NI: Как САЩ ще спечелят войната срещу Русия и Китай с новото супероръжие!
Целта е високоточната артилерия с наземно базиране, маневрените изтребители на военновъздушните сили (ВВС) и разрушителите на военноморските сили (ВМС) съумеят по време на бойни дейности с висока активност да обменят гладко засекретени данни за задачите в действително време.
Ако Пентагонът се приближи доста до това, то ще осъществя на процедура разработваната идея за водене на бойни дейности по едно и също време на разнообразни територии и в разнообразни сфери.
Това написа американското списание The National Interest в материал, представен от организация "Фокус ".
Въпреки че този продан на данни, несъмнено, към този момент е в ход, Министерството на защитата на Съединени американски щати усъвършенства и уголемява правилата на взаимна офанзива, като има намерение да доближи качествено ново равнище на оперативна успеваемост.
Това се отнася освен за непокрити до момента области като космоса, само че и за нов мащаб на наземни, въздушни, надводни и подводни офанзиви.
Командването за перспективните въоръжения на Съединени американски щати към този момент сътвори две многодоменни оперативни групи. Те предизвестяват за закани в Европа и Тихоокеанския басейн и целят развиването на взаимоотношението сред разнородни единици във въздуха, по суша и по море.
Ръководителят на командването на перспективните въоръжения военачалник Джон Мъри неотдавна съобщи, че армията се приспособява бързо към воденето на многодоменни бойни дейности в границите на подготовката за война на бъдещето.
По думите на Мъри, преобразувания се вършат както на структурно и организационно равнище, по този начин и в тактиката, техниката и процедурата на дейностите.
Какво става, в случай че сонарните системи за подводните дронове открият вражеска подводница наоколо до уязвимото крайбрежие на съдружниците - и неотложно трансферират данните за местоположението си на подводниците и надводните съдове, а те от своя страна употребяват задействат изтребители, с цел да унищожат подводницата от въздуха?
Ами в случай че тези възли се простират надалеч оттатък хоризонта, образувайки цяла мрежа от интегрирани бойни системи? В този случай може да е належащо даже да се задействат изтребители, в случай че торпеда и други оръжия са отвън обсега или потреблението им ще бъде невероятно по други аргументи.
Или в случай че противоподводната авиация не работи заради сложната бойна обстановка, която ще изисква потреблението на стелт самолети. Ако това се случи, ще имаме сили, способни да противостоят на комплицирани, добре въоръжени съперници в няколко театъра по едно и също време.
Ако отидем още по-напред, то данните за закани от подобен тип ще постъпват оперативно в командването на сухопътните сили, което ще разреши да се активизират отбранителните войски и да се открие огъня на съперника по-близо до мястото на изстрелването благодарение на радар с наземно базиране.
Замисълът е в това да се редуцира оптимално времето за обработка на сигнала, да се предадат данните сред родовете войски, да се разменят радиолокационни сигнали и да се проведат координирани офанзиви във въздуха, по суша и море.
Да предположим, че откритата подводница на съперника извършва разследваща задача преди плануван десант на съперника.
Ранното разкриване би разрешило на сухопътните сили да се приготвят по-добре за отбиване на навлизане от вида „ въздух море-земя “ и да се задействат наземните радарни бази и наземни ракети-прехващачи за заличаване на противникови ракети, разяснява още другите благоприятни условия изданието.
Подчертавайки значимостта на този тип динамичност за взаимна офанзива, Мъри се базира на последните многодоменни кабинетни военни игри във Форт Левънворт, щата Канзас. „ Участваха командването на Военновъздушни сили, тризвезден адмирал от ВМФ и двузвезден военачалник от Квантико (морската пехота) “, добави Мъри.
Както оповестяват директните участници, по сюжетът другарските „ сини “ войски са воювали против условния „ червен “ съперник. Използват се карти и данни от разузнаването, вземат се поради спецификата на терена и географските фактори, както и информация кои страни вземат участие във военни дейности и в какъв мащаб.
Събитията се развиват в дословния смисъл на думата на масата, прилежащи компютри са свързани за симулация и разбор и от време на време даже им се постанова да употребяват пода на фитнес зала.
