Тримата най – големи убийци на Любовта
Тримата най – огромни убийци на Любовта са:
1. Емоционалната взаимозависимост
2. Предварителните упования
3. Ревност
Емоционалната взаимозависимост е най – могъщият палач на любовта, който е съществувал в миналото. Въпреки това множеството представители на човешкия жанр не могат да разграничат любовта от зависимостта; те са объркали едното с другото и не престават да ги бъркат всекидневно.
„ Емоционално подвластен “ си, когато си мислиш, че има нещо отвън теб, което ти сега нямаш и което ти е нужно, с цел да бъдеш благополучен. Тъй като вярваш, че имаш потребност от него, ти ще направиш надали не всичко, с цел да го получиш.
Ще се стремиш да се сдобиеш с това, което мислиш, че ти е нужно.
Повечето хора се снабдяват с това, което мислят, че им е нужно посредством търгуване. Това, което към този момент имат, те разменят против това, което желаят да имат.
Този развой те назовават „ обич “.
Нищо не пречи на любовта ви един към различен по този начин, както мисълта, че имате какво да губите.
Дори да съумеете да елиминирате възприятието на прочувствена взаимозависимост от взаимоотношенията си един с различен и с Мен, отново може да се наложи да се борите с упованията. Това е положение, при което поддържаш визията, че даден човек в живота ти би трябвало да постъпва по избран метод, че той ще се разкрива като този, за който го смяташ или какъвто смяташ, че би трябвало да бъде.
Очакванията, както и прочувствената взаимозависимост, са смъртоносни.
Очакванията лимитират свободата – а свободата е същността на любовта.
От упованията можеш да се освободиш, когато не искаш от даден човек да се демонстрира като подобен, какъвто си го представяш. Тогава упованията отлитат. Ти обичаш другия тъкмо подобен, какъвто е. Но това може да стане единствено когато обичаш Себе Си подобен, какъвто си. А това може да стане единствено когато обичаш Мен тъкмо подобен, какъвто съм.
За да направиш това, би трябвало да Ме познаваш подобен, какъвто съм, а не какъвто си си представял, че съм.
Освободи се от концепцията, че щастието ти зависи от нещо отвън теб, и ще се освободиш от ревността. Освободи се от концепцията, че в любовта се чака да вземаш в подмяна на това, което даваш, и ще се освободиш от ревността. Освободи се от претенциите си върху времето, силата, средствата или любовта на който и да е човек – и ще се освободиш от ревността.
Проблемът е, че множеството хора бъркат любовта с потребността. Те си мислят, че тези две думи, тези две усеща са взаимозаменяеми. Но не са. Да обичаш някого няма нищо общо с това да се нуждаеш от него.
Можеш да обичаш някого и в същото време да се нуждаеш от него, само че не го обичаш, тъй като се нуждаеш от него. Ако го обичаш, тъй като се нуждаеш от него, ти въобще не си го обичал, а си обичал единствено това, което ти е давал.
Когато обичаш някой подобен, какъвто е, без значение дали ти дава това, от което се нуждаеш, любовта ти е същинска. Когато не се нуждаеш от нищо, можеш да обичаш същински.
Помни: Любовта не знае условия, ограничавания и потребности.
Да обичаш различен не значи, че би трябвало да спреш да обичаш себе си. Да дадеш на другия цялостна независимост не значи да му дадеш правото да те наранява, нито да се затвориш в издигнат от самия теб затвор, в който да живееш по този начин, както не би избрал да живееш, единствено с цел да може другия да живее, по този начин както той е решил. И въпреки всичко да дадеш цялостна независимост в действителност значи да не налагаш никакви ограничавания на другия.
Из „ Разговори с Бога “
