Валя, първото приемно дете във Видин: Не исках да пораствам
Тя учи в Медицинския университет в Плевен и към този момент работи в болничното заведение във Видин
Валя е първото приемно дете във Видин, потвърдило, че триумфът е вероятен, когато получаваш обич. Срещаме 21-годишната Валя в болница " Света Петка " във Видин. Работи там от 1 месец като рентгенов лаборант, предаде
Още е студентка в Медицинския университет в Плевен в същата компетентност, само че решила през ваканцията да си събере пари, с които да покрива разноските през образователната година.
И почнала да търси работа на всички места – и като сервитьор в заведения за хранене, и заведения, и като чистачка в хотели.
„ Търсих си работа за през лятото, с цел да си изкарвам пари, с цел да може да имам с какво да се устоявам през годината – за общежитие и храна “, споделя Валя Ангелова.
Но по този начин и не разкрила свободни позиции в хотелиерството и ресторантьорството. Тогава нейната приемна майка ѝ дала друга концепция.
„ И мама ми беше споделила – за какво не пробваш в болничното заведение, даже и да си санитар. Тъкмо ще видиш по какъв начин е и ще придобиеш опит. Подадох си документите, утвърдиха ме, с помощта на доктор Найденова, тя ме нае на работа и ми даде опцията да се образовам “, добави Валя.
Макар да е още студент, шефът на болничното заведение доктор Ивета Найденова взема решение да даде късмет на Валя и я назначава на трудов контракт.
„ Появявайки се при мен с готовност да стартира работа в свободните месеци, в които не е на учебно заведение, незабавно одобрих концепцията да я вземем при нас за летните месеци. За тази цел се разкри служба в отделението по образна диагностика " Здравен помощник " и тя е назначена, до момента в който може да работи, до момента в който желае да работи преди да стартира идната ѝ студентска година, да работи при нас “, описа доктор Ивета Найденова, шеф на МБАЛ " Света Петка " -Видин
Валя към този момент натрупа положителни усещания измежду сътрудниците си – с професионализма и с човешкото си отношение към пациентите. Община Видин подкрепя всички здравни експерти, които желаят да работят в болничното заведение, с общинско жилище. Такова биха предложили и на Валя, в случай че реши да остане за непрекъснато тук.
„ Това би била значима стъпка да ѝ помогне да не заплаща тежки консумативи, да има къде да живее. В същото време сътрудниците я посрещат добре и на драго сърце ще я посрещнем и следващата година, когато към този момент приключил рентгенов лаборант “, добави доктор Найденова.
А Валя е щастлива, тъй като тук намира смисъл. Полезна е и оказва помощ. Така, както в миналото и тя е получила помощ.
- Помагаш на хората. Или най-малко имаш възприятието, че помагаш на хората. Главно поради това съм записала в Медицинския университет, споделя Валя..
- Имаш ли проекти, откакто завършиш – ще търсиш работа в Плевен или може би тук във Видин?
- Смятам като завърша и мога да работя тази работа, да се върна във Видин и да работя в тази болница. И несъмнено, да продължа образованието си, колкото се може.
Валя има и упоритостите да следва медицина. Иска да оказва помощ. Това е научила от приемната си майка Цветелина – да бъде добра, да бъде в помощ на по-слабите. И поради грижите и обичта, Цветелина не е Цветелина, а просто " мама ".
„ Тя ме е отгледала мен като лично дете, за което съм ѝ ужасно признателна, че ми е дала този късмет “, показа Валя.
Всичко стартира през 2003 година, когато Валя живеела в Дома за медико-социални грижи във Видин. Една улица деляла фамилията на Цвети с невръстната Валя.
- Ти си била на по-малко от три години?
- Да, в дома.
- В дом " Майка и дете " във Видин. Какво си спомняш от този интервал в този дом?
- В дома единствено неприятни мемоари. Лелите, които дават отговор за децата, не се държаха с децата. Колкото да им мине промяната и да си тръгнат, никакво внимание не се обръщаше на децата, едвам са нахранени и легнали.
- До какъв брой годишна си била там?
- До 7-годишна.
