Толкова силно се пристрастяваме към онова изпепеляващо усещане, което ни

Толкова мощно се пристрастяваме към това изпепеляващо чувство, което ни спохожда при започване на всяка нова връзка, че го трансформираме в главен аршин за оценка на интимния си живот. Нещо повече, подготвени сме да напуснем индивида до нас още при първия прочувствен отлив от наша страна.

Е, всички сме наясно, че рано или късно съумяваме да опитомим пеперудите в сомаха и започваме да ги усещаме все по-рядко, до момента в който не изчезнат изцяло. Това не значи, че сме влюбени по-малко, в противен случай - това е сигнал, че взаимоотношенията ни с този човек минават в друга фаза.

Много по-лесно е да поддържаме искрата във връзката, в случай че не живеем с колегата си. Когато започваме да разделяме един покрив, романтиката към този момент не провокира същото неспокойствие. И по този начин, в случай че не се грижим за възката си и за самите себе си, един ден ще се събудим и ще осъзнаем, че тъпката в действителност си е отишла, и то без да помаха за довиждане.

Разбира се, едно е да приказваме за намаляването на притока на адреналин, напълно различен проблем е неналичието на полова химия. Какво да вършим, в случай че сътрудникът ни към този момент не ни притегля физически? Това въобще обикновено ли е?

Попитахме специалисти и споделяме с вас отговорите в нашата изложба.