Най-напред се чупи прозорецът. Как Самар от Газа събра цял живот в една чанта и избяга от войната в България
Тя има палестински и български паспорт. На 29 години е, само че към този момент е претърпяла цели пет войни. Тази, която тече сега, е прекомерно друга и това я кара да тръгне със фамилията си под бомбите, с цел да стигне от едната татковина до другата.
Когато войната стартира, тя и фамилията ѝ спят. Първото, което прави, е да вземе детето си, чието легло е покрай прозореца. Защото, както споделя тя, когато има бомбардировка, на първо време се чупи прозорецът.
Самар Шинино приказва от опит. „ При всяка война ние сме си в домовете, само че в този момент [израелците] нападат всичко. Няма безвредно място “, споделя тя и прибавя, че учебните заведения, джамиите, лечебните заведения и улиците също са бомбардирани.
Тя и фамилията ѝ идват в София на 4 ноември . Самар има българско и палестинско поданство и е измежду първите, напуснали Ивицата Газа от началото на войната.
в Газа стартира на 7 октомври. Тогава Хамас нападна Израел , аргументи гибелта на над 1200 души, а над 240 бяха взети за заложници.
Хамас, която управлява Газа, е оповестена за терористична организация от Съединени американски щати и Европейския съюз (ЕС).
Израел на Хамас с въздушни удари, сухопътна атака и обсада на Ивицата Газа. Там живеят над 2 млн. палестинци. От началото на октомври съгласно здравните управляващи в Газа починалите са над 10 000 души.
Началото на войната
Самар има три деца - на 7 , 4 и 1 години . Тя живее дружно с тях и мъжа си в най-северната част на Ивицата.
Седмица след началото на военния спор на нея и фамилията ѝ им се постанова да се реалокират в град Газа, защото в региона, където живеят до оня миг, се водят усилени сражения.
" Загубих три от приятелките си дружно с техните фамилии и деца. Много е мъчно ", споделя Самар и прибавя, че след започването на войната град Газа е неузнаваем.
" Аз не можех да позная този град, тъй като той към този момент не беше Газа. Всичко беше разрушено. Пресичахме улиците и всичко беше блокирано поради отломките ", споделя тя.
От Газа до България
Още от началото на войната българското посолство в Египет поддържа контакт със Самар и фамилията ѝ. На 31 октомври те получават позвъняване от техен представител, че границата ще бъде отворена за тях на сутринта.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
" Не знаехме дали да тръгнем или не, тъй като не знаехме тъкмо каква е обстановката. Казаха, че българите могат да пътуват до граничния пункт в Рафах , само че ние бяхме ужасени ", споделя тя.
На идващия ден сигналът в Ивицата прекъсва за няколко часа, а те не могат да намерят кола, с която да пропътуват дистанцията от град Газа до Рафах. В последна сметка съумяват и вземат решение да потеглят в последния миг.
Цялото семейство потегля единствено с една чанта, а Самар споделя, че животът ѝ е останал в Газа.
„ Все още си припомням по какъв начин прекосяваме с колата. Карахме толкоз бързо. Всички в колата повръщаха, тъй като беше толкоз бързо. Бяхме ужасени, чувайки бомбардировките и просто минавайки по този начин, тъй като не знаехме какво ще се случи – дали ще оживеем или не “, споделя Самар.
Когато идват на граничния пункт, към този момент има стотици хора, които чакат да преминат в Египет. Самар и фамилията ѝ са част от листата с 37 българи, на които е разрешено да изоставен Газа като задгранични жители.
" Почувствах се доста по-спокойна, когато видях, че има доста хора, които чакат на граничния пункт Рафах. Имаше съвсем 500 души , които трябваше да преминат ", споделя тя.
Преминаването лишава няколко часа, а от другата страна на границата ги чака българският дипломат в Египет, който води българите в Кайро. Оттам огромна част от тях поемат за България.
Надежда за бъдещето
Самар и сестра ѝ са родени в България. Те живеят в страната дружно с родителите си в продължение на 4 години , след което се местят в Газа. Един от дребното мемоари, останали на Самар оттогава, е къщата на баба ѝ и дядо ѝ.
Няколко пъти по-късно тя е посещавала България, а тук има и родственици. Заради това, когато войната стартира, Самар и фамилията ѝ търсят леговище в България. Тя споделя, че е доста признателна на българското посолство за помощта и отношението.
В Газа обаче остават доста нейни родственици и другари.
Макар че към този момент е в сигурност, Самар се надява, че войната в Газа ще завърши скоро. Тя не знае дали към момента има дом там, само че все пак желае един ден да се върне.
