Еволюцията на човека - повече от сложно към просто, отколкото обратното
Учени сигнализират, че изображението, което използваме да изобразим еволюцията на индивида, може да се окаже неверно, заяви Science Alert.
Всеки от нас го е виждал. Започва с наведена маймуна, минава през всички стадии на еволюцията, до момента в който не доближи до изправения човек (homo sapiens), какъвто тип сме и самите ние.
Еволюцията изяснява по какъв начин са се появили всички живи същества, в това число и хората.
Тя демонстрира по какъв начин някои типове риби развиват крака и в последна сметка се озовават на сушата след стотици хиляди години преход сред живота във водата и този отвън нея. Динозаври пък развиват крила и стартират да летят - по този начин се появяват птиците. Трети типове пък развиват утробите и стартират да раждат дребните си непосредствено (бозайници).
И въпреки всичко схващането на еволюцията като неохбходимост от промени може да се окаже неверно. Не би трябвало да забравяме, че има елементарни организми като бактериите, които даже са станали още по-прости с течение на еволюцията. С други думи - не е наложително изискване да ставаш по-голям и по-силен, с цел да си по-успешен тип.
В неотдавнашно изследване, оповестено в Nature Ecology and Evolution, са съпоставени геномите на над 100 организма (предимно животни), с цел да се изследва по какъв начин животинското царство се е развило на генетично равнище. Резултатите демонстрират, че произходът на съществени групи животни, като този, включващ хората, е обвързван не с прибавянето на нови гени, а с големите генни загуби.
Еволюционният биолог Стивън Джей Гулд е един от най-силните съперници на " похода на напредъка ", концепцията, че еволюцията постоянно води до нараснала трудност. В книгата си " Full House " (1996) Гулд употребява модела на разходката в нетрезво положение.
Пияница напуща бар в жп гара и тромаво се разхожда напред-назад над перона, замахвайки се сред бара и влаковите коловози. Ако има задоволително време, пияницата ще падне на релсите и ще се забие там.
Перонът съставлява мащаб на трудност, като кръчмата е с най-ниска трудност. Понякога той се сблъсква на инцидентен принцип с релсите (развива се по метод, който усилва сложността), различен път към кръчмата (намалява се сложността).
Никой вид не е по-добър от другия. Да намалиш сложността може да е по-добре за оцеляването, в сравнение с да се развиваш с нараснала трудност, според от средата.
Но в някои случаи групите животни развиват комплицирани характерности, които са присъщи на метода, по който телата им работят и към този момент не могат да изгубят тези гени, с цел да станат по-прости - те се забиват във влаковите коловози.
Например многоклетъчните организми рядко се връщат обратно, с цел да станат едноклетъчни.
