се подтиква паралелния импорт на медикаменти, да се вкара цялостна цифровизация на процесите и прочие И в тази връзка имам още един въпрос към доктор Меджидиев: Защо, когато пое поста на министър, едно от първите му дейности бе да анулира наложителното електронно определяне на антибиотици, което щеще да влезе в действие от 1.11.2022 година, в случай, че тематиката за нерационалната приложимост на антибиотици и антибиотичната устойчивост е непрекъснато настояща в България и бе изключително изострена по време на пандемията?
Скъпи публицисти,
бих желала да ви насърча да зададете тези въпроси на доктор Меджидиев, както и да поискате отчета от инспекцията на СЕСПА по законоустановения ред (ЗДОИ), защото безспорно въпросът за дефицита на медикаменти е въпрос от публично значение и този закон е използван.
Накрая бих желала да моля към представителите на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт, които имат касателство към генезиса, ръководството и разгласяването на казуса с дефицита на медикаменти – апелирам, вслушайте се в и анализирайте решенията, които ви оферират хората, които са дългогодишни специалисти по лекарствената политика и които работят в региона на лекарствоснабдяването, а не просто четат отчети и разбори. Използването на дефицита на медикаменти за популистки цели може да обслужва нечии ползи и лобита, само че основава неправилни настройки и единствено задълбочава в дълготраен проект немощта за обезпечаването на достъп до нужните за лекуване медикаменти.
12.01.2023 година, гр. София
Проф. Асена Сербезова, дф
Подготвих това изказване във връзка на персоналните нападки отправени към мен от министъра на опазването на здравето в сегашния служебния кабинет, поради хипотетична от него моя персонална виновност и съучастничество в дефицита на медикаменти в България. Направих го и тъй като мнозина от вас се свързаха с мен с молба за позиция, само че също по този начин и заради обстоятелството, че тематиката за обезпечаването на нужните за лекуване на територията на страната медикаменти е с висока сензитивност, а в последните месеци се излъчи непълна и манипулативно поднесена на медиите информация, която може да докара единствено до образуването на погрешни настройки и нереалистични упования и да понижи още повече доверието на жителите в системата на опазване на здравето.
Изучавам и проучвам въпросите, касаещи дефицита на лекарствени артикули, доста преди 02.08.2022 година – датата, на която бе назначено служебното държавно управление (има-няма 4-5 месеца). Имах професионалния късмет фокусирано и всеобхватно да проучвам проблематиката на дефицита на лекарствени артикули от позицията на член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули (10 месеца), на изпълнителен шеф на Изпълнителната Агенция по Лекарствата към Министъра на здравепозаването (4 години), като ръководител на УС на Българския фармацевтичен съюз (22 месеца), 8 месеца като министър на опазването на здравето и 14 години като учител по фармацевтично законодателство и лекарствена политика. В тези си качества съм имала достъп до нужната информация на национално и районно равнище, от разнообразни източници – притежатели на позволения за приложимост, търговци на едро с медикаменти, аптеки, сигнали от жители и пациентски организации и прочие Участвала съм в доста интернационалните срещи, отдадени на казуса за дефицита на медикаменти, който не е неповторим за България. Няма страна в Европейски Съюз, в която да няма дефицит на едни или други медикаменти. И в това време няма страна в Европейски Съюз, където по този начин еднопосочно, преднамерено и популистки в “удобни ” моменти да се играе по тънката нишка на нервите на хората, употребявайки казуса с дефицита с медикаменти, създавайки “виновни ”, които да се предложат за залъгалка, до момента в който се прикрива интелектуалната и административна отпадналост (или може би инетрес) за изцяло решение на казуса, което да бъде стабилно във времето. Винаги самодейно съм търсила и изисквала в другите си качества съответно и всеобхватно решение на този проблем, към който години наред не се подхожда професионално (за което ви напомням, че получих обвиняване от Софийската Районна Прокуратура за всяване на суматоха, до момента в който бях ръководител на УС на БФС) и по тази причина, когато станах министър на опазването на здравето, както и по отношение на няколко публично постъпили сигнали за нередности във действието на Специализираната електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули, включени в Позитивния лекарствен лист в България (СЕСПА), разпоредих инспекция на системата. Наред с десетките неофициални сигнали по време на работни срещи, отдадени на обезпечаването на популацията с нужните им медикаменти, които съм получава през този интервал, Министерство на здравеопазването разполага и с публично изпратените писма от европейски и български организации по отношение на нарушавания във функционалността и приложимостта на СЕСПА. В резултат на инспекцията, ми бе възложен отчет (вх. № ПО-16-1075/08.02.2022 година на „ Информационно обслужване “ АД), в който бе отразено, че прилаганата от ИАЛ формула се разминава по отношение на тази заложена в чл.217б ал.5 от Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина. Решението за промяна на формулата е взето въз основата на констатациите от отчета, който е 82 страници с приложенията, и не е плод на моментно въодушевление, неточност (както я назовава доктор Меджидиев) или интерес, а единствено на отговорността, която към оня миг носех, да осигуря спазването на закона. Каквато отговорност има все още и служебния министър. Законът не се е трансформирал от този момент...
