Георги Димов за кардиналните направления след преизбирането на Ердоган за трети път
Турския президент Реджеп Тайип Ердоган се потвърди още един път като несломим на избори водач, спечелвайки балотажа на президентските избори в неделя с 52,16% против 47,84% за съперника му Кемал Кълъчдароглу. Така той получи трети мандат на поста. Разговаряме с Георги Димов, някогашен общоприет консул на България в Одрин, в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Димов, преди да се проведат изборите в Турция, с вас бяхме създали един диалог. Тогава вие предположихте, че в случай че опозицията завоюва в Турция, страната ще се върне в предходната обстановка и очаквате да стартира един нов " меден месец “ сред Запада и Турция в чисто стопански проект. А през днешния ден, когато резултатите към този момент са ясни, какви са вашите упования? Ердоган още веднъж сяда на президентския стол.
Нека на първо време да направя едно конкретизиране – в действителност аз цитирах позиция на прочут английски макроикономист.
Да, която заявихте, че подкрепяте.
Не че аз го споделям това. И неговото мнение беше, че в случай че позицията пристигна на власт, ще има " меден месец “ или благоприятни условия за нов " меден месец “ в чисто стопански проект, от което може да се подразбере, тъй като стопанската система постоянно е базата, основата на всичко, че е допустимо да има някакво оживление и в региона на политиката. Но резултатите от изборите към този момент са известни, въпреки и неофициални, неокончателни, и явно е, че за трети път президентът Реджеп Тайип Ердоган ги печели. И желая първоначално още да кажа какво следва и по-късно, в случай че ми позволите, ще направя и разбор на това, което се случи. Председателят на Висшия изборен комитет или комисия оповести, че през днешния ден или най-късно на следващия ден ще излезе със мнение във връзка с подаваните тъжби и възражения на изборите. Също по този начин на 2 юни в Държавен вестник ще бъдат оповестени резултатите и с това ще станат дефинитивни и публични. И също по този начин други доста значими събития има и те ще бъдат показателни за изборния развой и политическата обстановка в югоизточната ни съседка.
Първото събитие е полагането на клетва от новоизбраните депутати, поради което има доста огромен проблем, защото в редиците на президентския съюз на Ердоган е включена една политическа партия – Партията на свободната идея, която в действителност е поделение на терористичната организация " Хизбула “. От нейните редици са определени четирима нови депутати, в това число водачът на партията, които дадоха да се разбере, че в действителност са срещу самото наличие на клетвата, в което се оказва, че народните представители се заклеват да бъдат правилни на правилата и революционните промени на Ататюрк.
И няма да се учудя, в случай че в действителност настъпи доста огромен скандал. И идващото, което е доста значимо – това, несъмнено, са изказвания на турски публицист, който е непосредствен до ръководещите – че в петък, значи това е на 2 юни, неслучайно е определен петък, тъй като знаете, че в петък обичайно се върви да се молят в джамиите, ще бъде оповестен новият кабинет, президентски кабинет, в който се чака да има огромни изненади, да има изцяло нови лица. Вероятно единствено двама от някогашните министри ще останат, а даже и това не е напълно несъмнено. И в този момент към този момент желая да обобщя за самите избори моите усещания какви са. Аз отвеждам три основни думи и послания. Първото е " смяна “, второто е " шовинизъм “ и третото е " тероризъм “ като етикет на политическия конкурент, и то двустранно. И в случай че стартираме с смяната, жестоко видяно, тя в действителност не се случи. Запазва се статуквото, в смисъл подобен че…
Ердоган още веднъж е определен за президент, да.
За трети път. Така. Второто, което е – че съумя въпреки всичко дружно с националистите да резервира елементарното болшинство в Меджлиса. Т.е. ще може да си покарва неговите закони. Макар че в случай че би трябвало да бъдем по-точни, на общите избори в действителност в партията на Ердоган – това е Партията на справедливостта и развиването, в сравнението с предните получават 22 депутати по-малко, а пък опозиционната партия, главната организационна Народно-републиканска партия, пък има също 22 депутати повече. Но по този начин или другояче, тя остава в съпротива. Разбира се, това, което е по-различно за тези избори и което е особено съгласно мен – има най-малко три значими изводи, които могат да се създадат. На първо място, на тези избори, които бяха 2 в 1, в действителност се удостовери определящото значение на националистическия избор в югоизточната ни съседка и в двата лагера – и на ръководещи, и на съпротива.
