Табаков: В Русия се очертава ако не двувластие, то поне създаването на различни авторитети
„ Това е най-оптимистичната вероятност, еднопосочната победа на който и да е било от двамата – Путин/Пригожин, щеше да докара до по-мрачни сюжети “
От Facebook профила на интернационалния анализатор Мартин Табаков, лекар по политически науки от Нов български университет
Скоростта, с която „ Вагнер ” напредваха към столицата Москва, няма аналог от нашето време. За съпоставяне: през 2021-ва година на талибаните им бяха нужни три месеца и половина, с цел да завладяват Афганистан, крепящ се на глинените крайници на локалните отбранителни сили. Оказва се, че пътят от Ростов на Дон до Москва се минава по-леко и бързо, в сравнение с този от Кандахар до Кабул.
Прави усещане и това, че Владимир Путин избра да договаря с Пригожин (чрез Лукашенко). Както добре знаем, по основаните от властническите страни стандарти, диктаторите не договарят, в случай че не са в уязвима позиция. Ако тези дни станем очевидци на съгласувани кадрови промени по върховете на съветската страна и оперативното управление на съветския Генерален щаб(Шойгу/Герасимов), както и снемане на вендетата против Пригожин, то това ще е удостоверение за нуждата на Владимир Путин да прави взаимни отстъпки.
Разбира се, кагебисткият нрав на съветския президент надали ще се задоволи с сходно състояние дълго време. Но в това време това ще значи, че в страна се обрисува – в случай че не двувластие, само че най-малко основаването на разнообразни престижи. И това е най-оптимистичната вероятност, до която можеше да докара настоящият спор в Русия. Понеже, както стана дума по-рано, еднопосочната победа на който и да е било от двамата – Путин/Пригожин, щеше да докара до по-мрачни сюжети.
Равносметката от настоящите събития, коства ми се, е следната. Един път, това е суданизацията на Русия, за която писах през днешния ден. Това е препоръка към въвеждането на частни военнизирани структури като различен източник на легитимност при направлението на политическия развой (по образеца на Хартум). Тоест Русия пробва от лекарството, което изписваше на страни от „ Черния континент ” като Судан, Мали, Буркина Фасо и Централноафриканска република. Втори път, това е афганистанизация на съветските въоръжени сили. Тук става дума както за неналичието на мотивация да бъде предпазен режимът, обстойни образци за което наблюдавахме през целия ден при марша на Вангер от границата с Украйна до Воронеж в Русия, по този начин и за латентното неодобрение в силовите структури на Руската Федерация.
Когато на следващия ден Владимир Путин се разсъни, той ще има с един проблем повече на главата. Днес той бе в ролята на вегетарианец, попаднал на шоуто за културисти.
От Facebook профила на интернационалния анализатор Мартин Табаков, лекар по политически науки от Нов български университет
Скоростта, с която „ Вагнер ” напредваха към столицата Москва, няма аналог от нашето време. За съпоставяне: през 2021-ва година на талибаните им бяха нужни три месеца и половина, с цел да завладяват Афганистан, крепящ се на глинените крайници на локалните отбранителни сили. Оказва се, че пътят от Ростов на Дон до Москва се минава по-леко и бързо, в сравнение с този от Кандахар до Кабул.
Прави усещане и това, че Владимир Путин избра да договаря с Пригожин (чрез Лукашенко). Както добре знаем, по основаните от властническите страни стандарти, диктаторите не договарят, в случай че не са в уязвима позиция. Ако тези дни станем очевидци на съгласувани кадрови промени по върховете на съветската страна и оперативното управление на съветския Генерален щаб(Шойгу/Герасимов), както и снемане на вендетата против Пригожин, то това ще е удостоверение за нуждата на Владимир Путин да прави взаимни отстъпки.
Разбира се, кагебисткият нрав на съветския президент надали ще се задоволи с сходно състояние дълго време. Но в това време това ще значи, че в страна се обрисува – в случай че не двувластие, само че най-малко основаването на разнообразни престижи. И това е най-оптимистичната вероятност, до която можеше да докара настоящият спор в Русия. Понеже, както стана дума по-рано, еднопосочната победа на който и да е било от двамата – Путин/Пригожин, щеше да докара до по-мрачни сюжети.
Равносметката от настоящите събития, коства ми се, е следната. Един път, това е суданизацията на Русия, за която писах през днешния ден. Това е препоръка към въвеждането на частни военнизирани структури като различен източник на легитимност при направлението на политическия развой (по образеца на Хартум). Тоест Русия пробва от лекарството, което изписваше на страни от „ Черния континент ” като Судан, Мали, Буркина Фасо и Централноафриканска република. Втори път, това е афганистанизация на съветските въоръжени сили. Тук става дума както за неналичието на мотивация да бъде предпазен режимът, обстойни образци за което наблюдавахме през целия ден при марша на Вангер от границата с Украйна до Воронеж в Русия, по този начин и за латентното неодобрение в силовите структури на Руската Федерация.
Когато на следващия ден Владимир Путин се разсъни, той ще има с един проблем повече на главата. Днес той бе в ролята на вегетарианец, попаднал на шоуто за културисти.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