От изключително значение във военните игри е оценката на бойните загуби. Например, какво се случва, в случай че вражеската офанзива унищожи множеството от наличните сили? Какви варианти има командирът?
Както оповестяват пред военното списание „ Уориър “ високопоставени военни служители, военните игри обгръщат цялостния набор от културни, стопански и географски фактори.
Например, някои се организират в Арктика, а други – в пустинята. Ученията на тихоокеанския спектакъл е по-вероятно от другите да оказват помощ за справяне с провокациите, свързани с обширните океански пространства и фактора, прочут като „ робия на дистанцията “.
Европейските игри, в противен случай, ще оказват помощ да се изследва междуконтиненталната подвижност, да се изучи релефът и да се отработят както бойните дейности в планински региони, по този начин и нахлуване против крупни концентрации на сухопътни сили.
Както се отбелязва в проучване, квалифицирано в Училището за модерни военни проучвания към Командно-щабното учебно заведение на сухопътните войски на Съединени американски щати във Форт Левънворт, щата Канзас, провеждането на военни игри включва два теоретични модела за взимане на решения.
„ Единият идва от опциите на съперника, другият - от неговите планове “, се споделя в проучване, озаглавено „ Водене на щабни учения: води ли актуалният способ до оптимални решения? “
Многодоменният метод постоянно се преглежда като съвременна версия на тактиката „ въздух-земя “ от епохата на Студената война.
Той предвиждаше самобитен синтез на бойни интервенции въздух-земя за противопоставяне на руската опасност на европейския континент и се планува да обезпечи сухопътни войски, които да се опълчват на превъзхождащи руски войски с прикритие от въздуха.
Предполагаше се, че авиацията ще бъде употребена в непосредствена непосредственост до сухопътните сили, с цел да нападна настъпващите сухопътни сили на съперника за намаляване на линиите на доставяне или заличаване на укрепления, с цел да се почисти пътят за настъпателни сухопътни интервенции.
Въпреки че тези цели са, несъмнено, към момента значими, актуалната теория за междудомените се основава на обстоятелството, че въздушните и сухопътните сили са по-разпръснати и заради това в някои връзки са доста по-опасни.
Днешните сухопътни сили са по-уязвими от въздушни удари и ракети с отдалечен обхват, набези от дронове и управляеми оръжия, способни да удрят цели от огромни височини.
Като се има поради всичко това, техническият аспект на многодоменността допуска фундаментално изместване към потреблението на самите данни като главно оръжие във военните интервенции.
Тактическото потребление на данни за образуване и осъществяване на ефикасни бойни дейности включва цялостен боеприпас от техники.
Например потреблението на въздушни активи като „ възли “ на по-голяма бойна скица „ въздух-море “, потребление на наземно оръжие за офанзива на противниковата защита, както и потреблението на разследващите самолети във височина и обхват, с цел да се дефинира тъкмо ситуацията на наземните цели за наземни офанзиви.
Разбира се, сухопътните сили и военновъздушните сили от дълго време сполучливо се интегрират в бойни интервенции, в това число съгласуваност въздух-земя в Ирак и Афганистан.
Специалните сили на Съединени американски щати, специфична тактическа ескадрила на Военновъздушни сили и стратегически ситуирани тактически диспечери на авиацията от дълго време си сътрудничат при определянето на координатите на наземните цели за въздушни офанзиви - и постоянно задачите за изтребители се „ начертават “, употребявайки наземни лазерни далекомери.
Обяснявайки някои характерности на ролята на Военновъздушни сили в тази самодейност, пенсионираният генерал-лейтенант Дейвид Дептула, декан на Института за аерокосмически проучвания „ Мичъл “, съобщи, че разпределената многодоменна мрежа ще бъде „ костелив орех “ за съперника.
Тази идея, при която информацията се трансформира в незаменима съединителна тъкан на многодоменни военни дейности, е създадена от Дептула в програмната работа на Института Мичъл „ Развитие на технологиите и войната в XXI век: въвеждане на „ Боен облак “.
„ Бойният облак прекатурва цялата парадигма на комбинирания пердах: акцентът не е върху оперативните области, а върху информацията.
Тази идея се развива еволюционно и разграничените мрежови платформи - във всяка област - се трансформират в самобитна „ система от системи “, се отбелязва в труда.
