На второ четене – интервютата с Йордан Радичков
Текстът е препубликуван от рубриката на Тя е за книги, оповестени преди най-малко година, които редакцията желае да предложи. Заглавието е на " Дневник ".
" Събрани съчинения ", том 11, от Йордан Радичков
изд. НИКЕ, 2020
Интервютата с Йордан Радичков са били оповестени и преди - във към този момент изчерпана от тираж книга, издадена отново от НИКЕ. Сега са включени в предпоследния том от събраните съчинения на писателя, а томът завършва с няколко негови фотоси и с началото на текст, който съставителката Мария Младенова по този начин и не съумява да довърши приживе.
Общо към 350 страници диалози. Разбира се, някои тематики се връщат още веднъж и още веднъж, свързани с разказите на писателя, с драматургията, с родното му село. Понякога има какво ново да се отговори на тези повтарящи се въпроси, различен път - не. Това са упованията, с които се подхожда към този алманах с изявленията. И може би авансово се появява и въпросът за какво въобще да се четат събрани изявленията, в случай че не сме откриватели на писателя.
Сборникът е потребен и за откриватели на диалога. Тук участваш интензивно, също като във всеки логичен разговор. Радичков по този начин дефинира идеалния четец: като човек, който е податлив да влезе в борба с него. Един рунд печели писателят, различен - ние, идващия си го поделяме. Да си четец е виновна работа и е хубаво тази отговорност да ни се припомня.
Със събеседник като него постоянно си сюрпризиран. Връзките, които прави сред нещата, не всеки път са явни, само че постоянно са живи. В диалог от 1982 година той споделя:
" Езикът - това е мисълта на индивида, то е цялостен океан. Който може, плува в него, който не може, се удавя или гази в плиткото. "
В плитчините на днешното говорене несъмнено би било по-безболезнено, в случай че можехме да забравим, че го има и дълбокото. Но то си остава като блян. Затова да четеш тези изявленията е хубаво упражнение - непрекъснато срещаш нещо ново, вземаш си по някоя история или запомняш забавно издигнат израз. А това упражнение може и да е малко отчайващо, в случай че сравниш с днешните способи за водене на диалог пред аудитория. Днес е необичайност да забележиш отношение към себе си, което демонстрира достолепие без его. Особено през тази година на избори...
Смехът над себе си е друга дисциплинираност, в която Радичков е внимателен занаятчия. Понякога съвсем можеш да пропуснеш намиганията му. Впечатлих се от смиреното му отношение към разнообразни награди , преводи, оценки - може би тъй като в последно време на няколко пъти се натъквам на тъкмо противоположното отношение към такива неща.
Но тези съпоставения, които несъмнено са неизбежни, въпреки всичко са единствено по периферията на най-интересното в сборника. Интервютата, правени сред 1962 и 1999 година, припомнят за гъвкавостта на мисълта, както самият публицист изяснява:
Йордан Радичков. Събрани съчинения - том 11С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
" Искам да кажа, че човек е доста комплицирано и изменчиво създание, че през днешния ден е в едно въодушевление, а на следващия ден - в друго, че през днешния ден мисли по този начин по един въпрос, а на следващия ден - много друго. И в случай че през днешния ден, 27 юли 1974 година, аз съм дал отговор на някои въпроси откровено и почтено по този начин, както е записано, а на следващия ден или други ден се окаже, че мнението ми е по-различно, че в него се съдържат други нюанси, че просто самата позиция е заменена - това няма да значи нищо друго, с изключение на - както споделих - че човек е доста комплицирано и изменчиво създание. "
Изследването на тези несъгласия, с които всички сме изпълнени, прави облика на писателя по-плътен пред нас. Може би оттова идва и чувството, че диалозите са живи, стига да участваш.
В следенето на измененията в мисълта му обаче кристализира и друго - това, което остава устойчиво, което в никакъв случай не се сменя. Най-силно се усеща природата, която непрекъснато участва в диалозите. Не ми се желае да кажа " връзката с природата ". В този израз се вижда отношението ни към нея: по какъв начин се слагаме в различен проект, на друго място от природата, с цел да се " свържем " с нея.
В тези диалози тя не участва като нещо за наблюдение, а като цялостен език, който ни разкрива истини и за нас. За мен това беше най-ценното - споменаването на всички свраки, мечки, гущери, на индивида, който, преди да порасне, е бил врабче.
