Турският президент Реджеп Ердоган се превръща в разпределител на сериозни

...
Турският президент Реджеп Ердоган се превръща в разпределител на сериозни
Коментари Харесай

Минава, природният газ минава

Турският президент Реджеп Ердоган се трансформира в разпределител на съществени количества природен газ за Европа.

© Reuters Още по тематиката
След визитата в Русия, хъбът " Балкан " още е мираж

Дори да се обезпечат доставки на природен газ не е ясно какво ще вършим с него, по какъв начин ще го транспортираме и на кого ще го продаваме
31 май 2018
В името на чистия въздух ще се затегнат разпоредбите за продажба на въглища

Кметовете ще носят персонална отговорност за изчистването на въздуха съгласно план за промени в закона на Министерство на околната среда и водите
28 май 2018
Румен Радев изиска " Български поток "

В Москва президентът съобщи, че възобновяването на АЕЦ " Белене " допуска и съветско присъединяване
21 май 2018
" Северен поток 2 " и иранската договорка сближиха Меркел и Путин

Сирийската война подсети за разликите сред водачите на Германия и Русия
19 май 2018
" Булгаргаз " изиска природният газ да нарастне с над 15% от 1 юли

Предложението е за 3-ото тримесечие на годината, като КЕВР би трябвало да се произнесе до края на юни
14 май 2018 За да бъде България газоразпределителен център и да има смисъл от инвестиция в хъб " Балкан ", е належащо да се извърши най-важното изискване - нужни са клиенти, които да желаят да купуват природен газ. Чак по-късно идват договарянето и обезпечаването на доставките и най-сетне е свързаността на мрежата.При визитата си в Русия предходната седмица министър председателят Бойко Борисов стартира от средата и се насочи към края, пропускайки обаче началото. А това може да изиграе неприятна смешка освен за политическите упоритости на Борисов, само че и за финансовото положение на Булгартрансгаз и страната като цяло. 2, 3, 1 и до на никое място

" Русия и Турция нямат срещу да се направи входна точка от в този момент строящия се " Турски поток " към България, посредством която страната да получи спомагателни 15.7 милиарда куб.м природен газ за търговия и пренос ", заяви триумфално Борисов на 30 май след срещата си с Владимир Путин. Но съветският президент бързо го поправи с уточнението, че размерите на доставките ще зависят от това какви ще са поръчките на потребителите на съветски газ в годините.

Описвайки " основната " роля на България в газовия бранш, Борисов приказва и за строящите се междусистемни връзки с Гърция и Турция, както и за идната такава със Сърбия. Тези планове в действителност са значими, само че по-скоро за сигурността и диверсифицирането на националните доставки, в сравнение с за интернационален пренос и районна търговия, защото потенциалът им не е задоволително огромен. За пренос от " Турски поток " към Сърбия и Централна Европа е нужен напълно нов газопровод, чиято стойност по оценки на Булгартрансгаз ще е 2.8 милиарда лв.. Освен построяването на това трасе от Провадия до сръбската граница ще е належащо и сърбите да създадат няколкостотин километра директна мрежа.

Но даже и това да се случи, отговор на най-важният въпрос - кой ще купува този газ, отново няма. Местното ползване на газ е извънредно ниско, с цел да обезпечи ликвидност на възможен пазар. Дори и да се построи хъб, той може да се окаже даже по-слаба комерсиална платформа от фондовата борса на " Три уши " - размерите в нея са на сериозния най-малко, а задгранични вложители вземат участие спорадично за съответна договорка. Като цяло новините от района също не са позитивни за упоритостта на българското държавно управление да направи страната газов център. За това и преди време някогашният шеф на Генерална дирекция " Енергетика " Жан-Арнолд Виноа разяснява за " Капитал ", че " в случай че в България бъде изработен хъб, той в никакъв случай няма да е задоволително мощен, с цел да може да предложи най-хубавата цена ".

От проекта на Булгартрансгаз за развиване на мрежите в идващите 10 години се схващат някои много любопитни обстоятелства за това по какъв начин страните в Югоизточна Европа работят за личните си ползи и какви планове в газовия бранш осъществят или възнамеряват. В тях България има единствено периферно присъединяване.