При Ердоган и неговия президентски съюз това е запазването на модела на националислямизма или на ислямисткия шовинизъм, а при претендента за президент на опозицията Кемал Кълъчдароглу, неговия Национален алианс, това е честност и почит към правилата и концепциите на Ататюрк – това са така наречен вектори, постулати или стрели на Ататюрк, единият от които е точно национализмът като публична държавна политика и идеология по отношение на малцинствата. На последващо място, аз го загатнах, само че в този момент желая да го обобщя – това е опазване на статуквото и отсрочване на смяната за по-добри времена. Значи отново имаме като президент Ердоган, отново се резервира формата на държавно ръководство – президентска система, отново, както споделих, президентският съюз има доста нормално болшинство в Меджлиса.
И третото, което е съгласно мен значимо – няма смяна в тежестта на проблемите на Турция и в политическата област, и в икономическата, и в социалност.
Не липсваха и политическите реакции след преизбирането на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Водачът на групата на дясноцентристката Европейска национална партия в Европейския парламент – най-голямата в Европейския парламент, се изрече намерено за преустановяване на процеса по присъединението на Турция към Европейския съюз. Преди изборите имаше икономическа рецесия и по тази причина мнозина, в това число и интернационалните вложители, чакаха вероятно да завоюва опозицията. Затова след първия тур, когато Ердоган поведе, имаше огромна стихия на турските финансови пазари. Трейдърите се пробваха да оценят възможното опазване на необикновената парична политика на Ердоган, пишат сътрудниците от " Блумбърг “. Снощи, откакто стана ясно, че той е спечелил, Ердоган произнесе речта на спечелилия в столицата Анкара и сподели, че главният му приоритет ще бъде инфлацията. Той сподели още, че тя продължава да мъчи турския народ и даде обещание да я понижи. Каза също, че преди го е правил и отново ще го направи. А Манфред Вебер прикани да се приключи процесът по присъединение на Турция към Европейския съюз. Какви процеси и компликации чакат Турция?
Аз ще се захвана с вашите думи, по-специално за информацията. И ето в този момент ще кажа едни цифри, които са прекомерно показателни. Те бяха оповестени предходната седмица, преди втория тур. По данни на Турския статистически институт – това са публични данни, за април инфлацията е 2,5%, а на годишна база възлиза на 45%. А пък съгласно… има една самостоятелна организация, споделя се Група за проучване на инфлацията, в която влизат видни макроикономисти, академични преподаватели – за април е 5%, а на годишна база – 105%. Така че може да си визиите какво е. И още в деня преди изборите – и това да кажа, турската лира удари новото следващо дъно по паритет и разменният курс за 1 щатски $ надмина 20 турски лири. И единствено за съпоставяне – преди 20 години, когато Турция също извърши деноминация, както и ние преди този момент, 1997 година направихме, само че те махнаха шест нули, тогава паритетът беше 1 български лев – еднакъв на 1 турска лира. Всеки може да си направи изводите.
А какво ще кажете за апела, който цитирах на Манфред Вебер? Какви процеси, компликации чакат нашата съседка Турция?
Аз желая да очертая съществените посоки след преизбирането на Ердоган за трети път. На първо място, това са връзките с Русия, които аз допускам, че ще останат на същото равнище. Всъщност преизбирането му сигурно е в полза на Москва и персонално на Путин. Следващата сфера, значима а нас, това е разширението на НАТО и по-специално кандидатурата на Швеция за участие в Алианса. Опозиционният претендент направи анонси, че вероятно Анкара ще вдигне възраженията си, само че в този момент, откакто Ердоган остава отпред на страната, евентуално това – аз не споделям, че няма да се случи, само че няма да бъде толкоз елементарно и просто. На последващо място са връзките със страните членки, страните в Близкия изток и на първо място водещите страни – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Египет, където имаше много търкания, само че още преди изборите Ердоган съумя да ги изглади. Вероятно и в бъдеще ще продължи този вектор в турската външна политика. Следващото, което е – връзките със Сирия и отношението към режима на Башар Асад и на първо място наличието на турските въоръжени сили на територията на Сирия. Има /…/ напън и от Москва, и от Техеран те да се отдръпват, водят се договаряния и може и там да се чака някакво ново развиване, само че доста мъчно. Следващото е връзките с Гърция. Аз не се колебая, че ще се резервира това напрежение. Ако беше определен претендента на опозицията, имаше шансове да не бъде толкоз остро. По всички вероятни фронтове с Атина – това е и във връзка с континенталния шелф, и въздушното пространство, и най-много сондажите за петрол и газ в акваторията на Източното Средиземноморие, на първо място към остров Кипър. И също по този начин, което за нас е значимо, това е разговорът с България. Надявам се да се запазят естествените добросъседски връзки.
