Слави Василев пред Фрог: Може да видим същите уродливи измерения на корупция, каквато имаше при Борисов
Това предвижда пред Фрог нюз политологът Слави Василев. Ето какво показа той за политическата обстановка у нас:
- Г-н Василев, на 9 юли се навършва една година от старта на митингите, които несъмнено доведоха до огромната смяна в страната ни. Щеше ли тя да се случи, в случай че прокуратурата не беше нахлула в президентството?
- Нетърпимостта на хората към „ модела Борисов “ не откри своето изражение единствено като спонтанна реакция на омерзение по отношение на дейностите на прокуратурата, да нахлуе по този начин в администрацията на президента. Рано или късно хората щяха да излязат на улицата. Искрата, която възпламени недоволството в съответния случай бяха дейностите на прокуратурата против българския президент, който въплъщава антитезата на “модела Борисов “. Така, че рано или късно, уверен съм, хората щяха да изляза на улицата.
- В подобен случай Гешев, Борисов, Пеевски или Цацаров - кой от тях „ преля “ чашата на националното неодобрение?
- Безспорно Борисов. Всички останали, които вие цитирате, са добавки към този модел, който е основан от Борисов и който в продължение на 10 години се разраства, с цел да придобие мащабите, които закупи преди да падне от власт. Тук държа да направя едно конкретизиране - самият Борисов като облик, не е причина да се случи това, което се случи с неговата политическа кариера. Като основен секретар и като кмет, той не беше подобен. Проблемът не е в облика на Борисов, казусът е в политическата ни система -този балкански парламентаризъм, който действа с изключителна централизация на власт в ръцете на тези, които ръководят. Когато тази централизация на власт попоне в ръцете на един персонаж като Борисов, който има харизма, който умее да ръководи, който умее да се нарежда по отношение на публичните процеси в негов личен интерес, тогава системата излиза отвън строй. Реално кулминационната точка на ръководството на Борисов, която приключи с неговото рухване от власт на 4-ти април, е развой, който е стартирал доста от дълго време. И повода не е Борисов, а в контституционната ни уредба и нашият парламентаризъм, който не има механизми за самозапазване.
- Казвате системата, само че сега ни ръководят други хора. Виждаме, че системата не се е трансформирала, само че се усеща нова атмосфера, нов дух. Това значи ли, че в основата на всичко стои моралът на хората, които ни ръководят?
- Не, в основата на всичко стои конюнктурата, която в действителност не зависи от един или различен човек, а зависи от цялата политическа класа. В момента конюнктурата със служебния кабинет е действително продължение на конфликта сред Борисов и Радев. Сблъсък сред два напълно разнообразни облика в българската политика- единият честен, заслужен български офицер, който няма толкоз опит в политиката. А другият, някогашният министър председател Борисов, който към този момент 10 години гради кръгове към себе си. И конфликтът на тези два полюсни облика в българската политика родиха служебното държавно управление, което естествено е отражение на облика на президента. Но това държавно управление е кратковременен феномен, помнете ми думата!
Те наподобява се оправят добре в този момент, тъй като са антитеза на предходното ръководство. Това държавно управление се съставлява в голямото си болшинство, от почтени и честни хора. Но сега, в който властта в България още веднъж вземе да действа, по този начин както конституцията го е планувала, а точно с болшинство в Народното събрание, в същият миг бихме могли да забележим още веднъж същите уродливи измерения на корупция, каквато видяхме и при Борисов.
- Това е доста притеснително. И в тази връзка да ви попитам един въпрос, който витае в пространството - има ли връщане обратно?
- Аз, за жалост, изрично ще ви отговоря не оптимистично. Връщане обратно освен, че има, само че аз считам, че това връщане обратно рано или късно ще бъде на дневен ред. Ще бъде реалност по простата причина, че политическата ни система е конструирана по този начин, че страната да няма защитни механизми. Прокуратурата е един главен предпазен механизъм, който не действа в границите на нашата политическа система. Както виждаме прокуратурата е овладяна от политически ползи. Не единствено мястото на прокуратурата, само че и по-стриктното разделяне на управляващите са единственият излаз, с цел да може ние в никакъв случай да не се върнем към модела, който ни управляваше преди изборите на 4-ти април.