Срещата сред двете се случва с помощта на биологичната щерка на Цветелина – Анна. Когато тя станала пълнолетна, поискала да приберат едно от изоставените деца от отсрещната улица в личния им дом.
„ Когато е влезнала в дома, аз просто по някаква причина съм я прегърнала, затичала съм се към нея. Явно съм почувствала някаква връзка. И тя е била тогава на 18. И очевидно е усетила, че аз съм за тях. И е поговорила с мама, че желае мен да ме вземе “, описа Валя.
„ И след половин час, тя пристигна с Валя на ръце. Това беше първата ни среща. Започнахме да я взимаме всяка събота и неделя. Петък я взимаме, неделя я връщаме. В петък се избивахме кой да я вземе, обаче в неделя трябваше, като се разсъни от сън, тя се разсънва, гледа си дрешките и започваше да плаче. И тогава никой не искаше… аз я връщах. И беше доста мъчно “, показа Цветелина Милославова, приемна майка на Валя.
- Как те одобриха те, по какъв начин ти почувства, че си част от техния дом?
- Много добре се усещах при тях. С тях си бях привикнала през цялото време, доста се привързах към мама най-много, и към тате, несъмнено.
Така, съботите и неделите се нанизвали една след друга, а фамилията се привързвало към дребната Валя. И Валя се вкопчила в тях като избавителен кей, цялостен с любов и грижа.
„ Две години бяхме доброволни родители, до момента в който беше по-малка. Но когато стартира учебно заведение, видяхме, че има потребност да ѝ се помогне и аз с моята работа нямаше по какъв начин да съчетая и се поинтересувах от професионалната приемна грижа и станах професионален приемен родител. Нито за момент не съм съжалила “, добави Цветелина.
„ Абсолютно всичко ми е дала, което може да се сетиш. Остави дома. Дом всеки може да даде, само че не всеки може да даде любов и протекция “, споделя Валя.
Така, Цветелина става първият професионален приемен родител за област Видин, а Валя е първото приемно дете. През годините Валя се научила на най-трудното – да елементарни.
- Майка ми не може да ме гледа, тъй като е болна. Те са ме оставили най-много, тъй като не са имали финансова опция да ме гледат. И очевидно по-късно поради заболяването, която е прогресирала.
- Имало ли е моменти, в които си ядосана на живота, на ориста, на твоите родители?
- Всъщност, почтено казано, от дълго време съм го минала това да им се дразня, че са ме оставили. Всъщност, не скърбя, тъй като те по този метод ми дадоха един тип шанс. Ако бях останала при тях, нищо от това нямаше да се случи и нямаше да стигна дотук. Щеше животът ми да се стече по напълно друг метод.
По закон, когато приемното дете навърши пълноправие, приемното семейство към този момент няма ангажимент към него.
„ По принцип, като станеш на 18, би трябвало да излезеш от приемното семейство и да се оправяш самичък. Но мама не го направи по този начин. Тя си беше споделила, че ще ме гледа като свое дете. Честно казано, като бях по-малка, заради тази причина не желаех да порасна. Винаги споделях, още съм на 16, а не на 17, да вземем за пример. Не желаех да пониквам “, добави Валя.
„ Тя доста се опасяваше от този 18-и рожден ден. Децата, като им наближат рождените дни, изпадат в еуфория. При нея нямаше такава наслада. Никога не се радваше на рождения си ден. Ако става на 8, тя споделя – не, не съм на 8, на 7 съм още. Това е вътрешен боязън какво ще се случи, като навърши 18 “, описа Цветелина.
И след 18, Валя продължава да бъде дете на Цветелина и част от нейното семейство. Това са крилете, които я движат напред – да бъде сполучлива и да гради своето бъдеще.
- Кой е най-важният урок, който научи от Цветелина, от майка ти?
- Да си добър човек, да помагаш. Да си доста борбен и в никакъв случай да не се отказваш. Да сбъдваш фантазиите си. И каквито и тествания да имаш, те ще отминат и ще се оправиш. Тя е подобен човек, доста мощен. И в никакъв случай не се отхвърля пред нищо.
- Ти чувстваш ли се сполучлива?
