Да летиш с плавници“. Мария Аверина, която разказва кой е Алцек Мишев
Тя се усеща щастлива и богата. Защото работата ѝ я среща с един огромен художник, който трансформира живота в творчество. Преди над 50 година той избира свободата и напуща България, само че в никакъв случай не я не помни. Режисьорката Мария Аверина, която споделя за Алцек Мишев, е Човек на деня на Свободна Европа.
През 1971 година един млад художник бяга зад граница от комунистическия режим в България, където не може да живее и твори свободно. Току-що са свалили цялата му независима абстракционистка галерия в родния му град Дупница .
Само няколко години по-късно, до момента в който живее в Италия , той съумява да пробие и става един от известните европейски съвременни актьори.
“Свободата се рисува, когато се вглеждаш в живота към теб, както и във опцията да направиш нещо за другите ”, споделя Алцек Мишев преди година, когато изложба „ УниАрт “ към Новия български университет (НБУ) показва общата му галерия с Иван Кирков „ Свободата вътре и вън ".
За Мишев в България се знае доста малко, само че един документален филм, който споделя за невероятния му живот и творчество на авангардист, разсънва загатна за него.
" Да летиш с плавници “ на режисьорката Мария Аверина наскоро беше определен за най-хубав български документален кино лентата на фестивала Master of Art в София. Лентата е основана по концепция на журналистката Мариана Светославова , която става и сценарист - тя научава за Мишев от Facebook и е мощно впечатлена от забележителната му международна кариера.
Операторската работа на Георги Богданов и Борис Мисирков и майсторският монтаж на Нина Алтънпармакова разкриват картини, пърформанси и електронна музика в две старинни къщи в дребен италиански град и трогателни срещи с близки хора и места в България след 50 години разлъка за художника.
" Когато изгледа кино лентата за първи път още предишното лято, Алцек ми сподели: " Изцяло ти се доверих интуитивно, станал е доста прекрасен. Направила си го доста лиричен, нека и аз съм бил подобен ", описа пред Свободна Европа Аверина, която обича всичките си филми, само че след този изпитва доста мощна страст.
Работата по лентата продължава доста дълго - от 2018 г ., когато получават дотация от Националния кино център и отчасти финансиране от стратегия " Творческа медия " на Европейски Съюз. Има много трудности, като Covid-19, които прекъсват процеса, по тази причина филмът ѝ е още по-скъп.
" Като млад художник, студент, Алцек рисува нереално и споделя: " Ние даже не искахме да си признаем, че това значително е политическа, не естетическа позиция, искахме да се противопоставим на реализма на социалистическия натурализъм ", описа още режисьорката пред.
Когато отива в Италия обаче, му споделят, че е просрочен, абстракцията към този момент е отминала наклонност в тази част на Европа. На мода е концептуализмът. Затова той трансформира и творчеството си.
Пред Аверина Мишев споделя, че България постоянно е била в него като ентусиазъм. То идва най-силно от огромния публицист Йордан Радичков и неговия другар стихотворец от млади години Биньо Иванов .
" Той е толкоз цялостен с живот, не таи в сърцето си ненавист. Всеки ден нещо построява... Превръща живота в творчество. Казват ми, че съм щастлива, че съм прекарала толкава време с него ", споделя още тя.
Мария Аверина e родена през 1978 г . Завършва полска лингвистика в Софийския университет и кино и телевизионно изкуство в Нов български университет.
Автор е на филмите „ Картография на бягството ” (2007), „ Наводнени ” (2008), „ Късен дом ” (2010), за който получава премията за режисьорски дебют на Българската кино академия, “Кой е този град? ” (2012), „ Санела “ (2016), " От Кремона до Кремона " (2016), „ 6 минути благополучие “ (2017). В момента е учител в Националната кино академия.
" Как може да се лети с плавници "
Алцек Мишев е роден през 1940 година Прадядо му е Иван Зографски , един от художниците, изрисували Рилския манастир през XIX век. Мишев приключва живопис Художествената академия в София през 1966 година
Няколко години по-късно личната му майка му споделя: " Ти не разбра ли, че не си за тук? Тръгвай и си откри мястото! “. Никога повече не се виждат, тъй като тоталитарните управляващи не ѝ позволяват да замине при него преди гибелта ѝ.
