Невиждани снимки от погребението на Гунди и Котков (ГАЛЕРИЯ)
Ценните фрагменти са открити от последователите на синия тим от „ Ултрас Варна “. Запалянковците към този момент са дали оригиналите на музея на „ Левски “. Висококачествени дубликати ще бъдат пуснати на благотворителен търг, а с приходите ще се финансира издигането на паметника на Гунди в столичния квартал „ Редута “.
На единия от фрагментите е Лита – вдовицата на Гунди, облечена в черно, която едвам се държи на краката си пред гроба на брачна половинка си. на различен от фрагментите се вижда по какъв начин в гроба на Аспарухов върху ковчега е сложена футболна топка.
Има и фотоси с големите тълпи, пристигнали да изпратят починалите футболисти в последния им път. Истината е, че и до през днешния ден към погребението на двете футболни митове витаят най-различни клюки.
Погребалната върволица на починалите футболисти фактически разбунва духовете по високите етажи на властта от режима на Тодор Живков. Не е смешка работа да излязат 200 000 души на улицата, без това да е под контрола на Българска комунистическа партия. Подобни шествия се случват единствено по време на огромните митинги по случай 1 май, 9 септември и 7 ноември. Но всичко се прави по фабрики, предприятия, трудови колективи и образователни заведения. Няма случай, в който без централизиран надзор, да има манифестации и обществени събирания на хиляди хора.
Трагедията на Витиня, при която умират двамата футболисти става по обяд на 30 юни. Новината незабавно идва в София, а Министерство на вътрешните работи като ведомство, под чиято шапка е тимът на „ Левски-Спартак “, се ангажира с организацията на траурната гала.
Вътрешният министър Ангел Солаков се явява и почитател №1 на сините в комунистическата върхушка. В министерството незабавно е свикано съвещание, ръководено персонално от него.
Първоначално Солаков упорства поклонението да бъде на Народно събрание „ Васил Левски “, в самия център на София. Разубеден е обаче от шефа на военния отдел към Централен комитет на Българска комунистическа партия Ангел Цанев. Последният предизвестява, че навръх това място в столицата не е оправдано да излизат толкоз народ. Затова предлага погребението да бъде на „ Герена “.
Със сигурност се знае, че Тодор Живков не е бил осведомен за погребалните проекти.
Така в София още на 30 юни по здрач са разлепени некролози. Един от тях, отпечатан в забележителен тираж, е от Министерство на вътрешните работи. В същото време във вътрешното ведомство към този момент сформират проект по какъв начин да погребат футболистите. По думите на ген.-лейтенант Димитър Кьосев, шеф на Първо основно ръководство, вътрешното министерство отделя 4000 лева от бюджета си – сериозна сума за това време.
Издават заповед до поделенията на Министерство на вътрешните работи да отделят свои хора за процесията. Ангел Солаков подрежда траурът да бъде съпроводен от над 1000 полицаи. Отделно тайните служби пращат свои сътрудници да слухтят за антикомунистически прояви. Само от контраразузнаването се включват над 100 индивида съгласно свидетелствата на началника на службата Господин Гочев.
При все, че поклонението не е оповестено всеобщо по малкия екран, радиото и вестниците, улиците се оказват задръстени от хора. Всеки желае да се елементарни с именитите футболисти. На „ Герена “, където са ковчезите с покойниците, почернява от народ. След това траурната върволица се насочва към гробищата. По публични данни на Министерство на вътрешните работи по улиците са излезли 200 хиляди души. Толкова народ не е имало даже на поклонението на цар Борис Трети през 1943 година, нито при излагането на Георги Димитров в мавзолея 6 години по-късно.
Големият скандал потегля от там, че същия ден в Москва погребват тримата руски космонавти Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев, починали при полета с кораба „ Союз 11 “. Смъртта им, също като на Гунди и Котков, е на 30 юни. Космонавтите умират поради разхерметизиране на капсулата. Само че в Кремъл върви строга и сдържана погребална гала, а в София Ангел Солаков персонално предвожда стотиците хиляди на улицата. При това във време, когато по Българската телевизия се излъчва директно погребението от Москва.
Всъщност Солаков бил дотолкоз налегнат от манията си по спорта, че даже не взима под внимание обстоятелството за съвпадащите погребални церемонии на космонавтите и футболистите. Но при толкоз доста народ милицията се вижда в знамение. Самият Солаков по-късно признава, че не са оценили това, че ще излязат толкоз доста хора. „ Добре, че не стана в центъра. Милицията не можа да овладее хората. Стотици хиляди хора плачат, цветя и венци с километри – всичко това изцяло импровизирано… “, споделя той.
Георги Йорданов, по това време първи секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в София споделя, че тъкмо тогава са провеждали съвещание. Към 15 ч. от милицията рапортуват, че са „ овладели ситуацията “. „ Какво състояние? “ „ Получи се нещо, което от 9 септември не е имало “ – беше даденият отговор “, споделя Йорданов, който също е прочут левскар.
Източник: Уикенд
