Трагизмът на човешкия живот е не толкова в конфликта на

Трагизмът на човешкия живот е не толкоз в спора на положителното и злото, а в спора на позитивните полезности. В името на свободата човек може да пожертва любовта, в името на обществената правдивост – да пожертва свободата и така нататък – Николай Бердяев

През последните две десетилетия учените в региона на обществените науки показаха много мрачна картина на силата на моралните разсъждения.

За да обяснят за какво хората се разминават толкоз надълбоко по етични и политически въпроси, експертите излизат с изказванието, че те систематично подценяват доказателствата от специалисти и се доверяват от ден на ден на възприятията си, в сравнение с разсъдъка си.

Ако са правилни, тези изводи, то следствията биха били много съществени и депресиращи.

Защо политиците да вземем за пример би трябвало да разчитат на логичност или научни доказателства, в случай че хората рядко разсъждават по морални и политически въпроси?

Според този скептичен мироглед множеството от нашите морални съждения произтичат от автоматизирани, несъзнателни и афективни реакции.

Когато изпитваме омерзение към някого, нашето омерзение е това, което ни кара да осъждаме обещано деяние.

И назад, съгласно тази доктрина, моралните разсъждения рядко образуват нашите съждения, а по-скоро служат за оправдаване на нашите прочувствени реакции постфактум.

В едно изследване от 2005 година откривателите хипнотизират участниците, с цел да се отвратят от на пръв взор безопасен акт, в който възпитаник се пробва да подбере известни тематики за учебни диспути.

След това участниците са запитани какъв брой морално неправилни са дейностите на ученика.

Хипнотизираните правят оценка действието като морално по-лошо от останалите участници, които не са подлагани на внушаемост.

Изследователите оповестяват, че отвратените участници не са могли да дадат безапелационни аргументи за какво действието на ученика е било неправилно.

Размишлявайки върху своите открития, откривателите стигат до заключението, че откритията илюстрират по какъв начин „ разсъдъкът е и би трябвало да бъде плебей на пристрастеностите “, както написа философът Дейвид Хюм в „ Трактат за човешката природа “ (1739-40).

Всъщност, в случай че самото възприятие на омерзение може да докара до морално наказание, разсъжденията в най-хубавия случай ще играят единствено поддържаща роля.

Но дали тази песимистична вероятност е вярната? За да подредим мястото на разсъдъка в човешкия морал, ни е нужна известна изясненост какво тъкмо имаме поради под морални разсъждения.

Философът Джонатан Адлер във встъпителната глава на редактирания от него 1000-страничен том „ Reasoning “ (2012) два следната формулировка: „ преход в мисълта, при който някои вярвания (или мисли) дават съображение или причина да се стигне до други “.

Моралните разсъждения са характерен тип разсъждения, посредством които нравствени правила дават учредения за морални съждения.

Нека помислим върху следната илюстрация: „ Мисля, че умишленото пострадване на другите нормално е неправилно (морален принцип) и имам вяра, че моят другар съзнателно е наранил някого (убеждение). Ако тази композиция от принцип и разбиране ме накара да преценява, че моят другар е направил нещо неправилно, ще се занимавам с морални разсъждения “.

Имайте поради, че тази формулировка не изисква разсъжденията да бъдат съзнателни или постепенно протичащи. Всъщност множеството откриватели, които учат разсъжденията имат вяра, че те могат да бъдат както постепенно, по този начин и бързо протичащи, както съзнателни, по този начин и несъзнавани.

За да попитаме дали хората разсъждават по морални въпроси, би трябвало да отговорим на други два.

Първо – какви типове морални правила и убеждения поддържат хората изначално?

И второ – образуват ли хората морални съждения въз основа на тези предходни правила и вярвания – т.е., хората образуват ли морални съждения, които се привеждат в сходство с техните морални правила и убеждения?

Оказва се, че го вършат, от изненадващо млада възраст.

В продължение на десетилетия проучванията върху деца – за разлика от проучванията върху възрастни – значително стигат до извода, че участниците разсъждават по морални въпроси. (Странното е, че психическите проучвания постоянно изобразяват децата по-благосклонно, в сравнение с възрастните.)