Всички се надяваме за това. Нека да отбележим, господин Димов, че доста политици поздравиха Ердоган, в това число и наши. И президентът, и Бойко Борисов, водачът на ГЕРБ, и други политици поздравиха Ердоган за успеха му. Си Дзинпин предложи на Ердоган даже стратегическо съдействие дружно с поздравленията за успеха. Въобще, в действителност доста много неща се случват към Турция.
Вижте, в самите поздравления дано да кажем, че това на първо място е израз на учтивост и няма нещо необичайно в това. Но по-специално за Си Дзинпин, което вие споменахте – това по никакъв начин не е инцидентно, тъй като Турция във външната си политика има позиции, които се разграничават и са нюансирани от мнението най-общо казано на Запада. И това при всички положения е в полза на Китай и в интерес на желанието на Пекин да играе доста по-активна роля, в това число и във връзка с войната в Украйна.
И да се търсят общи допирни точки. И апропо, Анкара публично утвърди по принцип самодейностите на Пекин да се ангажира по този тематиката, съответните оферти, които бяха направени. Така че това е. И другото, което вие казахте – за Европейския съюз. Аз ще стартира в обратна посока за връзките сред България и Турция. Ние по принцип сме за участието на Турция в Европейския съюз единствено когато и в случай че извърши поставените условия, каквато е нашата позиция по отношение на всички останали страни претенденти членки. Ние не вършим разграничаване. И схваща се сме подготвени с всичко, каквото зависи от нас, да оказваме помощ в този развой. Също по този начин желая и това да кажа – за смяната, която по този начин или другояче не се случи. Искам да кажа, че за този резултат е отговорна и самата съпротива. Много неща, в този момент ни остана времето да кажем…
Така е, диалогът е дълъг, по този начин е.
Но желая да изтъквам по-специално кмета на Истанбул Екрем Имамоглу – неслучайно, тъй като следващата година март месец предстоят кметски избори.
Да.
Най-вероятно той отново ще си яви. Той в действителност изнесе цялата акция, той беше живецът на тази компания. И това, което той сподели след втория тур, в действителност е доста знаменателно, а точно – мнението му е, че единственото нещо, което не се трансформира, е самата смяна, която е на всички места във всичко и очаквайте да се случва при всяка обстановка.
Г-н Димов, преди да се проведат изборите в Турция, с вас бяхме създали един диалог. Тогава вие предположихте, че в случай че опозицията завоюва в Турция, страната ще се върне в предходната обстановка и очаквате да стартира един нов " меден месец “ сред Запада и Турция в чисто стопански проект. А през днешния ден, когато резултатите към този момент са ясни, какви са вашите упования? Ердоган още веднъж сяда на президентския стол.
Нека на първо време да направя едно конкретизиране – в действителност аз цитирах позиция на прочут английски макроикономист.
Да, която заявихте, че подкрепяте.
Не че аз го споделям това. И неговото мнение беше, че в случай че позицията пристигна на власт, ще има " меден месец “ или благоприятни условия за нов " меден месец “ в чисто стопански проект, от което може да се подразбере, тъй като стопанската система постоянно е базата, основата на всичко, че е допустимо да има някакво оживление и в региона на политиката. Но резултатите от изборите към този момент са известни, въпреки и неофициални, неокончателни, и явно е, че за трети път президентът Реджеп Тайип Ердоган ги печели. И желая първоначално още да кажа какво следва и по-късно, в случай че ми позволите, ще направя и разбор на това, което се случи. Председателят на Висшия изборен комитет или комисия оповести, че през днешния ден или най-късно на следващия ден ще излезе със мнение във връзка с подаваните тъжби и възражения на изборите. Също по този начин на 2 юни в Държавен вестник ще бъдат оповестени резултатите и с това ще станат дефинитивни и публични. И също по този начин други доста значими събития има и те ще бъдат показателни за изборния развой и политическата обстановка в югоизточната ни съседка.
Първото събитие е полагането на клетва от новоизбраните депутати, поради което има доста огромен проблем, защото в редиците на президентския съюз на Ердоган е включена една политическа партия – Партията на свободната идея, която в действителност е поделение на терористичната организация " Хизбула “. От нейните редици са определени четирима нови депутати, в това число водачът на партията, които дадоха да се разбере, че в действителност са срещу самото наличие на клетвата, в което се оказва, че народните представители се заклеват да бъдат правилни на правилата и революционните промени на Ататюрк.
