Александър Дугин: Вторият свят отмени Първия
Това, което се случи на XV среща на високо ниво на БРИКС в Йоханесбург има в действителност историческо значение. Дори в случай че президентът на Русия, учредител на БРИКС не участваше, въпреки всичко случилото се е миг на поврат в актуалната история. Световният ред се трансформира пред очите ни. Нека се опитаме да вникнем в смисъла на протичащите се тектонични промени.
Първоначално БРИК беше акроним от четири страни - Бразилия, Русия, Индия и Китай, който икономистът Джим О’Нийл през 2001 година предложи за обобщаваща характерност за страните с интензивно разрастваща се стопанска система, стремящи се да догонят по редица съществени параметри страните от развития Запад. В този смисъл под страните от БРИК започнаха да схващат това, което Еманюел Валерстайн назовава “страна от полупериферията ”. В концепцията свят-система на Валерстайн светът се дели на три зони:
Ядро (богатият Запад)
Полупериферия (именно БРИК) и
Периферия (бедният Юг).
Самият Валерстайн в духа на троцкистката идеология предсказва разпада на страните от полупериферията. Според него елитите би трябвало да се интнегрират в системата на Запада (типичен образец е съветският олигарх, а също финансовите магнати в Индия и частично в Китай). А угнетяваните и разорявани от тези елити маси са принудени да се влеят в световния пролетариат, т.е. да се слепен с периферията. Световната интеграция в тази идея е главният мотор на това разслоение сред полупериферията на колониалния хайлайф, стремяща се да стане ядро (тоест да се причисли към Запада) и на интернационалната долна класа, където трудовите мигранти се изравняват и смесват с разоряващото се локално население.
Другото определение на страните от БРИК е “Вторият свят ”. И още веднъж за “Първи свят ” се води богатият Запад, а за “Трети свят ” - безнадеждно изостаналите страни. “Вторият свят ” се намира сред тях - там живеят доста по-добре спрямо “Третия свят ”, само че значително изостават от “Първия ”.
Страните от БРИК демонстрираха признаци на самоосъзнаване и през 2006 година по самодейността на президента на Русия Владимир Путин взеха решение да образуват нещо като клуб на страните от “Втория свят ” или от “полупериферията ”.
Получи се по този начин, че основата на БРИК беше формирана от четири цивилизации: Бразилия, представляваща самобитната латиноамериканска цивилизация, Русия-Евразия (все отново славянофилите и евразийците схващат Русия точно като независима цивилизация - държава-свят), Индия и Китай, чиято цивилизационна самородност и античност в никакъв случай не е предизвиквала никакви въпроси.
Така се откри, че страните от полупериферията, или Втория свят, не просто съставляват несъмнено ниво на икономическо развиване или етап по пътя на модернизацията по западен пример, само че и антични и изцяло самобитни цивилизации. Така в основаването на БРИК като многополюсен клуб мнозина видяха удостоверение на правотата на Самюел Хънтингтън, който предсказва в бъдеще завръщане към цивилизациите и многополюсната система, която ще размени двуполюсното систематизиране на света вместо провъзгласения от либералите еднополюсен свят ( “Краят на историята ” на Франсис Фукуяма - главният конкурент на Хънтигтън).
Принципът на обединяване на БРИК е точно позиционирането оттатък лимита на зоната на доминантното въздействие на западната надмощие. Всяка от страните-цивилизации има свои съществени обосновки на личния суверенитет: Китай - стопанска система, финансова система и демография. Индия - къщо стопанска система, демография и високи технологии. Русия - запаси, нуклеарно оръжие и политическа история на настойчиво отстояване на суверенитета пред лицето на Запада. Бразилия - стопанска система, индустрия и демография.
БРИК в началото доста деликатно и миролюбиво, само че се афишира като опция на еднополюсността, отхвърляйки строгата надмощие от страна на груповия Запад (НАТО и другите строго еднополюсни организации с доминиране на САЩ). Ако западната цивилизация се афишира за единствената, а в това се състои същността на глобализма и еднополюсността, то страните от БРИК съставляват суверенни и независими цивилизации, разнообразни от западната, имащи дълга история и изцяло истинска система на обичайни полезности. И многополюсният клуб показва решителност да отстоява това състояние и в бъдеще.
При това всяка страна от БРИК е по-голяма от просто страна. Бразилия - най-голямата страна в Южна Америка - съставлява целия Латиноамерикански континент. Русия, Китай и Индия сами по себе си обладават задоволително мащаби, с цел да се считат за цивилизации. Но освен това съставляват освен това от национални страни. Русия е авангард на Евразия, на евразийското “голямо пространство ”. Китай дава отговор за забележителна зона от прилежащите му страни в Индокитай. Проектът “Един пояс, веднъж ” обрисува точно разширяващата се зона на въздействие на китайския полюс. Индия също популяризира своето въздействие отвън рамките на границите си - най-малко върху Бангладеш и Непал.
