Цели 30 години боксьорът в тежка категория и шампион от

Цели 30 години боксьорът в тежка категория и първенец от 50-те и 60-те години Венко Пулев мечтае да има момче. Това признават трите дъщери на починалия състезател – Ани, Боряна и Виктория. Те имат достойнството да израснат под строгите, само че и любящи грижи на един татко, който има явен проект за бъдещето на всичките си деца. Неговите наследници са и най-големият му триумф, тъй като и петимата се трансформират в мощните хора, които е желал.
Венко Пулев обезумява от благополучие, когато на 4 май 1981 година се сбъдва най-голямото му предпочитание и се ражда Кубрат. Две години по-късно той реализира и втора победа, като на бял свят идва и второто му момче Тервел.
Гордият татко взема решение да ги направи отлични боксьори, до момента в който от дъщерите си желае да се отдадат напълно на учението.

Дори личните фантазии на Пулев-старши съумяват да бъдат осъществени изцяло от неговия дългочакан първи наследник. Венко постоянно е копнял за огромни победи на кръга, посредством които да получи всенародната обич като същински родолюбец и патриот. Така и не съумява
да извоюва с юмруци този триумф, на който се радва през днешния ден неговият правоприемник Кубрат
Тервел също позлатява в допълнение семейството на своя родител, като в „ Нощта на първенците “ потвърди, че е кадърен както да носи олимпийски медали на родината, по този начин и да смъква съперници на профи кръга.
„ Баща ми мечтаеше да има синове. И Кубрат, и Тервел са чакани близо 30 години.

Татко беше боксьор, само че не бе съумял да стигне върховете, които искаше. Когато Кубрат се роди, той не беше на себе си от благополучие “, споделя най-малката сестрата на Пулеви – Боряна.
Тогава тя е на три години и половина и непрекъснато желае да гушка първото си братче.
„ Постоянно питах майка ми дали може да го държа, само че тя ми отхвърляше, тъй като той беше едвам на два-три месеца. Накрая обаче се съобщи и ми го даде. Той обаче се бе родил близо 5 кг и беше доста тежък за мен. Подкосиха ми се краката и го изпуснах. Кубрат се разплака, само че му нямаше нищо. Баща ми сподели да не се безпокоя, тъй като по този начин ще се кали. Оттогава разбрахме, че е доста мощен и устойчив “, споделя с усмивка Боряна.

Най-голямата в фамилията е Ани, която добре си спомня по какъв начин още от две-тригодишни Кубрат и Тервел почнали да упражняват по два пъти дневно.
„ Боксовите круши висяха на едни железни постройки и те непрекъснато бяха към тях. Тервел ни изненада с неговата ученолюбивост към книгите. Един път извади една книга от рафтовете на тематика бокс и сподели: „ Татко, прочети
ми за бокса “,
връща се с носталгия обратно Ани.

Виктория е междинната сестра, само че и най-критичната и с най-тежката дума измежду околните родственици.
„ Родителите ни бяха доста строги. Имахме режим – трябваше да се храним добре, да учим и до такава степен. Баща ни повтаряше, че би трябвало да ограничаваме контактите на открито, с цел да не се разсейваме, а и по този начин или другояче сме задоволително деца у дома и можем да си поддържаме връзка между тях.
До 18-годишна възраст не знаехме какво е дискотека За баща ученето беше номер 1 по значимост и споделяше, че тъкмо това ни е работата на трите – да сме над книгите “, спомня си Виктория.

И трите дами на смешка признават, че татко им ги е програмирал да се развият по този начин, както ги е виждал в съзнанието си. Кубрат и Тервел трябвало да са феноменални боксьори, Боряна да приключи японска лингвистика, Виктория да стане юрист, а Ани – доктор.
Момичетата се отклоняват от тези упования за професионалното си развиване, само че въпреки всичко натъртват на непознатите езици, както ги съветвал и упорствал техният родител
„ В последна сметка аз не приключих японска лингвистика, само че приказвам четири езика доста добре и мога да кажа, че притежавам ненапълно арабски. Завърших филология с британски и немски език. Работила съм като стюардеса в Дубай “, изяснява Боряна.
Виктория постоянно упорствала и се противопоставяла на всичко, поради което непрекъснато слушала от татко си по какъв начин я вижда да спори по този начин аргументирано в правосъдната зала.

„ Не станах юрист, а се насочих към стопанската система, само че както баща искаше, доста наблягах на езиците. Той постоянно споделяше, че езикът е третата ръка на индивида. Определено беше прав “, сигурна е Виктория.
Ани, която е най-емоционална, също не припознава медицината като свое предопределение и приключва неолингвистика, след което стартира да се занимава с преводи.
Случайно или не,
и трите откриват бащите на своите деца в лицата
на чужденци.

Боряна е майка на две момчета от американец, Виктория се радва на щерка от италианец, а най-голямата Ани ражда от грък.
Сестрите на Пулев не крият, че най-тежкият миг, през който минава фамилията, е гибелта на майка им, само че тогава те към момента имат мощната поддръжка на татко си.
„ Той не позволи да се отдадем на тъгата и направи всичко допустимо, с цел да преодолеем нейната липса и да не мислим с тъга за нея. Тази загуба ни направи по-силни “, споделят трите.
Болката от неговата загуба е също толкоз жестока, само че бащата към този момент е съумял да възпита и построи децата си като трудносломими хора, които дружно са още по-силни.

„ Баща ми ни научи да се почитаме и постоянно да разчитаме един на различен, тъй като ще си бъдем другари и опора за цялостен живот. Кръвта вода на става. Той постоянно бе до мен и непрекъснато ми говореше, обясняваше всичко. 90% от културата ми, от това, което знам, съм научил от него. Съветваше ме даже за неща, които тогава още не бяха ми се случили, само че ми предстояха. Без да знам, че ще имам такива моменти в живота ми, когато са ставали, съм си спомнял за неговите думи и какъв брой е бил прав. Подготви ме за всяка обстановка, която съм преживявал след това “, признава пред „ 168 часа “ Тервел Пулев.
Инфо: 168chasa