Например, редица наземни оръжия – да вземем за пример, управляемите многозарядни ракетни системи и артлиерия – доближават своя лимит на разстояние от 70 до 90 километра.
Високомобилните ракетно-артилерийски системи с оперативно-техническо предопределение (HIMARS) имат оптимален обхват от 300 километра.
Това, прочее, напълно не значи, че задачата може да бъде разпозната бързо на такова разстояние.
Въпреки това, редица изтребители, бомбардировачи, БПЛА и наблюдателни самолети могат да изминат до 500 морски благи (926 километра) без зареждане с гориво.
Когато се интегрира с наземно оръжие, това може доста да усили обсега на евентуалните офанзиви от въздуха и сушата, както и разследващите задачи. Задачата, както изясни Дептула, е да се образува разширена „ самовъзстановяваща се “ военна мрежа.
„ Ако врагът е унищожил няколко самолета, данните ще отидат в останалите детайли от мрежата “, оповестява Дептула в изявление пред „ Уориър “ при започване на годината.
В рамките на тази конструкция „ бойният облак “ може да употребява разпръснатите средства на Военновъздушни сили с огромен обхват в качеството на „ сензорни възли “ в тандем с наземните оръжия. Въоръжените сили създават далекобойни оръжия с висока акуратност (LRPF), предопределени да поразяват цели на разстояние до 500 километра.
Предполага се, че това наземно оръжие ще бъде в поддръжка на тази идея и ще разшири диапазона на поразяване.
Това е образец за това по какъв начин наземните оръжия ще могат да удрят цели на огромни дистанции благодарение на „ мрежови “ въздушни платформи. В тази връзка най-големите разработчици на оръжие назовават LRPF предпочитана стратегия, която се осъществя с ускорени темпове.
Значително разширената въздушно-наземна мрежа, прибавя Дептула, би могла да има пълномощията да унищожава оръжия на огромни дистанции благодарение на въздушни „ възли “.
Един по-разпръснат модел на офанзива, заздравен от оръжия и сензори за далечна отдалеченост, ще заплаши до момента недостъпни цели.
По този метод изтребителят F-35, до момента в който е във въздуха, ще може да употребява своите безпилотни датчици за установяване на цел отвън обсега на наземните ракети, отбелязва още списанието The National Interest.
Ако Пентагонът се приближи доста до това, то ще осъществя на процедура разработваната идея за водене на бойни дейности по едно и също време на разнообразни територии и в разнообразни сфери.
Това написа американското списание The National Interest в материал, представен от организация "Фокус ".
Въпреки че този продан на данни, несъмнено, към този момент е в ход, Министерството на защитата на Съединени американски щати усъвършенства и уголемява правилата на взаимна офанзива, като има намерение да доближи качествено ново равнище на оперативна успеваемост.
Това се отнася освен за непокрити до момента области като космоса, само че и за нов мащаб на наземни, въздушни, надводни и подводни офанзиви.
Командването за перспективните въоръжения на Съединени американски щати към този момент сътвори две многодоменни оперативни групи. Те предизвестяват за закани в Европа и Тихоокеанския басейн и целят развиването на взаимоотношението сред разнородни единици във въздуха, по суша и по море.
Ръководителят на командването на перспективните въоръжения военачалник Джон Мъри неотдавна съобщи, че армията се приспособява бързо към воденето на многодоменни бойни дейности в границите на подготовката за война на бъдещето.
По думите на Мъри, преобразувания се вършат както на структурно и организационно равнище, по този начин и в тактиката, техниката и процедурата на дейностите.
Какво става, в случай че сонарните системи за подводните дронове открият вражеска подводница наоколо до уязвимото крайбрежие на съдружниците - и неотложно трансферират данните за местоположението си на подводниците и надводните съдове, а те от своя страна употребяват задействат изтребители, с цел да унищожат подводницата от въздуха?
Ами в случай че тези възли се простират надалеч оттатък хоризонта, образувайки цяла мрежа от интегрирани бойни системи? В този случай може да е належащо даже да се задействат изтребители, в случай че торпеда и други оръжия са отвън обсега или потреблението им ще бъде невероятно по други аргументи.