Турция не желае медиатори

Малко над 80% от целия пренос на природен газ през българската територия в този момент е ориентиран от Русия към Турция по Трансбалканския газопровод. Става дума за към 13 милиарда куб.м. Тези количества обаче напълно скоро ще стартират да се придвижват по едната от тръбите на " Турски поток ". Така Турция, която е най-големият консуматор на газ в района, ще получава директни доставки от Русия и няма да заплаща на Булгартрансгаз за преноса през България.

Като цяло годишното ползване на Турция доближи 50 милиарда куб.м през 2017 година, а до 2020 година се чака да е 59 милиарда куб.м. По принцип това би могло да се преглежда като капацитет за увеличение на газовите доставки, само че Турция не бездейства, а интензивно диверсифицира източниците си на доставяне, внасяйки газ от Иран и Азербайджан, както и полутечен подобен (LNG), най-вече от Алжир и Нигерия. Освен всичко друго страната от години извършва амбициозна стратегия по уголемение на настоящи газохранилища и създаване на нови такива.

За компенсиране на възходящото търсене се разчита най-много на трансанадолския газопровод (TANAP), който обезпечава суровина от азербайджанското находище " Шах Дениз 2 ". Първоначалният потенциал на TANAP е 16 милиарда куб.м/г., от които за облекчаване на вътрешното ползване в Турция са контрактувани 6 милиарда куб.м/г. Първите количества от него даже бяха пуснати в края на май.

" В случай че останалите планувани нови планове бъдат осъществени (например нов газопровод от Ирак и нов LNG терминал, всеки от които с потенциал 10 милиарда куб.м/г.), Турция ще има основна роля освен като транзитираща каспийски газ страна, само че също и като страна - снабдител или превозвач на спомагателни количества газ за прилежащите страни в Европа ", написа в отчет на Булгартрансгаз.

Гърция към този момент не гледа единствено на североизток

Потреблението на природен газ в Гърция се е нараснало повече от два пъти през последното десетилетие и доближава до равнища от над 4 милиарда куб.м/г. Доставките са обезпечени по три съществени посоки - LNG терминали (13%), посредством газопроводната връзка с Турция (21%) и от Русия през България (66%, което съставлява към 18% от българския транзит). Това съответствие обаче ще се промени без значение от прогнозите за възходящо търсене до към 5.5 милиарда куб.м/г. към 2021 година Причините са няколко. От една страна, Гърция, също като Турция, ще стартира да получава газ от находището " Шах Дениз 2 " в Азербайджан. От друга - локалната компания Gastrade S.A. възнамерява създаване на нов LNG терминал в Егейско море (около Александруполис), в стратегическа непосредственост до газопреносната мрежа на оператора DESFA S.A. Проектът е разгласен от Европейската комисия като подобен от " общ интерес ", а към него се причисли и Gas Log Ltd., която има една от огромните флотилии танкери за превозване на полутечен природен газ. По принцип към градежа на този LNG терминал интерес е декларирала и България (чрез Българския енергиен холдинг " ) като опция за диверсифициране на доставките.

Терминалът е с планов годишен потенциал 6.1 милиарда куб.м и потенциал за предпазване 170 хиляди куб.м полутечен газ. Сред евентуални източници за доставка са страни - производители на полутечен природен газ, като Алжир, Катар, Съединени американски щати и други, и вероятно Кипър и Израел в бъдеще. " Тези количества природен газ ще дадат опция да се балансират потребностите освен на локалния пазар, само че и на българския, румънския, македонския, сръбския и унгарския ", се споделя в отчета на Булгартрансгаз.

Гърция задно с Израел, Кипър и Италия работи още по газопровода East Med, който също е план от " общ интерес " за Европейска комисия. Проектът планува природен газ да бъде пренасян от находищата в Източното Средиземноморие през остров Крит и континенталната част на Гърция към Италия и Централна Европа. Дължината на тръбите ще е 2000 км, а цената - 6 милиарда евро.

Румъния добива сама

Потреблението на природен газ в Румъния е към 11 милиарда куб.м, като импортираните количества (основно от Русия) са в размер на едвам 1.7 милиарда куб.м. Около 85% от потреблението се обезпечава посредством личен рандеман, който в идващите години ще нараства. Експертните разбори демонстрират, че запасите на природен газ в Румъния ще подсигуряват енергийната самостоятелност на страната за към 10 години и даже могат да я трансфорат в чист експортьор.

