Жената, която се изкъпа във ваната на Хитлер
Тя е красива, интелигентна, смела и дива.
Има всички качества да води спокоен, евентуално и богат живот без доста старания, но избира друго.
Прекарва най-хубавите си години измежду забавни, само че за сметка на това много луди хора и снима най-големите зверства, осъществявани в миналото от индивида – Втората международна война. А по-късно потъва в меланхолия и алкохолна взаимозависимост до края на дните си. Но записва името си в историята.
Тя се споделя Елизабет „ Лий “ Милър и можеше да е известна единствено като модел и муза на надарени мъже.
Днес обаче името ѝ се свързва с нещо доста по-важно – считана е за създател, талантлив със смелостта да прекрачва граници, публицист, посочил на света това, което в никакъв случай повече не трябва да се случва.
Животът ѝ е във фокуса на с Кейт Уинслет, която инициира и продуцира кино лентата, основан на книгата на сина на Лий Милър - Антъни Пенроуз, който е шеф на архива на майка си.
Лий Милър е родена през 1907 година в дребното градче в щата Ню Йорк Пъкипсий. Сблъсква се с фотографията с помощта на татко си – фен в региона с прилична за времето си техника. Той я снима доста, демонстрира й основите на фотографията.
На седемгодишна възраст Лий е изнасилена от фамилен другар по време на посещение. Травмата я преследва до края на живота ѝ. Дали поради това или заради друга причина другояче умното момиче отхвърля да се впише в учебната среда. Изключвана е моногократно от разнообразни места.
Години наред показва, че е търсеща, само че все несигурна с какво тъкмо желае да се занимава. Интересува се от снимка, актьорство, изобразително изкуство.
Освен, че се хвърля в разнообразни области, доста неща бързо ѝ стават скучни. На 19-годишна възраст извънредно красивата Лий към този момент е модел на списание Vogue. Работи с най-хубавите за времето фотографи. Не след дълго обаче ѝ омръзва да стои пред обектива и взема решение, че желае сама да снима.
За задачата отпътува за Париж с концепцията да се учи от един от огромните в занаята – художникa и фотограф Ман Рей. Той е прочут с това, че не приема възпитаници, само че Лий е необикновен случай. Освен „ чирак “ тя става и негова държанка. В един миг стартира да снима повече от самия Рей, който по този начин или другояче счита себе си на първо място за художник и желае да рисува. Така Лий прави съвсем цялата работа във фотографското студио. Рей е толкоз удовлетворен, че се съгласява да бъде подписан под някои от фотосите, въпреки че не е техен създател.
По време на парижкия си интервал Лий е заобиколена от каймака на тогавашната интелигенция и бохема. Сред приятелите ѝ е великият Пабло Пикасо, както и други значими за тези години създатели.
Животът е радостен и забавен, само че единствено след няколко години над Европа и света надвисва смъртна заплаха. Възстановила силите си под водачеството на Адолф Хитлер, Германия е подготвена да ревизира с оръжие Версайската система от мирни контракти, поставила края на Първата международна война. Новият спор избухва първоначално септември 1939 година В първите няколко месеца немската военна машина безусловно опустошава всичко по пътя си.
Само година по-късно Хитлер се насочва към Англия. По това време Лий към този момент живее в Лондон, зарязала парижката бохема. Междувременно е изкарала неколкогодишен романс и брак с египетския предприемач Азиз Елу Бей. Живяла е в земята на фараоните и е снимала пустинята, превзета от нейната хубост. През 1937 година обаче египетският живот й омръзва. Връща се във Франция, където се среща с английския стихотворец Ролан Пенроуз. Заминава с него за Лондон, където я заварват немските бомбардировки.
Англия е подложена на изключителна въздушна канонада от Третия райх. Германците са уверени, че англичаните няма да устоят, само че сметките им се оказват криви. Начело на империята е Уинстън Чърчил, който още в първите дни на власт дава да се разбере, че по-скоро би починал, в сравнение с да се съобщи или да договаря с нацистите. В тези сериозни дни той произнася популярната си тирада:
„ Ще се бием по крайбрежията, ще се бием по полята и по улиците, ще се бием по хъмовете. Никога няма да се предадем “.
Бавно и последователно кралските военно-въздушни сили стартират да взимат превъзходство над Луфтвафе. Напредъкът на немските сили става все по-труден. Година по-късно, през 1941 година, Германия атакува Съветския съюз и това е началото на края за Адолф Хитлер.