Той потегля към Западна Европа на автостоп, без пари и без да знае непознат език. Стига до град Копер в Словения (тогава част от Югославия), който се намира на Адриатическо море и взема решение да плува до италианския Триест, тъй като е взел участие в надпревари по преплуване на река Дунав и не се опасява.
Местни хора обаче го стопират, тъй като тъкмо тогава са се появили акули - извънредно за тези места. Тръгва през планината, само че защото наближава границата с Италия, след подаден сигнал стартира да го преследва хеликоптер, от който стрелят по него.
Не съумяват да го уцелят и по този начин, след 40-часов преход, в последна сметка попада в бежански лагер в Капуа. Така стартира неговият нов живот - в Италия, до която даже не е възнамерявал да стигне. Един ден взема решение да взе участие в конкурс за рисунка в Неапол и го печели. Това е първият му пробив като художник в чужбина.
След това стартира да прави пърформанси, които в този миг са част от модерното изкуство на Европа. Казва, че ги счита за антипърформанси, тъй като са себеиронични.
Българинът става прочут в страната в средата на 70-те с " Как може да се лети с плавници " - серия фотографии за един " действителен и хиперболизиран полет " от България до Италия.
През 1979 година той прави пърформънса " Музика от небето " - издига балони над централния площад в Милано, от които се чуват звуци, записани на синтезатор след разкодиране на фотоси на съзвездията Андромеда, Орион и Лира.
Същата година той поставя началото на най-успешния си план - " Преплуване на Атлантическия океан ". Оттогава плуването е знак на пътя му към новия свят и изкуство. С него Мишев прави дванадесет изложения и три театрални представления, а кулминационната точка е плуване по четири часа заран и четири следобяд в басейна на кораба " Кралица Елизабет Втора ", който пътува от Милано до Ню Йорк пет дни. На митническите пунктове той алегорично е в резервоар с вода - оставя се да го придвижват като златна рибка.
Така през 1981 година българинът стига до Съединени американски щати, където планът приключва. Там - най-известният по това време галерист - Лео Кастели , който работи с Анди Уорхол и Кристо , му предлага да излага свои произведения в неговата изложба. Предлагат му даже американско поданство.
Мишев обаче схваща, че Америка не е неговото място и че принадлежи на европейската цивилизация. Затова се връща там.
В средата на 80-те той трансформира градската среда в Милано, Рим, Торино, Болоня и Флоренция за 15 дни, като показва серия от 1300 портрета на младежи. Той ги прожектира на платна с размерите на билборд, а след това рисува върху тях с четка и черно печатарско мастило.
Рисунките, с обща повърхност 5500 кв. м , са разлепени по улиците в петте града като рекламни плакати. На всяка от тях е изписано: „ Кажете на... (името на човека), че неговият портрет е тук! “, а настрана всички получават депеша къде могат да видят своя.
Мишев се връща в България за първи път чак през 1999 година, когато взе участие във фестивала „ Процес - пространство “ в Балчик и в конференция по покана на режисьора Теди Москов.
През 2000 година взе участие на Венецианското биенале с плана " Настъпващата истина на възприятието " . Облечен във фрак, той дирижира импровизация на квартет с лявата си ръка, а с дясната свири посредством виртуален контролер с инфрачервени лъчи. Пърформънсът включва и влизане в цялостен с вода транспарантен цилиндър, в който плуват дребни червени риби.
С годините обаче той се завръща към живописта. През 2019 година Мишев прави първата си галерия в България след 20 години неявяване. " Най-новите дребни картини на плувеца " се състои в самостоятелното пространство със символичното име Swimming Pool в София. Тогава той споделя, че се е почувствал окуражен.
" Струва ми се, че на Запад и в Италия няма към този момент толкоз опция за свободно мислене. В България има една чудесна назадничавост, в която се намират истини, които тук подминаваме ", споделя художникът пред.
В края на 2021 година в Двореца на Националната изложба в София е показана неговата ретроспективна галерия „ АЛЦЕК МИШЕВ - Акуи – Милано – София “ с над 140 платна.