- След като съвсем изтече времето на служебния кабинет, вие отговарихте ли си на въпроса, за какво предходните ръководещи се съпротивляваха против това да има държавно управление, назначено от Румен Радев?
- Според мен отговорът на въпроса се съдържа в дейностите на самия длъжностен кабинет. Борисов доста добре е знаел по време на разгара на митингите предишното лято, че в случай че се стигне до длъжностен кабинет, Радев този път няма да подходи като при първия длъжностен кабинет на Герджиков. А ще постави лица-експерти, чиято съществена цел е, както и самият президент се изрази, осветление на истината. Понеже към този момент президентът има задоволително опит - той повече от 4 години е встъпил в служба и е доста добре осведомен с действителната политическа обстановка на страната, той знае, че осветяването на истината е развой, който неизбежно ще злепостави отишлата си власт на Борисов. Защото тя е пробита с корупция. Но това е, отново споделям кратковременен феномен. Тъй като на следващия ден служебният кабинет „ Радев 2 “ си отива, а на негово място идва различен кабинет, който към този момент няма да лежи върху плещите на президента, а ще лежи върху партийните сделки на другите партии, които се договорят в Народното събрание.
Ако тези партии са партиите на митинга, бихме могли да чакаме едно малко по-благоприятно развиване. И вероятно там зарядът „ анти-Борисов “, който господства на политическата сцена в този момент, да продължи да работи като коректив. Но може и да не се случи по този начин. Може силите на задкулисието, силите на партиите на статуквото още веднъж по един или различен метод да се промъкнат във властта. И това е развой, който никой не може да подсигурява дали ще случи.
- Коя политическа мощ, съгласно вас, имаше най-адекватна акция към разширение на поддръжката, към излизане от твърдите ядра?
- Според мен партиите на митинга се оправиха малко по-добре от партиите на статуквото. Българска социалистическа партия е една от дребното партии, която като остаряла систематична партия наподобява прави добра и позитивна акция. ГЕРБ сигурно напълно се уповават върху имиджа на Борисов. Движение за права и свободи безусловно са се свили. И остава “Демократична България”, “Изправи се! Мутри вън!” и партия Трифонов, които по-скоро се оправят добре. Но това не значи, че това е максимумът, който биха могли да създадат.
Интервю на Катя Илиева
- Г-н Василев, на 9 юли се навършва една година от старта на митингите, които несъмнено доведоха до огромната смяна в страната ни. Щеше ли тя да се случи, в случай че прокуратурата не беше нахлула в президентството?
- Нетърпимостта на хората към „ модела Борисов “ не откри своето изражение единствено като спонтанна реакция на омерзение по отношение на дейностите на прокуратурата, да нахлуе по този начин в администрацията на президента. Рано или късно хората щяха да излязат на улицата. Искрата, която възпламени недоволството в съответния случай бяха дейностите на прокуратурата против българския президент, който въплъщава антитезата на “модела Борисов “. Така, че рано или късно, уверен съм, хората щяха да изляза на улицата.
- В подобен случай Гешев, Борисов, Пеевски или Цацаров - кой от тях „ преля “ чашата на националното неодобрение?
- Безспорно Борисов. Всички останали, които вие цитирате, са добавки към този модел, който е основан от Борисов и който в продължение на 10 години се разраства, с цел да придобие мащабите, които закупи преди да падне от власт. Тук държа да направя едно конкретизиране - самият Борисов като облик, не е причина да се случи това, което се случи с неговата политическа кариера. Като основен секретар и като кмет, той не беше подобен. Проблемът не е в облика на Борисов, казусът е в политическата ни система -този балкански парламентаризъм, който действа с изключителна централизация на власт в ръцете на тези, които ръководят. Когато тази централизация на власт попоне в ръцете на един персонаж като Борисов, който има харизма, който умее да ръководи, който умее да се нарежда по отношение на публичните процеси в негов личен интерес, тогава системата излиза отвън строй. Реално кулминационната точка на ръководството на Борисов, която приключи с неговото рухване от власт на 4-ти април, е развой, който е стартирал доста от дълго време. И повода не е Борисов, а в контституционната ни уредба и нашият парламентаризъм, който не има механизми за самозапазване.
