Телата ни реагират на заобикалящия свят преди да сме го

Телата ни реагират на заобикалящия свят преди да сме го осъзнали. Как интероцепцията или " шестото възприятие " ръководи мислите и душeвността ни?
Назоваваме го, само че в действителност го подценяваме и то от време на време страхливо, а различен път разтърсващо напомня за себе си - така наречен шесто възприятие или интероцепцията, написа

Макар да познаваме значително петте външни или " екстероцептивни " сетива - зрение, подушване, слух, усет и досег, интероцепцията е способността ни да възприемаме и тълкуваме сигналите, идващи от личното ни тяло. Тя освен оказва помощ да поддържаме тялото си в " хомеостаза " или уравновесено действие (като невидимо контролира кръвното налягане и равнищата на глюкозата или по-открито ни подтиква да ядем или пием, например), само че може да оказва и надълбоко влияние върху мисленето, страстите и психологичното ни здраве. То може да стои даже в основата на самочувствието ни.

Aмериканският мъдрец и психолог Уилям Джеймс изследва ролята, която телесните сигнали могат да играят за образуването на нашите страсти. Той твърди, че конфликтът с мечка  да вземем за пример не кара сърцето ни да бие учестено, тъй като сме уплашени. Вместо това тялото ни реагира на възприеманата опасност, като се " залива " с адреналин, усилва сърдечния темп и дишането - и по-късно ние тълкуваме тези телесни сигнали като боязън. С други думи, страстите се пораждат от тялото.

В своето есе от 1884 година " Какво е страст? " Джеймс написа:  " Ние съжаляваме, тъй като плачем, ядосваме се, тъй като удряме, опасяваме се, тъй като треперим, а не  плачем, удряме или треперим, тъй като съжаляваме, ядосваме се или се опасяваме. "
Теорията за страстите на Джеймс и Ланге (Карл Ланге е доктор, който работи без значение върху сходни идеи) е била предмет на дейни диспути и по-късно еволюирала - не на последно място, с цел да включи концепцията, изложена в разнообразни теории, че подтекстът също играе основна роля в определянето на метода, по който физиологичните сигнали образуват нашите страсти. 
Независимо от това Джеймс слага ранните основи на метода, по който мислим за връзката сред мозъка и тялото. Всъщност, съгласно Антонио Дамазио, професор по логика на психиката, философия и неврология в Университета на Южна Калифорния: " Нашите мисли, усеща и страсти не просто се въздействат от телата ни, само че и са немислими без тях. Цялата ни умствена активност е разследване от взаимоотношението сред тялото и мозъка. "

Учените изследват доста от факторите, които въздействат и манипулират метода ни на мислене - от генетиката, навиците и евристиката (методи за решение на проблеми, учене или правене на изводи, основани на опит) до технологиите, времето и бактериите в червата ни. И това мистериозно вътрешно възприятие, обект на бързо разрастваща се изследователска област, се оказва извънредно завладяващо.

Дебатът за безапелационната формулировка на интероцепцията продължава, само че акцентът е върху вътрешните сигнали. Някои от тези телесни сигнали, които се предават от нашите органи и други елементи на тялото до мозъка ни посредством комплицирана " мрежа " от връзки, в това число черепномозъчните нерви и химикалите в кръвта, са прекомерно фини, с цел да ги схване нашето схващане. Други, като да вземем за пример сърцетуптенето, " пеперудите " в стомаха, или гладът, не са. Всички ние сме чувствителни към тези вътрешни сигнали в друга степен и можем да ги тълкуваме и да реагираме по друг метод според от това кои сме и какво вършим. Всъщност разстройствата в чувствителността и възприемането на телесните сигнали могат да стоят в основата на редица положения - от тревога и меланхолия до анорексия.

Това е пионерска просвета и доста от механизмите, които стоят зад интероцепцията, остават загадъчни и сложни за инспекция. Но откриватели последователно отдръпват завесата, а резултатите могат да имат изключителни последствия за разбирането на нашите мозъци.
Как интероцепцията може да се приложи във всекидневието ни?
Вземете за образец сърдечния си темп - евентуално един от телесните сигнали, за които най-често си давате сметка. Широко знае се, че тревогата може да докара до ускорение на сърдечния темп. Но какво би станало, в случай че, както допуска Джеймс и доста други, процесът се случва и в противоположна посока и ускореният сърдечен темп може да провокира тревога и да ни накара да почувстваме боязън? Ако казусът е подобен, степента, в която сме " интероцептивни " и можем да възприемаме сърдечния си темп, и методът, по който интерпретираме и реагираме на тези сигнали, може да има съществени последствия за нашето благоденствие и психологично здраве.

Научното доказване на сходно нещо обаче е извънредно мъчно. Въпреки това е реализиран прогрес посредством няколко опита, които потвърждават, че мозъкът ни реагира на сърцето.  

