Калин Христов, БНБ: С твърдението, че инфлацията е временна, водещите централни банки разрушиха доверието в себе си
Централните банки направиха една огромна неточност през лятото и есента на предходната година, като настойчиво твърдяха, че инфлацията е краткотрайна. Българска народна банка обаче в никакъв случай не го е твърдяла, ние в никакъв случай не сме казвали, че инфлацията е краткотрайна.
Това споделя Калин Христов, подуправител на Българска народна банка, управляващ ръководство " Емисионно ", в изявление, оповестено в годишното издание " Приносът на интернационалните компании в България " на списание BGLOBAL. Интервюто е обещано през септември, само че е оповестено на страницата на Българска народна банка на 7 ноември, съобщи Българска телеграфна агенция.
" С това си изказване обаче водещите централни банки унищожиха доверието в себе си, тъй като още в края на 2021 година към този момент беше ясно, че инфлацията не е краткотрайна и продължава да се форсира. През ноември 2021 година УФР бързо промени метода си на връзка, както и политиката, а от март 2022 година стартира внезапно да усилва лихвите.
Европейската централна банка много по-дълго поддържаше тезата за краткотрайната инфлация, което в допълнение наруши доверието в това, което споделя, и доста по-бавно предприе дейности.
На процедура до юли имахме негативни лихвени проценти в еврозоната, когато тя имаше инфлация от 8 на 100, което значи, че в действително изражение лихвите са били съвсем минус 9 на 100. Това е мощно несъответстваща политика за равнището на инфлация и по никакъв метод не способства за нейното угнетяване ", показва Христов.
ЕЦБ работи постепенно по две аргументи във връзка с инфлацията. Едната фактически е свръхзадлъжнялостта на държавните управления в еврозоната - на някои със над 120 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а Италия, третата най-голяма стопанска система в еврозоната, със 160 на 100 дълг към Брутният вътрешен продукт. Бързото повишение на лихвите, каквото изисква подобен вид инфлация, ще значи огромен напън върху обществените финанси на Италия и неспособност да обслужва задълженията си. Затова ЕЦБ би трябвало да балансира, споделя подуправителят на Централната банка.
По-бедните страни харчат повече за храна и сила. Когато шокът визира силата и цените на храните, инфлацията реагира доста по-бързо, в сравнение с в другите страни. Естония има 25,2 на 100 инфлация за август, а Литва - 21,1 на 100. България към август има инфлация 15,0 на 100 съгласно хармонизирания показател на инфлацията.
Така че, ние имаме висока инфлация, само че относително с страни, с които би трябвало да се съпоставяме, нямаме най-високата инфлация, показва Калин Христов. Естествено, тези две страни географски са по-близо до войната, а и количествените покупки на ДЦК от страна на ЕЦБ сътвориха спомагателен инфлационен подтик в тези стопански системи, показва той.
Има световна проинфлационна вълна, която минава през другите стопански системи по друг метод, като националната политика има значение. Инфлацията постоянно може да откри пояснения в политиката на съответната страна, само че би трябвало да се гледа равнището на развиване, ценовото ниво и факторите, които въздействат.
В Европейски Съюз сега Франция има най-ниска годишна инфлация – 6,6 на 100, само че доколкото Франция обича да дирижира и управлява цените, там има доста политики, които изкуствено потискат цените. Такава политика изисква да бъде финансирана по някакъв метод посредством дотации – Франция неслучайно е с висок обществен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Това е неустойчива политика, само че е функционалност на решения на политическата класа и на преценката какъв брой от инфлационния потрес можеш да поемеш фискално и кои групи от популацията да облекчиш, регистрира Калин Христов.
" За да потисне общия тренд на инфлация, фискалната политика би трябвало да е рестриктивна.
Общото разпределяне на помощи на всички форсира инфлацията. От политическа позиция страната би трябвало да помогне на тези, които са най-уязвими. Трябва да е диференцирано, а не за всички ", споделя Калин Христов.
" За да се реши огромният проблем със мощно подтикваното търсене, то би трябвало да се потисне. Да се води политика на нарастване на предлагането, на нарастване на конкуренцията, с цел да се подтиснат цените. От обществена позиция, несъмнено, че би трябвало да се даде на тези, които са най-уязвими.
Няма несъгласие в това по едно и също време да се потисне общото търсене, а избран фискален тласък да се преразпредели към най-слабите ", твърди подуправителят на Централната банка.
В общества като нашето, в които огромен % от хората са слаби във връзка с приходите, този баланс е още по-труден. Но в последна сметка би трябвало да се направи, тъй като раздаването на всички не взема решение инфлационния проблем и фискално не може да бъде удържано. Както виждаме от анонса на служебния финансов министър за мощно разгръщане на недостига в тригодишната бюджетна рамка, това по този начин или другояче е неустойчива политика.
Така че колкото по-бързо се направи диференциацията в подпомагането, толкоз по-добре за всички, споделя Христов.
