Сигнал за Русия, че играта е приключила. Защо Украйна иска покана за НАТО
Украйна от месеци приканва да получи покана за участие в НАТО. Сега Народното събрание в България ще гласоподава декларация в поддръжка на това - тъкмо в деня, в който се чака президентът Володимир Зеленски да посети страната. Защо за Украйна е значимо да се причисли към Алианса?
Парламентът в България ще гласоподава в четвъртък декларация, с която показва поддръжка за участието на Украйна в НАТО. Украинският президент на посещаване в България в деня, в който депутатите гласоподават документа.
България не е първата страна, която ще поддържа Украйна за НАТО. През последните дни го направиха Литва и Естония . Това идва на фона на апелите на Украйна да получи покана за участие в Алианса – нещо, което самата тя и подкрепящите я страни дефинират за „ гаранция за сигурност “ за страната и за цяла Европа. Новините идват и преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс, където ще се разисква въпросът.
Държавите, които показаха поддръжка за участието на Украйна в НАТО, показват, че това не може да стане, до момента в който войната продължава, или преди „ възобновяване на мира “, както написа в плана за декларация на българския парламент. Киев и не желае това – упорства за съответни периоди за присъединение към Алианса и за „ гаранции за сигурността “ на Украйна.
Въпросът е значим за Украйна и за това свидетелстват изявленията на Зеленски и представители на държавното управление в Киев. Самият факт, че украинският президент се чака да посети България за пръв път от началото на войната на фона на гласуването на декларацията в поддръжка на участието на страната в Алианса, също е индикативен.
Защо за Украйна е толкоз значимо участието в НАТО? Отговорът е в идващите редове.
Откога Украйна желае участие в НАТО
Перспективата за участие на Украйна в НАТО е доказана в формален документ на Алианса през 2008 година Тогава в заключителната декларация от срещата на върха на страните членки в Букурещ е записано, че Украйна и Грузия „ ще станат членки на НАТО “, без да се показват никакви периоди и последващи стъпки.
Това заричане за бъдещо участие, известно като „ политика на отворените порти “, не предотврати съветската военна експанзия против двете страни. Само няколко месеца след декларацията от Букурещ Русия нахлу в Грузия и окупира Южна Осетия и Абхазия. Шест години по-късно - през 2014 година, Москва нелегално анексира украинския полуостров Крим и поддържа проруските сепаратисти в спора в Източна Украйна.
През февруари 2019 година Украйна, съгласно които присъединението към НАТО и към Европейския съюз (ЕС) е стратегическа цел за страната.
В края на 2021 година Русия изиска НАТО да се откаже от желанието си да одобри Украйна в бъдеще. Няколко месеца по-късно – на 24 февруари 2022 година – съветската войска нахлу в Украйна и стартира пълномащабна война, която продължава към този момент близо година и половина.
Руският президент, че една от аргументите за нахлуването в Украйна е разширението на НАТО. Той дефинира Алианса за „ инструмент на външната политика на Съединени американски щати “, а не за отбранителна организация на доста страни, всяка от които има право на глас, каквато е в реалност.
През септември 2022 година Зеленски, че страната му е кандидатствала за участие в НАТО.
През април 2023 година генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посети Киев и сподели, че бъдещето на Украйна е в НАТО, без да уточни съответни периоди. „ нито една справедлива спънка “ пред политическото решение Украйна да бъде поканена в НАТО, и добави, че е време за „ съответните решения “.
Оттогава украинският президент няколко пъти прикани страната му да получи заричане за участие в НАТО. Той изиска на върха във Вилнюс на 11 и 12 юли.
Какво тъкмо желае Украйна от НАТО в този момент
Украйна преглежда участието в НАТО като гаранция за своята сигурност в бъдеще. Тя показва като мотив отбраната, която би имала според член 5 от Северноатлантическия контракт. Той преглежда вероятно нахлуване против една от страните членки като офанзива против всички и планува следователно интервенция на Алианса, в това число военна.
Украйна обаче не желае участие в НАТО в този момент, написа външният министър на страната Дмитро Кулеба в коментар за американското издание, оповестен на 25 април.
