Хулиганството - дребно, политическата му употреба - гигантска
Управляващите изцяло се ошашавиха, откакто към този момент борят врагове - в тази ситуация е фотожурналистът от " Клуб Z " Веселин Боришев, опитващ се да си прави работата, по милиционерски декрет, настоящ и сега - 30 години след началото на демократичния преход у нас. Предназначението на Указа за битка с дребното безчинство (УБХД) преди 1989 година бе да вкара някой дългокос, инакомислещ или слушащ западна музика в арест или тухларна. Сега Министерство на вътрешните работи го обърна против публицистите. Боришев бе задържан, тъй като е снимал служители на реда, събиращи се преди митинга против номинацията на Иван Гешев за основен прокурор. Държан бе 24 часа в ареста. А откакто съдът го пусна, Столична дирекция на вътрешните работи си разреши да пусне анонимно известие, с което внушаваше, че журналистът е бил пийнал и буйствал и по тази причина трябвало да бъде съден тъкмо по УБХД.
" Този декрет, който е от 1963 година,
продължава да служи за кавга с неуместните
Въпреки многократните усилия през годините той да отпадне това не се случва. Полицията продължава да го употребява като наказателна мярка ", обясни незабавно след ареста адвокатът на фоторепортера Николай Хаджигенов, представен от Клуб Z. Той напомни и че служителите на реда могат да бъдат снимани в случаите, когато са на работа.
Часове по-късно управлението на Министерство на вътрешните работи взе внезапно завой и се извини, а министър председателят Бойко Борисов разгласи, че в този момент, незабавно, сяда с правосъдния министър да пишат законодателни промени, с които да трансформират или напряко да анулират въпросния УБХД.
Случаят още веднъж сложи на дневен ред въпроса по какъв начин е допустимо 20 години откакто новата конституция, която разпореди България да се ръководи единствено по закони, да има цели области, които се контролират от укази, издадени или от Държавния съвет, или президиума на социалистическото Народното събрание.
За първи път с този проблем ГЕРБ се сблъска по време на първото ръководство на Бойко Борисов през 2011 г. Тогава излязоха две решения против България на Съда по правата на индивида в Страсбург, както и от решение на Конституционния съд, които показаха, че неналичието на опция за обжалване на наказванията, наложени по указа, опонира на главния закон. ГЕРБ обаче не анулира указа, а единствено го промени - може би тъй като
тази партия в никакъв случай не е била мощна в законодателната активност
и единствено кърпи закони, а няма потенциал да направи нови, или пък тъй като този документ й служеше идеално при оправянето с митинги. Така или другояче тогава просто бе записан нов текст, който, предвиди решението на районния арбитър, с което се постанова административно наказване, да предстои на обжалване в период до 24 часа пред съответния областен съд. Направена беше и още една смяна - вкара се наказване " безплатен труд в интерес на обществото в размер от 40 до 160 часа ". Контролът по осъществяването се разпорежда на кмета на съответната община, като при отвод да се изтърпи наказването съответното лице ще бъде заменяно с санкция.
Така всички противоречиви текстове в указа си останаха. А те по никакъв начин не са малко или безобидни. Защото всеки, който псува, ругае, спори или стачкува шумно, може да попадне под ударите на този декрет и да се озове зад решетките минимум за 15 дни. Особено
в случай че гневът му е ориентиран към държавни служители.
Доказателство за това е фактът, че и през днешния ден указът се употребява интензивно. Най-често от указа си патят хората, които не се подчиняват на служители на реда. Така да вземем за пример, в случай че представител на Министерство на вътрешните работи ви изиска прекомерно безсрамно, съгласно вас, документите и вие му откажете, напряко попадате под определението " оскърбително отношение към органите на реда " и може да отнесете най-малко санкция. Същото ви грози и в случай че решите, че катаджията се заяжда с вас, като ревизира дали имате примерно аптечка, триъгълник, помпа или различен сходен признак, и кажете мнението си. Заради ругатня в ресторант, трамвай или на улицата пък можете да бъдете осъден с включване в общественополезен труд в някоя тухларна или градинка.
Едва ли е инцидентно, че указът е цялостен с разтегливи понятия и дава опция за
всевъзможни тълкувания в интерес на милицията/полицията.