Докато четеш, общуваш със свят, който е богато обитаем - цяла енциклопедия от скотски типове, само че и типове дъжд или отношение към сезоните. Това обостря сетивата ти. Дори София, в която Радичков попада " по нехайство ", е цялостна с дива природа (отвъд хората). Участието в тези диалози е все едно някой непрекъснато да ти насочва погледа и да ти демонстрира какво се случва в близост, какъв брой доста изпускаш всеки ден
Други от непрекъснатите тематики по-скоро не чаках да се завръщат по този начин постоянно. Трогваше ме, когато писателят отхвърля да приказва обществено за това, в което има вяра. Докосваше ме и отношението му към децата, обичта и вниманието му. Споменава да вземем за пример по какъв начин някои хора не си удрят кучето, само че си удрят детето ( " Насилието в този момент е на всички места, то се разпростря и върху децата " ).
Интервютата към 90-те години и измененията тогава са сложни за четене - океанът на езика, по който досега си се носил по тил в другите диалози, ненадейно става бърза река с остри камъни. През 1991 година писателят споделя:
" Настроението ми в този момент е тягостно. Даже думата въодушевление ми звучи тягостно. Чувствам някакво отчаяние. "
Има доста за култивиране през тези години - доста вяра и доста отчаяние, които са мъчително ясни тук. В опита за основаване на нов смисъл има и осъзнаване на вакуума:
" Вижте по какъв начин на 10 ноември толкоз доста неща се обезсмислиха - филми, спектакли, книги. "
В същия интервал писателят споделя и друго - че в този живот можеш единствено да счупиш гърнето, не можеш да залепиш частите. Това звучи толкоз по-различно от успокоителния му звук, когато споделя, че " напълно е единствено неръкотворното ".
Докато четях тези изявленията, постоянно ги загатвах в диалози. Темите тук са толкоз доста, че непрестанно припомнят за себе си. Има и цяло изявление за футбола . Разбира се, другата страна в интервютата - публицистите - също е голямо благосъстояние, с всички цветове на това, което е вълнувало интервюиращите в деня на срещата и което са занесли при писателя. Правят усещане доста неща, само че ето да вземем за пример Ива Николова, която през 1989 година в един от въпросите си споделя:
Колекция „ Йордан Радичков. Събрани съчинения “ (1 - 10 том)С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
" На всеки човек се падат към 50 птици, обаче ние не осъзнаваме това, нищо не вършим за тези птици. Те са наши, в действителност - поставят ни се. Но Вие какво вършиме с Вашите птици, аз какво върша с моите птици - аз въобще не мисля за тях. "
По-често да си подсещаме в диалог, че ни се падат по 50 птици. Не с цел да се поучаваме един различен. А просто тъй като по този начин става малко по-леко и по-хубаво.
" Събрани съчинения ", том 11, от Йордан Радичков
изд. НИКЕ, 2020
Интервютата с Йордан Радичков са били оповестени и преди - във към този момент изчерпана от тираж книга, издадена отново от НИКЕ. Сега са включени в предпоследния том от събраните съчинения на писателя, а томът завършва с няколко негови фотоси и с началото на текст, който съставителката Мария Младенова по този начин и не съумява да довърши приживе.
Общо към 350 страници диалози. Разбира се, някои тематики се връщат още веднъж и още веднъж, свързани с разказите на писателя, с драматургията, с родното му село. Понякога има какво ново да се отговори на тези повтарящи се въпроси, различен път - не. Това са упованията, с които се подхожда към този алманах с изявленията. И може би авансово се появява и въпросът за какво въобще да се четат събрани изявленията, в случай че не сме откриватели на писателя.
Сборникът е потребен и за откриватели на диалога. Тук участваш интензивно, също като във всеки логичен разговор. Радичков по този начин дефинира идеалния четец: като човек, който е податлив да влезе в борба с него. Един рунд печели писателят, различен - ние, идващия си го поделяме. Да си четец е виновна работа и е хубаво тази отговорност да ни се припомня.
Със събеседник като него постоянно си сюрпризиран. Връзките, които прави сред нещата, не всеки път са явни, само че постоянно са живи. В диалог от 1982 година той споделя:
" Езикът - това е мисълта на индивида, то е цялостен океан. Който може, плува в него, който не може, се удавя или гази в плиткото. "
В плитчините на днешното говорене несъмнено би било по-безболезнено, в случай че можехме да забравим, че го има и дълбокото. Но то си остава като блян. Затова да четеш тези изявленията е хубаво упражнение - непрекъснато срещаш нещо ново, вземаш си по някоя история или запомняш забавно издигнат израз. А това упражнение може и да е малко отчайващо, в случай че сравниш с днешните способи за водене на диалог пред аудитория. Днес е необичайност да забележиш отношение към себе си, което демонстрира достолепие без его. Особено през тази година на избори...
