Uriah Heep е група, която не се нуждае от представяне

Uriah Heep е група, която не се нуждае от показване за феновете на класическия рок.

Прекрасната традиция с посрещането на първото утро на месец юли неизбежно прави тази ария най-известната тяхна комбинация у нас. Но Uriah Heep надалеч не е само July Morning, както и не трябва да бъде свързвана единствено с изнеслите доста концерти по нашите ширини Джон Лоутън и Кен Хенсли (и двамата към този момент покойници).

Uriah Heep е група, сменила куп музиканти и минала през разнообразни столетия в развиването си. Сега имаме мотив да си напомним един изключително знаков миг за групата и да отбележим неговата годишнина – тъй като тъкмо преди 50 години британците издават може би най-недооценения шедьовър на прогресив рока.

Албумът Sweet Freedom излиза на 3 септември 1973 година и в него петимата от Uriah Heep се разпростират доста повече от преди, изследват нови стилове и комбинират своя хеви метъл заряд с комплексните и многопластови прогресив въздействия в своите композиции.

Резултатът е един същински албум за ценители, появил се в златните времена на рок музиката. С него Uriah Heep се утвърждават като едни от доайените на хеви метъла, въпреки че надалеч не са толкоз почитани, колкото да вземем за пример Black Sabbath, Led Zeppelin или Deep Purple.

Трудно е да приказваме за един-единствен „ златен “ състав на бандата, само че несъмнено този от 1972-1975 година се приближава най-вече до това определение.

Тогава дружно с Бокс са Кен Хенсли плюс артиста Дейвид Байрън, басиста Гари Тейн и Лий Керслейк на барабаните. Мелодичните и идейни бас партии на Тейн дружно със стегнатите бийтове на Керслейк идеално допълват останалия състав и разрешават на Uriah Heep да доближат до рядко изследвани до тогава територии. В началото на 70-те групата залита по психеделичния рок с албума Look at Yourself (1971) и през идната година усъвършенства сработеността с новите фигури в състава с Demons and Wizards – баснословен фентъзи албум с един крайник в хеви метъла и един в окултния рок.

В идващия албум The Magician’s Birthday обаче групата бележи оттегляне и композициите стават прекомерно оплетени и разфокусирани. За малко наподобява, че Uriah Heep запада и че най-хубавите песни на петорката към този момент са зад тила ѝ. Но тогава идва самобитният връх със Sweet Freedom.

Фронтменът Байрън е същинска звезда със своята харизма и изнесени, театрални вокали. Емоционалните партии на орган, свирени от кийбордиста Хенсли, и динамичните китари на Мик Бокс придават на Uriah Heep особено звучене, а насъбраният опит и рутина си личат от ден на ден – Sweet Freedom е шестият албум на бандата, и то публикуван единствено три години след първия.

За новото издание музикантите възприемат друг метод и се отдалечават от приказните текстове, пишат на по-достъпни тематики и изцяло основават по-лесни за разбиране песни, без обаче да жертват комплексните детайли в музиката си.

Успехът на водещия сингъл Stealin оказва помощ на албума да доближи златен статут, само че неговата орис е да бъде подценен бисер, останал в сянката на титанични издания от същата година като The Dark Side of the Moon на Pink Floyd и Houses of the Holy на Led Zeppelin.

Wonderworld (1974) обаче е отчаяние и за почитателите на бандата, и за самите музиканти, и за рецензията, а продажбите са прекомерно скромни. По-нататък Uriah Heep се завръща към ранното си звучене, само че и идващите два албума не престават отрицателната наклонност и Дейвид Байрън напуща, с цел да постави печален завършек на една цяла епоха за групировката.

В лицето на Sweet Freedom обаче, Байрън и останалите оставят след себе си необикновен образец за рок с хеви метъл и прогресив детайли, звучащ по едно и също време автентично, пробно и хитово. 

Днес надали мнозина биха загатнали Sweet Freedom, когато изреждат най-великите прогресив албуми, само че половин век след излизането си изданието не е изгубило своята стойност. Тъкмо в противен случай –