Ние сме реалисти. Не желаеме да въвлечем Съединени американски щати или други страни от НАТО във война.Дмитро Кулеба
„ Ние сме реалисти. Не желаеме да въвлечем Съединени американски щати или други страни от НАТО във война “, написа Кулеба.
„ Това е нашата война и ние се сражаваме сполучливо с великодушната поддръжка на нашите сътрудници и съдружници. “
Украйна сега е във война с Русия и хипотетичното ѝ присъединение преди края на войната може да значи директна интервенция на НАТО – нещо, което страните от Алианса до момента неведнъж са изключвали като опция. Самата Украйна също не желае това.
„ Това, което желаеме, е съответен график за присъединението на Украйна към НАТО “, написа още Кулеба. „ На идната среща на върха на Алианса във Вилнюс, Литва, членовете на НАТО би трябвало да изпратят писмен сигнал на Русия, че играта е завършила: Украйна е част от Запада, тя е на прага на НАТО и скоро ще влезе през вратата. “
Външният министър добави, че Украйна преглежда присъединението към НАТО като развой, който обаче „ би трябвало да стартира без закъснение “. В обявата си той приканва страните от Алианса да решат какви гаранции за сигурността на Украйна могат да одобряват още в този момент, преди тя да стане членка на организацията.
Членството в НАТО ще бъде „ най-хубавата гаранция за сигурност за Украйна “, сподели пред Свободна Европа Весела Чернева , шеф на Софийския офис на Европейския съвет по външна политика.
„ Ако се стигне до договаряния, с цел да седнат страните на масата за договарянията, би трябвало да има някакъв вид гаранции от страна на Запада за сигурността на Украйна “, сподели тя.
„ За Украйна е значимо, несъмнено, войната да свърши бързо. Но тя би трябвало да свърши със обективни договаряния и след изтласкване на Русия от границите ѝ. В момента, в който територията на Украйна е свободна, или най-малко украинската страна смята своя прогрес за задоволителен и седне на масата за договаряния, тогава тези гаранции би трябвало да бъдат, по този начин да се каже, на масата. “
Какво споделят страните в НАТО
Присъединяването на една страна към НАТО изисква единодушие на всички страни членки.
Няколко американски и европейски издания оповестиха за разминавания в позициите на страните от Алианса. Всички те са съгласни, че Украйна не може да се причисли към НАТО в този момент, само че и поддържат политиката на „ отворените порти “. Те обаче не са единомислещи до каква степен съответни обещания да дадат на Киев на срещата във Вилнюс.
Президентът на Литва Гитанас Науседа за бъдещото участие на Украйна в НАТО. Министър-председателката на Естония Кая Калас сподели, че страните членки на Алианса би трябвало да се спогодят на срещата във Вилнюс присъединението на Украйна. Те приканват да се излезе „ отвън формулировката в Букурещ “, която не показва никакви периоди за бъдещото участие на Украйна в НАТО. Подобна позиция се споделя от други страни от Източна Европа.
Британското издание заяви, като се базира на дипломатически източници, че Съединени американски щати, Германия и Унгария поддържат по-предпазлив метод.
заяви през май, че Съединени американски щати избират да се концентрират върху оказването на военна помощ на Украйна и считат въпроса с бъдещото ѝ участие в НАТО за подобен, който може да се разисква като част от възможни договаряния за завършек на войната.
Президентът на Франция Еманюел Макрон сподели в края на май, че Украйна би трябвало да получи „ път към участие в НАТО “.
Според Весела Чернева въпросът в тази ситуация е дали в страните, които имат по-големи военни благоприятни условия, има политическа воля.
„ Когато приказваме за гаранции за сигурност, това значи благоприятни условия и политическа воля да се влезе на страната на който и да е от съдружниците в НАТО, в случай че това се наложи “, сподели тя. „ Това на първо място се отнася до тези страни, които могат да работят в миг на опасност. И Съединени американски щати си дават доста ясно сметка, че те са една от тези страни. “
Според нея въпросът е по какъв начин тъкмо ще се формулира задължението към бъдещото присъединение на Украйна. Всички страни са съгласни, че Киев може да се причисли едвам след края на войната, само че остава отворен и въпросът по какъв начин се дефинира краят ѝ.