Или в случай че противоподводната авиация не работи заради сложната бойна обстановка, която ще изисква потреблението на стелт самолети. Ако това се случи, ще имаме сили, способни да противостоят на комплицирани, добре въоръжени съперници в няколко театъра по едно и също време.
Ако отидем още по-напред, то данните за закани от подобен тип ще постъпват оперативно в командването на сухопътните сили, което ще разреши да се активизират отбранителните войски и да се открие огъня на съперника по-близо до мястото на изстрелването благодарение на радар с наземно базиране.
Замисълът е в това да се редуцира оптимално времето за обработка на сигнала, да се предадат данните сред родовете войски, да се разменят радиолокационни сигнали и да се проведат координирани офанзиви във въздуха, по суша и море.
Да предположим, че откритата подводница на съперника извършва разследваща задача преди плануван десант на съперника.
Ранното разкриване би разрешило на сухопътните сили да се приготвят по-добре за отбиване на навлизане от вида „ въздух море-земя “ и да се задействат наземните радарни бази и наземни ракети-прехващачи за заличаване на противникови ракети, разяснява още другите благоприятни условия изданието.
Подчертавайки значимостта на този тип динамичност за взаимна офанзива, Мъри се базира на последните многодоменни кабинетни военни игри във Форт Левънворт, щата Канзас. „ Участваха командването на Военновъздушни сили, тризвезден адмирал от ВМФ и двузвезден военачалник от Квантико (морската пехота) “, добави Мъри.
Както оповестяват директните участници, по сюжетът другарските „ сини “ войски са воювали против условния „ червен “ съперник. Използват се карти и данни от разузнаването, вземат се поради спецификата на терена и географските фактори, както и информация кои страни вземат участие във военни дейности и в какъв мащаб.
Събитията се развиват в дословния смисъл на думата на масата, прилежащи компютри са свързани за симулация и разбор и от време на време даже им се постанова да употребяват пода на фитнес зала.
От изключително значение във военните игри е оценката на бойните загуби. Например, какво се случва, в случай че вражеската офанзива унищожи множеството от наличните сили? Какви варианти има командирът?
Както оповестяват пред военното списание „ Уориър “ високопоставени военни служители, военните игри обгръщат цялостния набор от културни, стопански и географски фактори.
Например, някои се организират в Арктика, а други – в пустинята. Ученията на тихоокеанския спектакъл е по-вероятно от другите да оказват помощ за справяне с провокациите, свързани с обширните океански пространства и фактора, прочут като „ робия на дистанцията “.
Европейските игри, в противен случай, ще оказват помощ да се изследва междуконтиненталната подвижност, да се изучи релефът и да се отработят както бойните дейности в планински региони, по този начин и нахлуване против крупни концентрации на сухопътни сили.
Както се отбелязва в проучване, квалифицирано в Училището за модерни военни проучвания към Командно-щабното учебно заведение на сухопътните войски на Съединени американски щати във Форт Левънворт, щата Канзас, провеждането на военни игри включва два теоретични модела за взимане на решения.
„ Единият идва от опциите на съперника, другият - от неговите планове “, се споделя в проучване, озаглавено „ Водене на щабни учения: води ли актуалният способ до оптимални решения? “
Многодоменният метод постоянно се преглежда като съвременна версия на тактиката „ въздух-земя “ от епохата на Студената война.
Той предвиждаше самобитен синтез на бойни интервенции въздух-земя за противопоставяне на руската опасност на европейския континент и се планува да обезпечи сухопътни войски, които да се опълчват на превъзхождащи руски войски с прикритие от въздуха.
Предполагаше се, че авиацията ще бъде употребена в непосредствена непосредственост до сухопътните сили, с цел да нападна настъпващите сухопътни сили на съперника за намаляване на линиите на доставяне или заличаване на укрепления, с цел да се почисти пътят за настъпателни сухопътни интервенции.
Въпреки че тези цели са, несъмнено, към момента значими, актуалната теория за междудомените се основава на обстоятелството, че въздушните и сухопътните сили са по-разпръснати и заради това в някои връзки са доста по-опасни.
Днешните сухопътни сили са по-уязвими от въздушни удари и ракети с отдалечен обхват, набези от дронове и управляеми оръжия, способни да удрят цели от огромни височини.
