Сталин и изтезанията. Как Изюм върна историята 70 години назад
Това, което е станало в Изюм, не е никаква „ втора Буча “. Това е втори сталинизъм или второ Гестапо. Само на тези места са осъществявани изтезанията, приложени към украинските цивилни в Изюм, в наши дни.
„ Телефон “, „ телефон “, повтарят двама мъже от Изюм. Какъв телефон, откакто ги питат друго – дали са били измъчвани от съветската войска. Оказва се, че това е името на едно мъчение, с което се пуска ток по тялото. Наричат го по този начин, тъй като жиците се захващат за малко динамо, което се задейства ръчно, с кръгови придвижвания, като за ръчката на прастарите телефони.
Максим е гражданин на украинския Изюм, задържан от съветската войска и оживял. Бил е в онази стая в полицията, където съветските бойци са измъчвали арестантите. Описва това, което е видял – остри предмети с назъбени краища, елементарни палки и „ телефона “. са свързвани жиците – за гениталиите. Казва, че него самия не са го „ били “, за разлика от другите, които са били налагани по петите.
Максим приказва пред украинския „ Телеграф “. Друг мъж споделя същото пред телевизия Current Time. Третият роман идва от началника на украинската полиция: „ Видяхме следи от оголени жици по дланите на хора “, споделя той. Говори за десетина килии за изтезания, открити на територията на цялата Харковска област.
Превземането на Изюм
Изюм беше окупиран от съветските войски още при започване на март. Бил е изолиран като Мариупол – без интернет и без телефония. Хората са живели в мазетата, без достъп до храна, вода, медикаменти и информация. В събота, 10 септември, съветската войска го напусна стремително, изоставяйки оръжието си на място.
Кореспондентка на Current Time, влезнала в града съвсем незабавно откакто украинците освобождават града, цитира стара жена, която я пита: още ли ви бомбардират в Киев?
Киев беше бомбардиран в самото начало на войната, когато дамата е изгубила връзка с новините и с външния свят. Но през днешния ден в Киев към този момент се връща Макдоналдс, а в Изюм занапред се изправят против. Изразът не е напълно прецизен, тъй като не става дума за обща яма, а за над 440 отдени гроба в гората. Има и друго място, където са открити 17 украински военни. Предполага се, че това не е всичко.
Масови гробове в точния смисъл на думата към този момент бяха открити в Мариупол, Буча, Ирпен и на други места, от които съветската войска беше принудена да се изтегли.
Различното в тази ситуация „ Изюм “
„ След като видяхме Буча, разбрахме, че и у нас, в Харковска област, ще се открие нещо сходно “, споделя журналистката, която е прекарала последните 6 месеца в всекидневно обстрелвания Харков.
Путин е знаел, че в Харковска област ще бъдат открити „ десетки Бучи “Михаил Фишман
Путин е знаел, че в Харковска област ще бъдат открити „ десетки Бучи “, счита журналистът Михаил Фишман от телевизия Дождь („ Дъжд “). Само че Изюм не е Буча, споделя той.
В Буча имаше тела на „ просто “ убити хора, изоставени там, където са били убити – на асфалта или в дворовете. Докато в Изюм някои от ексхумираните тела са със следи от мъчения, а в освободените украински градове са открити стаи за изтезания с изоставените там принадлежности.
На стените в килиите са заварени издълбани чертички, които показват броя дни, прекарани там. На една стена е изписана с изострен предмет молитвата „ Отче наш “.
Всичко това трансформира града в нещо друго от видяното до момента в Украйна. Ключът към разбирането му е в изтезанията, а не в всеобщите гробове.
Хитлер, Сталин, Путин
Изтезанията, прилагани от Гестапо в Хитлерова Германия и от руската загадка полиция Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) от времето на Сталин, са разказани в детайлности в историческата литература. Но в тази ситуация е по-адекватно сравнението със руския опит, а не с немския. Особеното в него е, че изтезанията се ползват всеобщо до момента в който Сталин е жив (1953), а след това потреблението им прогресивно понижава, до момента в който на практика не изчезва по времето на Горбачов и Елцин (1985-1999).
Идването на власт на Путин връща явлението, с което се свързва Сталиновия интервал. Най-яркият образец е, умрял след мъчения в ареста и дал име на фамозния американски световен закон.
Независимото съветско издание The Insider разгласява цяла, която ползва режимът на Путин. Тя е илюстрирана от Олег Навални, брат на опозиционера Алексей Навални.
Това, което се вижда в Изюм не трябва да се счита за изненадаИрина Шчербакова
Историчката, началник на просветителните стратегии на „ Мемориал “, твърди, че това, което се вижда в Изюм, не би трябвало да се счита за изненада. Тя е уверена, че бойците, направили изтезанията, са взели образец от обществената проява на принуждение от страна на съветските управляващи: „ Днес всички знаят, че в [руската] полиция бият и изтезават, виждат по какъв начин полицията влачи по улицата млади девойки и възрастни хора, а след това ги бие по главите и ги рита “ Според нея това е съзнателно струпване на привички към насилието като към нещо нормално.
Тя прибавя и друго – „ през днешния ден е доста по-лошо, в сравнение с през 70-те, [по времето на Брежнев], тъй като тогава нямаше всеобщо физическо принуждение и нямаше проява на това принуждение. [През 70-те] имаше арести на дисиденти, пребивани зад стените на милицията, само че нищо не се случваше пред очите на хората, за разлика от в този момент “.
