Микела Мурджа - интелектуалката, която дразнеше редица италиански политици
Темата за нейната кончина и за интелектуалното и общественото завещание, което тя оставя, също заля италианските медии
Преди два месеца Италия бе разтърсена от кончината на някогашния министър председател Силвио Берлускони, умрял след борба с левкемията. Противоречивата му персона не попречи на италианските политици, общественици и медии, а също по този начин и на елементарни италианци да му отдадат респект. А погребението на Берлускони, предавано по малкия екран и събрало доста политици, се трансформира в същинско обръщение за сближение на италианската десница в сложен миг.
Два месеца по-късно, на 10 август, на 51 години от рак на бъбреците умря интелектуалката Микела Мурджа, съумяла години наред да нервира с неконформизма си редица италиански политици от десния набор. Темата за нейната кончина и за интелектуалното и общественото завещание, което тя оставя, също заля италианските медии, а погребението й в събота бе мотив за редица италиански интелектуалци и представители на левоцентристите да призоват за продължение на делото й в миг, в който те се усеща застрашени и ограничавани от идването на власт на консервативната десница.
Микела Мурджа е родена в Кабрас, на остров Сардиния, на 3 юни 1972 година Завършва теология. По-късно споделя, че е избрала тъкмо тази компетентност, с цел да разсее подозренията, които е имала по отношение на църквата и да разбере къде се къса връзката сред духовниците и вярващите, а не тъй като се е съмнявала в самия господ.
През годините, преди да стане известна като създател, Мурджа работи разнородни неща – учител по вяра в разнообразни учебни заведения, чиновник в данъчна работа, административен кадър в топлоцентрала, нощен пазач и чиновник в прът център на огромна интернационална компания за продажби по телефона.
Първият й разказ " Светът би трябвало да знае. Трагикомичен разказ на една телефонистка с несигурна орис ", появил се през 2006 година, е въодушевен точно от опита й като чиновник в прът център. Първоначално тя написа усещанията си под формата на блог, който след това трансформира в разказ дневник. В него тя разкрива какви са инвазивните техники на продажба, прилагани от чиновниците в колцентрове, приказва за психологическия тормоз от страна на шефовете над чиновниците, за странните техники за обосноваване на личния състав, за парадоксите, които чиновниците са принуждавани да приказват по телефона на клиентите, с цел да пласират продукцията си. Книгата изобличава като цяло нападателния свят на прът центровете и Мурджа си печели бързо популярност. По романа е основана пиеса и кино лентата, озаглавен " Целият живот пред теб ", в която самата Мурджа взе участие.
Световна популярност й носи вторият й разказ " Акабадора ", преведен и в България. Заглавието в превод от сардински акцент значи " онази, която приключва живота ". Книгата преглежда мъчителната за мощно католическата Италия тематика за евтаназията. В романа Мурджа приказва за първи път и за нов вид фамилни връзки, които не се основават на биологична връзка, и вкарва понятието " духовно дете " – дете, за което състоятелен човек взема решение да се грижи като за свое лично дете, без да се минава през процедура по осиновяване. Понятието, въведено от Мурджа, се отнася за грижи освен за деца, само че и за младежи, озовали се в положение на обърканост и подпомагани безплатно от по-възрастни хора. Романът има голям триумф и Мурджа получава за него три влиятелни италиански награди – " Деси ", носеща името на сардинския публицист Джузепе Деси, " Мондело ", връчвана от интелектуалци и учени от остров Сицилия, и " Компиело ”, връчвана по самодейност на бизнесмени от региона Венето.
Следват романите " Срещата " и " Киру ", отдадени надлежно на тематиките за раздялите на обществото, провокирани от решения на църквата, и за комплицираните връзки сред зряла жена и по-млад мъж. Последният разказ на Мурджа е озаглавен " Три купички. Ритуали за една година на рецесия ", в който се преглежда тематиката за радикалната смяна в живота на хората и който е оповестен в миг, когато писателката схваща, че още веднъж има рак.