„ Политическата обстановка е такава, че е доста мъчно да се откаже такава молба на Украйна. И в някакъв смисъл няма да е почтено “, сподели още Чернева.
По думите ѝ би трябвало да има някакъв вид заричане за последващи стъпки, които да дават задоволително гаранции за Украйна, че тя " може да стартира сериозен развой за присъединение. “
Какво споделя България
На този декор идва и декларацията на Народното събрание в България, която показва поддръжка за „ участие в НАТО на Украйна след възобновяване на мира на нейна територия “. Тя към този момент беше в Народното събрание от депутатите от ГЕРБ, ПП-ДБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ и следва да бъде гласувана в пленарната зала в четвъртък. Това е денят, в който се чака Володимир Зеленски да посети България.
Декларацията поддържа „ започването на процеса на обмисляне и приемането на съответни параметри и времева рамка за присъединението на Украйна към НАТО “ и разпорежда на държавното управление да пази тази позиция на срещата във Вилнюс.
Всеки глас на съдружник има значение. В този смисъл българският глас също е значим.Весела Чернева
„ Всеки глас на съдружник има значение. В този смисъл българският глас също е значим “, сподели Весела Чернева.
„ И това е новината, с която би си тръгнал от тук президентът Зеленски – че България е от тези страни, които ще поддържат участие на Украйна в НАТО след края на войната. “
Досега България не е изразявала позиция в поддръжка на участието на Украйна в НАТО.
През октомври 2022 година президентът декларация на държавните глави на страните от Централна и Източна Европа в поддръжка на целостта на Украйна и присъединението ѝ към НАТО. В нея се потвърждаваше вероятността за участие на Украйна в НАТО според решението от срещата в Букурещ през 2008 година
Служебни държавни управления, назначени от Радев, управляваха България от средата на 2022 до юни тази година. Президентът и министрите се противопоставяха на изпращането на военна помощ на Украйна, само че все пак изпратиха такава в осъществяване на решение на Народното събрание от декември 2022 година
Когато Русия атакува Украйна в България управляваше държавното управление на Кирил Петков. Тогава България не изпрати военна помощ на Украйна, само че след това стана ясно, че страната е снабдявала Киев с муниции през страни медиатори.
Правителството на Николай Денков, подкрепено от ПП-ДБ и ГЕРБ, реши да даде нова пратка военна помощ на Украйна.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Парламентът в България ще гласоподава в четвъртък декларация, с която показва поддръжка за участието на Украйна в НАТО. Украинският президент на посещаване в България в деня, в който депутатите гласоподават документа.
България не е първата страна, която ще поддържа Украйна за НАТО. През последните дни го направиха Литва и Естония . Това идва на фона на апелите на Украйна да получи покана за участие в Алианса – нещо, което самата тя и подкрепящите я страни дефинират за „ гаранция за сигурност “ за страната и за цяла Европа. Новините идват и преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс, където ще се разисква въпросът.
Държавите, които показаха поддръжка за участието на Украйна в НАТО, показват, че това не може да стане, до момента в който войната продължава, или преди „ възобновяване на мира “, както написа в плана за декларация на българския парламент. Киев и не желае това – упорства за съответни периоди за присъединение към Алианса и за „ гаранции за сигурността “ на Украйна.
Въпросът е значим за Украйна и за това свидетелстват изявленията на Зеленски и представители на държавното управление в Киев. Самият факт, че украинският президент се чака да посети България за пръв път от началото на войната на фона на гласуването на декларацията в поддръжка на участието на страната в Алианса, също е индикативен.
Защо за Украйна е толкоз значимо участието в НАТО? Отговорът е в идващите редове.
Откога Украйна желае участие в НАТО
Перспективата за участие на Украйна в НАТО е доказана в формален документ на Алианса през 2008 година Тогава в заключителната декларация от срещата на върха на страните членки в Букурещ е записано, че Украйна и Грузия „ ще станат членки на НАТО “, без да се показват никакви периоди и последващи стъпки.
Това заричане за бъдещо участие, известно като „ политика на отворените порти “, не предотврати съветската военна експанзия против двете страни. Само няколко месеца след декларацията от Букурещ Русия нахлу в Грузия и окупира Южна Осетия и Абхазия. Шест години по-късно - през 2014 година, Москва нелегално анексира украинския полуостров Крим и поддържа проруските сепаратисти в спора в Източна Украйна.