- Честно казано още не. Докато не реализира това, което желая, има още какво да се желае. Искам да видя дипломата си в ръце, желая да знам, че ми е осъществена фантазията, с цел да кажа, че съм съумяла.
И по този начин – Цветелина трансформира живота на Валя. А Валя трансформира живота на Цветелина. През годините в нейния дом са идвали още приемни деца, а в този момент се грижи за още двама младежи.
„ Тези деца мечтаят през това, което виждат и през метода, по който живеят живота. Затова се стремя да им дам всичко от този живот, даже невъзможното за мен го върша, с цел да могат те да го видят, да го вкусят и да го пожелаят “, изясни Цветелина.
„ Много близки хора ми задават въпроса – за какво си го причиняваш това? За какво ти е това? Не мога да го обясня с думи. Това е някаква нужда, която изпитвам и от която не мога да се откажа. Те са ми като опиати децата. Искам повече и повече. Приемната грижа не е единствено да бъде нахранено и облечено едно дете. За мен приемната грижа е доста повече – това е отдаденост “, добави още Цветелина.
Валя ще продължи да върви по стъпките на триумфа, с цел да дава образец и на децата след нея.
„ Независимо какъв им е животът, животът не е единствено цветя и рози, само че пък в случай че имат компликации, да не се отчайват. Според мен, когато приключват приблизително обучение, да продължат да учат, тъй като съм уверена, че множеството приемни деца имат задоволително огромен потенциал и могат. И са с нищо по-различни деца, дори мисля, че са повече даже. Със ориста, с нещата, които са претърпели. И също по този начин, в случай че техните биологични родители са се отказали от тях, заради една или друга причина, да не им се сърдят. Да помислят и от другата страна.
- Гордеете ли се с нея?
- Много! Аз постоянно съм казвала, тя е моята горделивост. Нейно обвързване е да проправи пътя на приемните деца след нея. Трябва да покаже, че тези деца имат потребност от поддръжка и от любов. И те са тъкмо като всички останали деца. И с цел да съумеят, от това имат потребност те.
Защото в дъното на мрака постоянно е обичта, която прави чудеса.
Валя е първото приемно дете във Видин, потвърдило, че триумфът е вероятен, когато получаваш обич. Срещаме 21-годишната Валя в болница " Света Петка " във Видин. Работи там от 1 месец като рентгенов лаборант, предаде
Още е студентка в Медицинския университет в Плевен в същата компетентност, само че решила през ваканцията да си събере пари, с които да покрива разноските през образователната година.
И почнала да търси работа на всички места – и като сервитьор в заведения за хранене, и заведения, и като чистачка в хотели.
„ Търсих си работа за през лятото, с цел да си изкарвам пари, с цел да може да имам с какво да се устоявам през годината – за общежитие и храна “, споделя Валя Ангелова.
Но по този начин и не разкрила свободни позиции в хотелиерството и ресторантьорството. Тогава нейната приемна майка ѝ дала друга концепция.
„ И мама ми беше споделила – за какво не пробваш в болничното заведение, даже и да си санитар. Тъкмо ще видиш по какъв начин е и ще придобиеш опит. Подадох си документите, утвърдиха ме, с помощта на доктор Найденова, тя ме нае на работа и ми даде опцията да се образовам “, добави Валя.
Макар да е още студент, шефът на болничното заведение доктор Ивета Найденова взема решение да даде късмет на Валя и я назначава на трудов контракт.
„ Появявайки се при мен с готовност да стартира работа в свободните месеци, в които не е на учебно заведение, незабавно одобрих концепцията да я вземем при нас за летните месеци. За тази цел се разкри служба в отделението по образна диагностика " Здравен помощник " и тя е назначена, до момента в който може да работи, до момента в който желае да работи преди да стартира идната ѝ студентска година, да работи при нас “, описа доктор Ивета Найденова, шеф на МБАЛ " Света Петка " -Видин
Валя към този момент натрупа положителни усещания измежду сътрудниците си – с професионализма и с човешкото си отношение към пациентите. Община Видин подкрепя всички здравни експерти, които желаят да работят в болничното заведение, с общинско жилище. Такова биха предложили и на Валя, в случай че реши да остане за непрекъснато тук.