В Европа обаче трендът е да се раздават пари и отстъпки на необятни маси от популацията. Затова инфлацията не стопира да се форсира. В Съединени американски щати този развой се управлява по-добре и към този момент се вижда едно задържане на инфлацията, което занапред ще забележим дали е краткотрайно, показва той.
" Видимо траекторията на обществените финанси е неустойчива, както се видя от прогнозата на финансовия министър. В тази обстановка разновидностите не са доста – или би трябвало да се съкратят разноските, или да се усилят налозите. Най-лесно е да се съкратят капиталовите разноски, само че в дълготраен проект това не е добра концепция, тъй като потиска евентуалния напредък на Брутният вътрешен продукт.
Ако се покачат налозите, въпросът е кои налози. Подоходните и корпоративните налози не е рационално да се покачват поради свиващата се работна мощ и по-малка податливост хората да работят. Ако се усили цената на труда през налозите, тя отива назад в инфлацията, тъй че това няма да реши казуса.
Увеличаването на корпоративния налог също не би било положително решение, в случай че огромна част от инфлацията се основава от лимитирано предложение. Ако облагаш повече капитала, вложенията ще намалеят още повече. И без това частните вложения в България са негативни в последните няколко години.
Най-разумното е да се усили данъкът върху потреблението (ДДС), тъй като има доста високо търсене, само че тази мярка няма да е известна и незабавно би трябвало да се реши въпросът с уязвимите обществени групи, които ще бъдат наранени. Освен това краткотрайно ще се сътвори инфлация, тъй като цените ще скочат през налога, само че след една година този резултат ще изчезне " предлага Калин Христов.
" Светът се разделя на блокове, което носи политически и стопански опасности, тъй като блоковете лимитират търговията, а Китай е голям производител на потребителски артикули. Русия е огромен източник на сила за цяла Европа " споделя Калин Христов в отговор на въпрос " Какви опасности за българската стопанска система крият водещите геополитически събития като войната в Украйна и стратегическото съревнование сред Съединени американски щати и Китай ".
" Цялото това скъсване на икономическите взаимоотношения ще докара до по-високи цени и по-трудно преодоляване на инфлацията, надлежно – до по-голяма икономическа болежка. Съществуващата търговия ще стане по-неефективна и ще изисква големи нови вложения, с цел да се пренастрои да вземем за пример енергийният пазар в Европа.
При равнището на задлъжнялост в Европа и при инфлацията, която изисква високи лихвени проценти, е доста мъчно да си представим по какъв начин могат да бъдат финансирани тези вложения. Няма изключително фискално пространство за тях. Тоест за релативно дълъг интервал от време може да имаме по-потисната икономическа интензивност освен Европа, само че и в света " показва подуправителят на Българска народна банка.
Това споделя Калин Христов, подуправител на Българска народна банка, управляващ ръководство " Емисионно ", в изявление, оповестено в годишното издание " Приносът на интернационалните компании в България " на списание BGLOBAL. Интервюто е обещано през септември, само че е оповестено на страницата на Българска народна банка на 7 ноември, съобщи Българска телеграфна агенция.
" С това си изказване обаче водещите централни банки унищожиха доверието в себе си, тъй като още в края на 2021 година към този момент беше ясно, че инфлацията не е краткотрайна и продължава да се форсира. През ноември 2021 година УФР бързо промени метода си на връзка, както и политиката, а от март 2022 година стартира внезапно да усилва лихвите.
Европейската централна банка много по-дълго поддържаше тезата за краткотрайната инфлация, което в допълнение наруши доверието в това, което споделя, и доста по-бавно предприе дейности.
На процедура до юли имахме негативни лихвени проценти в еврозоната, когато тя имаше инфлация от 8 на 100, което значи, че в действително изражение лихвите са били съвсем минус 9 на 100. Това е мощно несъответстваща политика за равнището на инфлация и по никакъв метод не способства за нейното угнетяване ", показва Христов.
ЕЦБ работи постепенно по две аргументи във връзка с инфлацията. Едната фактически е свръхзадлъжнялостта на държавните управления в еврозоната - на някои със над 120 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а Италия, третата най-голяма стопанска система в еврозоната, със 160 на 100 дълг към Брутният вътрешен продукт. Бързото повишение на лихвите, каквото изисква подобен вид инфлация, ще значи огромен напън върху обществените финанси на Италия и неспособност да обслужва задълженията си. Затова ЕЦБ би трябвало да балансира, споделя подуправителят на Централната банка.
По-бедните страни харчат повече за храна и сила. Когато шокът визира силата и цените на храните, инфлацията реагира доста по-бързо, в сравнение с в другите страни. Естония има 25,2 на 100 инфлация за август, а Литва - 21,1 на 100. България към август има инфлация 15,0 на 100 съгласно хармонизирания показател на инфлацията.
Така че, ние имаме висока инфлация, само че относително с страни, с които би трябвало да се съпоставяме, нямаме най-високата инфлация, показва Калин Христов. Естествено, тези две страни географски са по-близо до войната, а и количествените покупки на ДЦК от страна на ЕЦБ сътвориха спомагателен инфлационен подтик в тези стопански системи, показва той.