Мурджа е известна и с научните си писания, които й навличат и много рецензии и неприятели от страна на тези, които в Италия се асоциират със строгите и консервативни политически възгледи, с обичайните християнски полезности, на представители на партии, произлезли от неофашистки обединения, както и на членове на крайнодесни политически сили. В труда си " Аве Мария. И църквата измисли дамата " писателката проучва въздействието на християнството върху усещането за дамата в обществото. В " Инструкции, с цел да станеш фашист " Мурджа употребява техниките на иронията и на парадокса, с цел да предизвести сънародниците си да не се поддават на изкушението на отживелиците, стандартите и предубежденията от фашисткото минало на Италия. Трактатът й печели ненавистта на членовете на политически сили, дефинирани като постфашистки. Следват две книги, които Мурджа написа дружно с писателката Киара Таляфери и които са озаглавени: " Моргана: Истории на девойки, които твоята майка няма да утвърди " и " Моргана: Богатият мъж съм аз ". В първата от тези книги двете авторки показват историята на известни дами, които са пораждали разнородни реакции, като концептуалистката Марина Абрамович, дизайнерката Вивиан Уестууд, фигуристката Тоня Хардинг... Във втората книга от поредицата са показани предприемачки, артистки, спортни шампионки, дами политици, интелектуалки, които за заплатили висока цена за желанието си да бъдат свободни. Трактатът се пробва да разбие към момента преобладаващия модел, че една жена съумява единствено в случай че се обвърже за богат мъж. " Никой не предизвиква дамите да опитат сами да натрупат благосъстояние и да кажат след това: " Нямам потребност от богат мъж, тъй като богатият мъж съм аз ", споделя постоянно Мурджа. В творбата " Млъкни! " и други девет изречения, които не желаеме да чуваме повече " интелектуалката се стопира върху лингвистичните опити да се заличи постигнатото от дамите, като се стартира от това, че някои държат специалностите да се показват единствено със съществително за мъжки жанр. Този труд се трансформира от една година в бодил в очите за последователите на актуалната италианска премиерка Джорджа Мелони, която от идването си на власт държи да бъде наричана ръководител, а не като председателка на италианския министерски съвет и като министър председател, а не като премиерка. Нещо, поради което Мурджа остро я разкритикува. В книгата " Ние сме бурята. Истории без герои, които са трансформирали света " Мурджа се стопира върху груповия подвиг, който мнозина подценяват, с цел да се кланят на самостоятелните герои. В " Хора, които би трябвало да познаваш " Мурджа приказва за елементарни хора с техните елементарни истории, в които няма нищо героично, само че които заслужават също да бъдат разказани, тъй като всеки човек заслужава да има своя написана история. В книгата си " Убих я, тъй като я обичах. Но това е неистина " Мурджа преглежда мъчителната и настояща и през днешния ден тематика за убийствата на дами от техни съпрузи, сътрудници, родственици, при които неведнъж убийците се измъкват от ударите на закона. В " Бъдещо минало " Мурджа се стопира върху ориста на това потомство, заклещено сред поколението, работило за реиндустриализацията на Италия и поколението на цифровите технологии, т.е. върху едно потомство, което търси своето място сред едно славно минало, случило се без него, и едно убягващо му от софтуерна позиция бъдеще, към което не може да се приспособява толкоз бързо.
Последният етюд на интелектуалката е " Бог да пази куиъра " (игра на думи от класическото благопожелание " Бог да пази кралицата " поради близкото звучене на британските думи queen и queer). В него Мурджа се пробва да изясни по какъв начин съумява да балансира сред своята католическа религия и своя феминистки активизъм. Чрез модерното през днешния ден разбиране " куиър ” в заглавието на книгата интелектуалката не препраща единствено към въпроса за половата еднаквост и половата ориентировка, а го преглежда в доста по-широк аспект, като невписване в общоприетото, в общоприетото, в класическото и стереотипното. Мурджа вкарва и понятието „ куиър семейство ", което не обрисува хомосексуална двойка, отглеждаща общите си деца, родени благодарение на сурогатна майка, както биха си помислили последователите на обичайните християнски полезности в Италия, а семейство, в което връзките трансферират връзките в обичайното италианско семейство. Според Мурджа едно семейство не се основава безусловно на брака. То не е наложително формирано от двама разнополови родители, основали две деца. " Куиър фамилията " може да включва пет, 10 души, възрастни и деца, събрали се в общ дом по разнообразни аргументи. Според Мурджа този вид фамилни връзки са доста по-силни от връзките, скрепени с брак – визии, които още веднъж не се харесват на последователите на консервативните десни на власт в Италия.
Книгите на Мурджа ясно демонстрират какви политически тематики тя е защитавала през целия си живот и поради които нейните съперници неведнъж я дефинират като извънредно демократична, като социалистка, комунистка, аморална, скандална и отвратителна. Мурджа е феминистка, привърженичка на инклузивността в най-широкия смисъл на думата, а освен на инклузивността, свеждана да вземем за пример до консолидиране на мигрантите в обществото, до приемане на хората от друга раса или от друга полова ориентировка. За Мурджа приобщаването би трябвало да бъде ориентирано към тези, които са уязвими и маргинализирани, тъй като са разнообразни от общоприетото. Писателката е неприкрит критик на крайнодесните сили, измежду които са партиите на Матео Салвини и на Джорджа Мелони. За Мелони тя нееднократно е казвала, че не е задоволително да си жена, с цел да бъдеш феминистка. А със Салвини Мурджа неведнъж влизаше в индиректни вербални конфликти.