„ Телефон “, „ телефон “, повтарят двама мъже от Изюм. Какъв телефон, откакто ги питат друго – дали са били измъчвани от съветската войска. Оказва се, че това е името на едно мъчение, с което се пуска ток по тялото. Наричат го по този начин, тъй като жиците се захващат за малко динамо, което се задейства ръчно, с кръгови придвижвания, като за ръчката на прастарите телефони.
Максим е гражданин на украинския Изюм, задържан от съветската войска и оживял. Бил е в онази стая в полицията, където съветските бойци са измъчвали арестантите. Описва това, което е видял – остри предмети с назъбени краища, елементарни палки и „ телефона “. са свързвани жиците – за гениталиите. Казва, че него самия не са го „ били “, за разлика от другите, които са били налагани по петите.
Максим приказва пред украинския „ Телеграф “. Друг мъж споделя същото пред телевизия Current Time. Третият роман идва от началника на украинската полиция: „ Видяхме следи от оголени жици по дланите на хора “, споделя той. Говори за десетина килии за изтезания, открити на територията на цялата Харковска област.
Превземането на Изюм
Изюм беше окупиран от съветските войски още при започване на март. Бил е изолиран като Мариупол – без интернет и без телефония. Хората са живели в мазетата, без достъп до храна, вода, медикаменти и информация. В събота, 10 септември, съветската войска го напусна стремително, изоставяйки оръжието си на място.
Кореспондентка на Current Time, влезнала в града съвсем незабавно откакто украинците освобождават града, цитира стара жена, която я пита: още ли ви бомбардират в Киев?
Киев беше бомбардиран в самото начало на войната, когато дамата е изгубила връзка с новините и с външния свят. Но през днешния ден в Киев към този момент се връща Макдоналдс, а в Изюм занапред се изправят против. Изразът не е напълно прецизен, тъй като не става дума за обща яма, а за над 440 отдени гроба в гората. Има и друго място, където са открити 17 украински военни. Предполага се, че това не е всичко.
Масови гробове в точния смисъл на думата към този момент бяха открити в Мариупол, Буча, Ирпен и на други места, от които съветската войска беше принудена да се изтегли.
Различното в тази ситуация „ Изюм “
„ След като видяхме Буча, разбрахме, че и у нас, в Харковска област, ще се открие нещо сходно “, споделя журналистката, която е прекарала последните 6 месеца в всекидневно обстрелвания Харков.
Путин е знаел, че в Харковска област ще бъдат открити „ десетки Бучи “Михаил Фишман
Путин е знаел, че в Харковска област ще бъдат открити „ десетки Бучи “, счита журналистът Михаил Фишман от телевизия Дождь („ Дъжд “). Само че Изюм не е Буча, споделя той.
В Буча имаше тела на „ просто “ убити хора, изоставени там, където са били убити – на асфалта или в дворовете. Докато в Изюм някои от ексхумираните тела са със следи от мъчения, а в освободените украински градове са открити стаи за изтезания с изоставените там принадлежности.
На стените в килиите са заварени издълбани чертички, които показват броя дни, прекарани там. На една стена е изписана с изострен предмет молитвата „ Отче наш “.
Всичко това трансформира града в нещо друго от видяното до момента в Украйна. Ключът към разбирането му е в изтезанията, а не в всеобщите гробове.
Хитлер, Сталин, Путин
Изтезанията, прилагани от Гестапо в Хитлерова Германия и от руската загадка полиция Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) от времето на Сталин, са разказани в детайлности в историческата литература. Но в тази ситуация е по-адекватно сравнението със руския опит, а не с немския. Особеното в него е, че изтезанията се ползват всеобщо до момента в който Сталин е жив (1953), а след това потреблението им прогресивно понижава, до момента в който на практика не изчезва по времето на Горбачов и Елцин (1985-1999).
Идването на власт на Путин връща явлението, с което се свързва Сталиновия интервал. Най-яркият образец е, умрял след мъчения в ареста и дал име на фамозния американски световен закон.
Независимото съветско издание The Insider разгласява цяла, която ползва режимът на Путин. Тя е илюстрирана от Олег Навални, брат на опозиционера Алексей Навални.
Това, което се вижда в Изюм не трябва да се счита за изненадаИрина Шчербакова
Историчката, началник на просветителните стратегии на „ Мемориал “, твърди, че това, което се вижда в Изюм, не би трябвало да се счита за изненада. Тя е уверена, че бойците, направили изтезанията, са взели образец от обществената проява на принуждение от страна на съветските управляващи: „ Днес всички знаят, че в [руската] полиция бият и изтезават, виждат по какъв начин полицията влачи по улицата млади девойки и възрастни хора, а след това ги бие по главите и ги рита “ Според нея това е съзнателно струпване на привички към насилието като към нещо нормално.
Тя прибавя и друго – „ през днешния ден е доста по-лошо, в сравнение с през 70-те, [по времето на Брежнев], тъй като тогава нямаше всеобщо физическо принуждение и нямаше проява на това принуждение. [През 70-те] имаше арести на дисиденти, пребивани зад стените на милицията, само че нищо не се случваше пред очите на хората, за разлика от в този момент “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