Има световна проинфлационна вълна, която минава през другите стопански системи по друг метод, като националната политика има значение. Инфлацията постоянно може да откри пояснения в политиката на съответната страна, само че би трябвало да се гледа равнището на развиване, ценовото ниво и факторите, които въздействат.
В Европейски Съюз сега Франция има най-ниска годишна инфлация – 6,6 на 100, само че доколкото Франция обича да дирижира и управлява цените, там има доста политики, които изкуствено потискат цените. Такава политика изисква да бъде финансирана по някакъв метод посредством дотации – Франция неслучайно е с висок обществен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Това е неустойчива политика, само че е функционалност на решения на политическата класа и на преценката какъв брой от инфлационния потрес можеш да поемеш фискално и кои групи от популацията да облекчиш, регистрира Калин Христов.
" За да потисне общия тренд на инфлация, фискалната политика би трябвало да е рестриктивна.
Общото разпределяне на помощи на всички форсира инфлацията. От политическа позиция страната би трябвало да помогне на тези, които са най-уязвими. Трябва да е диференцирано, а не за всички ", споделя Калин Христов.
" За да се реши огромният проблем със мощно подтикваното търсене, то би трябвало да се потисне. Да се води политика на нарастване на предлагането, на нарастване на конкуренцията, с цел да се подтиснат цените. От обществена позиция, несъмнено, че би трябвало да се даде на тези, които са най-уязвими.
Няма несъгласие в това по едно и също време да се потисне общото търсене, а избран фискален тласък да се преразпредели към най-слабите ", твърди подуправителят на Централната банка.
В общества като нашето, в които огромен % от хората са слаби във връзка с приходите, този баланс е още по-труден. Но в последна сметка би трябвало да се направи, тъй като раздаването на всички не взема решение инфлационния проблем и фискално не може да бъде удържано. Както виждаме от анонса на служебния финансов министър за мощно разгръщане на недостига в тригодишната бюджетна рамка, това по този начин или другояче е неустойчива политика.
Така че колкото по-бързо се направи диференциацията в подпомагането, толкоз по-добре за всички, споделя Христов.
В Европа обаче трендът е да се раздават пари и отстъпки на необятни маси от популацията. Затова инфлацията не стопира да се форсира. В Съединени американски щати този развой се управлява по-добре и към този момент се вижда едно задържане на инфлацията, което занапред ще забележим дали е краткотрайно, показва той.
" Видимо траекторията на обществените финанси е неустойчива, както се видя от прогнозата на финансовия министър. В тази обстановка разновидностите не са доста – или би трябвало да се съкратят разноските, или да се усилят налозите. Най-лесно е да се съкратят капиталовите разноски, само че в дълготраен проект това не е добра концепция, тъй като потиска евентуалния напредък на Брутният вътрешен продукт.
Ако се покачат налозите, въпросът е кои налози. Подоходните и корпоративните налози не е рационално да се покачват поради свиващата се работна мощ и по-малка податливост хората да работят. Ако се усили цената на труда през налозите, тя отива назад в инфлацията, тъй че това няма да реши казуса.
Увеличаването на корпоративния налог също не би било положително решение, в случай че огромна част от инфлацията се основава от лимитирано предложение. Ако облагаш повече капитала, вложенията ще намалеят още повече. И без това частните вложения в България са негативни в последните няколко години.
Най-разумното е да се усили данъкът върху потреблението (ДДС), тъй като има доста високо търсене, само че тази мярка няма да е известна и незабавно би трябвало да се реши въпросът с уязвимите обществени групи, които ще бъдат наранени. Освен това краткотрайно ще се сътвори инфлация, тъй като цените ще скочат през налога, само че след една година този резултат ще изчезне " предлага Калин Христов.
" Светът се разделя на блокове, което носи политически и стопански опасности, тъй като блоковете лимитират търговията, а Китай е голям производител на потребителски артикули. Русия е огромен източник на сила за цяла Европа " споделя Калин Христов в отговор на въпрос " Какви опасности за българската стопанска система крият водещите геополитически събития като войната в Украйна и стратегическото съревнование сред Съединени американски щати и Китай ".
" Цялото това скъсване на икономическите взаимоотношения ще докара до по-високи цени и по-трудно преодоляване на инфлацията, надлежно – до по-голяма икономическа болежка. Съществуващата търговия ще стане по-неефективна и ще изисква големи нови вложения, с цел да се пренастрои да вземем за пример енергийният пазар в Европа.
При равнището на задлъжнялост в Европа и при инфлацията, която изисква високи лихвени проценти, е доста мъчно да си представим по какъв начин могат да бъдат финансирани тези вложения. Няма изключително фискално пространство за тях. Тоест за релативно дълъг интервал от време може да имаме по-потисната икономическа интензивност освен Европа, само че и в света " показва подуправителят на Българска народна банка.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