Преди девет години Мурджа се кандидатира на регионалните избори в Сардиния, само че не съумя да завоюва място в локалния регионален съвет, защото се класира на трето място. Тогава упоритостта й беше в действителност да бъде определена за регионален шеф на острова, само че получи едвам 10 %. Четири години по-рано тя показа пред медиите желанието си да види Сардиния самостоятелна. В предишното Мурджа е подкрепяла Движението за самостоятелна република Сардиния. Две от книгите на писателката са отдадени точно на родния й остров. " Пътуване в Сардиния. Единадесет прехода из острова, който не се вижда " е въодушевена от безграничната й обич към Сардиния, възприема през днешния ден от мнозина единствено като досегашно леговище на съветски олигарси или на италиански магнати от калибъра на починалия Силвио Берлускони, или като място за разюздано купонясване. Книгата " Адът е един добър спомен. Видения от " Мъглите на Авалон " на Марион Зимър Брадли ", пък прави паралел сред Сардиния и митичния Авалон от книгите на американската писателка и от легендите за крал Артур.
Творчеството на Мурджа не се свежда единствено до трактати и романи. Тя написа всичко каквото може да бъде написано, от поеми и публикации до разбори. Мурджа е и доста дейна в театъра. Пиеси са основани и по романа й " Акабадора ", по трудовете й " Катерина от Сиена " и " Инструкции, с цел да станеш фашист ". Мурдажа е създател и на няколко пиеси, измежду които " Къде са дамите ", в която подлага на критика обстоятелството, че дамите не са задоволително мощно показани в италианските институции. Тя дебютира и като актриса в продукцията " Почти Грация ", в която извършва ролята на сардинската писателка Грация Деледа, известна като първата жена претендент за народен представител в италианския парламенти и като носителка на Нобеловата премия за литература, връчена й през 1927 година, което я прави и първата италианка, печелила " Нобел " в която и да е категория на оценката.
Мурджа е авторка и на подкаста " Моргана ", който е в два сезона и 22 епизода, основан върху книгите, които е написала дружно с Киара Таляфери. Във всеки един епизод се споделя за живота на една жена или един мъж, които вървят против течението.
В малкия екран Мурджа се появява в няколко стратегии. Във " Варварски нашествия " – ток шоу по телевизия " Ла сетте ", предавано от средата на първото десетилетие на 21 век в продължение на 10 сезона, Мурджа води рубриката " Варварски ", в която разяснява настоящи въпроси, позволявайки си да се отклони от общоприетите схващания. В програмата " Колко истории " по РАИ Тре, почнала да се излъчва през 2016 година, тя прави рецензии на книги. В програмата " Чакра " по РАИ Тре, предавана през 2017 година Мурджа влиза във устен двубой с разнообразни съперници по разнообразни тематики. В програмата " Призрачен хотел " по телевизия СКАЙ Мурджа играеше ролята на портиерка на хотел, в който оживяват призраците на звезди от сорта на писателя Труман Капоти, на шпионката Мата Хари, на писателката Анаис Нин или на изобретателя Никола Тесла.
Тази богата кариера на Микела Мурджа изяснява и за какво кончината й породи мощни страсти в Италия. Материали за Мурджа тези дни заливат разнородни издания, от стилните списания " Вог " и " Венити феър " през класическите всекидневници " Република ", " Стампа " и " Кориере каузи сера " и профилираните арт уеб сайтове като " Арт трибуне " до финансови издания като " Соле вентикуатро оре ". Политици от всички елементи на политическия набор също показаха съболезнования за кончината на Мурджа. Сред тях бяха и нейните обичайни съперници от консервативната десница, измежду които вицепремиерът и министър на превоза, водачът на крайната десница Матео Салвини и ръководителят на Сената Иняцио Ла Руса, на който приписват фашистки пристрастия. Самата премиерка Мелони съобщи сутринта на 11 август, когато стана ясно, че Мурджа е умряла: " Микела Мурджа се бореше за своите хрумвания. Уважавам я ”. Съболезнователни послания пристигнаха и от центристкия водач Карло Календа, от лидерката на Демократическата партия Ели Шлейн, от някогашния министър председател Джузепе Конте. Демократката и някогашна председателка на Камарата на депутатите Лаура Болдрини акцентира, че Италия към този момент усеща една огромна празнина, тъй като Мурджа е била една неповторима жена в италианската гледка – писателка, интелектуалка, създател, свободен глас, феминистка с развенчаващи конвенционалността и лицемерието възгледи. Представителката на левицата и някогашната евродепутатка и еврокомисарка Емма Бонино също разяснява, че в една страна, в която нещата се премълчават, гласът на Мурджа е бил най-силен. Вестник " Кориере каузи сера " избра да се спре върху думите на Мурджа, че не възприема рака си като зложелател, който я унищожава, а като съизвършител в нейната лична комплексност, поради което тя не се усеща губеща в този живот макар приближаването на края му. Вестник " Стампа ” открои обстоятелството, е Микела Мурджа е посочила на хората, че всеки жест може да има своето политическо значение. Списание " Венити феър " приказва за " дръзката просветеност на Мурджа, осветила пътя на хората ". А в. " Република " посочи, че за Микела Мурджа писането е било метод на живот ". Телевизия РАИ напомни, че по време на присъединяване във към този момент сваленото от програмната скица предаване " Ке движение ке фа " Мурджа повдигна въпроса за какво когато един мъж и една жена приказват едни и същи неща, за мъжа споделят, че е безапелационен, а за дамата, че е нападателна и арогантна.