И няма да се учудя, в случай че в действителност настъпи доста огромен скандал. И идващото, което е доста значимо – това, несъмнено, са изказвания на турски публицист, който е непосредствен до ръководещите – че в петък, значи това е на 2 юни, неслучайно е определен петък, тъй като знаете, че в петък обичайно се върви да се молят в джамиите, ще бъде оповестен новият кабинет, президентски кабинет, в който се чака да има огромни изненади, да има изцяло нови лица. Вероятно единствено двама от някогашните министри ще останат, а даже и това не е напълно несъмнено. И в този момент към този момент желая да обобщя за самите избори моите усещания какви са. Аз отвеждам три основни думи и послания. Първото е " смяна “, второто е " шовинизъм “ и третото е " тероризъм “ като етикет на политическия конкурент, и то двустранно. И в случай че стартираме с смяната, жестоко видяно, тя в действителност не се случи. Запазва се статуквото, в смисъл подобен че…
Ердоган още веднъж е определен за президент, да.
За трети път. Така. Второто, което е – че съумя въпреки всичко дружно с националистите да резервира елементарното болшинство в Меджлиса. Т.е. ще може да си покарва неговите закони. Макар че в случай че би трябвало да бъдем по-точни, на общите избори в действителност в партията на Ердоган – това е Партията на справедливостта и развиването, в сравнението с предните получават 22 депутати по-малко, а пък опозиционната партия, главната организационна Народно-републиканска партия, пък има също 22 депутати повече. Но по този начин или другояче, тя остава в съпротива. Разбира се, това, което е по-различно за тези избори и което е особено съгласно мен – има най-малко три значими изводи, които могат да се създадат. На първо място, на тези избори, които бяха 2 в 1, в действителност се удостовери определящото значение на националистическия избор в югоизточната ни съседка и в двата лагера – и на ръководещи, и на съпротива.
При Ердоган и неговия президентски съюз това е запазването на модела на националислямизма или на ислямисткия шовинизъм, а при претендента за президент на опозицията Кемал Кълъчдароглу, неговия Национален алианс, това е честност и почит към правилата и концепциите на Ататюрк – това са така наречен вектори, постулати или стрели на Ататюрк, единият от които е точно национализмът като публична държавна политика и идеология по отношение на малцинствата. На последващо място, аз го загатнах, само че в този момент желая да го обобщя – това е опазване на статуквото и отсрочване на смяната за по-добри времена. Значи отново имаме като президент Ердоган, отново се резервира формата на държавно ръководство – президентска система, отново, както споделих, президентският съюз има доста нормално болшинство в Меджлиса.
И третото, което е съгласно мен значимо – няма смяна в тежестта на проблемите на Турция и в политическата област, и в икономическата, и в социалност.
Не липсваха и политическите реакции след преизбирането на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Водачът на групата на дясноцентристката Европейска национална партия в Европейския парламент – най-голямата в Европейския парламент, се изрече намерено за преустановяване на процеса по присъединението на Турция към Европейския съюз. Преди изборите имаше икономическа рецесия и по тази причина мнозина, в това число и интернационалните вложители, чакаха вероятно да завоюва опозицията. Затова след първия тур, когато Ердоган поведе, имаше огромна стихия на турските финансови пазари. Трейдърите се пробваха да оценят възможното опазване на необикновената парична политика на Ердоган, пишат сътрудниците от " Блумбърг “. Снощи, откакто стана ясно, че той е спечелил, Ердоган произнесе речта на спечелилия в столицата Анкара и сподели, че главният му приоритет ще бъде инфлацията. Той сподели още, че тя продължава да мъчи турския народ и даде обещание да я понижи. Каза също, че преди го е правил и отново ще го направи. А Манфред Вебер прикани да се приключи процесът по присъединение на Турция към Европейския съюз. Какви процеси и компликации чакат Турция?
Аз ще се захвана с вашите думи, по-специално за информацията. И ето в този момент ще кажа едни цифри, които са прекомерно показателни. Те бяха оповестени предходната седмица, преди втория тур. По данни на Турския статистически институт – това са публични данни, за април инфлацията е 2,5%, а на годишна база възлиза на 45%. А пък съгласно… има една самостоятелна организация, споделя се Група за проучване на инфлацията, в която влизат видни макроикономисти, академични преподаватели – за април е 5%, а на годишна база – 105%. Така че може да си визиите какво е. И още в деня преди изборите – и това да кажа, турската лира удари новото следващо дъно по паритет и разменният курс за 1 щатски $ надмина 20 турски лири. И единствено за съпоставяне – преди 20 години, когато Турция също извърши деноминация, както и ние преди този момент, 1997 година направихме, само че те махнаха шест нули, тогава паритетът беше 1 български лев – еднакъв на 1 турска лира. Всеки може да си направи изводите.
