Репо тревогите на Федералния резерв
Тревогите на ръководителя на Федералния запас Джеръм Пауъл безусловно се множат. Не стигат задочните му пререкания (чрез обществените мрежи) със стопанина на Белия дом - Доналд Тръмп, който упорства към този момент за нулеви и даже за негативни лихви, само че настъпи и безпорядък във "водопроводната апаратура " на щатската финансова система. Притокът на средства, нужни за краткосрочното финансиране на банките, безусловно пресъхна на 16 и 17 септември, което качи лихвените проценти на американските парични пазари до рекордните 10% по някои заеми overnight - четворно повече от базовата рента на щатската централна банка (която сега се движи в диапазона от два до 2.5 процента).
Това принуди клона на Федералния запас в Ню Йорк да вкара "на пожар " 53.2 милиарда $ във вторник (17 септември) - първата от десетилетие ликвидна инжекция, с цел да възвърне реда на пазарва. А ден по-късно - на 18 септември, банкерите вкараха втора доза от кеш, този път за 75 милиарда $, с цел да са сигурни, че ще си върнат контрола върху краткосрочните лихвени проценти и че по-високите им нива няма да навредят на другите елементи на стопанската система.
Оттук нататък всички погледи са вперени в паричните стратези на Федералния запас, които заседават за втори следващ ден по паричната политика на институцията. Прогнозите на множеството икономисти са, че банкерите ще създадат ново лихвено намаляване до диапазона 1.75 - 2%, единствено че има и "дисиденти ", които не са уверени, че е нужна сходна мярка.
Точната причина за паричната "суматоха " през първите три работни дни на седмицата не е ясна, само че множеството пазарни играчи са единомислещи, че две събития от 16 септември са най-малко частично отговорни за фала. Първата - че корпорациите е трябвало да теглят пари от сметките си, с цел да изплатят налозите за тримесечието. Втората - че същият ден банки и вложители са купили съкровищни бонове за 78 милиарда щ. $, които са били продадени през предходната седмица с падеж навръх 16 септември. На всичко от горната страна запасите, които кредитните институции държат по сметките си във Федералния запас и най-малко част от които постоянно се отдават чартърен през нощните часове (ovеrnight), са най-ниски по мярка от 2011-а насам, тъй като централната банка стартира да редуцира големия си портфейл от облигации.
Взети дружно, тези фактори са подложили на съществено тестване граничните стойности на репо-пазара с размер 2.2 трлн. щ. $ - извънредно значима съставния елемент от щатската финансова система. Той на процедура поддържа огромна част от нея и подсигурява, че банките имат задоволителна ликвидност, с цел да реализират активността си за деня и да поддържат в допълнение запаси.
При репо-търговията кредиторите и фирмите от Уолстрийт оферират щатски ДЦК и други висококачествени скъпи бумаги като залог, с цел да получат налични средства, в множеството случаи ovеrnight, с цел да финансират комерсиалната и кредитната си активност. На идващия ден длъжниците погасяват заемите си плюс номиналния лихвен % и получават назад облигациите си, с други думи - купуват назад (repurchase или repo) книжата. Системата нормално работи с лихвени проценти близки до базовата на Федералния запас (в момента 2-2.25 процента). Понякога обаче вложителите се опасяват да дават заеми, нормално по време на световни кредитни рецесии. В други случаи пък няма задоволително запаси или кеш в системата, които да бъдат дадени назаем, което наподобява е и повода за ликвидния срив от тази седмица.
Въпросът е за какво са паднали банковите запаси?
За да излезе от финансовата рецесия от 2008-а Федералният запас намали лихвените проценти близо до нулата и купи облигации за над 3.5 трлн. щ. $, формирайки грамаден запас. През 2014-а кредитните институции държаха в централната банка 2.9 трлн. щ. $ над нормативно изискваните. Те обаче започнаха да се топят когато Федералният запас предприе покачвания на лихвите в края на 2015-а, а след това - и редукция на портфейла си от бумаги. В резултат банковите запаси паднаха до 1.47 трлн. щ. $ (най-ниски от 2011-а и съвсем 50% под върховата им стойност отпреди пет години).
Какви са методите за противопоставяне на Федералния запас?
Единият е щатската централна банка да намали лихвените проценти, които заплаща по банковите запаси и по този метод да принуди кредитните институции да си заемат средства посредством паричните пазари.
Вторият е да стартира още веднъж да раздува салдото си по-интензивно от упованията и да стартира да купува държавен дълг. Но това е съпроводено с риска да бъде възприето като възобновяване на паричните тласъци, а не като техническа промяна.
Третият - посредством клона си в Ню Йорк да организира изключителни репо-операции по време на ликвиден стрес, позволявайки на банки и на дилъри да заменят своите държавни облигации и други висококачествени бумаги за налични средства при минимални лихви. Точно това направиха централните банкери на 17 и на 18 септември.
