Мармарис: Когато туристът е просто гривна от хотел
Турският туризъм е в нечуван подем. Сезонът в курорти като Кушадасъ, Бодрум, Мармарис, Анталия, наподобява, все едно в никакъв случай не е приключвал. Тълпи от летовници се натрупат по фоайетата на хотелите за регистрация, до момента в който рейсове разтоварват нови преуморени лица в съседство.
По общата " Виа Долороса " на олинклузива минават наши и непознати посетители. А да стигнеш до морето, си е приключено предизвикателство. От шезлонга край басейна съвсем никой не мърда. В алкохолен делириум се сливат дни. Насън и нескрито все е цялостно с шведски маси. За просвета няма време. Време е за ястие. Време е и за водка. В дискотеката. По 1300 лири за бутилка. Наздраве и " До 12 желая да броите.. ".
Като част от мощна група зрелостници от България, посетих Мармарис за трети път. Смятам, че мога да съпоставям по отношение на предходни години развиването на курорта. А той пораства. И се е ориентирал доста добре в търсенето. Както и целият турски туризъм по морето, стъпил на правилото " Никой да не излиза от хотела ".
" Олинклузивът гърми ", реагираха зрелостниците. Истина е. Разнообразието от храни и питиета е толкоз главозамайващо, че човек даже не се пита какъв брой може да понесе. Напротив. Всяко начало на обяд или вечеря стартира като филмов откъс от края на света. И приключва в страхотна изтощеност. И разхищаване на храна. Междувременно отварят мокрия бар. Затварят го опиянени тела. По изгрев.
Ако безгрижно решиш да се отдадеш на непретенциозна разходка в курорта, потъваш в пропаст. От движимости и артикули. За които би трябвало да се пазариш. Понякога принудително и заради/въпреки културно обусловеното безсрамие на продавачите. Докато ти споделят " Комши! ", към този момент си се набутал с нещо неефикасно. Докато опитваш, взели са ти 80 лири за локум. Докато ти харизват 50 куруша, курсът на еврото се трансформира в придвижване.
За търговците от тези географски ширини пикът на туризма значи единствено едно - употреба на консуматорските пристрастености у индивида. Чаршията на известната просвета минава през въображението, а напъните, че изобщо можеш да контролираш себе си в тези потоци на глобализацията в локалния свят, се оказват изцяло безплодни.
Но в действителност в този подтекст обособеният екскурзиант няма безусловно никакво значение. Той е чисто и просто гривна от хотел. Която изчезва, откакто изтече престоят ѝ. А насреща идват още гривни с надянати на тях хора. Които водят правилни, само че слепи кучета към следващите порциони от дневната им дажба. Кутретата, които слушкат пластмасовия си притежател, са привикани на бара, на опашката за скариди или покрай горчивата от наслада саралия. И като че ли живеят нов живот. Между лобито и огледалото. Избягали от личните си затвори.
Такъв туризъм генерира спиращи дъха доходи. А турците ти продават и от нищо - всичко. В мига, в който усетиш, че неприятният усет в устата не е от убийствената влага, поглъщаш още олинклузив. И се сепваш от необичайно задоволство, че и този път никой не те е сгазил на пешеходната пътека.
По общата " Виа Долороса " на олинклузива минават наши и непознати посетители. А да стигнеш до морето, си е приключено предизвикателство. От шезлонга край басейна съвсем никой не мърда. В алкохолен делириум се сливат дни. Насън и нескрито все е цялостно с шведски маси. За просвета няма време. Време е за ястие. Време е и за водка. В дискотеката. По 1300 лири за бутилка. Наздраве и " До 12 желая да броите.. ".
Като част от мощна група зрелостници от България, посетих Мармарис за трети път. Смятам, че мога да съпоставям по отношение на предходни години развиването на курорта. А той пораства. И се е ориентирал доста добре в търсенето. Както и целият турски туризъм по морето, стъпил на правилото " Никой да не излиза от хотела ".
" Олинклузивът гърми ", реагираха зрелостниците. Истина е. Разнообразието от храни и питиета е толкоз главозамайващо, че човек даже не се пита какъв брой може да понесе. Напротив. Всяко начало на обяд или вечеря стартира като филмов откъс от края на света. И приключва в страхотна изтощеност. И разхищаване на храна. Междувременно отварят мокрия бар. Затварят го опиянени тела. По изгрев.
Ако безгрижно решиш да се отдадеш на непретенциозна разходка в курорта, потъваш в пропаст. От движимости и артикули. За които би трябвало да се пазариш. Понякога принудително и заради/въпреки културно обусловеното безсрамие на продавачите. Докато ти споделят " Комши! ", към този момент си се набутал с нещо неефикасно. Докато опитваш, взели са ти 80 лири за локум. Докато ти харизват 50 куруша, курсът на еврото се трансформира в придвижване.
За търговците от тези географски ширини пикът на туризма значи единствено едно - употреба на консуматорските пристрастености у индивида. Чаршията на известната просвета минава през въображението, а напъните, че изобщо можеш да контролираш себе си в тези потоци на глобализацията в локалния свят, се оказват изцяло безплодни.
Но в действителност в този подтекст обособеният екскурзиант няма безусловно никакво значение. Той е чисто и просто гривна от хотел. Която изчезва, откакто изтече престоят ѝ. А насреща идват още гривни с надянати на тях хора. Които водят правилни, само че слепи кучета към следващите порциони от дневната им дажба. Кутретата, които слушкат пластмасовия си притежател, са привикани на бара, на опашката за скариди или покрай горчивата от наслада саралия. И като че ли живеят нов живот. Между лобито и огледалото. Избягали от личните си затвори.
Такъв туризъм генерира спиращи дъха доходи. А турците ти продават и от нищо - всичко. В мига, в който усетиш, че неприятният усет в устата не е от убийствената влага, поглъщаш още олинклузив. И се сепваш от необичайно задоволство, че и този път никой не те е сгазил на пешеходната пътека.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