На погребението на Мурджа в събота в римската базилика Санта Мария ин Монтесанто, известна и като Църквата на артистите, участваха редица интелектуалци. Сред тях беше и писателят и проверяващ публицист Роберто Савиано, който напомни, че Мурджа е била същински войник за концепциите си и че най-голяма й болежка е била да вижда по какъв начин някои хора не желаят да заемат позиция по даден въпрос. В претъпканата черква, на погребението участваха и лидерката на демократите Ели Шлейн с партньорката си Паола Белони, което още веднъж напомни на хората, че Мурджа бранеше идеите на левицата. Присъстваха и певицата Паола Турчи и някогашната дългогодишна избраница на Берлускони - активистката Франческа Паскале, които преди повече от година подписаха цивилен съюз и се трансфораха в икони на ЛГБТ-движението в Италия, което също бе издигнало Мурджа в фетиш. На траурната гала отекна и химнът на съпротивата против фашизма " Бела довиждане ”, което пък подсети, че до последно Мурджа се бореше и против всевъзможни съвременни форми на фашизъм и расизъм.
В персонален проект Мурджа оставя четири синове, които не са нейни биологични деца, а по този начин наречените от нея духовни деца. Най-големият е на 35 години, а най-малкият е на 20 години. Тя оставя и своето по този начин наречено " куиър семейство ", формирано от хора, които тя е решила да допусне в живота си. В случая с Мурджа това особено семейство е формирано от четирите й духовни деца, от майката на едното от тях, от двете писателки Киара Валерио и Киара Таляфери. В фамилията на Мурджа влиза и артистът и режисьор Лоренцо Теренци, който е с 16 години по-млад от нея. Двамата са работили дружно по време на спектакъла, в който Мурджа играе ролята на Грация Деледа. Мурджа и Теренци подписаха брак на 15 юли тази година, само че не тъй като Мурджа внезапно стартира да има вяра в класическото италианско семейство, а тъй като, както тя съобщи на тези, които й честитиха сватбата, в Италия би трябвало да си женен, с цел да може да бъдат осъществени някои формалности в края на живота ти и след гибелта ти. Писателката има и още един брак зад тила си, с компютърен експерт, само че споделяше нееднократно, че го е разтрогнала, когато той е почнал да й споделя по какъв начин мечтае да остарее дружно с нея. " Никога не съм вярвала в двойките. Винаги съм считала, че една връзка сред двама души е незадоволителна ", споделяше Мурджа.
Микела Мурджа ще остане в историята с други емблематични изявления. " Надявам се, че ще доживея да видя, че Мелони не е министър председател ”, бе декларирала тя през май, когато в изявление за " Кориере каузи сера " разкри, че е болна от рак във крайна фаза. В отговор на което Мелони сподели, че пожелава на Мурджа същото - " да е жива, когато тя няма да е към този момент министър председател ". Това по този начин и не се сбъдна. " Не ме е боязън да умра. На петдесет години съм, само че съм живяла 10 живота и имам скъпи мемоари ", показа Мурджа в същото изявление за " Кориере каузи сера ", в което призна, че е болна от рак. " Не позволявай на никого да те кара да си мислиш, че струваш единствено толкоз, колкото заплащат за труда ти ", написа Мурджа още в дебютния си разказ. А в книгата си " Ние сме стихия " тя сподели: " Да си болен в прочут смисъл значи да си специфичен, само че единствено в случай че има някой, който реши да обича тази компетентност такава, каквато е. Иначе да си специфичен, е единствено общителен метод да се каже, че си самичък " и също: " Ако животът те лишава от нещо и те прави уязвим, не силата на другия ще ти е от изгода, а това да знаеш, че твоята уязвимост е призната и разбрана, че никой не се опасява от нея или бяга от нея ".
Източник: БТА
Преди два месеца Италия бе разтърсена от кончината на някогашния министър председател Силвио Берлускони, умрял след борба с левкемията. Противоречивата му персона не попречи на италианските политици, общественици и медии, а също по този начин и на елементарни италианци да му отдадат респект. А погребението на Берлускони, предавано по малкия екран и събрало доста политици, се трансформира в същинско обръщение за сближение на италианската десница в сложен миг.
Два месеца по-късно, на 10 август, на 51 години от рак на бъбреците умря интелектуалката Микела Мурджа, съумяла години наред да нервира с неконформизма си редица италиански политици от десния набор. Темата за нейната кончина и за интелектуалното и общественото завещание, което тя оставя, също заля италианските медии, а погребението й в събота бе мотив за редица италиански интелектуалци и представители на левоцентристите да призоват за продължение на делото й в миг, в който те се усеща застрашени и ограничавани от идването на власт на консервативната десница.
Микела Мурджа е родена в Кабрас, на остров Сардиния, на 3 юни 1972 година Завършва теология. По-късно споделя, че е избрала тъкмо тази компетентност, с цел да разсее подозренията, които е имала по отношение на църквата и да разбере къде се къса връзката сред духовниците и вярващите, а не тъй като се е съмнявала в самия господ.
През годините, преди да стане известна като създател, Мурджа работи разнородни неща – учител по вяра в разнообразни учебни заведения, чиновник в данъчна работа, административен кадър в топлоцентрала, нощен пазач и чиновник в прът център на огромна интернационална компания за продажби по телефона.
Първият й разказ " Светът би трябвало да знае. Трагикомичен разказ на една телефонистка с несигурна орис ", появил се през 2006 година, е въодушевен точно от опита й като чиновник в прът център. Първоначално тя написа усещанията си под формата на блог, който след това трансформира в разказ дневник. В него тя разкрива какви са инвазивните техники на продажба, прилагани от чиновниците в колцентрове, приказва за психологическия тормоз от страна на шефовете над чиновниците, за странните техники за обосноваване на личния състав, за парадоксите, които чиновниците са принуждавани да приказват по телефона на клиентите, с цел да пласират продукцията си. Книгата изобличава като цяло нападателния свят на прът центровете и Мурджа си печели бързо популярност. По романа е основана пиеса и кино лентата, озаглавен " Целият живот пред теб ", в която самата Мурджа взе участие.
Световна популярност й носи вторият й разказ " Акабадора ", преведен и в България. Заглавието в превод от сардински акцент значи " онази, която приключва живота ". Книгата преглежда мъчителната за мощно католическата Италия тематика за евтаназията. В романа Мурджа приказва за първи път и за нов вид фамилни връзки, които не се основават на биологична връзка, и вкарва понятието " духовно дете " – дете, за което състоятелен човек взема решение да се грижи като за свое лично дете, без да се минава през процедура по осиновяване. Понятието, въведено от Мурджа, се отнася за грижи освен за деца, само че и за младежи, озовали се в положение на обърканост и подпомагани безплатно от по-възрастни хора. Романът има голям триумф и Мурджа получава за него три влиятелни италиански награди – " Деси ", носеща името на сардинския публицист Джузепе Деси, " Мондело ", връчвана от интелектуалци и учени от остров Сицилия, и " Компиело ”, връчвана по самодейност на бизнесмени от региона Венето.
Следват романите " Срещата " и " Киру ", отдадени надлежно на тематиките за раздялите на обществото, провокирани от решения на църквата, и за комплицираните връзки сред зряла жена и по-млад мъж. Последният разказ на Мурджа е озаглавен " Три купички. Ритуали за една година на рецесия ", в който се преглежда тематиката за радикалната смяна в живота на хората и който е оповестен в миг, когато писателката схваща, че още веднъж има рак.