Като се има поради всичко това, техническият аспект на многодоменността допуска фундаментално изместване към потреблението на самите данни като главно оръжие във военните интервенции.
Тактическото потребление на данни за образуване и осъществяване на ефикасни бойни дейности включва цялостен боеприпас от техники.
Например потреблението на въздушни активи като „ възли “ на по-голяма бойна скица „ въздух-море “, потребление на наземно оръжие за офанзива на противниковата защита, както и потреблението на разследващите самолети във височина и обхват, с цел да се дефинира тъкмо ситуацията на наземните цели за наземни офанзиви.
Разбира се, сухопътните сили и военновъздушните сили от дълго време сполучливо се интегрират в бойни интервенции, в това число съгласуваност въздух-земя в Ирак и Афганистан.
Специалните сили на Съединени американски щати, специфична тактическа ескадрила на Военновъздушни сили и стратегически ситуирани тактически диспечери на авиацията от дълго време си сътрудничат при определянето на координатите на наземните цели за въздушни офанзиви - и постоянно задачите за изтребители се „ начертават “, употребявайки наземни лазерни далекомери.
Обяснявайки някои характерности на ролята на Военновъздушни сили в тази самодейност, пенсионираният генерал-лейтенант Дейвид Дептула, декан на Института за аерокосмически проучвания „ Мичъл “, съобщи, че разпределената многодоменна мрежа ще бъде „ костелив орех “ за съперника.
Тази идея, при която информацията се трансформира в незаменима съединителна тъкан на многодоменни военни дейности, е създадена от Дептула в програмната работа на Института Мичъл „ Развитие на технологиите и войната в XXI век: въвеждане на „ Боен облак “.
„ Бойният облак прекатурва цялата парадигма на комбинирания пердах: акцентът не е върху оперативните области, а върху информацията.
Тази идея се развива еволюционно и разграничените мрежови платформи - във всяка област - се трансформират в самобитна „ система от системи “, се отбелязва в труда.
Например, редица наземни оръжия – да вземем за пример, управляемите многозарядни ракетни системи и артлиерия – доближават своя лимит на разстояние от 70 до 90 километра.
Високомобилните ракетно-артилерийски системи с оперативно-техническо предопределение (HIMARS) имат оптимален обхват от 300 километра.
Това, прочее, напълно не значи, че задачата може да бъде разпозната бързо на такова разстояние.
Въпреки това, редица изтребители, бомбардировачи, БПЛА и наблюдателни самолети могат да изминат до 500 морски благи (926 километра) без зареждане с гориво.
Когато се интегрира с наземно оръжие, това може доста да усили обсега на евентуалните офанзиви от въздуха и сушата, както и разследващите задачи. Задачата, както изясни Дептула, е да се образува разширена „ самовъзстановяваща се “ военна мрежа.
„ Ако врагът е унищожил няколко самолета, данните ще отидат в останалите детайли от мрежата “, оповестява Дептула в изявление пред „ Уориър “ при започване на годината.
В рамките на тази конструкция „ бойният облак “ може да употребява разпръснатите средства на Военновъздушни сили с огромен обхват в качеството на „ сензорни възли “ в тандем с наземните оръжия. Въоръжените сили създават далекобойни оръжия с висока акуратност (LRPF), предопределени да поразяват цели на разстояние до 500 километра.
Предполага се, че това наземно оръжие ще бъде в поддръжка на тази идея и ще разшири диапазона на поразяване.
Това е образец за това по какъв начин наземните оръжия ще могат да удрят цели на огромни дистанции благодарение на „ мрежови “ въздушни платформи. В тази връзка най-големите разработчици на оръжие назовават LRPF предпочитана стратегия, която се осъществя с ускорени темпове.
Значително разширената въздушно-наземна мрежа, прибавя Дептула, би могла да има пълномощията да унищожава оръжия на огромни дистанции благодарение на въздушни „ възли “.
Един по-разпръснат модел на офанзива, заздравен от оръжия и сензори за далечна отдалеченост, ще заплаши до момента недостъпни цели.
По този метод изтребителят F-35, до момента в който е във въздуха, ще може да употребява своите безпилотни датчици за установяване на цел отвън обсега на наземните ракети, отбелязва още списанието The National Interest.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