Публикувано през 2023 година проучване на екип от учени от Станфордския университет в Калифорния отива по-далеч. Те ревизирали дали нарасналата сърдечна периодичност може да провокира реакции на тревога и боязън. Изследователите употребявали неинвазивен пейсмейкър, с цел да усилят точно сърдечния темп при мишки. След това следили гризачите, с цел да схванат до каква степен са склонни да изследват лабиринт и да търсят вода.

Резултатите са безапелационни. Когато сърдечният им темп се увеличи, мишките стават по-тревожни - по-рядко изследват откритите сектори на лабиринта, а избират да останат в предпазените зони. Важното обаче е, че този резултат се демонстрира единствено в " рискови условия ". Изследователите също по този начин тъкмо дефинират няколко области на мозъка, свързани с това държание.

" Разбира се, това е проучване на мишки, а не на хора, тъй че наблюдението на сходно на тревога държание не значи безусловно, че мишките фактически са изпитвали миши вид на тревога ", предизвестява академик от екипа. Но съответното изобретение, че ускореният сърдечен темп провокира тревожно-подобно държание единствено в рискова среда, е тъкмо това, което е било предсказано от класическата доктрина на оценяването на Джеймс/Ланге с концепцията, че възприемането на физиологията в подтекст има значение за страстите. "

С други думи, изследването демонстрира, че нашата " оценка " или интерпретация на телесните сигнали може да играе основна роля за това по какъв начин те въздействат на нашите страсти.

Това ни връща към смисъла на телесните сигнали - и метода, по който ги възприемаме и реагираме на тях - за нашето (човешко) благоденствие, психологично здраве и взимане на решения. Точното установяване на това до каква степен хората са интероцептивни е една от най-големите спънки в тази област. Едно от първите неща, с които се сблъсквате при интероцепцията, е какъв брой комплицирано е да се ревизира какво тъкмо се случва.

Хората, които мъчно възприемат телесните си чувства, по-трудно показват и контролират страстите си. Може да има разстройства в интероцепцията при разнообразни положения както на физическото, по този начин и на психическото здраве. Тези положения включват меланхолия, тревога, затлъстяване, анорексия и аутизъм.

Разбира се, съществуват огромни разлики в степента на интероцептивност на хората. В един просторен експреримент да вземем за пример учените откриват, че има разлики в метода, по който мъжете и дамите възприемат телесните сигнали, като се открива, че дамите са доста по-малко точни при възприемането на сърдечния си темп при осъществяване на разнообразни задания, в сравнение с мъжете. Макар че аргументите за това са неразбираеми и могат да включват генетични и хормонални фактори, констатациите биха могли да дадат ключ към аргументите, заради които дамите по-често от мъжете страдат от меланхолия и други общи проблеми с психологичното здраве.

Изследванията на интероцепцията също по този начин дават информация за нови евентуални лекувания на редица болести. Това би могло да помогне на учените да схванат и лекуват хора с анорексия да вземем за пример, които наподобява изпитват разстройства във възприемането на телесните сигнали и постоянно оповестяват, че се усещат подути, откакто са изяли напълно малко количество храна.

Забележително е, че това завладяващо вътрешно чувство може да стои и зад самочувствието ни. В последна сметка, както изясняват учените, най-основното ни чувство за себе си е " да бъдеш тяло ". Но какво го задвижва? Често си представяме нашето " аз " като капитан на транспортен съд или " дребно аз в черепа, което " прави " усещанията и по-късно взема решение какво да прави по-нататък ", както декларира откривател.

Това, което претърпяваме като " аз ", е по-скоро развой - цялост от мозъчните прогнози и усещания на сигналите, идващи от външния свят и, може би още по-важно, от личните ни тела.

Цел номер едно на мозъка е да резервира тялото, а затова и себе си, живи. Но въпреки че би трябвало да прави всичко допустимо да картографира и ръководи външната среда (за да не бъде изяден от мечка например) и да поддържа удобни условия в тялото (за да не стане равнището на глюкозата прекомерно високо или кръвното налягане прекомерно ниско например), той няма директен достъп до тези две среди. На процедура тя е затворена, макар че ние не я претърпяваме по този метод, и би трябвало да разчита на косвени сигнали, за които не може да подсигурява повода.

Но без значение дали се стремим да открием неуловимия източник на съзнанието, да разберем по-добре страстите си, да облекчим тревогата си или да податлив пеперудите в стомаха си, всички ние бихме могли да сме по-наясно с това, което ни споделя тялото ни. Медитацията е един подобен метод. Едно от нещата, които вършиме, когато се учите да медитирате, е да обръщате внимание на тялото си, на това, което се случва в него.

Що се отнася до разбирането на интероцепцията, към момента има доста загадки. Но до момента в който науката се задълбочава от ден на ден, просото наблюдавайте това към момента необяснимо вътрешно пространство и събирайте данни.