„ Това би била значима стъпка да ѝ помогне да не заплаща тежки консумативи, да има къде да живее. В същото време сътрудниците я посрещат добре и на драго сърце ще я посрещнем и следващата година, когато към този момент приключил рентгенов лаборант “, добави доктор Найденова.
А Валя е щастлива, тъй като тук намира смисъл. Полезна е и оказва помощ. Така, както в миналото и тя е получила помощ.
- Помагаш на хората. Или най-малко имаш възприятието, че помагаш на хората. Главно поради това съм записала в Медицинския университет, споделя Валя..
- Имаш ли проекти, откакто завършиш – ще търсиш работа в Плевен или може би тук във Видин?
- Смятам като завърша и мога да работя тази работа, да се върна във Видин и да работя в тази болница. И несъмнено, да продължа образованието си, колкото се може.
Валя има и упоритостите да следва медицина. Иска да оказва помощ. Това е научила от приемната си майка Цветелина – да бъде добра, да бъде в помощ на по-слабите. И поради грижите и обичта, Цветелина не е Цветелина, а просто " мама ".
„ Тя ме е отгледала мен като лично дете, за което съм ѝ ужасно признателна, че ми е дала този късмет “, показа Валя.
Всичко стартира през 2003 година, когато Валя живеела в Дома за медико-социални грижи във Видин. Една улица деляла фамилията на Цвети с невръстната Валя.
- Ти си била на по-малко от три години?
- Да, в дома.
- В дом " Майка и дете " във Видин. Какво си спомняш от този интервал в този дом?
- В дома единствено неприятни мемоари. Лелите, които дават отговор за децата, не се държаха с децата. Колкото да им мине промяната и да си тръгнат, никакво внимание не се обръщаше на децата, едвам са нахранени и легнали.
- До какъв брой годишна си била там?
- До 7-годишна.
Срещата сред двете се случва с помощта на биологичната щерка на Цветелина – Анна. Когато тя станала пълнолетна, поискала да приберат едно от изоставените деца от отсрещната улица в личния им дом.
„ Когато е влезнала в дома, аз просто по някаква причина съм я прегърнала, затичала съм се към нея. Явно съм почувствала някаква връзка. И тя е била тогава на 18. И очевидно е усетила, че аз съм за тях. И е поговорила с мама, че желае мен да ме вземе “, описа Валя.
„ И след половин час, тя пристигна с Валя на ръце. Това беше първата ни среща. Започнахме да я взимаме всяка събота и неделя. Петък я взимаме, неделя я връщаме. В петък се избивахме кой да я вземе, обаче в неделя трябваше, като се разсъни от сън, тя се разсънва, гледа си дрешките и започваше да плаче. И тогава никой не искаше… аз я връщах. И беше доста мъчно “, показа Цветелина Милославова, приемна майка на Валя.
- Как те одобриха те, по какъв начин ти почувства, че си част от техния дом?
- Много добре се усещах при тях. С тях си бях привикнала през цялото време, доста се привързах към мама най-много, и към тате, несъмнено.
Така, съботите и неделите се нанизвали една след друга, а фамилията се привързвало към дребната Валя. И Валя се вкопчила в тях като избавителен кей, цялостен с любов и грижа.
„ Две години бяхме доброволни родители, до момента в който беше по-малка. Но когато стартира учебно заведение, видяхме, че има потребност да ѝ се помогне и аз с моята работа нямаше по какъв начин да съчетая и се поинтересувах от професионалната приемна грижа и станах професионален приемен родител. Нито за момент не съм съжалила “, добави Цветелина.
„ Абсолютно всичко ми е дала, което може да се сетиш. Остави дома. Дом всеки може да даде, само че не всеки може да даде любов и протекция “, споделя Валя.
Така, Цветелина става първият професионален приемен родител за област Видин, а Валя е първото приемно дете. През годините Валя се научила на най-трудното – да елементарни.