Акуи Терме е името на града, на който Алцек Мешев е почетен жител. Той живее там дружно със брачната половинка си - италианската архитектка Елеонора Ричи . Двамата са дружно от 38 години и сами са построили своя дом, където са отгледали двете си деца - Марко и Вероника.
През 1971 година един млад художник бяга зад граница от комунистическия режим в България, където не може да живее и твори свободно. Току-що са свалили цялата му независима абстракционистка галерия в родния му град Дупница .
Само няколко години по-късно, до момента в който живее в Италия , той съумява да пробие и става един от известните европейски съвременни актьори.
“Свободата се рисува, когато се вглеждаш в живота към теб, както и във опцията да направиш нещо за другите ”, споделя Алцек Мишев преди година, когато изложба „ УниАрт “ към Новия български университет (НБУ) показва общата му галерия с Иван Кирков „ Свободата вътре и вън ".
За Мишев в България се знае доста малко, само че един документален филм, който споделя за невероятния му живот и творчество на авангардист, разсънва загатна за него.
" Да летиш с плавници “ на режисьорката Мария Аверина наскоро беше определен за най-хубав български документален кино лентата на фестивала Master of Art в София. Лентата е основана по концепция на журналистката Мариана Светославова , която става и сценарист - тя научава за Мишев от Facebook и е мощно впечатлена от забележителната му международна кариера.
Операторската работа на Георги Богданов и Борис Мисирков и майсторският монтаж на Нина Алтънпармакова разкриват картини, пърформанси и електронна музика в две старинни къщи в дребен италиански град и трогателни срещи с близки хора и места в България след 50 години разлъка за художника.
" Когато изгледа кино лентата за първи път още предишното лято, Алцек ми сподели: " Изцяло ти се доверих интуитивно, станал е доста прекрасен. Направила си го доста лиричен, нека и аз съм бил подобен ", описа пред Свободна Европа Аверина, която обича всичките си филми, само че след този изпитва доста мощна страст.
Работата по лентата продължава доста дълго - от 2018 г ., когато получават дотация от Националния кино център и отчасти финансиране от стратегия " Творческа медия " на Европейски Съюз. Има много трудности, като Covid-19, които прекъсват процеса, по тази причина филмът ѝ е още по-скъп.
" Като млад художник, студент, Алцек рисува нереално и споделя: " Ние даже не искахме да си признаем, че това значително е политическа, не естетическа позиция, искахме да се противопоставим на реализма на социалистическия натурализъм ", описа още режисьорката пред.
Когато отива в Италия обаче, му споделят, че е просрочен, абстракцията към този момент е отминала наклонност в тази част на Европа. На мода е концептуализмът. Затова той трансформира и творчеството си.
Пред Аверина Мишев споделя, че България постоянно е била в него като ентусиазъм. То идва най-силно от огромния публицист Йордан Радичков и неговия другар стихотворец от млади години Биньо Иванов .
" Той е толкоз цялостен с живот, не таи в сърцето си ненавист. Всеки ден нещо построява... Превръща живота в творчество. Казват ми, че съм щастлива, че съм прекарала толкава време с него ", споделя още тя.
Мария Аверина e родена през 1978 г . Завършва полска лингвистика в Софийския университет и кино и телевизионно изкуство в Нов български университет.
Автор е на филмите „ Картография на бягството ” (2007), „ Наводнени ” (2008), „ Късен дом ” (2010), за който получава премията за режисьорски дебют на Българската кино академия, “Кой е този град? ” (2012), „ Санела “ (2016), " От Кремона до Кремона " (2016), „ 6 минути благополучие “ (2017). В момента е учител в Националната кино академия.
" Как може да се лети с плавници "
Алцек Мишев е роден през 1940 година Прадядо му е Иван Зографски , един от художниците, изрисували Рилския манастир през XIX век. Мишев приключва живопис Художествената академия в София през 1966 година
Няколко години по-късно личната му майка му споделя: " Ти не разбра ли, че не си за тук? Тръгвай и си откри мястото! “. Никога повече не се виждат, тъй като тоталитарните управляващи не ѝ позволяват да замине при него преди гибелта ѝ.
