Учени от катедрата по цветни метали и злато на руския

Учени от катедрата по цветни метали и злато на съветския институт "МИСиС" под управлението на поканения от Германия професор Александър Громов, създаде различен екологически чист способ за приемане на гориво от цветни метали.

Преработката на дребна 0,33 литрова кутия дава гориво за 20 метра авто пробег.

Алуминият и цветните метали са най-скъпите боклуци в изхвърляния отпадък. Необходимостта да се сортира и преработва този боклук се обуславя от по-високата цена на самите метали и поради губещата се топлота, в случай че се изхвърли алуминият, чието произвеждане е енергоемко. Не на последно място е грижата за околната среда. При складирането на алуминий скрапът последователно се окислява и се отделя във въздуха водород - взривоопасен газ.

Руският пазар на алуминиева тара е за към 2-3 милиарда опаковки годишно. Теглото на кутия 330 мл е 15 грама - надлежно за година количеството загубен алуминий може да се оцени на 30 - 40- хиляди тона чист метал. Времето на живот на празния кен е от няколко дни до няколко месеца. След потреблението празната кутия попада на сметището в най-общия случай дружно с други алуминиеви боклуци.

Европейският пазар на използван алуминий се прави оценка на към 9 милиона тона. Над половината от този боклук не се употребява, което значи, че се губи топлинна сила с еквивалент 130 тераджаула.

В страните, в които се сортират алуминиевите и цветните боклуци, се употребява технологията на стопяване. Например в Швейцария през 2017 година са модифицирани 90% от алуминиевите боклуци от бита. Недостатъците на метода със стопяването са загубите превоз, ликвидиране и претопяване, както и високата токсичност на образуващата се шлака.

Учените от НИТУ "МИСиС", взаимно с сътрудниците си от Института по високи температура на Руска академия на науките са предложили различен способ посредством потреблението на алуминия като реагент в произвеждаща водород система „ металически алуминий – вода “. В реакцията на алуминия с водата се отделя свободен водород, който може да се изгаря или да се окислява в горивна клетка за приемане на електрическа енергия.

Химическата сила от една алуминиева кутийка еквивалентна на 15 грама, е 225 Килоджаула. Ако се преизчисли в бензин, тогава се получава еквивалентът на 20 метра пробег на автомобил при разход 5 л на 100 км.

Алуминият реагира с водата задоволително постепенно. В резултат на окислението върху повърхността му се отсрочва тъничък оксидно-хидроксиден пласт, който го пази от окислителите и стопира реакцията. Поради това в препоръчаната софтуерна верига при окисляването на алуминия с течна вода е належащо активизиране на процеса на окисляване. Като решение на тази задача е препоръчано механично влияние плюс обработка на алуминиевите боклуци с реагент, с цел да се унищожи окисния пласт.

Разработена е идея за уред, който получава водород по прилика с карбидния генератор на ацетилен. При тази технология няма заплаха от гърмеж или пожар. Решават се трите на практика задания – унищожаване на отпадъците от алуминий и други хидрореагиращи, получава се на практика безвъзмезден водород от боклуци и се притегля вниманието към казуса със подбиране и разделна обработка на отпадъците.

Водородът, получаван от окислените боклуци от металическия алуминий и другите цветни метали, може да се употребява като гориво в дребни източници на напрежение, в транспортните системи и в дребни стационарни генератори.

Научната публикация с обосновката на новата технология е оповестена в списание

Powder Technology. В момента колективът работи за основаването на пробна установка и организира лабораторни тествания.

/БГНЕС, РИА-Новости