В едно класическо изследване от 80-те години на предишния век откривателите интервюират деца от 6 до 10 години в Съединените щати. Те задават няколко измислени морални нарушавания: да вземем за пример дете, което избутва друго дете от горната част на пързалка.

На въпроса за какво бутането е неверно, децата нормално изясняват, че това може да аргументи болежка. Съответно множеството деца споделят, че натискането би било неверно, даже в случай че възрастните са дали позволение.

Тоест децата възприемат правилото, че бутането е неправилно, защото предизвиква щета и, в сходство с този принцип, преценят, че не е редно да го вършат, без значение дали възрастните са дали позволение или не.

Един друг модел на размишление се появява, когато откривателите интервюират деца за нарушавания на обществените правила, да вземем за пример когато едно дете вечеря с пръсти.

В интервютата децата нормално изясняват, че това е неверно, тъй като опонира на възбраните или традициите на възрастните.

Съответно множеството деца споделят, че яденето на вечеря с пръсти няма да е неправилно, в случай че възрастните дадат позволение. Тук децата показват правилото, че храненето с пръсти е неправилно, доколкото нарушава обществените правила – и в сходство с този принцип преценят, че храненето с пръсти е ок, когато няма обществени правила против него.

Както за морални, по този начин и за обществени нарушавания, децата разсъждават като вършат преценки въз основа на своите общи етични правила.

Стотици изследвания демонстрират, че децата образуват преценки въз основа на процеси на морални разсъждения.

Деца на възраст от три до четири години считат, че удрянето или кражбата е неправилно, тъй като нарушава главните морални правила.

Децата вземат участие в сходни разсъждения освен за измислени истории, само че и за спорове в действителния живот. Преценките на децата подтикват дейности и прочувствени реакции, когато възприемат морално нарушаване.

В едно изследване тригодишни деца стачкуват пламенно, когато кукла се опита да унищожи картина, която друга кукла е нарисувала. Повечето деца стачкуват против моралното нарушаване, да вземем за пример като споделят на разрушителната кукла да спре.

Накратко, знаем, че от предучилищна възраст нататък децата образуват морални преценки, учредени на морални правила, които могат да формулират. Следователно те се занимават с морални разсъждения.

Способността за морални разсъждения продължава да се развива, до момента в който децата порастват. До юношеството те могат да разсъждават по доста комплицирани морални проблеми, като неравенството в обществото или алтернативите за живота и гибелта.

Преди няколко години при осъществяване на опит са интервюирани юноши и възрастни за поредност от алтернативи, известни като „ алтернативата с влака “.

В този проблем, е заложена следната обстановка – вие стоите на пешеходен мост, обхващащ влакова релса, до чужд човек. Отклонил се трен се движи по коловоза към петима железничари, които ще бъдат убити, в случай че не се намесите.

Единственият метод да спасим петимата служащи е да изтласкаме непознатия от пешеходния мост и да се качим на коловоза, който би спрял влака, избавил служащите, само че умъртвил непознатия. Добре ли е да избутате непознатия на релсите?

Повечето участници преценят, че не би било добре да жертват непознатия. Преценката, че е неправилно да се жертва един живот, с цел да се спасят пет други, наподобява ирационална за доста учени.

Психологическите и невронаучни проучвания на алтернативата с влака разкриват, че моралните съждения се основават на автоматизирани прочувствени реакции.

И въпреки всичко малко изследвания непосредствено изследват дали хората разсъждават по отношение на алтернативата с влака.

Анализи на отговорите, които дават подрастващи и възрастни оферират обширни доказателства за морални разсъждения по отношение на алтернативата с влака.

Поразителна линия на разсъжденията на участниците е способността им да балансират конкуриращите се морални правила.

Участниците, които преценят, че би било неправилно да жертват непознатия, с цел да спасят петимата служащи, не пропущат да преброят броя на участващите животи.

По-скоро те вземат решение да дадат приоритет на другите морални правила.

Много участници считат, че е неправилно да вкарват почтения чужд на моста и да се окажат в обстановка на смъртна заплаха.

