Царете на разрухата. Искаме или не, в България трябва да

Царете на разрухата. Искаме или не, в България би трябвало да признаем, че постоянно сме тъкмо такива. Комплекс " Червено знаме " през днешния ден. Злокобно място. В централна част на София. Някога там се правеха първенци. " Някога " остана надалеч.

Легендата Таня Богомилова плака, до момента в който крачеше през руините през 2018 година. Пет години по-късно още веднъж посетихме " Червено знаме ".

Разрухата продължава. Една от спортните гордости на България е бунище, и то от десетилетия. Тотална съсипия. Счупени стъкла, варели, боклуци, спринцовки – скотщина. За хора, които обичат спорта, разходката е ужасяваща.

Иначе комплексът е удивителен - три вътрешни и два външни басейна, има и хотелска част. Но в този момент от всичко това е останал само споменът за стотиците деца, които са се научили да плуват тук.

Комплексът е издигнат в средата на 80-те и тогава е измежду най-модерните в Европа, а българските плувци са се измежду най-хубавите на Стария континент.

През 1985 година Таня Богомилова печели тук първата си огромна купа, по-късно става и единствената ни олимпийска шампионска в този спорт.

В момента страна няма проект. Никакъв. Бъдещето е неразбираемо.

Служебният министър на спорта Весела Лечева спря всички процедури по проучване и реорганизация, заложени от предшественика й Радостин Василев. Тя счита, че басейните не би трябвало да се ремонтират, а да се изградят нови и по-модерни уреди. Според нея решението би трябвало да пристигна от постоянно държавно управление, което има по-голям небосвод на деяние.

На противоположната позиция е Пламен Дочевски. Дългогодишен шеф на комплекса по времето, когато към момента там има надпревари. Според него и басейнът, и хотелът са строени доста добре и с известни вложения могат още веднъж да действат.

Засега решенията са в бъдещето. В сегашното е единствено разрухата, а сълзите на първенеца са присъда за всички позволили " Червено знаме " да наподобява като гробница.

btvsport.bg