През 1942 година обаче още нищо не е несъмнено. Точно тогава Милър става боен сътрудник на Vouge. Тя снима немските набези, бомбардировките над Лондон, разрушенията и жертвите. Особено забавни са ѝ милосърдните сестри, които се грижат за ранените. Прави цяла поредност за тях.
Когато войната обръща хода си, тя потегля дружно със съюзническите сили, които връщат превзетите от немците територии. Лий е един от първите фотографи, достигнали концетрационните лагери Бухенвалд и Дахау. Заснема следствията от ужасите, вършени там. В тези дни за лагерите се знае прекомерно малко, съвсем никой не подозира за същестуването им. Публикуването на фотоси от тези места работи като потрес.
Преди това Лий пътува из Франция и отразява в фрагменти обстановката след D-Day – съюзническият десант в Нормандия и последвалото отбиване на немската войска.
През април 1945 година тя се оказва в Мюнхен тъкмо когато американските бойци влизат в постройката, където се намира апартаментът на Хитлер. В тези дни на всички към този момент ясно, че Германия е победена, а формалното помирение е въпрос на време.
Сградата с осемстайното жилище на фюрера към този момент е във притежание на съюзническите сили. На 30 април 1945 година (денят, в който Хитлер се самоубива в бункера си) Лий влиза във ваната в една от баните на жилището му. Тя е снимана по какъв начин се къпе от своя сътрудник фотограф Дейвид Шърман.
Сцената е авансово аранжирана. В едната страна на ваната е подложен портрет на фюрера. Лий съзнателно оставя мръсните си обувки, с които съумява да оцапа много в близост. Твърди се, по тях още са стояли калта и прахта от коцентрационните лагери, където е била преди този момент. Снимката е методът на Милър да покаже, че е победила.
Тя продължава да снима разрушенията из цяла Европа, само че скоро по-късно се прибира във Англия. Заживява с Пенроуз, а малко по-късно се ражда и синът им. След войната Лий снима все по-малко и приключва дефинитивно фотографската си кариера в средата на 50-те години.
Може да разгледате архива ѝ тук.
Има всички качества да води спокоен, евентуално и богат живот без доста старания, но избира друго.
Прекарва най-хубавите си години измежду забавни, само че за сметка на това много луди хора и снима най-големите зверства, осъществявани в миналото от индивида – Втората международна война. А по-късно потъва в меланхолия и алкохолна взаимозависимост до края на дните си. Но записва името си в историята.
Тя се споделя Елизабет „ Лий “ Милър и можеше да е известна единствено като модел и муза на надарени мъже.
Днес обаче името ѝ се свързва с нещо доста по-важно – считана е за създател, талантлив със смелостта да прекрачва граници, публицист, посочил на света това, което в никакъв случай повече не трябва да се случва.
Животът ѝ е във фокуса на с Кейт Уинслет, която инициира и продуцира кино лентата, основан на книгата на сина на Лий Милър - Антъни Пенроуз, който е шеф на архива на майка си.
Лий Милър е родена през 1907 година в дребното градче в щата Ню Йорк Пъкипсий. Сблъсква се с фотографията с помощта на татко си – фен в региона с прилична за времето си техника. Той я снима доста, демонстрира й основите на фотографията.
На седемгодишна възраст Лий е изнасилена от фамилен другар по време на посещение. Травмата я преследва до края на живота ѝ. Дали поради това или заради друга причина другояче умното момиче отхвърля да се впише в учебната среда. Изключвана е моногократно от разнообразни места.
Години наред показва, че е търсеща, само че все несигурна с какво тъкмо желае да се занимава. Интересува се от снимка, актьорство, изобразително изкуство.
Освен, че се хвърля в разнообразни области, доста неща бързо ѝ стават скучни. На 19-годишна възраст извънредно красивата Лий към този момент е модел на списание Vogue. Работи с най-хубавите за времето фотографи. Не след дълго обаче ѝ омръзва да стои пред обектива и взема решение, че желае сама да снима.