Мурджа е известна и с научните си писания, които й навличат и много рецензии и неприятели от страна на тези, които в Италия се асоциират със строгите и консервативни политически възгледи, с обичайните християнски полезности, на представители на партии, произлезли от неофашистки обединения, както и на членове на крайнодесни политически сили. В труда си " Аве Мария. И църквата измисли дамата " писателката проучва въздействието на християнството върху усещането за дамата в обществото. В " Инструкции, с цел да станеш фашист " Мурджа употребява техниките на иронията и на парадокса, с цел да предизвести сънародниците си да не се поддават на изкушението на отживелиците, стандартите и предубежденията от фашисткото минало на Италия. Трактатът й печели ненавистта на членовете на политически сили, дефинирани като постфашистки. Следват две книги, които Мурджа написа дружно с писателката Киара Таляфери и които са озаглавени: " Моргана: Истории на девойки, които твоята майка няма да утвърди " и " Моргана: Богатият мъж съм аз ". В първата от тези книги двете авторки показват историята на известни дами, които са пораждали разнородни реакции, като концептуалистката Марина Абрамович, дизайнерката Вивиан Уестууд, фигуристката Тоня Хардинг... Във втората книга от поредицата са показани предприемачки, артистки, спортни шампионки, дами политици, интелектуалки, които за заплатили висока цена за желанието си да бъдат свободни. Трактатът се пробва да разбие към момента преобладаващия модел, че една жена съумява единствено в случай че се обвърже за богат мъж. " Никой не предизвиква дамите да опитат сами да натрупат благосъстояние и да кажат след това: " Нямам потребност от богат мъж, тъй като богатият мъж съм аз ", споделя постоянно Мурджа. В творбата " Млъкни! " и други девет изречения, които не желаеме да чуваме повече " интелектуалката се стопира върху лингвистичните опити да се заличи постигнатото от дамите, като се стартира от това, че някои държат специалностите да се показват единствено със съществително за мъжки жанр. Този труд се трансформира от една година в бодил в очите за последователите на актуалната италианска премиерка Джорджа Мелони, която от идването си на власт държи да бъде наричана ръководител, а не като председателка на италианския министерски съвет и като министър председател, а не като премиерка. Нещо, поради което Мурджа остро я разкритикува. В книгата " Ние сме бурята. Истории без герои, които са трансформирали света " Мурджа се стопира върху груповия подвиг, който мнозина подценяват, с цел да се кланят на самостоятелните герои. В " Хора, които би трябвало да познаваш " Мурджа приказва за елементарни хора с техните елементарни истории, в които няма нищо героично, само че които заслужават също да бъдат разказани, тъй като всеки човек заслужава да има своя написана история. В книгата си " Убих я, тъй като я обичах. Но това е неистина " Мурджа преглежда мъчителната и настояща и през днешния ден тематика за убийствата на дами от техни съпрузи, сътрудници, родственици, при които неведнъж убийците се измъкват от ударите на закона. В " Бъдещо минало " Мурджа се стопира върху ориста на това потомство, заклещено сред поколението, работило за реиндустриализацията на Италия и поколението на цифровите технологии, т.е. върху едно потомство, което търси своето място сред едно славно минало, случило се без него, и едно убягващо му от софтуерна позиция бъдеще, към което не може да се приспособява толкоз бързо.
Последният етюд на интелектуалката е " Бог да пази куиъра " (игра на думи от класическото благопожелание " Бог да пази кралицата " поради близкото звучене на британските думи queen и queer). В него Мурджа се пробва да изясни по какъв начин съумява да балансира сред своята католическа религия и своя феминистки активизъм. Чрез модерното през днешния ден разбиране " куиър ” в заглавието на книгата интелектуалката не препраща единствено към въпроса за половата еднаквост и половата ориентировка, а го преглежда в доста по-широк аспект, като невписване в общоприетото, в общоприетото, в класическото и стереотипното. Мурджа вкарва и понятието „ куиър семейство ", което не обрисува хомосексуална двойка, отглеждаща общите си деца, родени благодарение на сурогатна майка, както биха си помислили последователите на обичайните християнски полезности в Италия, а семейство, в което връзките трансферират връзките в обичайното италианско семейство. Според Мурджа едно семейство не се основава безусловно на брака. То не е наложително формирано от двама разнополови родители, основали две деца. " Куиър фамилията " може да включва пет, 10 души, възрастни и деца, събрали се в общ дом по разнообразни аргументи. Според Мурджа този вид фамилни връзки са доста по-силни от връзките, скрепени с брак – визии, които още веднъж не се харесват на последователите на консервативните десни на власт в Италия.
Книгите на Мурджа ясно демонстрират какви политически тематики тя е защитавала през целия си живот и поради които нейните съперници неведнъж я дефинират като извънредно демократична, като социалистка, комунистка, аморална, скандална и отвратителна. Мурджа е феминистка, привърженичка на инклузивността в най-широкия смисъл на думата, а освен на инклузивността, свеждана да вземем за пример до консолидиране на мигрантите в обществото, до приемане на хората от друга раса или от друга полова ориентировка. За Мурджа приобщаването би трябвало да бъде ориентирано към тези, които са уязвими и маргинализирани, тъй като са разнообразни от общоприетото. Писателката е неприкрит критик на крайнодесните сили, измежду които са партиите на Матео Салвини и на Джорджа Мелони. За Мелони тя нееднократно е казвала, че не е задоволително да си жена, с цел да бъдеш феминистка. А със Салвини Мурджа неведнъж влизаше в индиректни вербални конфликти.