" Мисля, че един ден ще се завърна, тъй като това е моят град. Живяла съм там доста години и числя се към тази земя ", споделя тя.
Когато войната стартира, тя и фамилията ѝ спят. Първото, което прави, е да вземе детето си, чието легло е покрай прозореца. Защото, както споделя тя, когато има бомбардировка, на първо време се чупи прозорецът.
Самар Шинино приказва от опит. „ При всяка война ние сме си в домовете, само че в този момент [израелците] нападат всичко. Няма безвредно място “, споделя тя и прибавя, че учебните заведения, джамиите, лечебните заведения и улиците също са бомбардирани.
Тя и фамилията ѝ идват в София на 4 ноември . Самар има българско и палестинско поданство и е измежду първите, напуснали Ивицата Газа от началото на войната.
в Газа стартира на 7 октомври. Тогава Хамас нападна Израел , аргументи гибелта на над 1200 души, а над 240 бяха взети за заложници.
Хамас, която управлява Газа, е оповестена за терористична организация от Съединени американски щати и Европейския съюз (ЕС).
Израел на Хамас с въздушни удари, сухопътна атака и обсада на Ивицата Газа. Там живеят над 2 млн. палестинци. От началото на октомври съгласно здравните управляващи в Газа починалите са над 10 000 души.
Началото на войната
Самар има три деца - на 7 , 4 и 1 години . Тя живее дружно с тях и мъжа си в най-северната част на Ивицата.
Седмица след началото на военния спор на нея и фамилията ѝ им се постанова да се реалокират в град Газа, защото в региона, където живеят до оня миг, се водят усилени сражения.
" Загубих три от приятелките си дружно с техните фамилии и деца. Много е мъчно ", споделя Самар и прибавя, че след започването на войната град Газа е неузнаваем.
" Аз не можех да позная този град, тъй като той към този момент не беше Газа. Всичко беше разрушено. Пресичахме улиците и всичко беше блокирано поради отломките ", споделя тя.
От Газа до България
Още от началото на войната българското посолство в Египет поддържа контакт със Самар и фамилията ѝ. На 31 октомври те получават позвъняване от техен представител, че границата ще бъде отворена за тях на сутринта.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
" Не знаехме дали да тръгнем или не, тъй като не знаехме тъкмо каква е обстановката. Казаха, че българите могат да пътуват до граничния пункт в Рафах , само че ние бяхме ужасени ", споделя тя.
На идващия ден сигналът в Ивицата прекъсва за няколко часа, а те не могат да намерят кола, с която да пропътуват дистанцията от град Газа до Рафах. В последна сметка съумяват и вземат решение да потеглят в последния миг.
Цялото семейство потегля единствено с една чанта, а Самар споделя, че животът ѝ е останал в Газа.
„ Все още си припомням по какъв начин прекосяваме с колата. Карахме толкоз бързо. Всички в колата повръщаха, тъй като беше толкоз бързо. Бяхме ужасени, чувайки бомбардировките и просто минавайки по този начин, тъй като не знаехме какво ще се случи – дали ще оживеем или не “, споделя Самар.
Когато идват на граничния пункт, към този момент има стотици хора, които чакат да преминат в Египет. Самар и фамилията ѝ са част от листата с 37 българи, на които е разрешено да изоставен Газа като задгранични жители.
" Почувствах се доста по-спокойна, когато видях, че има доста хора, които чакат на граничния пункт Рафах. Имаше съвсем 500 души , които трябваше да преминат ", споделя тя.
Преминаването лишава няколко часа, а от другата страна на границата ги чака българският дипломат в Египет, който води българите в Кайро. Оттам огромна част от тях поемат за България.
Надежда за бъдещето
Самар и сестра ѝ са родени в България. Те живеят в страната дружно с родителите си в продължение на 4 години , след което се местят в Газа. Един от дребното мемоари, останали на Самар оттогава, е къщата на баба ѝ и дядо ѝ.
Няколко пъти по-късно тя е посещавала България, а тук има и родственици. Заради това, когато войната стартира, Самар и фамилията ѝ търсят леговище в България. Тя споделя, че е доста признателна на българското посолство за помощта и отношението.
В Газа обаче остават доста нейни родственици и другари.
Макар че към този момент е в сигурност, Самар се надява, че войната в Газа ще завърши скоро. Тя не знае дали към момента има дом там, само че все пак желае един ден да се върне.
" Мисля, че един ден ще се завърна, тъй като това е моят град. Живяла съм там доста години и числя се към тази земя ", споделя тя.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