- Майка ми не може да ме гледа, тъй като е болна. Те са ме оставили най-много, тъй като не са имали финансова опция да ме гледат. И очевидно по-късно поради заболяването, която е прогресирала.
- Имало ли е моменти, в които си ядосана на живота, на ориста, на твоите родители?
- Всъщност, почтено казано, от дълго време съм го минала това да им се дразня, че са ме оставили. Всъщност, не скърбя, тъй като те по този метод ми дадоха един тип шанс. Ако бях останала при тях, нищо от това нямаше да се случи и нямаше да стигна дотук. Щеше животът ми да се стече по напълно друг метод.
По закон, когато приемното дете навърши пълноправие, приемното семейство към този момент няма ангажимент към него.
„ По принцип, като станеш на 18, би трябвало да излезеш от приемното семейство и да се оправяш самичък. Но мама не го направи по този начин. Тя си беше споделила, че ще ме гледа като свое дете. Честно казано, като бях по-малка, заради тази причина не желаех да порасна. Винаги споделях, още съм на 16, а не на 17, да вземем за пример. Не желаех да пониквам “, добави Валя.
„ Тя доста се опасяваше от този 18-и рожден ден. Децата, като им наближат рождените дни, изпадат в еуфория. При нея нямаше такава наслада. Никога не се радваше на рождения си ден. Ако става на 8, тя споделя – не, не съм на 8, на 7 съм още. Това е вътрешен боязън какво ще се случи, като навърши 18 “, описа Цветелина.
И след 18, Валя продължава да бъде дете на Цветелина и част от нейното семейство. Това са крилете, които я движат напред – да бъде сполучлива и да гради своето бъдеще.
- Кой е най-важният урок, който научи от Цветелина, от майка ти?
- Да си добър човек, да помагаш. Да си доста борбен и в никакъв случай да не се отказваш. Да сбъдваш фантазиите си. И каквито и тествания да имаш, те ще отминат и ще се оправиш. Тя е подобен човек, доста мощен. И в никакъв случай не се отхвърля пред нищо.
- Ти чувстваш ли се сполучлива?
- Честно казано още не. Докато не реализира това, което желая, има още какво да се желае. Искам да видя дипломата си в ръце, желая да знам, че ми е осъществена фантазията, с цел да кажа, че съм съумяла.
И по този начин – Цветелина трансформира живота на Валя. А Валя трансформира живота на Цветелина. През годините в нейния дом са идвали още приемни деца, а в този момент се грижи за още двама младежи.
„ Тези деца мечтаят през това, което виждат и през метода, по който живеят живота. Затова се стремя да им дам всичко от този живот, даже невъзможното за мен го върша, с цел да могат те да го видят, да го вкусят и да го пожелаят “, изясни Цветелина.
„ Много близки хора ми задават въпроса – за какво си го причиняваш това? За какво ти е това? Не мога да го обясня с думи. Това е някаква нужда, която изпитвам и от която не мога да се откажа. Те са ми като опиати децата. Искам повече и повече. Приемната грижа не е единствено да бъде нахранено и облечено едно дете. За мен приемната грижа е доста повече – това е отдаденост “, добави още Цветелина.
Валя ще продължи да върви по стъпките на триумфа, с цел да дава образец и на децата след нея.
„ Независимо какъв им е животът, животът не е единствено цветя и рози, само че пък в случай че имат компликации, да не се отчайват. Според мен, когато приключват приблизително обучение, да продължат да учат, тъй като съм уверена, че множеството приемни деца имат задоволително огромен потенциал и могат. И са с нищо по-различни деца, дори мисля, че са повече даже. Със ориста, с нещата, които са претърпели. И също по този начин, в случай че техните биологични родители са се отказали от тях, заради една или друга причина, да не им се сърдят. Да помислят и от другата страна.
- Гордеете ли се с нея?
- Много! Аз постоянно съм казвала, тя е моята горделивост. Нейно обвързване е да проправи пътя на приемните деца след нея. Трябва да покаже, че тези деца имат потребност от поддръжка и от любов. И те са тъкмо като всички останали деца. И с цел да съумеят, от това имат потребност те.
Защото в дъното на мрака постоянно е обичта, която прави чудеса.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