Смехът над себе си е друга дисциплинираност, в която Радичков е внимателен занаятчия. Понякога съвсем можеш да пропуснеш намиганията му. Впечатлих се от смиреното му отношение към разнообразни награди , преводи, оценки - може би тъй като в последно време на няколко пъти се натъквам на тъкмо противоположното отношение към такива неща.
Но тези съпоставения, които несъмнено са неизбежни, въпреки всичко са единствено по периферията на най-интересното в сборника. Интервютата, правени сред 1962 и 1999 година, припомнят за гъвкавостта на мисълта, както самият публицист изяснява:
" Искам да кажа, че човек е доста комплицирано и изменчиво създание, че през днешния ден е в едно въодушевление, а на следващия ден - в друго, че през днешния ден мисли по този начин по един въпрос, а на следващия ден - много друго. И в случай че през днешния ден, 27 юли 1974 година, аз съм дал отговор на някои въпроси откровено и почтено по този начин, както е записано, а на следващия ден или други ден се окаже, че мнението ми е по-различно, че в него се съдържат други нюанси, че просто самата позиция е заменена - това няма да значи нищо друго, с изключение на - както споделих - че човек е доста комплицирано и изменчиво създание. "
Изследването на тези несъгласия, с които всички сме изпълнени, прави облика на писателя по-плътен пред нас. Може би оттова идва и чувството, че диалозите са живи, стига да участваш.
В следенето на измененията в мисълта му обаче кристализира и друго - това, което остава устойчиво, което в никакъв случай не се сменя. Най-силно се усеща природата, която непрекъснато участва в диалозите. Не ми се желае да кажа " връзката с природата ". В този израз се вижда отношението ни към нея: по какъв начин се слагаме в различен проект, на друго място от природата, с цел да се " свържем " с нея.
В тези диалози тя не участва като нещо за наблюдение, а като цялостен език, който ни разкрива истини и за нас. За мен това беше най-ценното - споменаването на всички свраки, мечки, гущери, на индивида, който, преди да порасне, е бил врабче.
Докато четеш, общуваш със свят, който е богато обитаем - цяла енциклопедия от скотски типове, само че и типове дъжд или отношение към сезоните. Това обостря сетивата ти. Дори София, в която Радичков попада " по нехайство ", е цялостна с дива природа (отвъд хората). Участието в тези диалози е все едно някой непрекъснато да ти насочва погледа и да ти демонстрира какво се случва в близост, какъв брой доста изпускаш всеки ден
Други от непрекъснатите тематики по-скоро не чаках да се завръщат по този начин постоянно. Трогваше ме, когато писателят отхвърля да приказва обществено за това, в което има вяра. Докосваше ме и отношението му към децата, обичта и вниманието му. Споменава да вземем за пример по какъв начин някои хора не си удрят кучето, само че си удрят детето ( " Насилието в този момент е на всички места, то се разпростря и върху децата " ).
Интервютата към 90-те години и измененията тогава са сложни за четене - океанът на езика, по който досега си се носил по тил в другите диалози, ненадейно става бърза река с остри камъни. През 1991 година писателят споделя:
" Настроението ми в този момент е тягостно. Даже думата въодушевление ми звучи тягостно. Чувствам някакво отчаяние. "
Има доста за култивиране през тези години - доста вяра и доста отчаяние, които са мъчително ясни тук. В опита за основаване на нов смисъл има и осъзнаване на вакуума:
" Вижте по какъв начин на 10 ноември толкоз доста неща се обезсмислиха - филми, спектакли, книги. "
В същия интервал писателят споделя и друго - че в този живот можеш единствено да счупиш гърнето, не можеш да залепиш частите. Това звучи толкоз по-различно от успокоителния му звук, когато споделя, че " напълно е единствено неръкотворното ".
Докато четях тези изявленията, постоянно ги загатвах в диалози. Темите тук са толкоз доста, че непрестанно припомнят за себе си. Има и цяло изявление за футбола . Разбира се, другата страна в интервютата - публицистите - също е голямо благосъстояние, с всички цветове на това, което е вълнувало интервюиращите в деня на срещата и което са занесли при писателя. Правят усещане доста неща, само че ето да вземем за пример Ива Николова, която през 1989 година в един от въпросите си споделя:
" На всеки човек се падат към 50 птици, обаче ние не осъзнаваме това, нищо не вършим за тези птици. Те са наши, в действителност - поставят ни се. Но Вие какво вършиме с Вашите птици, аз какво върша с моите птици - аз въобще не мисля за тях. "
По-често да си подсещаме в диалог, че ни се падат по 50 птици. Не с цел да се поучаваме един различен. А просто тъй като по този начин става малко по-леко и по-хубаво.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