А какво ще кажете за апела, който цитирах на Манфред Вебер? Какви процеси, компликации чакат нашата съседка Турция?
Аз желая да очертая съществените посоки след преизбирането на Ердоган за трети път. На първо място, това са връзките с Русия, които аз допускам, че ще останат на същото равнище. Всъщност преизбирането му сигурно е в полза на Москва и персонално на Путин. Следващата сфера, значима а нас, това е разширението на НАТО и по-специално кандидатурата на Швеция за участие в Алианса. Опозиционният претендент направи анонси, че вероятно Анкара ще вдигне възраженията си, само че в този момент, откакто Ердоган остава отпред на страната, евентуално това – аз не споделям, че няма да се случи, само че няма да бъде толкоз елементарно и просто. На последващо място са връзките със страните членки, страните в Близкия изток и на първо място водещите страни – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Египет, където имаше много търкания, само че още преди изборите Ердоган съумя да ги изглади. Вероятно и в бъдеще ще продължи този вектор в турската външна политика. Следващото, което е – връзките със Сирия и отношението към режима на Башар Асад и на първо място наличието на турските въоръжени сили на територията на Сирия. Има /…/ напън и от Москва, и от Техеран те да се отдръпват, водят се договаряния и може и там да се чака някакво ново развиване, само че доста мъчно. Следващото е връзките с Гърция. Аз не се колебая, че ще се резервира това напрежение. Ако беше определен претендента на опозицията, имаше шансове да не бъде толкоз остро. По всички вероятни фронтове с Атина – това е и във връзка с континенталния шелф, и въздушното пространство, и най-много сондажите за петрол и газ в акваторията на Източното Средиземноморие, на първо място към остров Кипър. И също по този начин, което за нас е значимо, това е разговорът с България. Надявам се да се запазят естествените добросъседски връзки.
Всички се надяваме за това. Нека да отбележим, господин Димов, че доста политици поздравиха Ердоган, в това число и наши. И президентът, и Бойко Борисов, водачът на ГЕРБ, и други политици поздравиха Ердоган за успеха му. Си Дзинпин предложи на Ердоган даже стратегическо съдействие дружно с поздравленията за успеха. Въобще, в действителност доста много неща се случват към Турция.
Вижте, в самите поздравления дано да кажем, че това на първо място е израз на учтивост и няма нещо необичайно в това. Но по-специално за Си Дзинпин, което вие споменахте – това по никакъв начин не е инцидентно, тъй като Турция във външната си политика има позиции, които се разграничават и са нюансирани от мнението най-общо казано на Запада. И това при всички положения е в полза на Китай и в интерес на желанието на Пекин да играе доста по-активна роля, в това число и във връзка с войната в Украйна.
И да се търсят общи допирни точки. И апропо, Анкара публично утвърди по принцип самодейностите на Пекин да се ангажира по този тематиката, съответните оферти, които бяха направени. Така че това е. И другото, което вие казахте – за Европейския съюз. Аз ще стартира в обратна посока за връзките сред България и Турция. Ние по принцип сме за участието на Турция в Европейския съюз единствено когато и в случай че извърши поставените условия, каквато е нашата позиция по отношение на всички останали страни претенденти членки. Ние не вършим разграничаване. И схваща се сме подготвени с всичко, каквото зависи от нас, да оказваме помощ в този развой. Също по този начин желая и това да кажа – за смяната, която по този начин или другояче не се случи. Искам да кажа, че за този резултат е отговорна и самата съпротива. Много неща, в този момент ни остана времето да кажем…
Така е, диалогът е дълъг, по този начин е.
Но желая да изтъквам по-специално кмета на Истанбул Екрем Имамоглу – неслучайно, тъй като следващата година март месец предстоят кметски избори.
Да.
Най-вероятно той отново ще си яви. Той в действителност изнесе цялата акция, той беше живецът на тази компания. И това, което той сподели след втория тур, в действителност е доста знаменателно, а точно – мнението му е, че единственото нещо, което не се трансформира, е самата смяна, която е на всички места във всичко и очаквайте да се случва при всяка обстановка.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