Четвъртият - да основат непрекъсната стратегия за финансиране, която да разрешава на "правоимащите " да заменят облигациите си против кеш при тъкмо избрана рента. Федералният запас разисква основаването на сходна скица, само че към момента не е определил кои ще имат право на достъп до нея, кой да е размерът на лихвения % и по кое време тъкмо да бъде пусната.
Това принуди клона на Федералния запас в Ню Йорк да вкара "на пожар " 53.2 милиарда $ във вторник (17 септември) - първата от десетилетие ликвидна инжекция, с цел да възвърне реда на пазарва. А ден по-късно - на 18 септември, банкерите вкараха втора доза от кеш, този път за 75 милиарда $, с цел да са сигурни, че ще си върнат контрола върху краткосрочните лихвени проценти и че по-високите им нива няма да навредят на другите елементи на стопанската система.
Оттук нататък всички погледи са вперени в паричните стратези на Федералния запас, които заседават за втори следващ ден по паричната политика на институцията. Прогнозите на множеството икономисти са, че банкерите ще създадат ново лихвено намаляване до диапазона 1.75 - 2%, единствено че има и "дисиденти ", които не са уверени, че е нужна сходна мярка.
Точната причина за паричната "суматоха " през първите три работни дни на седмицата не е ясна, само че множеството пазарни играчи са единомислещи, че две събития от 16 септември са най-малко частично отговорни за фала. Първата - че корпорациите е трябвало да теглят пари от сметките си, с цел да изплатят налозите за тримесечието. Втората - че същият ден банки и вложители са купили съкровищни бонове за 78 милиарда щ. $, които са били продадени през предходната седмица с падеж навръх 16 септември. На всичко от горната страна запасите, които кредитните институции държат по сметките си във Федералния запас и най-малко част от които постоянно се отдават чартърен през нощните часове (ovеrnight), са най-ниски по мярка от 2011-а насам, тъй като централната банка стартира да редуцира големия си портфейл от облигации.
Взети дружно, тези фактори са подложили на съществено тестване граничните стойности на репо-пазара с размер 2.2 трлн. щ. $ - извънредно значима съставния елемент от щатската финансова система. Той на процедура поддържа огромна част от нея и подсигурява, че банките имат задоволителна ликвидност, с цел да реализират активността си за деня и да поддържат в допълнение запаси.
При репо-търговията кредиторите и фирмите от Уолстрийт оферират щатски ДЦК и други висококачествени скъпи бумаги като залог, с цел да получат налични средства, в множеството случаи ovеrnight, с цел да финансират комерсиалната и кредитната си активност. На идващия ден длъжниците погасяват заемите си плюс номиналния лихвен % и получават назад облигациите си, с други думи - купуват назад (repurchase или repo) книжата. Системата нормално работи с лихвени проценти близки до базовата на Федералния запас (в момента 2-2.25 процента). Понякога обаче вложителите се опасяват да дават заеми, нормално по време на световни кредитни рецесии. В други случаи пък няма задоволително запаси или кеш в системата, които да бъдат дадени назаем, което наподобява е и повода за ликвидния срив от тази седмица.
Въпросът е за какво са паднали банковите запаси?
За да излезе от финансовата рецесия от 2008-а Федералният запас намали лихвените проценти близо до нулата и купи облигации за над 3.5 трлн. щ. $, формирайки грамаден запас. През 2014-а кредитните институции държаха в централната банка 2.9 трлн. щ. $ над нормативно изискваните. Те обаче започнаха да се топят когато Федералният запас предприе покачвания на лихвите в края на 2015-а, а след това - и редукция на портфейла си от бумаги. В резултат банковите запаси паднаха до 1.47 трлн. щ. $ (най-ниски от 2011-а и съвсем 50% под върховата им стойност отпреди пет години).
Какви са методите за противопоставяне на Федералния запас?
Единият е щатската централна банка да намали лихвените проценти, които заплаща по банковите запаси и по този метод да принуди кредитните институции да си заемат средства посредством паричните пазари.
Вторият е да стартира още веднъж да раздува салдото си по-интензивно от упованията и да стартира да купува държавен дълг. Но това е съпроводено с риска да бъде възприето като възобновяване на паричните тласъци, а не като техническа промяна.
Третият - посредством клона си в Ню Йорк да организира изключителни репо-операции по време на ликвиден стрес, позволявайки на банки и на дилъри да заменят своите държавни облигации и други висококачествени бумаги за налични средства при минимални лихви. Точно това направиха централните банкери на 17 и на 18 септември.
Четвъртият - да основат непрекъсната стратегия за финансиране, която да разрешава на "правоимащите " да заменят облигациите си против кеш при тъкмо избрана рента. Федералният запас разисква основаването на сходна скица, само че към момента не е определил кои ще имат право на достъп до нея, кой да е размерът на лихвения % и по кое време тъкмо да бъде пусната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