След срещата при президента: Обмислят такси на зърното от Украйна, протестите продължават
Това стана ясно след среща на " Дондуков " 2 сред президента Румен Радев, отрасловите министри Явор Гечев и Никола Стоянов и представители на протестиращите зърнопроизводители.
" Това, което обсъдихме през днешния ден, са ограниченията, които ще се вземат, с цел да се излезе от обстановката. Радва ни, че позицията на страната е за смяна на регламента, поради който ние стачкуваме. Тези ограничения не могат да се случат от през днешния ден за на следващия ден, само че сме набелязали няколко, по които да се работи. Една от тях е налагане на входно-изходни такси на артикули от Украйна ", изясни Костадин Костадинов, ръководител на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
Служебният аграрни министър Явор Гечев удостовери, че позицията на страната, изразена пред Брюксел, че желаеме отпадането на невъзможността да се ползват антидъмпингови механизми във връзка с свръх засищане на пазара. " Друго искане на страната ни е при констатация на страните, че има несъразмерен импорт, прекалено струпване на артикули - освен на зърнени храни, страната да може да ползва депозити, които след излизането и надлежно влизането в други страни да бъдат възстановявани, с цел да може по-равномерно да се популяризира тази продукция и надлежно в действителност да е солидарно в цяла Европа ", добави министърът. Той изясни, че България независимо не може да наложи несъгласие на регламента за безмитен импорт на селскостопански артикули от Украйна. Прагът за взимане на сходно решение е най-малко осем страни членки.
Колегата му в министерството на стопанската система Никола Стоянов изясни, че тук не става дума за мито. " Идеята първоначално беше да осигурим директни кулоар,за да позволим на страни да получат тези артикули от Украйна, само че се оказа, че огромна част от тях остават в България, което докара и до тези несъответствия. Търсим механизъм, който да подсигурява преноса, дали това ще са гаранционни такси или под друга форма към този момент са елементи ".
На въпрос за какво да не се желае мито за украинската продукция, поради, че страната не е част от общия европейския пазар, Стоянов отговори, че към този момент ще се въздържи " от подобен вид политически мнения ". " Удължението на този правилник е политическо решение, в последна сметка, само че ние желаеме в него да влязат точки, които да подсигуряват интереса на българските аграрни стопани ", сподели той.
Министърът на стопанската система означи още, че по един от европейските фондове, който е на обща стойност 500 млн. евро за период от седем години, досега на два пъти са отпуснати общо 26% от средствата поради казуса със зърното. " Тоест Европейският съюз е наясно със сериозността на казуса. Да, тези средства не са задоволителни, само че и по тази линия ще се борим ", безапелационен беше Стоянов.
От Асоциацията на зърнопроизводителите обясниха, че в парична стойност застоялата продукция у нас наподобява по този начин: при слънчогледа тя е 1 милиарда лв., пшеницата - 1,5 милиарда, царевицата - 1 милиарда
" Тази стока стои по складовете и навестите на българските производители и търговци зърно. Това са пари, които не са вкарали налози в бюджета, пари, които се равняват на рентата, която плащаме в България. Нашите производители не могат да откажат тази лихва и взеха заеми. Цените на слънчогледа, царевицата и житото паднаха фрапантно поради нерегламентирания импорт. И концепцията беше не украинската стока, а българската да остане и да се продава в България ".
По-евтината цена за украинската продукция идва от това, че производителите в Украйна не работят по европейските стандарти, за разлика от задължението, което имат българските, оттова и българската продукция е с по-голяма себестойност, обясниха още от асоциацията.
Утре ще ма среща на представели на Агенция Митници, БАБХ и Гранична полиция за стягане на контрола на внасяната украинска продукция.
" Това, което обсъдихме през днешния ден, са ограниченията, които ще се вземат, с цел да се излезе от обстановката. Радва ни, че позицията на страната е за смяна на регламента, поради който ние стачкуваме. Тези ограничения не могат да се случат от през днешния ден за на следващия ден, само че сме набелязали няколко, по които да се работи. Една от тях е налагане на входно-изходни такси на артикули от Украйна ", изясни Костадин Костадинов, ръководител на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
Служебният аграрни министър Явор Гечев удостовери, че позицията на страната, изразена пред Брюксел, че желаеме отпадането на невъзможността да се ползват антидъмпингови механизми във връзка с свръх засищане на пазара. " Друго искане на страната ни е при констатация на страните, че има несъразмерен импорт, прекалено струпване на артикули - освен на зърнени храни, страната да може да ползва депозити, които след излизането и надлежно влизането в други страни да бъдат възстановявани, с цел да може по-равномерно да се популяризира тази продукция и надлежно в действителност да е солидарно в цяла Европа ", добави министърът. Той изясни, че България независимо не може да наложи несъгласие на регламента за безмитен импорт на селскостопански артикули от Украйна. Прагът за взимане на сходно решение е най-малко осем страни членки.
Колегата му в министерството на стопанската система Никола Стоянов изясни, че тук не става дума за мито. " Идеята първоначално беше да осигурим директни кулоар,за да позволим на страни да получат тези артикули от Украйна, само че се оказа, че огромна част от тях остават в България, което докара и до тези несъответствия. Търсим механизъм, който да подсигурява преноса, дали това ще са гаранционни такси или под друга форма към този момент са елементи ".
На въпрос за какво да не се желае мито за украинската продукция, поради, че страната не е част от общия европейския пазар, Стоянов отговори, че към този момент ще се въздържи " от подобен вид политически мнения ". " Удължението на този правилник е политическо решение, в последна сметка, само че ние желаеме в него да влязат точки, които да подсигуряват интереса на българските аграрни стопани ", сподели той.
Министърът на стопанската система означи още, че по един от европейските фондове, който е на обща стойност 500 млн. евро за период от седем години, досега на два пъти са отпуснати общо 26% от средствата поради казуса със зърното. " Тоест Европейският съюз е наясно със сериозността на казуса. Да, тези средства не са задоволителни, само че и по тази линия ще се борим ", безапелационен беше Стоянов.
От Асоциацията на зърнопроизводителите обясниха, че в парична стойност застоялата продукция у нас наподобява по този начин: при слънчогледа тя е 1 милиарда лв., пшеницата - 1,5 милиарда, царевицата - 1 милиарда
" Тази стока стои по складовете и навестите на българските производители и търговци зърно. Това са пари, които не са вкарали налози в бюджета, пари, които се равняват на рентата, която плащаме в България. Нашите производители не могат да откажат тази лихва и взеха заеми. Цените на слънчогледа, царевицата и житото паднаха фрапантно поради нерегламентирания импорт. И концепцията беше не украинската стока, а българската да остане и да се продава в България ".
По-евтината цена за украинската продукция идва от това, че производителите в Украйна не работят по европейските стандарти, за разлика от задължението, което имат българските, оттова и българската продукция е с по-голяма себестойност, обясниха още от асоциацията.
Утре ще ма среща на представели на Агенция Митници, БАБХ и Гранична полиция за стягане на контрола на внасяната украинска продукция.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