Фотограф: Николай Дойчинов

В напреднал развой на изследване е находището " Нептун " в Черно море, което се създава от румънската компания OMV Petrom, взаимно с американската ExxonMobil. По данни от първичния сондаж запасите в него са оценени в диапазона от 42 до 84 милиарда куб.м, с предстоящи годишни равнища на рандеман от 6.5 милиарда куб.м. Плановете са добивът да стартира още преди края на 2018 година През 2019 година пък се възнамерява да стартира и рандеман в размер на 1 милиарда куб.м/г. от откритите от Black Sea Oil & Gas (BSOG) ресурси в черноморския блок " Мидия ", оценени на 10-20 милиарда куб.м.

Предвид това не е учудващо, че програмата за развиване на газовата инфраструктура в Румъния е обвързана точно с находищата в Черно море. Планирани са рационализация и уголемение на съществуващия газов кулоар, свързващ румънската газопреносна мрежа с унгарската, с което с изключение на доставки за Унгария ще бъде обезпечен маршрут за транспорт на природен газ и до хъб " Баумгартен " в Австрия.

По същото направление е и газопроводът BRUA (България - Румъния - Унгария - Австрия), чието създаване Букурещ към този момент стартира. Фаза 1 включва дълъг 479 км водопровод от границата с Унгария до Гюргево (на срещуположния бряг на Дунава е Русе). Също по този начин Румъния възнамерява и LNG терминал в Констанца, в който да постъпва газ от Азербайджан през Грузия. Това е планът AGRI (Азербайджан - Грузия - Румъния) с потенциал 7 милиарда куб.м/г. (от които 2 милиарда куб.м са планувани за Румъния).

В началото на 2018 година Transgaz S. A Romania завоюва състезанието за приватизация на молдовското държавно дружество Vestmoldtransgaz, с което получи цялостен надзор върху газопреносната връзка сред Молдова и Румъния, в това число бъдещото разширение на газопровода до Кишинев.

Неотдавна Румъния оповести желанието си да подписа меморандум със Сърбия за построяването на междусистемна газова връзка сред Арад и Мокрин, която може да бъде въведена в употреба през 2026 година

Не на последно място Румъния има 8 газохранилища с общ размер за предпазване преизпълнен 3 милиарда куб.м. За съпоставяне - българското вместилище " Чирен " е с потенциал от към 0.5 милиарда куб.м.

Хърватия също влиза в играта

Макар в този момент Хърватия да не е страна транзитираща природен газ, това може да се промени до няколко години с реализацията на плана за създаване на нов LNG терминал край остров Крък. През декември 2017 година Европейски Съюз го разгласи за план от " общ интерес " и даде обещание да влага в него. Съединени американски щати също показаха поддръжка към терминала и го разглеждаха като спомагателна опция за доставка на американски полутечен природен газ до централните и южните елементи на европейския газов пазар.

Първоначално терминалът ще работи като плаваща платформа за предпазване и регазификация с годишен потенциал от към 2 милиарда куб.м./г. Срокът за въвеждане в употреба е 2020 година

Наред с това тази пролет Хърватия, Черна гора и Албания се договориха с азербайджанската национална газова компания SOCAR за газопровод от Гърция по брега на Адриатическо море към Словения, Австрия и Италия. Целта е оттова да се транспортира каспийският газ, постъпващ през Турция от TANAP.

Македония е сигурна, Сърбия - не

От балканските страни единственият сигурен консуматор на директен газ през България е Македония. Причината за това е, че страната няма други благоприятни условия за доставка с изключение на наличните в този момент тръби от трансбалканския газопровод. Проблемът е, че потреблението е прекомерно малко - към 250 млн. куб.м./г., като съгласно най-оптимистичните прогнози ще се усили до 1 милиарда куб.м.

Сърбия пък в този момент получава природен газ най-вече посредством импорт от Русия (над 80%) през Украйна, Румъния и Унгария. Тези количества биха могли да се пренасочат през " Турски поток " и България, в случай че преносът през Украйна бъде изцяло спрян. Но на фона на последните изказвания на немския канцлер Ангела Меркел и съветския президент Владимир Путин това наподобява малко евентуално да се случи. Ограничаване на преноса може да има, само че цялостно прекъсване е съвсем невероятно. Още повече че точно Украйна разполага с големи газохранилища (над 30 милиарда куб.м.), които са извънредно нужни за балансиране на мрежата.

Предвид всичко това България мъчно може да се трансформира в основна директна територия и още по-малко в районен хъб за природен газ. Просто обстановката на пазара се трансформира по-бързо, в сравнение с политиците взимат стратегически решения.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР