Валентин Вълканов за ФрогНюз: Шипка, Альоша, МОЧА - дезинформация...
Това сподели за ФрогНюз Валентин Вълканов, социолог, учител в Нов български университет и член на екипа на Фондацията за филантропични и обществени проучвания. Някои от разработките на организацията, чред чиито създатели е, засягат тематиките на обществената накърнимост и пропагандата, на съветската агитация в българските онлайн медии.
Ето и цялото изявление:
Тази заран се появи погрешна информация, че излиза от образователната стратегия, предходната седмица наблюдавахме сходни изказвания за паметника на връх Шипка. Защо се популяризират подобен вид информации, които по-късно се оказва, че нямат общо с действителността?
Мотивите да се основава и употребява подправена информация могат да бъдат разнообразни. Дали ще приказваме за приложимост на сходен вид фалшификации в смисъл на обслужване на непознат интерес или просто като някакво локално събитие, в общия случай дезинформационните акции злоупотребяват с разнообразни типове страсти, които провокират във хората.
Дезинформацията може да идва от партийна централа, която се легитимира през подобен вид операция. Може да идва от просто неведение, недоумение на това, което е прочетено. В двата случаи имаме разнообразни тласъци.
Дезинформацията е нарочна операция, съзнателна операция. Мисинформацията пък е предаване на неточна информация без да желаеме, без да знаем, че информацията е неточна. При нея имаме вяра, че информацията в действителност е такава. Примерът от тази заран с “Аз съм българче ” - а също и акцията с връх Шипка - събира в себе си няколко детайла на тези тактики.
Първо, имаме прочувствения детайл, при който се злоупотребява с един културен артефакт, извънредно мощно напоен в българското общество - едно от стихотворенията, които на процедура всеки българин знае. В идващия миг се използва и за политическа операция, което пък подухва на мисли за нарочна акция - акция, в която не просто дадена информация не е била разбрана вярно преди да бъде оповестена, ами се употребява за лични политически цели.
Във всеки научен модел на връзка участват два наложителни детайла - комуникатор, източник и реципиент, публика. Обяснихте основата от позиция разпространяването. Защо обаче аудиторията постоянно не съумява да разбере дали дадена информация не се популяризира, с цел да бъдем заблудени?
Защо не разпознаваме подправената информация, дезинформацията и операцията е един доста комплициран въпрос. Той е много самостоятелен. При някои хора това е просто от неведение, при други хора е от интелектуален мързел. При трети хора пък е доста мощна прочувствена връзка с избрани тези, които са обагрени в нарицателни с най-вече отрицателна конотация, с които се основава зложелател.
Създаването на врагове е в основата на целия механизъм на подобен вид операции и дезинформация. Врагове се основават през страсти - в случай че приказваме за културната традиция на България, това се случва през прочувствено обвързани артефакти. Различните видове операции, които са свързани с исторически тези, налагани десетилетия наред на българското общество, сега би трябвало да намерят своето истинно място, само че не съумяват, тъй като много-много българи са били индоктринирани във религия в подобен вид подправени тези. Такъв образец виждаме освен с Шипка, само че и в този момент с, с.
В тези случаи се използва подобен вид тактики, които лягат върху едно историческо струпване на подправено познание, на манипулирано познание, на познание, което е откъснато от цялостния подтекст, в който би трябвало да бъде разлеждано. Дезинформацията нормално прави подправена интерпретация. Един от методите, по които това се случва, е посредством подмяна на подтекста или премълчаване на огромна част от подтекста, посредством изопачение на разнообразни обстоятелства, в това число исторически. Факт е, че в България е имало, да вземем за пример, окупационна войска. Факт е, че посредством нейна помощ е натрапен един диктат, траял 45 години, който и до ден сегашен пречи на развиването на цялостния капацитет на страната.
В дезинформацията се търсят прочувствени реакции. Предизвикването на прочувствена реакция засенчва обмислянето и потребността от инспекция на обстоятелства и данни. Употребяват се разнообразни културни артефакти, исторически данни, информация, които са надълбоко залегнали в българското общество частично заради индоктринация в избрани пропагандни разкази след 1944 година
Дезинформацията е обвързвана и със специфичния подтекст, който е извънредно комплициран. Ние сега излизаме от няколко рецесии, които доста разединиха в допълнение българското общество. В такива рецесии се появяват разнообразни популисти, манипулатори, които употребяват страстите за лични потребности.
Дезинформацията и на доктрина е целенасочена, като цели да нанесе някаква щета на публичния интерес. Как можем да противостоим, да противодействаме?
Много е мъчно да се противопоставяме на сходен вид разкази, тъй като по предписание те са много опростени. Опростени в смисъл, че не залагат на доста информация и доста данни. По този метод се възприемат по-лесно от доста по-широки кръгове хора.
Ако приказваме за персонален диалог с човек, който изповядва сходен вид тези, не би трябвало да бъдем нападателни. Трябва да подхождаме по-спокойно, по-снизходително. Да не се конфронтираме, доколкото това е допустимо, тъй като това нормално води до още по-лош резултат.
Това, което съм забелязал от персоналния ми опит е, че би трябвало да даваме персонални образци, които провокират прочувствена реакция. Обикновено прочувствените реакции са по-ефективни, в сравнение с интелектуални извършения, като да вземем за пример предоставяне на данни или фактчекинг - те несъмнено са ни извънредно нужни, изключително в медийната среда, само че когато приказваме за личностно равнище, когато приказваме с нашите другари, с нашите родственици, по-скоро би трябвало да се опитваме да провокираме прочувствени реакции в тях.
След като създадем това, съгласно мен е много потребно да посочваме разнообразни несъгласия и неуместни сред това, което изповядват сътрудниците на дезинформация, тъй като те доста постоянно попадат в такава обстановка на абсурдизъм - да изричат изказвания, които в действителност са антитеза на казаното преди този момент.
Що се отнася до разнообразни институции, там към този момент става още по-сложно - приказваме за медии и регулатори. Има го задължението и на професионалната общественост, която би трябвало да бъде малко по-реактивна и да залага стандарти, на които да държи по-силно.
Наблюдавайки и, и развиването на методите, на моделите на основаване на дезинформация - в тази ситуация имам поради и, която през вчерашния ден се въртя в обществените мрежи, оказа се, че е подправена, генерирана - ще бъде ли въобще допустимо по някакъв метод да бъде контролирана дезинформацията?
Именно новите технологии вършат нещата доста по-сложни за регулация. По-сложно става и разпознаването на подправените артефакти на дезинформацията и на агитация. Примерът с по този начин наречената фотография на Левски е един, имаме доста образци с разнообразни даже клипове, които се генерират от изкуствен интелект, в това число с известни лица, които популяризират нещо или дават някакъв здравен съвет.
В интернет имаме цели машини от ботове, които се занимават с разпространяване на подправени вести, на дезинформация, на пропагандни разкази, на разнообразни клипове, фотоси, които са в случай че не искрено подправени и лъжливи, то са най-малко манипулативни. Не съм сигурен по какъв начин това може да бъде контролирано на законово равнище.
Хибридната война, която се води на територията на България, и освен, в доста огромна степен и във все по-голяма степен, разчита на сходен вид технологии, които са по своему неутрални и по тази причина могат да бъдат използвани за разнообразни цели.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Тази заран се появи погрешна информация, че излиза от образователната стратегия, предходната седмица наблюдавахме сходни изказвания за паметника на връх Шипка. Защо се популяризират подобен вид информации, които по-късно се оказва, че нямат общо с действителността?
Мотивите да се основава и употребява подправена информация могат да бъдат разнообразни. Дали ще приказваме за приложимост на сходен вид фалшификации в смисъл на обслужване на непознат интерес или просто като някакво локално събитие, в общия случай дезинформационните акции злоупотребяват с разнообразни типове страсти, които провокират във хората.
Дезинформацията може да идва от партийна централа, която се легитимира през подобен вид операция. Може да идва от просто неведение, недоумение на това, което е прочетено. В двата случаи имаме разнообразни тласъци.
Дезинформацията е нарочна операция, съзнателна операция. Мисинформацията пък е предаване на неточна информация без да желаеме, без да знаем, че информацията е неточна. При нея имаме вяра, че информацията в действителност е такава. Примерът от тази заран с “Аз съм българче ” - а също и акцията с връх Шипка - събира в себе си няколко детайла на тези тактики.
Първо, имаме прочувствения детайл, при който се злоупотребява с един културен артефакт, извънредно мощно напоен в българското общество - едно от стихотворенията, които на процедура всеки българин знае. В идващия миг се използва и за политическа операция, което пък подухва на мисли за нарочна акция - акция, в която не просто дадена информация не е била разбрана вярно преди да бъде оповестена, ами се употребява за лични политически цели.
Във всеки научен модел на връзка участват два наложителни детайла - комуникатор, източник и реципиент, публика. Обяснихте основата от позиция разпространяването. Защо обаче аудиторията постоянно не съумява да разбере дали дадена информация не се популяризира, с цел да бъдем заблудени?
Защо не разпознаваме подправената информация, дезинформацията и операцията е един доста комплициран въпрос. Той е много самостоятелен. При някои хора това е просто от неведение, при други хора е от интелектуален мързел. При трети хора пък е доста мощна прочувствена връзка с избрани тези, които са обагрени в нарицателни с най-вече отрицателна конотация, с които се основава зложелател.
Създаването на врагове е в основата на целия механизъм на подобен вид операции и дезинформация. Врагове се основават през страсти - в случай че приказваме за културната традиция на България, това се случва през прочувствено обвързани артефакти. Различните видове операции, които са свързани с исторически тези, налагани десетилетия наред на българското общество, сега би трябвало да намерят своето истинно място, само че не съумяват, тъй като много-много българи са били индоктринирани във религия в подобен вид подправени тези. Такъв образец виждаме освен с Шипка, само че и в този момент с, с.
В тези случаи се използва подобен вид тактики, които лягат върху едно историческо струпване на подправено познание, на манипулирано познание, на познание, което е откъснато от цялостния подтекст, в който би трябвало да бъде разлеждано. Дезинформацията нормално прави подправена интерпретация. Един от методите, по които това се случва, е посредством подмяна на подтекста или премълчаване на огромна част от подтекста, посредством изопачение на разнообразни обстоятелства, в това число исторически. Факт е, че в България е имало, да вземем за пример, окупационна войска. Факт е, че посредством нейна помощ е натрапен един диктат, траял 45 години, който и до ден сегашен пречи на развиването на цялостния капацитет на страната.
В дезинформацията се търсят прочувствени реакции. Предизвикването на прочувствена реакция засенчва обмислянето и потребността от инспекция на обстоятелства и данни. Употребяват се разнообразни културни артефакти, исторически данни, информация, които са надълбоко залегнали в българското общество частично заради индоктринация в избрани пропагандни разкази след 1944 година
Дезинформацията е обвързвана и със специфичния подтекст, който е извънредно комплициран. Ние сега излизаме от няколко рецесии, които доста разединиха в допълнение българското общество. В такива рецесии се появяват разнообразни популисти, манипулатори, които употребяват страстите за лични потребности.
Дезинформацията и на доктрина е целенасочена, като цели да нанесе някаква щета на публичния интерес. Как можем да противостоим, да противодействаме?
Много е мъчно да се противопоставяме на сходен вид разкази, тъй като по предписание те са много опростени. Опростени в смисъл, че не залагат на доста информация и доста данни. По този метод се възприемат по-лесно от доста по-широки кръгове хора.
Ако приказваме за персонален диалог с човек, който изповядва сходен вид тези, не би трябвало да бъдем нападателни. Трябва да подхождаме по-спокойно, по-снизходително. Да не се конфронтираме, доколкото това е допустимо, тъй като това нормално води до още по-лош резултат.
Това, което съм забелязал от персоналния ми опит е, че би трябвало да даваме персонални образци, които провокират прочувствена реакция. Обикновено прочувствените реакции са по-ефективни, в сравнение с интелектуални извършения, като да вземем за пример предоставяне на данни или фактчекинг - те несъмнено са ни извънредно нужни, изключително в медийната среда, само че когато приказваме за личностно равнище, когато приказваме с нашите другари, с нашите родственици, по-скоро би трябвало да се опитваме да провокираме прочувствени реакции в тях.
След като създадем това, съгласно мен е много потребно да посочваме разнообразни несъгласия и неуместни сред това, което изповядват сътрудниците на дезинформация, тъй като те доста постоянно попадат в такава обстановка на абсурдизъм - да изричат изказвания, които в действителност са антитеза на казаното преди този момент.
Що се отнася до разнообразни институции, там към този момент става още по-сложно - приказваме за медии и регулатори. Има го задължението и на професионалната общественост, която би трябвало да бъде малко по-реактивна и да залага стандарти, на които да държи по-силно.
Наблюдавайки и, и развиването на методите, на моделите на основаване на дезинформация - в тази ситуация имам поради и, която през вчерашния ден се въртя в обществените мрежи, оказа се, че е подправена, генерирана - ще бъде ли въобще допустимо по някакъв метод да бъде контролирана дезинформацията?
Именно новите технологии вършат нещата доста по-сложни за регулация. По-сложно става и разпознаването на подправените артефакти на дезинформацията и на агитация. Примерът с по този начин наречената фотография на Левски е един, имаме доста образци с разнообразни даже клипове, които се генерират от изкуствен интелект, в това число с известни лица, които популяризират нещо или дават някакъв здравен съвет.
В интернет имаме цели машини от ботове, които се занимават с разпространяване на подправени вести, на дезинформация, на пропагандни разкази, на разнообразни клипове, фотоси, които са в случай че не искрено подправени и лъжливи, то са най-малко манипулативни. Не съм сигурен по какъв начин това може да бъде контролирано на законово равнище.
Хибридната война, която се води на територията на България, и освен, в доста огромна степен и във все по-голяма степен, разчита на сходен вид технологии, които са по своему неутрални и по тази причина могат да бъдат използвани за разнообразни цели.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