Самото дребно безчинство е дефинирано като непристойна демонстрация, изразена в приложимост на хули, псувни или други неприлични изрази на обществено място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към жителите, към органите на властта или в счепкване, сборичкване или други сходни дейности, с които се нарушават публичният ред и успокоение. Точно в тези най-общо избрани хипотези се крият и рисковете. При това процедурата за определяне на нарушаването е много бърза. При установена демонстрация на дребно безчинство органите на Министерство на вътрешните работи, кметовете или зам.-кметовете би трябвало да сформират акт, в който да опишат в детайли случая и да отбележат името и адреса на нарушителя и на очевидците, присъствували при осъществяване на нарушаването. Ако нарушителят откаже или не е в положение да подпише акта, това наложително се отбелязва. В него се вписват и възраженията му, в случай че има такива. Ако актът бъде формиран от кмета, той неотложно би трябвало да го съобщи в Министерство на вътрешните работи, чиито органи търсят лицето. Най-късно 24 часа след съставянето на акта началникът на съответното отделение на Министерство на вътрешните работи би трябвало да внесе преписката за решение от районния арбитър или да я приключи, в случай че не са налице условия за налагане на административно наказване. В първия случай лицето може да бъде арестувано до 24 часа, само че за това наложително би трябвало да бъде известен съответният прокурор. Най-късно 24 часа по-късно районният арбитър в намерено правосъдно съвещание преглежда преписката. Районният арбитър може да наложи административно наказване, да приключи преписката или да я прати на съответната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните, или да оправдае лицето. Ако при разглеждането на преписките се откри, че е осъществено закононарушение - да вземем за пример едро безчинство, тя се праща на прокурор за формиране на авансово произвеждане.
През 2011 година
лъснаха и скандални истории с УБХД.
Инспекторатът на Висш съдебен съвет откри при инспекция, и то единствено в един съд, фрапантни нарушавания. Открити бяха 42 случая, в които наказания са били налагани от съда, без да се проведат обществени съвещания или без да сформират протоколи за тях. Когато пък имало протоколи, те били цялостни с неточности - нямало дата и час на съвещанието, автограф на секретаря, данни за това кои очевидци участват, дали самият извършител е пристигнал и дали са му разяснени правата. Някои от протоколите били със задна дата. И защото по това време решенията не подлежаха на обжалване, на практика един човек може да бъде наказан по указа, без даже да разбере.
През последните месеци на няколко пъти правозащитни неправителствени организации се оповестиха срещу нормативни актове от типа на УБХД, като ги дефинираха като " социалистическо и тоталитарно създание,
изработен на правилото: " Ако не си отговорен - да си "
И това е проблем, само че сигурно по-страшно е, че в XXI век в България може да се правораздава, ръководи и да се контролират публични връзки с актове отпреди половин век, признати в напълно разнообразни условия. Повечето от тях са жестоко вмешателство в живота на един човек и е редно, в случай че ще се стига до такава степен, поне да се прави посредством закон, и то с ясни правила. А не по допотопни нормативни актове на несъществуващи органи, които единствено подхранват милиционерщината.
" Този декрет, който е от 1963 година,
продължава да служи за кавга с неуместните
Въпреки многократните усилия през годините той да отпадне това не се случва. Полицията продължава да го употребява като наказателна мярка ", обясни незабавно след ареста адвокатът на фоторепортера Николай Хаджигенов, представен от Клуб Z. Той напомни и че служителите на реда могат да бъдат снимани в случаите, когато са на работа.
Часове по-късно управлението на Министерство на вътрешните работи взе внезапно завой и се извини, а министър председателят Бойко Борисов разгласи, че в този момент, незабавно, сяда с правосъдния министър да пишат законодателни промени, с които да трансформират или напряко да анулират въпросния УБХД.
Случаят още веднъж сложи на дневен ред въпроса по какъв начин е допустимо 20 години откакто новата конституция, която разпореди България да се ръководи единствено по закони, да има цели области, които се контролират от укази, издадени или от Държавния съвет, или президиума на социалистическото Народното събрание.
За първи път с този проблем ГЕРБ се сблъска по време на първото ръководство на Бойко Борисов през 2011 г. Тогава излязоха две решения против България на Съда по правата на индивида в Страсбург, както и от решение на Конституционния съд, които показаха, че неналичието на опция за обжалване на наказванията, наложени по указа, опонира на главния закон. ГЕРБ обаче не анулира указа, а единствено го промени - може би тъй като
тази партия в никакъв случай не е била мощна в законодателната активност
и единствено кърпи закони, а няма потенциал да направи нови, или пък тъй като този документ й служеше идеално при оправянето с митинги. Така или другояче тогава просто бе записан нов текст, който, предвиди решението на районния арбитър, с което се постанова административно наказване, да предстои на обжалване в период до 24 часа пред съответния областен съд. Направена беше и още една смяна - вкара се наказване " безплатен труд в интерес на обществото в размер от 40 до 160 часа ". Контролът по осъществяването се разпорежда на кмета на съответната община, като при отвод да се изтърпи наказването съответното лице ще бъде заменяно с санкция.
