Творческата и човешката същност на един критик - пък и

Творческата и човешката същина на един критик - пък и освен на него, по един или различен метод се изявява в неговата идейно-естетическа позиция, а оттова - в неговите творби. Потвърждение на думите ми ще открием в новата книга на Георги Н. Николов " Споделени слова ". В нея критикът освен демонстрира ползите си към творчеството на избран създател, само че и гения си на ослепителен полемист, изобретател на нови имена и осветление на създатели и творби, които са забравени, само че са съдействали в близкото минало за развиването на българската литература и българската публицистика, на културата ни като цяло.

Острото перо на рецензия и твърдата му художествена позиция демонстрират, че има несъмнени качества на откривател и познавач.

" Споделени слова " съдържа три раздела: " Размисли от предишното и през днешния ден ", " Размисли от делника " и " Ехо от литературния глобус ". И в трите раздела Георги Н. Николов съпричастно " поддържа връзка " с създателите, прави оценка приноса им в литературното ни развиване, проследявайки креативните им пътища.

Още във встъпителните си полемични публикации - " Знаеш ли ти кои сме?.... " и " За днешната литература - с въпрос ", води яростна идейно-художествена борба - от всички направления и с всички, които погазват обичайните естетически полезности, отхвърлят, дамгосват с жалките си рахитични пера значими и почтени български писатели, издигнали през втората половина на ХХ век българската художествена литература на европейско ниво, трансформирайки я в " модел ", в който национално и общочовешко са единно цяло. Над скърцащите им от отпадналост пера критикът издига високия гений на създатели, добили самопризнание надалеч от рамките на страната ни.

В оценките си Георги Н. Николов е праволинеен, критическият му " скалпел " отстранява без съмнение всяко " раково " образувание, всеки дебелашки опит за замяна на полезностите - и то освен в литературата, и които омаловажават не по естетически, а по политически цели значимото, с цел да показват продажното си раболепство.

В " Размисли от делника " Георги Н. Николов " поддържа връзка " непосредствено с създателите на словото - споделени диалози. Така той се допира освен до гения им, само че и частично до интимния им живот - мисли, търсения, оценки, убеждения, прочувствени прекарвания. И тук, в " Споделени слова ", създателят е засвидетелствал надарено критическо перо, умения, дори и при избора на събеседниците си, сред които личат имената на Драгомир Шопов, Златимир Коларов, Георги Ангелов, Ивайло Христов, Лъчезар Еленков, Матей Шопкин, Петър Андасаров и не по този начин известните, само че надарени писатели - Тео Буковски, Васил Иванов, Лъчезар Георгиев и още няколко.

" Споделени слова " е книга, в която Георги Н. Николов визира и още един доста значим проблем - би трябвало да има сериозна литературна рецензия, която да отстоява високи естетически критерии, да сочи с пръст пошлото и продажното, да не разрешава да се зачертава историческата обективност и да не разрешава унизителният политически слугинаж да се намести в днешното ни литературно развиване.

Георги Н. Николов освен в " Споделени слова ", само че и в предходни свои книги отделя внимание на историчността в писателските творби и потвърждава, че литературната рецензия е съзвучна и съставка на художественото мислене и писане. Навремето известният наш критик Кръстю Куюмджиев написа фамозната си публикация " Лекарю, излекувай се самичък ". Сега, в " Споделени слова ", критикът ни припомня, че литературата ни, включително и литературната рецензия боледуват тежко и в случай че сами не се излекуват, ще надделеят писателоругателството, измяната, простащината и бездарието. И би трябвало да търсим целебните медикаменти, с които да помогнем на рецензията да оздравее, тъй като, в случай че воините й се броят на пръстите на едната ръка, борбата за високохудожествена национална литература ще бъде тежка и краят й е непредвидим.