Цвети и Димо Георгиеви: Когато човек се довери, стига до целта много по-бързо
Треньорите по личностно развиване би трябвало да умеят да показват в персоналния си живот това, на което учат хората, и по-късно сполучливо да ги преведат през един развой, който в най-хубавия случай да води до дълготрайна смяна, а не до краткотрайна мотивация. Това сподели в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “ треньорът по личностно развиване Димо Георгиев. " Освен, че би трябвало да демонстрираме това, което преподаваме на хората, ние също по този начин би трябвало да бъдем и в обувките на безконечни възпитаници, тъй като в случай че ние самите не сме минали този път, нямаше да можем достоверно да предаваме тази информация на нашите посетители, възпитаници и другари, “ добави Цвети Георгиева – треньор на Питър Сейдж за личностно развиване.
Има доста разногласия още от древността какво е съзнанието, само че съгласно Цвети Георгиева съзнанието е нещото, което прави даден човек да бъде тъкмо този човек – неговото тяло, неговия разум, само че съзнанието е и резултат и на нещо доста по-голямо и нещо отвън нас. Според Димо Георгиев знанието за това какво е схващане може да бъде разбрано прочитайки книгите на Питър Сейдж, " тъй че да може човек да дефинира той на какво равнище се намира и да има ясно конструкция какво би трябвало да направи, с цел да може да се придвижи по тази канара, с цел да може животът му да стане по-добър “.
Скалата на съзнанието съгласно Питър Сейдж е разграничена на 4 съществени равнища, като всяко последващо надраства и надгражда предходното. На първото равнище хората, които оперират на това най-ниско равнище на битие, са в така наречен режим " Жертва “. На това равнище хората чакат нещо да случи, само че не работят да го случат. Хората от това равнище упрекват всеки и всичко за това, което нямат или не им се случва, и по този метод се обричат на злощастие.
На идващото равнище на съзнанието " Заради мен “ хората подхващат дейности и случват нещата, т.е. нещата се случват поради мен. Това е така наречен режим на реализиране. Проблемът с този режим е, че той е прекомерно уморителен и доста постоянно води до " бърнаут “, тъй като тук хората непрекъснато работят за постигането на цел след цел и липсва задоволеност или тя е доста за малко време. Според Димо Георгиев до " бърнаут “ се стига не поради изтощеност, а когато " човек изгуби смисъла от това, което прави всеки ден “, Цвети Георгиева добави, че това положение се появява, когато хората не виждат смисъла от това, което вършат и си задават въпроса " Това ли е всичко? “. На това равнище човек се любува на пътя, по който върви с цел да реализира задачите си, и се усеща добре през целия този път.
Следващото равнище на съзнанието е " Чрез мен “, надраства рестриктивните мерки на предходното равнище, тъй като на това равнище животът се случва посредством мен, той се случва за мен, всичко е някак си без старания. За да можем ние да съществуваме, би трябвало да се откажем от потребността за надзор и да я сменяем с доверие в нещо по-голямо от нас – да се пуснем по течението. " Когато човек се довери, тогава се оказва, че течението го довежда до задачата по доста по-бърз и непредвиден метод. Има нещо по-интелигентно от нас, което има много по-добър проект по какъв начин да се случат нещата за всеки, “ добави още Цвети Георгиева.
" Човек има едно базово равнище от потребността от сигурност, - счита още Димо Георгиев. – Ако ние знаем, че не можем да удовлетворим базовото равнище, ние няма по какъв начин да мислим за нещата от живота, които дават същинското задоволство – това са растежът и това да открием нашите блага и да ги дадем на света, да способстваме. “ Цвети Георгиева добави, че това не значи, че не би трябвало да имаме проект за живота си: " Все отново да не изпадаме в крайности, би трябвало да бъдем и практични в този живот. “
" Най-бързият метод човек да извиси, да увеличи съзнанието си това е благодарността, “ заключи Димо Георгиев.
Има доста разногласия още от древността какво е съзнанието, само че съгласно Цвети Георгиева съзнанието е нещото, което прави даден човек да бъде тъкмо този човек – неговото тяло, неговия разум, само че съзнанието е и резултат и на нещо доста по-голямо и нещо отвън нас. Според Димо Георгиев знанието за това какво е схващане може да бъде разбрано прочитайки книгите на Питър Сейдж, " тъй че да може човек да дефинира той на какво равнище се намира и да има ясно конструкция какво би трябвало да направи, с цел да може да се придвижи по тази канара, с цел да може животът му да стане по-добър “.
Скалата на съзнанието съгласно Питър Сейдж е разграничена на 4 съществени равнища, като всяко последващо надраства и надгражда предходното. На първото равнище хората, които оперират на това най-ниско равнище на битие, са в така наречен режим " Жертва “. На това равнище хората чакат нещо да случи, само че не работят да го случат. Хората от това равнище упрекват всеки и всичко за това, което нямат или не им се случва, и по този метод се обричат на злощастие.
На идващото равнище на съзнанието " Заради мен “ хората подхващат дейности и случват нещата, т.е. нещата се случват поради мен. Това е така наречен режим на реализиране. Проблемът с този режим е, че той е прекомерно уморителен и доста постоянно води до " бърнаут “, тъй като тук хората непрекъснато работят за постигането на цел след цел и липсва задоволеност или тя е доста за малко време. Според Димо Георгиев до " бърнаут “ се стига не поради изтощеност, а когато " човек изгуби смисъла от това, което прави всеки ден “, Цвети Георгиева добави, че това положение се появява, когато хората не виждат смисъла от това, което вършат и си задават въпроса " Това ли е всичко? “. На това равнище човек се любува на пътя, по който върви с цел да реализира задачите си, и се усеща добре през целия този път.
Следващото равнище на съзнанието е " Чрез мен “, надраства рестриктивните мерки на предходното равнище, тъй като на това равнище животът се случва посредством мен, той се случва за мен, всичко е някак си без старания. За да можем ние да съществуваме, би трябвало да се откажем от потребността за надзор и да я сменяем с доверие в нещо по-голямо от нас – да се пуснем по течението. " Когато човек се довери, тогава се оказва, че течението го довежда до задачата по доста по-бърз и непредвиден метод. Има нещо по-интелигентно от нас, което има много по-добър проект по какъв начин да се случат нещата за всеки, “ добави още Цвети Георгиева.
" Човек има едно базово равнище от потребността от сигурност, - счита още Димо Георгиев. – Ако ние знаем, че не можем да удовлетворим базовото равнище, ние няма по какъв начин да мислим за нещата от живота, които дават същинското задоволство – това са растежът и това да открием нашите блага и да ги дадем на света, да способстваме. “ Цвети Георгиева добави, че това не значи, че не би трябвало да имаме проект за живота си: " Все отново да не изпадаме в крайности, би трябвало да бъдем и практични в този живот. “
" Най-бързият метод човек да извиси, да увеличи съзнанието си това е благодарността, “ заключи Димо Георгиев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