Той потегля към Западна Европа на автостоп, без пари и без да знае непознат език. Стига до град Копер в Словения (тогава част от Югославия), който се намира на Адриатическо море и взема решение да плува до италианския Триест, тъй като е взел участие в надпревари по преплуване на река Дунав и не се опасява.
Местни хора обаче го стопират, тъй като тъкмо тогава са се появили акули - извънредно за тези места. Тръгва през планината, само че защото наближава границата с Италия, след подаден сигнал стартира да го преследва хеликоптер, от който стрелят по него.
Не съумяват да го уцелят и по този начин, след 40-часов преход, в последна сметка попада в бежански лагер в Капуа. Така стартира неговият нов живот - в Италия, до която даже не е възнамерявал да стигне. Един ден взема решение да взе участие в конкурс за рисунка в Неапол и го печели. Това е първият му пробив като художник в чужбина.
След това стартира да прави пърформанси, които в този миг са част от модерното изкуство на Европа. Казва, че ги счита за антипърформанси, тъй като са себеиронични.
Българинът става прочут в страната в средата на 70-те с " Как може да се лети с плавници " - серия фотографии за един " действителен и хиперболизиран полет " от България до Италия.
През 1979 година той прави пърформънса " Музика от небето " - издига балони над централния площад в Милано, от които се чуват звуци, записани на синтезатор след разкодиране на фотоси на съзвездията Андромеда, Орион и Лира.
Същата година той поставя началото на най-успешния си план - " Преплуване на Атлантическия океан ". Оттогава плуването е знак на пътя му към новия свят и изкуство. С него Мишев прави дванадесет изложения и три театрални представления, а кулминационната точка е плуване по четири часа заран и четири следобяд в басейна на кораба " Кралица Елизабет Втора ", който пътува от Милано до Ню Йорк пет дни. На митническите пунктове той алегорично е в резервоар с вода - оставя се да го придвижват като златна рибка.
Така през 1981 година българинът стига до Съединени американски щати, където планът приключва. Там - най-известният по това време галерист - Лео Кастели , който работи с Анди Уорхол и Кристо , му предлага да излага свои произведения в неговата изложба. Предлагат му даже американско поданство.
Мишев обаче схваща, че Америка не е неговото място и че принадлежи на европейската цивилизация. Затова се връща там.
В средата на 80-те той трансформира градската среда в Милано, Рим, Торино, Болоня и Флоренция за 15 дни, като показва серия от 1300 портрета на младежи. Той ги прожектира на платна с размерите на билборд, а след това рисува върху тях с четка и черно печатарско мастило.
Рисунките, с обща повърхност 5500 кв. м , са разлепени по улиците в петте града като рекламни плакати. На всяка от тях е изписано: „ Кажете на... (името на човека), че неговият портрет е тук! “, а настрана всички получават депеша къде могат да видят своя.
Мишев се връща в България за първи път чак през 1999 година, когато взе участие във фестивала „ Процес - пространство “ в Балчик и в конференция по покана на режисьора Теди Москов.
През 2000 година взе участие на Венецианското биенале с плана " Настъпващата истина на възприятието " . Облечен във фрак, той дирижира импровизация на квартет с лявата си ръка, а с дясната свири посредством виртуален контролер с инфрачервени лъчи. Пърформънсът включва и влизане в цялостен с вода транспарантен цилиндър, в който плуват дребни червени риби.
С годините обаче той се завръща към живописта. През 2019 година Мишев прави първата си галерия в България след 20 години неявяване. " Най-новите дребни картини на плувеца " се състои в самостоятелното пространство със символичното име Swimming Pool в София. Тогава той споделя, че се е почувствал окуражен.
" Струва ми се, че на Запад и в Италия няма към този момент толкоз опция за свободно мислене. В България има една чудесна назадничавост, в която се намират истини, които тук подминаваме ", споделя художникът пред.
В края на 2021 година в Двореца на Националната изложба в София е показана неговата ретроспективна галерия „ АЛЦЕК МИШЕВ - Акуи – Милано – София “ с над 140 платна.
Акуи Терме е името на града, на който Алцек Мешев е почетен жител. Той живее там дружно със брачната половинка си - италианската архитектка Елеонора Ричи . Двамата са дружно от 38 години и сами са построили своя дом, където са отгледали двете си деца - Марко и Вероника.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