Когато през 2011 година към страните от БРИК се причисли ЮАР (С в края), със алегорично най-голямата африканска страна беше показан и този континент.
Но най-важното събитие в историята на БРИКС се случва на XV среща на високо ниво сред 22 и 24 август 2023 в Йоханесбург. Тук е взето историческото решение за приемане в организацията на още шест страни - Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Всяка от тези страни, включила се към многополюсния клуб, привнася със себе си нещо доста по-голямо, в сравнение с просто още една кандидатура за присъединяване в интернационалните асоциации, които и без БРИКС са премного.
Принципно беше влизането на четири ислямски страни - шиитски Иран и сунитски Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет. Иран е шиитският полюс. Саудитска Арабия и ОАЕ - страни от Арабския полуостров, съхраняващи светините на исляма и които са камертон на сунизма, а също по този начин значими ресурсни и финансови хъбове. Египет е независима и авторитетна средиземноморска страна със забележителен силов и политически капацитет. Така е закрепено директното присъединяване в многополюсния свят на цялата ислямска цивилизация, показана с двете си разклонения - сунизъм и шиизъм.
Освен това наред с португалоезична Бразилия към БРИКС се причисли и испаноезична Аржентина - друга мощна и независима латиноамериканска страна. Още в средата на ХХ век теоретиците на обединяването на Южна Америка в консолидирано огромно пространство - на първо място аржентинският военачалник Хуан Перон и Бразилския президент Жетилиу Варгас считат за решителен акомпанимент на този развой доближаването на Бразилия и Аржентина. Ако се реализира това процесът на интеграция на латиноамериканския ойкумен (според А. Буел) ще бъде необратим. Именно това и се случва през днешния ден в подтекста на присъединението на двете съществени страни от Южна Америка към многополюсния клуб. Неслучайно глобалистите с такава гняв одобриха самото встъпване на Аржентина в БРИКС, мобилизирайки агентурата си на въздействие в аржентинската политика, с цел да не позволяват това.
Приемането на Етиопия също е значително алегорично. Това е единствената африканска страна, която резервира самостоятелност през цялата колониална ера, отстоявайки своя суверенитет, своята самостоятелност и своята неповторима просвета (етиопците са най-древният християнски народ). В комбиниране с Южна Африка Етиопия ускорява наличието на Африканския континент в многополюсния клуб.
Фактически в новия състав на БРИКС получаваме приключен модел на обединяване на всички полюси - цивилизации, огромни пространства, които са на планетата. С изключение на Запада, който към момента обезверено се стреми да резервира своята надмощие и еднополюсен ред. Но в този момент пред него се оказват не разединени страни, цялостни с вътрешни и външни несъгласия, а единната мощ на болшинството от човечеството, която е уверено настроена към построяването на многополюсния свят.
Този многополюсен свят се състои от следните цивилизации:
Западът (САЩ + Европейски Съюз и техните васали, които включват, уви, в миналото горда и самобитна Япония);
Китай (+Тайван) със сателитите;
Русия (като интегратор на цялото евразийско пространство);
Индия и нейната зона на влияние;
Латинска Америка (с ядро Бразилия + Аржентина);
Африка (Южна Африка + Етиопия и Мали, Буркина Фасо, Нигер и така нататък, излизащи от колониалното въздействие на Франция или очевидно гравитират към това);
Ислямски свят (и в двата разновидността - шиитски Иран, сунитска Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства и Египет).
И по този начин, имаме структурата на хептаполярен свят, състоящ се от седем пълноценни цивилизации, някои от които към този момент са се осъществили изцяло (Западът, Китай, Русия, Индия), а други (ислямският свят, Африка, Латинска Америка) са на път.
В същото време, в подтекста на един хептаполярен свят, един тип зараждаща хептархия, една цивилизация - западната - претендира за надмощие, а шест други ѝ отхвърлят това право, приемайки единствено многополюсен ред и признавайки Запада единствено като една от цивилизациите дружно с други.
Така че правотата на Самюъл Хънтингтън, който виждаше бъдещето в завръщането на цивилизациите, беше доказана на процедура, до момента в който погрешността на тезата на Фукуяма, който вярваше, че световната надмощие на демократичния Запад (краят на историята) към този момент е реализирана, стана явно. Следователно Фукуяма остава единствено жертван да чете лекции на украинските неонацисти, последната вяра на глобалистите да спрат настъплението на многополярността, за която в действителност Русия в Украйна се бори през днешния ден.