Преди девет години Мурджа се кандидатира на регионалните избори в Сардиния, само че не съумя да завоюва място в локалния регионален съвет, защото се класира на трето място. Тогава упоритостта й беше в действителност да бъде определена за регионален шеф на острова, само че получи едвам 10 %. Четири години по-рано тя показа пред медиите желанието си да види Сардиния самостоятелна. В предишното Мурджа е подкрепяла Движението за самостоятелна република Сардиния. Две от книгите на писателката са отдадени точно на родния й остров. " Пътуване в Сардиния. Единадесет прехода из острова, който не се вижда " е въодушевена от безграничната й обич към Сардиния, възприема през днешния ден от мнозина единствено като досегашно леговище на съветски олигарси или на италиански магнати от калибъра на починалия Силвио Берлускони, или като място за разюздано купонясване. Книгата " Адът е един добър спомен. Видения от " Мъглите на Авалон " на Марион Зимър Брадли ", пък прави паралел сред Сардиния и митичния Авалон от книгите на американската писателка и от легендите за крал Артур.
Творчеството на Мурджа не се свежда единствено до трактати и романи. Тя написа всичко каквото може да бъде написано, от поеми и публикации до разбори. Мурджа е и доста дейна в театъра. Пиеси са основани и по романа й " Акабадора ", по трудовете й " Катерина от Сиена " и " Инструкции, с цел да станеш фашист ". Мурдажа е създател и на няколко пиеси, измежду които " Къде са дамите ", в която подлага на критика обстоятелството, че дамите не са задоволително мощно показани в италианските институции. Тя дебютира и като актриса в продукцията " Почти Грация ", в която извършва ролята на сардинската писателка Грация Деледа, известна като първата жена претендент за народен представител в италианския парламенти и като носителка на Нобеловата премия за литература, връчена й през 1927 година, което я прави и първата италианка, печелила " Нобел " в която и да е категория на оценката.
Мурджа е авторка и на подкаста " Моргана ", който е в два сезона и 22 епизода, основан върху книгите, които е написала дружно с Киара Таляфери. Във всеки един епизод се споделя за живота на една жена или един мъж, които вървят против течението.
В малкия екран Мурджа се появява в няколко стратегии. Във " Варварски нашествия " – ток шоу по телевизия " Ла сетте ", предавано от средата на първото десетилетие на 21 век в продължение на 10 сезона, Мурджа води рубриката " Варварски ", в която разяснява настоящи въпроси, позволявайки си да се отклони от общоприетите схващания. В програмата " Колко истории " по РАИ Тре, почнала да се излъчва през 2016 година, тя прави рецензии на книги. В програмата " Чакра " по РАИ Тре, предавана през 2017 година Мурджа влиза във устен двубой с разнообразни съперници по разнообразни тематики. В програмата " Призрачен хотел " по телевизия СКАЙ Мурджа играеше ролята на портиерка на хотел, в който оживяват призраците на звезди от сорта на писателя Труман Капоти, на шпионката Мата Хари, на писателката Анаис Нин или на изобретателя Никола Тесла.
Тази богата кариера на Микела Мурджа изяснява и за какво кончината й породи мощни страсти в Италия. Материали за Мурджа тези дни заливат разнородни издания, от стилните списания " Вог " и " Венити феър " през класическите всекидневници " Република ", " Стампа " и " Кориере каузи сера " и профилираните арт уеб сайтове като " Арт трибуне " до финансови издания като " Соле вентикуатро оре ". Политици от всички елементи на политическия набор също показаха съболезнования за кончината на Мурджа. Сред тях бяха и нейните обичайни съперници от консервативната десница, измежду които вицепремиерът и министър на превоза, водачът на крайната десница Матео Салвини и ръководителят на Сената Иняцио Ла Руса, на който приписват фашистки пристрастия. Самата премиерка Мелони съобщи сутринта на 11 август, когато стана ясно, че Мурджа е умряла: " Микела Мурджа се бореше за своите хрумвания. Уважавам я ”. Съболезнователни послания пристигнаха и от центристкия водач Карло Календа, от лидерката на Демократическата партия Ели Шлейн, от някогашния министър председател Джузепе Конте. Демократката и някогашна председателка на Камарата на депутатите Лаура Болдрини акцентира, че Италия към този момент усеща една огромна празнина, тъй като Мурджа е била една неповторима жена в италианската гледка – писателка, интелектуалка, създател, свободен глас, феминистка с развенчаващи конвенционалността и лицемерието възгледи. Представителката на левицата и някогашната евродепутатка и еврокомисарка Емма Бонино също разяснява, че в една страна, в която нещата се премълчават, гласът на Мурджа е бил най-силен. Вестник " Кориере каузи сера " избра да се спре върху думите на Мурджа, че не възприема рака си като зложелател, който я унищожава, а като съизвършител в нейната лична комплексност, поради което тя не се усеща губеща в този живот макар приближаването на края му. Вестник " Стампа ” открои обстоятелството, е Микела Мурджа е посочила на хората, че всеки жест може да има своето политическо значение. Списание " Венити феър " приказва за " дръзката просветеност на Мурджа, осветила пътя на хората ". А в. " Република " посочи, че за Микела Мурджа писането е било метод на живот ". Телевизия РАИ напомни, че по време на присъединяване във към този момент сваленото от програмната скица предаване " Ке движение ке фа " Мурджа повдигна въпроса за какво когато един мъж и една жена приказват едни и същи неща, за мъжа споделят, че е безапелационен, а за дамата, че е нападателна и арогантна.