За задачата отпътува за Париж с концепцията да се учи от един от огромните в занаята – художникa и фотограф Ман Рей. Той е прочут с това, че не приема възпитаници, само че Лий е необикновен случай. Освен „ чирак “ тя става и негова държанка. В един миг стартира да снима повече от самия Рей, който по този начин или другояче счита себе си на първо място за художник и желае да рисува. Така Лий прави съвсем цялата работа във фотографското студио. Рей е толкоз удовлетворен, че се съгласява да бъде подписан под някои от фотосите, въпреки че не е техен създател.
По време на парижкия си интервал Лий е заобиколена от каймака на тогавашната интелигенция и бохема. Сред приятелите ѝ е великият Пабло Пикасо, както и други значими за тези години създатели.
Животът е радостен и забавен, само че единствено след няколко години над Европа и света надвисва смъртна заплаха. Възстановила силите си под водачеството на Адолф Хитлер, Германия е подготвена да ревизира с оръжие Версайската система от мирни контракти, поставила края на Първата международна война. Новият спор избухва първоначално септември 1939 година В първите няколко месеца немската военна машина безусловно опустошава всичко по пътя си.
Само година по-късно Хитлер се насочва към Англия. По това време Лий към този момент живее в Лондон, зарязала парижката бохема. Междувременно е изкарала неколкогодишен романс и брак с египетския предприемач Азиз Елу Бей. Живяла е в земята на фараоните и е снимала пустинята, превзета от нейната хубост. През 1937 година обаче египетският живот й омръзва. Връща се във Франция, където се среща с английския стихотворец Ролан Пенроуз. Заминава с него за Лондон, където я заварват немските бомбардировки.
Англия е подложена на изключителна въздушна канонада от Третия райх. Германците са уверени, че англичаните няма да устоят, само че сметките им се оказват криви. Начело на империята е Уинстън Чърчил, който още в първите дни на власт дава да се разбере, че по-скоро би починал, в сравнение с да се съобщи или да договаря с нацистите. В тези сериозни дни той произнася популярната си тирада:
„ Ще се бием по крайбрежията, ще се бием по полята и по улиците, ще се бием по хъмовете. Никога няма да се предадем “.
Бавно и последователно кралските военно-въздушни сили стартират да взимат превъзходство над Луфтвафе. Напредъкът на немските сили става все по-труден. Година по-късно, през 1941 година, Германия атакува Съветския съюз и това е началото на края за Адолф Хитлер.
През 1942 година обаче още нищо не е несъмнено. Точно тогава Милър става боен сътрудник на Vouge. Тя снима немските набези, бомбардировките над Лондон, разрушенията и жертвите. Особено забавни са ѝ милосърдните сестри, които се грижат за ранените. Прави цяла поредност за тях.
Когато войната обръща хода си, тя потегля дружно със съюзническите сили, които връщат превзетите от немците територии. Лий е един от първите фотографи, достигнали концетрационните лагери Бухенвалд и Дахау. Заснема следствията от ужасите, вършени там. В тези дни за лагерите се знае прекомерно малко, съвсем никой не подозира за същестуването им. Публикуването на фотоси от тези места работи като потрес.
Преди това Лий пътува из Франция и отразява в фрагменти обстановката след D-Day – съюзническият десант в Нормандия и последвалото отбиване на немската войска.
През април 1945 година тя се оказва в Мюнхен тъкмо когато американските бойци влизат в постройката, където се намира апартаментът на Хитлер. В тези дни на всички към този момент ясно, че Германия е победена, а формалното помирение е въпрос на време.
Сградата с осемстайното жилище на фюрера към този момент е във притежание на съюзническите сили. На 30 април 1945 година (денят, в който Хитлер се самоубива в бункера си) Лий влиза във ваната в една от баните на жилището му. Тя е снимана по какъв начин се къпе от своя сътрудник фотограф Дейвид Шърман.
Сцената е авансово аранжирана. В едната страна на ваната е подложен портрет на фюрера. Лий съзнателно оставя мръсните си обувки, с които съумява да оцапа много в близост. Твърди се, по тях още са стояли калта и прахта от коцентрационните лагери, където е била преди този момент. Снимката е методът на Милър да покаже, че е победила.
Тя продължава да снима разрушенията из цяла Европа, само че скоро по-късно се прибира във Англия. Заживява с Пенроуз, а малко по-късно се ражда и синът им. След войната Лий снима все по-малко и приключва дефинитивно фотографската си кариера в средата на 50-те години.
Може да разгледате архива ѝ тук.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