Понеже през днешния ден доктор Меджидиев, по този мотив е направил изказване, че “не може да не оцени като неверна ” постъпката ми да се приложи само вероятната формула по закон, аз желая да насочва към него няколко въпроса. От по кое време и в чий свят, дейностите, които имат за цел да възвърнат спазването на закона се дефинират като “грешни ”? Правилно ли щеше да бъде по неговия критерий, когато отчета от инспекцията, който ми е показан демонстрира, че законовите условия са нарушени, аз да си затворя очите? За да се усили броят на следените медикаменти са нужни законови промени. Част от обсъжданите сега оферти са на практика неприложими – като например следене на наличностите от лекарите и попълването на атрибутите от хартиената рецепта в електронна форма от фармацевтите, на място в аптеката. Последното освен доста ще забави времетраенето на отпущането на лекарствени артикули, само че и представете си, в случай че липсва най-малко един атрибут и системата не го одобри, какво би трябвало да направи фармацевта – да вкара нещо погрешно ли? Познават ли даващите тези оферти спецификата на работата в аптека? Или на логистичните процеси в складовете на едро с медикаменти? Каза ли някой, че множеството изчезнали медикаменти имат лечебни и генерични други възможности, и че действително не е належащо пациентите да практикуват “аптечен туризъм ” в търсене на тъкмо несъмнено комерсиално название, в случай че лекарят се възползва от правото му, което съществува и все още в законодателството, да предписва генерично?
За да се реши трайно казуса с дефицита на медикаменти, или най-малко да се ограничи до търпимия най-малко, е належащо да се позволи генеричното заменяне от фармацевтите или да се вкара наложително определяне под генерично название, да се промени нормативната уредба за ценообразуването, да се подтиква паралелния импорт на медикаменти, да се вкара цялостна цифровизация на процесите и прочие И в тази връзка имам още един въпрос към доктор Меджидиев: Защо, когато пое поста на министър, едно от първите му дейности бе да анулира наложителното електронно определяне на антибиотици, което щеще да влезе в действие от 1.11.2022 година, в случай, че тематиката за нерационалната приложимост на антибиотици и антибиотичната устойчивост е непрекъснато настояща в България и бе изключително изострена по време на пандемията?
Скъпи публицисти,
бих желала да ви насърча да зададете тези въпроси на доктор Меджидиев, както и да поискате отчета от инспекцията на СЕСПА по законоустановения ред (ЗДОИ), защото безспорно въпросът за дефицита на медикаменти е въпрос от публично значение и този закон е използван.
Накрая бих желала да моля към представителите на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт, които имат касателство към генезиса, ръководството и разгласяването на казуса с дефицита на медикаменти – апелирам, вслушайте се в и анализирайте решенията, които ви оферират хората, които са дългогодишни специалисти по лекарствената политика и които работят в региона на лекарствоснабдяването, а не просто четат отчети и разбори. Използването на дефицита на медикаменти за популистки цели може да обслужва нечии ползи и лобита, само че основава неправилни настройки и единствено задълбочава в дълготраен проект немощта за обезпечаването на достъп до нужните за лекуване медикаменти.
12.01.2023 година, гр. София
Проф. Асена Сербезова, дф
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