Тя е неосъществената 16-а съветска република: комунистическа България доброволно е

Тя е неосъществената 16-а руска република: комунистическа България непринудено е желала да стане част от Съюз на съветските социалистически републики. В договарянията за още заеми и петрол Тодор Живков на три пъти е залагал на карта суверенитета на страната.

Тодор Живков на деветосептемврийска манифестация в София дружно с военачалник Иван Михайлов и ръководителя на Президиума на Народното събрание Георги Трайков

За приятелите на Москва е тъкмо толкоз мъчно да запазят суверенитета си по отношение на Русия, колкото и за нейните врагове. Украйна, Полша, балтийските, кавказките и централноазиатските страни знаят това може би най-добре. Но има и една страна, която е била подготвена непринудено да отстъпи държавния си суверенитет - Тодор Живков излиза цели три пъти с предлагането да сплоти България със Съветския съюз. Затова и страната бива наричана 16-а руска република. В продължение на десетилетия аспектите на концепцията са държавна загадка - само че в подтекста на спора сред Русия и Украйна наподобяват по-актуални от всеки път.

Да се обединим със Съюз на съветските социалистически републики!

През 1963-а година, който е министър-председател и водач на Българската комунистическа партия Българска комунистическа партия, форсира. На четвърти декември 1963 година на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков декларира: „ В следваната от нас линия на оптимално сближаване крайна цел е обединяването със Съветския съюз ". Само ден по-късно по указание на Живков Централен комитет се обръща документално към руския държавен и партиен началник Никита Хрушчов с предлагането за икономическо и политическо обединяване. В писмото се споделя: „ Перспективата Народна република България да се сближи от ден на ден със Съветския съюз и двете национални стопанства последователно да се обединят е залегнала освен надълбоко в сърцата на българските комунисти, само че се споделя и от голяма част от нашия народ (…) Естествено не чакаме Народна република България да бъде призната незабавно в фамилията на руските нации. Присъединяването би трябвало да бъде предхождано от осъществяването на нужните стопански, политически и идеологически предпоставки ".
Редакцията предлага
Това, че предлагането на Живков за „ доближаване " и „ обединяване " съдържа съответни елементи единствено във връзка с икономическото съдействие, има съответното съображение: България е във банкрут. Още през 1960 година България би трябвало да продаде всичките си златни запаси, с цел да избегне заплашващия я държавен фалит. Лошото икономическо обмисляне, неналичието на първични материали и пагубните последици от насилствената колективизация си споделят думата. Твърденията на българските приятели в писмото им до Хрушчов, че тяхното „ предложение за по-нататъшно доближаване на двете стопански системи никога не произтича от национално лимитираните, егоистични ползи ", е чиста неистина. Което е изцяло ясно и на Хрушчов. Поради това единствената реакция от Москва е да даде на България нов заем от 300 милиона рубли. И апелите за „ обединяване " на часа секват.

Нефт и пари против суверенитет

Газът и нефтът са съществени принадлежности на съветската външна политика, с които Москва заплашва суверенитета на другите страни. А комунистическа България под управлението на Тодор Живков е подготвена да употребява държавния суверенитет като разменна монета. Когато през 1973 - годината на петролната рецесия - българският външен дълг доближава един милиард щатски $, Живков още веднъж търси помощ от Москва. И още веднъж издига концепцията за обединяване със Съветския съюз, желае „ нова фаза в българо-съветските връзки ". На 20 септември 1973 прави обичайна си годишна аудиенция в България и Живков му показва дълъг лист с стопански претенции. Включително: апелирам за 18 тона спомагателен петрол под пазарните цени. Понеже Брежнев се бави с отговора, Живков отново вади предлагането за „ доближаване ". И играта още веднъж заработва - България получава руска помощ, въпреки „ доближаването " да не се трансформира в нищо повече от политическа изразителност.

Не е известно по какъв начин тъкмо е възприемал Брежнев игричките на Живков за вероятното. Но когато през август 1978 година Живков идва на посещаване в Москва, всичко се потретва: Живков желае гаранция за приемането на евтини руски нефтени доставки в идващите 12 години, а когато и този път Брежнев се забавя с отговора, Живков му предава писмо, съдържащо концепцията за „ всестранно политическо доближаване на двете страни ". То е трябвало да докара до такава степен, че двете „ да действат като обединен организъм ". Брежнев обаче съвсем не реагира и споделя, че би трябвало да разиска въпроса в Москва.

Покерът с националния суверенитет

Разбирането на Живков за националния суверенитет е самобитно. На пленума на Централен комитет на 31 юли 1963 година той споделя: „ Разбирането на народа за суверенитет е да има какво да яде и да оцелява. Това е суверенитетът: щастието и добруването на народа. Именно по тази причина работим ". В писмото до Хрушчов даже се споделя: „ Близката съгласуваност сред България и Съветския съюз никога няма да е интервенция в развиването на нашата нация и нейния суверенитет, а тъкмо противоположното: тя ще е изискване за по-големия подем на нашата нация и за укрепването на нашия суверенитет ". Един от известните български пропагандни лозунги от 70-те и 80-те години на предишния век гласи: „ Любовта към Съветския съюз е висша форма на национализъм ".

Кристофер Неринг

Тази агитация и до през днешния ден въздейства на мнозина българи, разяснява кореспондентът на Дъждовни води Георги Ангелов. По българската телевизия  дефинира „ общата история " като „ един от най-важните фактори в нашите връзки ". Очевидно доста българи споделят това мнение. В допитване на „ Нова телевизия " от 20 февруари 2022 година на въпроса „ На кого вярвате в спора Русия - НАТО? " над 61 % от интервюираните са избрали Русия. 

Само тактическа маневра на Живков?

Все отново до каква степен съществени са били игрите на Живков с българския суверенитет? В най-тесен кръг, както споделя неговият политически консултант Нико Яхиел през 1998 година, Живков се шегувал: „ И какво сега, ще станем ли 16-а република на Съветския съюз? ". А и фактът, че предлагането за „ обединяване " по този начин и не стига до средата, приказва за това, че става дума за тактическа маневра на Живков. За него суверенитетът на България е единствено един чип в играта на покер за още заеми и петрол от Съветския съюз.

* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.