На погребението на Мурджа в събота в римската базилика Санта Мария ин Монтесанто, известна и като Църквата на артистите, участваха редица интелектуалци. Сред тях беше и писателят и проверяващ публицист Роберто Савиано, който напомни, че Мурджа е била същински войник за концепциите си и че най-голяма й болежка е била да вижда по какъв начин някои хора не желаят да заемат позиция по даден въпрос. В претъпканата черква, на погребението участваха и лидерката на демократите Ели Шлейн с партньорката си Паола Белони, което още веднъж напомни на хората, че Мурджа бранеше идеите на левицата. Присъстваха и певицата Паола Турчи и някогашната дългогодишна избраница на Берлускони - активистката Франческа Паскале, които преди повече от година подписаха цивилен съюз и се трансфораха в икони на ЛГБТ-движението в Италия, което също бе издигнало Мурджа в фетиш. На траурната гала отекна и химнът на съпротивата против фашизма " Бела довиждане ”, което пък подсети, че до последно Мурджа се бореше и против всевъзможни съвременни форми на фашизъм и расизъм.
В персонален проект Мурджа оставя четири синове, които не са нейни биологични деца, а по този начин наречените от нея духовни деца. Най-големият е на 35 години, а най-малкият е на 20 години. Тя оставя и своето по този начин наречено " куиър семейство ", формирано от хора, които тя е решила да допусне в живота си. В случая с Мурджа това особено семейство е формирано от четирите й духовни деца, от майката на едното от тях, от двете писателки Киара Валерио и Киара Таляфери. В фамилията на Мурджа влиза и артистът и режисьор Лоренцо Теренци, който е с 16 години по-млад от нея. Двамата са работили дружно по време на спектакъла, в който Мурджа играе ролята на Грация Деледа. Мурджа и Теренци подписаха брак на 15 юли тази година, само че не тъй като Мурджа внезапно стартира да има вяра в класическото италианско семейство, а тъй като, както тя съобщи на тези, които й честитиха сватбата, в Италия би трябвало да си женен, с цел да може да бъдат осъществени някои формалности в края на живота ти и след гибелта ти. Писателката има и още един брак зад тила си, с компютърен експерт, само че споделяше нееднократно, че го е разтрогнала, когато той е почнал да й споделя по какъв начин мечтае да остарее дружно с нея. " Никога не съм вярвала в двойките. Винаги съм считала, че една връзка сред двама души е незадоволителна ", споделяше Мурджа.
Микела Мурджа ще остане в историята с други емблематични изявления. " Надявам се, че ще доживея да видя, че Мелони не е министър председател ”, бе декларирала тя през май, когато в изявление за " Кориере каузи сера " разкри, че е болна от рак във крайна фаза. В отговор на което Мелони сподели, че пожелава на Мурджа същото - " да е жива, когато тя няма да е към този момент министър председател ". Това по този начин и не се сбъдна. " Не ме е боязън да умра. На петдесет години съм, само че съм живяла 10 живота и имам скъпи мемоари ", показа Мурджа в същото изявление за " Кориере каузи сера ", в което призна, че е болна от рак. " Не позволявай на никого да те кара да си мислиш, че струваш единствено толкоз, колкото заплащат за труда ти ", написа Мурджа още в дебютния си разказ. А в книгата си " Ние сме стихия " тя сподели: " Да си болен в прочут смисъл значи да си специфичен, само че единствено в случай че има някой, който реши да обича тази компетентност такава, каквато е. Иначе да си специфичен, е единствено общителен метод да се каже, че си самичък " и също: " Ако животът те лишава от нещо и те прави уязвим, не силата на другия ще ти е от изгода, а това да знаеш, че твоята уязвимост е призната и разбрана, че никой не се опасява от нея или бяга от нея ".
Източник: БТА
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