Август 2023 година може да се смята за рожден ден на многополюсния (и по-точно хептаполюсен) свят.
Отбелязва се хептархията. Време е да разгледаме по-подробно по какъв начин самите цивилизационни полюси поясняват обстановката, в която се намират.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Първоначално БРИК беше акроним от четири страни - Бразилия, Русия, Индия и Китай, който икономистът Джим О’Нийл през 2001 година предложи за обобщаваща характерност за страните с интензивно разрастваща се стопанска система, стремящи се да догонят по редица съществени параметри страните от развития Запад. В този смисъл под страните от БРИК започнаха да схващат това, което Еманюел Валерстайн назовава “страна от полупериферията ”. В концепцията свят-система на Валерстайн светът се дели на три зони:
Ядро (богатият Запад)
Полупериферия (именно БРИК) и
Периферия (бедният Юг).
Самият Валерстайн в духа на троцкистката идеология предсказва разпада на страните от полупериферията. Според него елитите би трябвало да се интнегрират в системата на Запада (типичен образец е съветският олигарх, а също финансовите магнати в Индия и частично в Китай). А угнетяваните и разорявани от тези елити маси са принудени да се влеят в световния пролетариат, т.е. да се слепен с периферията. Световната интеграция в тази идея е главният мотор на това разслоение сред полупериферията на колониалния хайлайф, стремяща се да стане ядро (тоест да се причисли към Запада) и на интернационалната долна класа, където трудовите мигранти се изравняват и смесват с разоряващото се локално население.
Другото определение на страните от БРИК е “Вторият свят ”. И още веднъж за “Първи свят ” се води богатият Запад, а за “Трети свят ” - безнадеждно изостаналите страни. “Вторият свят ” се намира сред тях - там живеят доста по-добре спрямо “Третия свят ”, само че значително изостават от “Първия ”.
Страните от БРИК демонстрираха признаци на самоосъзнаване и през 2006 година по самодейността на президента на Русия Владимир Путин взеха решение да образуват нещо като клуб на страните от “Втория свят ” или от “полупериферията ”.
Получи се по този начин, че основата на БРИК беше формирана от четири цивилизации: Бразилия, представляваща самобитната латиноамериканска цивилизация, Русия-Евразия (все отново славянофилите и евразийците схващат Русия точно като независима цивилизация - държава-свят), Индия и Китай, чиято цивилизационна самородност и античност в никакъв случай не е предизвиквала никакви въпроси.
Така се откри, че страните от полупериферията, или Втория свят, не просто съставляват несъмнено ниво на икономическо развиване или етап по пътя на модернизацията по западен пример, само че и антични и изцяло самобитни цивилизации. Така в основаването на БРИК като многополюсен клуб мнозина видяха удостоверение на правотата на Самюел Хънтингтън, който предсказва в бъдеще завръщане към цивилизациите и многополюсната система, която ще размени двуполюсното систематизиране на света вместо провъзгласения от либералите еднополюсен свят ( “Краят на историята ” на Франсис Фукуяма - главният конкурент на Хънтигтън).
Принципът на обединяване на БРИК е точно позиционирането оттатък лимита на зоната на доминантното въздействие на западната надмощие. Всяка от страните-цивилизации има свои съществени обосновки на личния суверенитет: Китай - стопанска система, финансова система и демография. Индия - къщо стопанска система, демография и високи технологии. Русия - запаси, нуклеарно оръжие и политическа история на настойчиво отстояване на суверенитета пред лицето на Запада. Бразилия - стопанска система, индустрия и демография.
БРИК в началото доста деликатно и миролюбиво, само че се афишира като опция на еднополюсността, отхвърляйки строгата надмощие от страна на груповия Запад (НАТО и другите строго еднополюсни организации с доминиране на САЩ). Ако западната цивилизация се афишира за единствената, а в това се състои същността на глобализма и еднополюсността, то страните от БРИК съставляват суверенни и независими цивилизации, разнообразни от западната, имащи дълга история и изцяло истинска система на обичайни полезности. И многополюсният клуб показва решителност да отстоява това състояние и в бъдеще.
При това всяка страна от БРИК е по-голяма от просто страна. Бразилия - най-голямата страна в Южна Америка - съставлява целия Латиноамерикански континент. Русия, Китай и Индия сами по себе си обладават задоволително мащаби, с цел да се считат за цивилизации. Но освен това съставляват освен това от национални страни. Русия е авангард на Евразия, на евразийското “голямо пространство ”. Китай дава отговор за забележителна зона от прилежащите му страни в Индокитай. Проектът “Един пояс, веднъж ” обрисува точно разширяващата се зона на въздействие на китайския полюс. Индия също популяризира своето въздействие отвън рамките на границите си - най-малко върху Бангладеш и Непал.