Един участник обясява, че би било неправилно да „ убием този човек, който не е железопътен служащ, който няма нищо общо с железопътни линии или влакове “.

Последващо изследване сподели, че преценките на участниците в действителност се управляват от морални разсъждения за непорочност. Когато непознатият на пешеходния мост не се възприема като почтена жертва, а човек, който в началото потегля от влака, множеството хора считат, че би било добре да го блъснат, с цел да спасят петимата служащи. Участниците образуват преценки въз основа на изразените им морални правила.

Способността ни да разсъждаваме по отношение на конкуриращите се морални правила се развива от детството до зрелост. Но способността да формираме морални преценки въз основа на правилата, които твърдим, че поддържаме, е явна от предучилищна възраст.

Понякога нарушаваме одобрените ни правила, а от време на време нарушаваме един честен принцип, с цел да уважим различен.

И въпреки всичко правилата за това по какъв начин би трябвало да се отнасяме към другите остават мощно управление за нашите морални преценки, страсти и дейности през целия живот.

Какво ще кажете за всички емпирични доказателства, че хората подхождат повече интуитивно в сравнение с рационално? 

Оказва се, че въздействието на интуициятавърху моралните съждения варира от малко до несъществуващо. Дори в случай че отвращението ви кара да преценявате моралните нарушавания малко по-строго, никакво омерзение не може да ви накара да прецените, че спасяването на давещо се дете е неверно.

Други критици настояват, че изследванията, които имат за цел да покажат, че възрастните не са в положение да обяснят своите морални преценки – по този начин нареченото „ морално онемяване “ – страдат от методологични ограничавания.

Когато тези ограничавания биват отстранени, откривателите откриват малко или никакви доказателства за морално онемяване. И най-после, макар че страстите са неразделна част от моралния ни кодекс, страстите и мислите се оказват по-преплетени, в сравнение с в миналото са предполагали откривателите.

Песимистичните възгледи на моралните разсъждения се стремят да обяснят за какво хората не са съгласни във връзка с морални и политически въпроси, като имиграцията или абортите да вземем за пример.

Предполага се, че хората не са съгласни, тъй като имат автоматизирани прочувствени реакции, които са нечувствителни към разсъдъка.

Наред с разсъжденията обаче могат да зародят и морални различия и страсти.

Изследванията на моралните разсъждения оферират различни пояснения за сходни разногласия. Един главен принос за това са другите в действителност вярвания, които стоят в основата на моралните разсъждения.

Зрителите на Fox News са изложени на трагично разнообразни обстоятелства, в сравнение с феновете на CNN. (За страдание, популяризирането на погрешна информация може да бъде доходоносно както от финансова, по този начин и от политическа позиция.)

Тези убеждения имат последствия, които осведомят за нашите морални и политически разсъждения. Ако в действителност вярвате, че стената на границата с Мексико ще бъде от огромна изгода за работните места и предварителната защита на престъпността в Съединени американски щати, евентуално ще прецените стената по-благоприятно, в сравнение с в случай че смятате, че стената би била освен нечовечна, само че и неефективна.

Вторият принос за различията е методът, по който хората преценят конкуриращите се правила. В дебатите за абортите бранителите на „ правото на избор “ и бранителите на „ правото на живот “ признават цената на нероденото дете и на благосъстоянието на майката.

Разногласието не е обвързвано с това дали тези две конкуриращи се съображения са морално значими, а за това по какъв начин да ги балансираме едно против друго.

Изследванията върху развиването на моралните разсъждения могат да хвърлят светлина върху това по какъв начин хората дават приоритет на моралните правила, до момента в който минават от детството към зрелост.

Признаването на смисъла на морала, а освен на страстите, предлага насочна точка за взаимно схващане.

Въпреки неизбежните ни различия, хората демонстрират споделена дарба за морални разсъждения от удивително ранна възраст.

Без този потенциал понятията за човешки права и обществена правдивост биха били невъобразими.

Но с тази дарба това, което Мартин Лутър Кинг назовава „ дъгата на моралната галактика “, може постепенно да продължи да върви на зигзаг към справедливостта.

Автор: Аудун Дале – доцент по логика на психиката в Калифорнийския университет.