Това е изборът на тишината“ каза днес председателят на Върховния

„ Това е изборът на тишината “ сподели през днешния ден ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов във връзка предизвестения избор на арбитър Георги Чолаков за началник на Върховен административен съд. Г-н Панов разяснява какво е имал поради: неналичието на обществен конфликт на хрумвания сред двамата претенденти, неналичието на акция, която да отличи един от претендентите за началник на това фундаментално значимо съдилище, решаващо дали и до каква степен страната практикува произвол при свои дейности по отношение на юридически лица и жители.
Но освен за този случай изразът „ изборът на тишината “ звучи стряскащо, само че достоверно. Когато тишината стартира да дирижира събитията в една страна, тя се е запътила към света на сенките и призраците. Тръгнала е към небитието. Поела към противоположната страна на живота, където човешката шум, динамичността на живота, звуците, родени от жизнеспособност и интензивност заглъхват. Потъваме в това тресавище на тишината. Похлупакът на насилственото безмълвие ляга върху всеки опит на обществото да изкрещи на глас проблемите си почтено, с цел да потърси излаз от последователното си изпадане в кома. Изборът на тишината е кома.

И днешният гръмко рекламиран в интернет митинг против безобразията в страната звучи в същия указател. Въпреки площадното звукоизвличане – чувство за глухота. Онези от горната страна се вършат, че не чуват. Онези изпод нямат мощ да пробият с гласа си тапицираните палати на властта. За да илюстрирам какво тъкмо зървам зад словосъчетанието „ избор на тишината “, ще ви пусна един клип, който от няколко дни се движи из интернет пространството като безшумна комета, която вещае злополучие. Ужасното е, че го установяваме, само че сме изгубили виталните си сили да му се противопоставим. Този клип е синтез на всички избори, осъществени от тишината. Българската тишина.