- Казвате системата, само че сега ни ръководят други хора. Виждаме, че системата не се е трансформирала, само че се усеща нова атмосфера, нов дух. Това значи ли, че в основата на всичко стои моралът на хората, които ни ръководят?
- Не, в основата на всичко стои конюнктурата, която в действителност не зависи от един или различен човек, а зависи от цялата политическа класа. В момента конюнктурата със служебния кабинет е действително продължение на конфликта сред Борисов и Радев. Сблъсък сред два напълно разнообразни облика в българската политика- единият честен, заслужен български офицер, който няма толкоз опит в политиката. А другият, някогашният министър председател Борисов, който към този момент 10 години гради кръгове към себе си. И конфликтът на тези два полюсни облика в българската политика родиха служебното държавно управление, което естествено е отражение на облика на президента. Но това държавно управление е кратковременен феномен, помнете ми думата!
Те наподобява се оправят добре в този момент, тъй като са антитеза на предходното ръководство. Това държавно управление се съставлява в голямото си болшинство, от почтени и честни хора. Но сега, в който властта в България още веднъж вземе да действа, по този начин както конституцията го е планувала, а точно с болшинство в Народното събрание, в същият миг бихме могли да забележим още веднъж същите уродливи измерения на корупция, каквато видяхме и при Борисов.
- Това е доста притеснително. И в тази връзка да ви попитам един въпрос, който витае в пространството - има ли връщане обратно?
- Аз, за жалост, изрично ще ви отговоря не оптимистично. Връщане обратно освен, че има, само че аз считам, че това връщане обратно рано или късно ще бъде на дневен ред. Ще бъде реалност по простата причина, че политическата ни система е конструирана по този начин, че страната да няма защитни механизми. Прокуратурата е един главен предпазен механизъм, който не действа в границите на нашата политическа система. Както виждаме прокуратурата е овладяна от политически ползи. Не единствено мястото на прокуратурата, само че и по-стриктното разделяне на управляващите са единственият излаз, с цел да може ние в никакъв случай да не се върнем към модела, който ни управляваше преди изборите на 4-ти април.
- След като съвсем изтече времето на служебния кабинет, вие отговарихте ли си на въпроса, за какво предходните ръководещи се съпротивляваха против това да има държавно управление, назначено от Румен Радев?
- Според мен отговорът на въпроса се съдържа в дейностите на самия длъжностен кабинет. Борисов доста добре е знаел по време на разгара на митингите предишното лято, че в случай че се стигне до длъжностен кабинет, Радев този път няма да подходи като при първия длъжностен кабинет на Герджиков. А ще постави лица-експерти, чиято съществена цел е, както и самият президент се изрази, осветление на истината. Понеже към този момент президентът има задоволително опит - той повече от 4 години е встъпил в служба и е доста добре осведомен с действителната политическа обстановка на страната, той знае, че осветяването на истината е развой, който неизбежно ще злепостави отишлата си власт на Борисов. Защото тя е пробита с корупция. Но това е, отново споделям кратковременен феномен. Тъй като на следващия ден служебният кабинет „ Радев 2 “ си отива, а на негово място идва различен кабинет, който към този момент няма да лежи върху плещите на президента, а ще лежи върху партийните сделки на другите партии, които се договорят в Народното събрание.
Ако тези партии са партиите на митинга, бихме могли да чакаме едно малко по-благоприятно развиване. И вероятно там зарядът „ анти-Борисов “, който господства на политическата сцена в този момент, да продължи да работи като коректив. Но може и да не се случи по този начин. Може силите на задкулисието, силите на партиите на статуквото още веднъж по един или различен метод да се промъкнат във властта. И това е развой, който никой не може да подсигурява дали ще случи.
- Коя политическа мощ, съгласно вас, имаше най-адекватна акция към разширение на поддръжката, към излизане от твърдите ядра?
- Според мен партиите на митинга се оправиха малко по-добре от партиите на статуквото. Българска социалистическа партия е една от дребното партии, която като остаряла систематична партия наподобява прави добра и позитивна акция. ГЕРБ сигурно напълно се уповават върху имиджа на Борисов. Движение за права и свободи безусловно са се свили. И остава “Демократична България”, “Изправи се! Мутри вън!” и партия Трифонов, които по-скоро се оправят добре. Но това не значи, че това е максимумът, който биха могли да създадат.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