Когато през 2011 година към страните от БРИК се причисли ЮАР (С в края), със алегорично най-голямата африканска страна беше показан и този континент.
Но най-важното събитие в историята на БРИКС се случва на XV среща на високо ниво сред 22 и 24 август 2023 в Йоханесбург. Тук е взето историческото решение за приемане в организацията на още шест страни - Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Всяка от тези страни, включила се към многополюсния клуб, привнася със себе си нещо доста по-голямо, в сравнение с просто още една кандидатура за присъединяване в интернационалните асоциации, които и без БРИКС са премного.
Принципно беше влизането на четири ислямски страни - шиитски Иран и сунитски Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет. Иран е шиитският полюс. Саудитска Арабия и ОАЕ - страни от Арабския полуостров, съхраняващи светините на исляма и които са камертон на сунизма, а също по този начин значими ресурсни и финансови хъбове. Египет е независима и авторитетна средиземноморска страна със забележителен силов и политически капацитет. Така е закрепено директното присъединяване в многополюсния свят на цялата ислямска цивилизация, показана с двете си разклонения - сунизъм и шиизъм.
Освен това наред с португалоезична Бразилия към БРИКС се причисли и испаноезична Аржентина - друга мощна и независима латиноамериканска страна. Още в средата на ХХ век теоретиците на обединяването на Южна Америка в консолидирано огромно пространство - на първо място аржентинският военачалник Хуан Перон и Бразилския президент Жетилиу Варгас считат за решителен акомпанимент на този развой доближаването на Бразилия и Аржентина. Ако се реализира това процесът на интеграция на латиноамериканския ойкумен (според А. Буел) ще бъде необратим. Именно това и се случва през днешния ден в подтекста на присъединението на двете съществени страни от Южна Америка към многополюсния клуб. Неслучайно глобалистите с такава гняв одобриха самото встъпване на Аржентина в БРИКС, мобилизирайки агентурата си на въздействие в аржентинската политика, с цел да не позволяват това.
Приемането на Етиопия също е значително алегорично. Това е единствената африканска страна, която резервира самостоятелност през цялата колониална ера, отстоявайки своя суверенитет, своята самостоятелност и своята неповторима просвета (етиопците са най-древният християнски народ). В комбиниране с Южна Африка Етиопия ускорява наличието на Африканския континент в многополюсния клуб.
Фактически в новия състав на БРИКС получаваме приключен модел на обединяване на всички полюси - цивилизации, огромни пространства, които са на планетата. С изключение на Запада, който към момента обезверено се стреми да резервира своята надмощие и еднополюсен ред. Но в този момент пред него се оказват не разединени страни, цялостни с вътрешни и външни несъгласия, а единната мощ на болшинството от човечеството, която е уверено настроена към построяването на многополюсния свят.
Този многополюсен свят се състои от следните цивилизации:
Западът (САЩ + Европейски Съюз и техните васали, които включват, уви, в миналото горда и самобитна Япония);
Китай (+Тайван) със сателитите;
Русия (като интегратор на цялото евразийско пространство);
Индия и нейната зона на влияние;
Латинска Америка (с ядро Бразилия + Аржентина);
Африка (Южна Африка + Етиопия и Мали, Буркина Фасо, Нигер и така нататък, излизащи от колониалното въздействие на Франция или очевидно гравитират към това);
Ислямски свят (и в двата разновидността - шиитски Иран, сунитска Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства и Египет).
И по този начин, имаме структурата на хептаполярен свят, състоящ се от седем пълноценни цивилизации, някои от които към този момент са се осъществили изцяло (Западът, Китай, Русия, Индия), а други (ислямският свят, Африка, Латинска Америка) са на път.
В същото време, в подтекста на един хептаполярен свят, един тип зараждаща хептархия, една цивилизация - западната - претендира за надмощие, а шест други ѝ отхвърлят това право, приемайки единствено многополюсен ред и признавайки Запада единствено като една от цивилизациите дружно с други.
Така че правотата на Самюъл Хънтингтън, който виждаше бъдещето в завръщането на цивилизациите, беше доказана на процедура, до момента в който погрешността на тезата на Фукуяма, който вярваше, че световната надмощие на демократичния Запад (краят на историята) към този момент е реализирана, стана явно. Следователно Фукуяма остава единствено жертван да чете лекции на украинските неонацисти, последната вяра на глобалистите да спрат настъплението на многополярността, за която в действителност Русия в Украйна се бори през днешния ден.
Август 2023 година може да се смята за рожден ден на многополюсния (и по-точно хептаполюсен) свят.
Отбелязва се хептархията. Време е да разгледаме по-подробно по какъв начин самите цивилизационни полюси поясняват обстановката, в която се намират.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