Така всички противоречиви текстове в указа си останаха. А те по никакъв начин не са малко или безобидни. Защото всеки, който псува, ругае, спори или стачкува шумно, може да попадне под ударите на този декрет и да се озове зад решетките минимум за 15 дни. Особено
в случай че гневът му е ориентиран към държавни служители.
Доказателство за това е фактът, че и през днешния ден указът се употребява интензивно. Най-често от указа си патят хората, които не се подчиняват на служители на реда. Така да вземем за пример, в случай че представител на Министерство на вътрешните работи ви изиска прекомерно безсрамно, съгласно вас, документите и вие му откажете, напряко попадате под определението " оскърбително отношение към органите на реда " и може да отнесете най-малко санкция. Същото ви грози и в случай че решите, че катаджията се заяжда с вас, като ревизира дали имате примерно аптечка, триъгълник, помпа или различен сходен признак, и кажете мнението си. Заради ругатня в ресторант, трамвай или на улицата пък можете да бъдете осъден с включване в общественополезен труд в някоя тухларна или градинка.
Едва ли е инцидентно, че указът е цялостен с разтегливи понятия и дава опция за
всевъзможни тълкувания в интерес на милицията/полицията.
Самото дребно безчинство е дефинирано като непристойна демонстрация, изразена в приложимост на хули, псувни или други неприлични изрази на обществено място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към жителите, към органите на властта или в счепкване, сборичкване или други сходни дейности, с които се нарушават публичният ред и успокоение. Точно в тези най-общо избрани хипотези се крият и рисковете. При това процедурата за определяне на нарушаването е много бърза. При установена демонстрация на дребно безчинство органите на Министерство на вътрешните работи, кметовете или зам.-кметовете би трябвало да сформират акт, в който да опишат в детайли случая и да отбележат името и адреса на нарушителя и на очевидците, присъствували при осъществяване на нарушаването. Ако нарушителят откаже или не е в положение да подпише акта, това наложително се отбелязва. В него се вписват и възраженията му, в случай че има такива. Ако актът бъде формиран от кмета, той неотложно би трябвало да го съобщи в Министерство на вътрешните работи, чиито органи търсят лицето. Най-късно 24 часа след съставянето на акта началникът на съответното отделение на Министерство на вътрешните работи би трябвало да внесе преписката за решение от районния арбитър или да я приключи, в случай че не са налице условия за налагане на административно наказване. В първия случай лицето може да бъде арестувано до 24 часа, само че за това наложително би трябвало да бъде известен съответният прокурор. Най-късно 24 часа по-късно районният арбитър в намерено правосъдно съвещание преглежда преписката. Районният арбитър може да наложи административно наказване, да приключи преписката или да я прати на съответната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните, или да оправдае лицето. Ако при разглеждането на преписките се откри, че е осъществено закононарушение - да вземем за пример едро безчинство, тя се праща на прокурор за формиране на авансово произвеждане.
През 2011 година
лъснаха и скандални истории с УБХД.
Инспекторатът на Висш съдебен съвет откри при инспекция, и то единствено в един съд, фрапантни нарушавания. Открити бяха 42 случая, в които наказания са били налагани от съда, без да се проведат обществени съвещания или без да сформират протоколи за тях. Когато пък имало протоколи, те били цялостни с неточности - нямало дата и час на съвещанието, автограф на секретаря, данни за това кои очевидци участват, дали самият извършител е пристигнал и дали са му разяснени правата. Някои от протоколите били със задна дата. И защото по това време решенията не подлежаха на обжалване, на практика един човек може да бъде наказан по указа, без даже да разбере.
През последните месеци на няколко пъти правозащитни неправителствени организации се оповестиха срещу нормативни актове от типа на УБХД, като ги дефинираха като " социалистическо и тоталитарно създание,
изработен на правилото: " Ако не си отговорен - да си "
И това е проблем, само че сигурно по-страшно е, че в XXI век в България може да се правораздава, ръководи и да се контролират публични връзки с актове отпреди половин век, признати в напълно разнообразни условия. Повечето от тях са жестоко вмешателство в живота на един човек и е редно, в случай че ще се стига до такава степен, поне да се прави посредством закон, и то с ясни правила. А не по допотопни нормативни актове на несъществуващи органи, които единствено подхранват милиционерщината.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