Твърдите електорати на основните партии ще изнесат битката на предстоящите

Твърдите електорати на главните партии ще изнесат борбата на идните избори. В тази борба, ГЕРБ- ще влязат с безспорна преднина, която мъчно може да бъде преодоляна. Такива са електоралните настройки към 18 април 2024 година според данните от национално представително проучване на " Екзакта ", извършено в интервала от 11 до 18 април посредством директно изявление „ лице в лице " измежду 1020 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната. Изследването е финансирано със лични средства на " Екзакта " като част от изследователската ѝ стратегия.

Под въпрос е подреждането от 2 то до 4 – то място, защото резултатите в актуалното проучване не просто са близки, само че и се вместват напълно в размера на статистическата неточност при сходни изследвания. Предвид процесите вляво е мъчно занапред да се реши дали Българска социалистическа партия има някакви шансове да се приближи до водещите партии. При тези данни наподобява реалистично Има Такъв Народ да влязат в идващия парламент. 

На фона на растящото отчаяние от политиците и политиката, немалка част от протестния избор отива при " Възраждане ", само че следва да забележим дали партията на Костадин Костадинов ще успее да опази за себе си този протестен избор от новите политически субекти в ляво и в дясно, които се целят точно в него. Данните все още демонстрират, че най-малко една нова групировка има шансове да попадне в идващ парламент. И защото има нови политически субекти и в ляво, и в дясно, още на старта на акцията ще търсим отговор на въпроса на чия страна са възможностите.

Към 18 април декларативната интензивност за парламентарния и за европейския избор се движи сред 45% и 47%, само че поради ниската интензивност от последните години, е рационално прогнози да се вършат в самия завършек на акцията.

Засега измерваме малко по-ниска декларативна интензивност за евровота, което е предстоящо поради досегашното присъединяване на българите на евроизбори. Формулата „ избори 2:1 " ще се опита да поправя това и да увеличи доколкото е допустимо електоралната интензивност на евроизборите. 

От данните на проучването на " Екзакта " излиза наяве, че води с 9,5% пред ПП-ДБ. получава 25,9 %, а " Продължаваме промяната " 16,4%, трети са Движение за права и свободи с 14%, следват ги " Възраждане " с 13,8%, след тях са Българска социалистическа партия с 9,6%, а Има Такъв Народ са с 5,2%. Така дават отговор на въпрос " За коя политическа партия/коалиция ще гласувате на идните на 9 юни тази година парламентарни избори " интервюираните.

Ето какво е публичното мнение за политическата обстановка в страната:

- 78% от интервюираните поддържат формулата „ 2 в 1 ", по която ще се организират идните избори.

- Разочарованието на българите от политическите събития през последните месеци, се оказва определящо за метода по който в този момент те гледат на политическата обстановка у нас. 91% от интервюираните споделят мнението, че множеството българи са отвратени от политическите събития у нас в последно време.

- Две трети от участвалите в проучването чакат интензивността на идните избори да е по-ниска от тази на последните парламентарни избори от април 2023 година, когато тя беше към 41%. 20% пък позволяват, че в този момент интензивността може да е по-висока, като по този начин мислят по-често поданици на дребните градове и хора на междинна възраст.

- 45% са уверени, че по-скоро печели от това, че се отива на предварителни парламентарни избори, а тези, които не споделят сходно мнение, са двойно по-малко. 9% настояват, че ПП-ДБ по-скоро печелят от отиването на предварителни парламентарни избори, а 56% не мислят по този начин.

- В рамките на обединението ПП-ДБ записваме известно повишаване на благосклонностите към Демократична България и съвсем съразмерно стесняване на тези към Политическа партия. Демократична България уголемяват въздействието си измежду младите гласоподаватели и измежду столичаните.

- Към 18 април, 38% от българите имат вяра, че е допустимо след изборите на 9 юни ГЕРБ- и ПП-ДБ да си партнират под някаква форма. Според 26% сходно партньорство е невероятно, а цели 37% не знаят какво да чакат от тези две обединения след вота.

Какви са евроориентациите на българите в навечерието на евровота?

Към 18 април 67,5% от българите поддържат участието на страната ни в Европейски Съюз, а една трета не го поддържат. 20 години след влизането ни в НАТО, 54% утвърждават участието ни, а неодобряващите са малко над 40%. През последните години Екзакта мери утвърждение на участието ни в Европейски Съюз от към и малко над 70%, а поддръжката за участието на страната ни в НАТО е в границите на 56% - 57%. Понастоящем участието ни в Европейски Съюз е одобрявано най-много от българи на възраст под 50 години, от висшисти, от столичани и от поданици на огромните градове. Подкрепа показват множеството гласоподаватели на ПП-ДБ, ГЕРБ- и на Движение за права и свободи, както и две трети от тези на Има Такъв Народ. Неодобрението към Европейски Съюз е по-висок дял от утвърждението измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на " Възраждане ".

Неодобряващи участието ни в НАТО има по-често измежду възрастни и нискообразовани хора и измежду поданици на дребни обитаеми места. Силно отрицателни настройки към НАТО записваме измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на " Възраждане ". Неодобряващите участието ни в НАТО измежду симпатизантите на Има Такъв Народ са малко повече от одобряващите го.

30% от българите декларират, че постоянно гласоподават на евроизбори. 45% настояват, че от време на време гласоподават, а 25% показват, че до момента не са дали своят вот на евроизбори. Тези данни са близки до формалните на ЦИК за евровота от 2019 година, когато интензивността беше към 33%.

По-често декларират, че постоянно гласоподават на евроизбори образовани и заможни младежи и поданици на огромните градове. Предстоящата акция може да се опита да активизира тези, които настояват, че не гласоподават постоянно – те са на възраст сред 30 и 60 година и живеят в градовете на страната.