Църковният празник Тодоровден се отбелязва винаги в първата събота на

Църковният празник Тодоровден се отбелязва постоянно в първата събота на Великденските пости.

Според легендите император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги принуди да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано.

Легендата споделя, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за подреденото от император Юлиан, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.

Тодоровден се чества основно за здравето на конете и по тази причина е празник на коневъдството и на конния спорт. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя, и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.

После идва ред на обичаното на всички българи конно съревнование - кушията. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника.

Празникът е прочут и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.
Обредната софра за празника включва пита с квас, леща и чорба от гъби.
Имен ден честват през днешния ден Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.