През февруари 2019 година Украйна, съгласно които присъединението към НАТО и към Европейския съюз (ЕС) е стратегическа цел за страната.
В края на 2021 година Русия изиска НАТО да се откаже от желанието си да одобри Украйна в бъдеще. Няколко месеца по-късно – на 24 февруари 2022 година – съветската войска нахлу в Украйна и стартира пълномащабна война, която продължава към този момент близо година и половина.
Руският президент, че една от аргументите за нахлуването в Украйна е разширението на НАТО. Той дефинира Алианса за „ инструмент на външната политика на Съединени американски щати “, а не за отбранителна организация на доста страни, всяка от които има право на глас, каквато е в реалност.
През септември 2022 година Зеленски, че страната му е кандидатствала за участие в НАТО.
През април 2023 година генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посети Киев и сподели, че бъдещето на Украйна е в НАТО, без да уточни съответни периоди. „ нито една справедлива спънка “ пред политическото решение Украйна да бъде поканена в НАТО, и добави, че е време за „ съответните решения “.
Оттогава украинският президент няколко пъти прикани страната му да получи заричане за участие в НАТО. Той изиска на върха във Вилнюс на 11 и 12 юли.
Какво тъкмо желае Украйна от НАТО в този момент
Украйна преглежда участието в НАТО като гаранция за своята сигурност в бъдеще. Тя показва като мотив отбраната, която би имала според член 5 от Северноатлантическия контракт. Той преглежда вероятно нахлуване против една от страните членки като офанзива против всички и планува следователно интервенция на Алианса, в това число военна.
Украйна обаче не желае участие в НАТО в този момент, написа външният министър на страната Дмитро Кулеба в коментар за американското издание, оповестен на 25 април.
Ние сме реалисти. Не желаеме да въвлечем Съединени американски щати или други страни от НАТО във война.Дмитро Кулеба
„ Ние сме реалисти. Не желаеме да въвлечем Съединени американски щати или други страни от НАТО във война “, написа Кулеба.
„ Това е нашата война и ние се сражаваме сполучливо с великодушната поддръжка на нашите сътрудници и съдружници. “
Украйна сега е във война с Русия и хипотетичното ѝ присъединение преди края на войната може да значи директна интервенция на НАТО – нещо, което страните от Алианса до момента неведнъж са изключвали като опция. Самата Украйна също не желае това.
„ Това, което желаеме, е съответен график за присъединението на Украйна към НАТО “, написа още Кулеба. „ На идната среща на върха на Алианса във Вилнюс, Литва, членовете на НАТО би трябвало да изпратят писмен сигнал на Русия, че играта е завършила: Украйна е част от Запада, тя е на прага на НАТО и скоро ще влезе през вратата. “
Външният министър добави, че Украйна преглежда присъединението към НАТО като развой, който обаче „ би трябвало да стартира без закъснение “. В обявата си той приканва страните от Алианса да решат какви гаранции за сигурността на Украйна могат да одобряват още в този момент, преди тя да стане членка на организацията.
Членството в НАТО ще бъде „ най-хубавата гаранция за сигурност за Украйна “, сподели пред Свободна Европа Весела Чернева , шеф на Софийския офис на Европейския съвет по външна политика.
„ Ако се стигне до договаряния, с цел да седнат страните на масата за договарянията, би трябвало да има някакъв вид гаранции от страна на Запада за сигурността на Украйна “, сподели тя.
„ За Украйна е значимо, несъмнено, войната да свърши бързо. Но тя би трябвало да свърши със обективни договаряния и след изтласкване на Русия от границите ѝ. В момента, в който територията на Украйна е свободна, или най-малко украинската страна смята своя прогрес за задоволителен и седне на масата за договаряния, тогава тези гаранции би трябвало да бъдат, по този начин да се каже, на масата. “
Какво споделят страните в НАТО
Присъединяването на една страна към НАТО изисква единодушие на всички страни членки.
Няколко американски и европейски издания оповестиха за разминавания в позициите на страните от Алианса. Всички те са съгласни, че Украйна не може да се причисли към НАТО в този момент, само че и поддържат политиката на „ отворените порти “. Те обаче не са единомислещи до каква степен съответни обещания да дадат на Киев на срещата във Вилнюс.
Президентът на Литва Гитанас Науседа за бъдещото участие на Украйна в НАТО. Министър-председателката на Естония Кая Калас сподели, че страните членки на Алианса би трябвало да се спогодят на срещата във Вилнюс присъединението на Украйна. Те приканват да се излезе „ отвън формулировката в Букурещ “, която не показва никакви периоди за бъдещото участие на Украйна в НАТО. Подобна позиция се споделя от други страни от Източна Европа.
Британското издание заяви, като се базира на дипломатически източници, че Съединени американски щати, Германия и Унгария поддържат по-предпазлив метод.
заяви през май, че Съединени американски щати избират да се концентрират върху оказването на военна помощ на Украйна и считат въпроса с бъдещото ѝ участие в НАТО за подобен, който може да се разисква като част от възможни договаряния за завършек на войната.
Президентът на Франция Еманюел Макрон сподели в края на май, че Украйна би трябвало да получи „ път към участие в НАТО “.
Според Весела Чернева въпросът в тази ситуация е дали в страните, които имат по-големи военни благоприятни условия, има политическа воля.
„ Когато приказваме за гаранции за сигурност, това значи благоприятни условия и политическа воля да се влезе на страната на който и да е от съдружниците в НАТО, в случай че това се наложи “, сподели тя. „ Това на първо място се отнася до тези страни, които могат да работят в миг на опасност. И Съединени американски щати си дават доста ясно сметка, че те са една от тези страни. “
Според нея въпросът е по какъв начин тъкмо ще се формулира задължението към бъдещото присъединение на Украйна. Всички страни са съгласни, че Киев може да се причисли едвам след края на войната, само че остава отворен и въпросът по какъв начин се дефинира краят ѝ.
„ Политическата обстановка е такава, че е доста мъчно да се откаже такава молба на Украйна. И в някакъв смисъл няма да е почтено “, сподели още Чернева.
По думите ѝ би трябвало да има някакъв вид заричане за последващи стъпки, които да дават задоволително гаранции за Украйна, че тя " може да стартира сериозен развой за присъединение. “
Какво споделя България
На този декор идва и декларацията на Народното събрание в България, която показва поддръжка за „ участие в НАТО на Украйна след възобновяване на мира на нейна територия “. Тя към този момент беше в Народното събрание от депутатите от ГЕРБ, ПП-ДБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ и следва да бъде гласувана в пленарната зала в четвъртък. Това е денят, в който се чака Володимир Зеленски да посети България.
Декларацията поддържа „ започването на процеса на обмисляне и приемането на съответни параметри и времева рамка за присъединението на Украйна към НАТО “ и разпорежда на държавното управление да пази тази позиция на срещата във Вилнюс.
Всеки глас на съдружник има значение. В този смисъл българският глас също е значим.Весела Чернева
„ Всеки глас на съдружник има значение. В този смисъл българският глас също е значим “, сподели Весела Чернева.
„ И това е новината, с която би си тръгнал от тук президентът Зеленски – че България е от тези страни, които ще поддържат участие на Украйна в НАТО след края на войната. “
Досега България не е изразявала позиция в поддръжка на участието на Украйна в НАТО.
През октомври 2022 година президентът декларация на държавните глави на страните от Централна и Източна Европа в поддръжка на целостта на Украйна и присъединението ѝ към НАТО. В нея се потвърждаваше вероятността за участие на Украйна в НАТО според решението от срещата в Букурещ през 2008 година
Служебни държавни управления, назначени от Радев, управляваха България от средата на 2022 до юни тази година. Президентът и министрите се противопоставяха на изпращането на военна помощ на Украйна, само че все пак изпратиха такава в осъществяване на решение на Народното събрание от декември 2022 година
Когато Русия атакува Украйна в България управляваше държавното управление на Кирил Петков. Тогава България не изпрати военна помощ на Украйна, само че след това стана ясно, че страната е снабдявала Киев с муниции през страни медиатори.
Правителството на Николай Денков, подкрепено от ПП-ДБ и ГЕРБ, реши да даде нова пратка военна помощ на Украйна.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