PISA 2018: значително намаление на резултатите на българските ученици
Текстът е от страницата на Института за проучвания в образованието – самостоятелен проучвателен център с задача да подкрепя развиването на съвременна просветителна система.
За седми път след 2000 година програмата на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за интернационално оценяване на учениците – PISA, се организира в страни и райони от целия свят. България взе участие в проучването за шести път (2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018 г.). Повече от половин милион 15-16-годишни възпитаници от 79 страни и райони участваха в оценяването през 2018 година Те решаваха дилемите в теста по четене, математика и естествени науки. Част от тях, измежду които и българските възпитаници, участваха и в проучването на финансовата им просветеност.
На всеки стадий от проучването една от трите съществени области на измерването – четене, математика и естествени науки, е водеща. Подобно на оценяването през 2000 и 2009 година PISA 2018 се концентрира върху четивната просветеност на учениците.
През 2018 година за пръв път в международен мащаб беше извършено компютърно основано оценяване на четивната просветеност на учениците.
Какво наложи тази смяна?
Практиките на четене през днешния ден значително се разграничават от четенето през 90-те години да вземем за пример, когато материалите за четене бяха главно на хартия. Използването на технологиите коренно промени метода, по който хората четат и обменят информация. Автоматизирането на рутинните действия (включително и професии) слага на тестване уменията на хората да се приспособяват към бързо изменящата се среда, както и способността им да намират и осмислят информация от разнообразни източници. Променя се и методът на разпространение на информацията, както и достъпът до нея. Умножават се типовете четива и техните носители, Осъществява се всеобщ преход от печатния към цифровия текст. Днес компютърът и интернет са вторият източник на информация в множеството софтуерно развити страни след малкия екран и преди радиото и печатните медии.
Променя се отношението към четенето, както и времето, което се отделя за четене. Не на последно място, трансформира се и читателският процес; средата и изискванията, в които четем; задачите на четенето и така нататък Дигиталното четене значително трансформира ролята на читателя. Четенето към този момент не е пасивно, а интерактивно, като читателят интензивно взаимодейства с текста, употребявайки да вземем за пример хипервръзки и други Всичко това изисква разнообразни знания и умения за работа с текст, както и използването на разнообразни тактики за четене. Читателското държание се трансформира в световен мащаб. Следователно, читателят в цифровия свят би трябвало да усвои някои основни умения, с цел да се оправи с потока от информация и да я осмисли задълбочено.
Какво мери пробата на PISA 2018 в региона на четенето?
Рамката и концепцията на проучването слагат акцент върху уменията на учениците на намират, съпоставят и комбинират информация от няколко източника, от време на време с друг формат. Това са главните интервенции, свързани с четенето и придобиването на знание посредством четене. Тестовите задания пресъздават действителни обстановки на четене в електронна среда, а текстовете за четене са разнородни: онлайн конгрес, блог, интернет уебсайт, фрагмент от публикация в електронен вестник или научно списание и други Компютърно основаният формат на проучването разрешава да се употребяват разнообразни цифрови средства за навигация – хипервръзки, менюта, табове и други Подчертано внимание е сложено върху потреблението, сравняването и сериозното осмисляне на информация, показана в няколко източника.
PISA 2018: резултати
Четене
Първият знак, по който се съпоставят достиженията на учениците в PISA, е техният междинен резултат. Той се образува въз основата на самостоятелните резултати на всички възпитаници, взели участие в проучването в съответна страна/регион. Средните резултати на учениците се показват в канара със междинна стойност 500 точки и общоприетоо отклоняване 100 точки, създадена през 2000 година Средният резултат на учениците в обособена държава/регион се проучват по отношение на междинния резултат на учениците от страните в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, който през 2018 година е 487 точки.Данните на PISA 2018 демонстрират, че междинният резултат на българските възпитаници е 420 точки – доста (с 67 точки) по-нисък от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Таблицата демонстрира разпределението на учениците съгласно междинния им резултат и по страни в региона на четивната просветеност в PISA 2018.
Според междинния си резултат България е в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия, Бразилия, Колумбия.
Как се трансформират резултатите на българските възпитаници в региона на четивната просветеност през годините?
Графиката, която следва ясно демонстрира, че след 2012 година се следи стабилно намаляване на междинните резултати на българските възпитаници. През 2018 година понижението е с 16 точки по отношение на 2012 година и с 12 точки – по отношение на 2015 година
© ОИСР/PISA
Резултатите на учениците се поясняват и според от това на кое ниво от описателна скàла подхождат те. Скàлата, чрез която PISA 2018 обобщава знанията и уменията на учениците в региона на четенето, включва няколко нива – под първо ниво, първо А, Б и С, второ, трето, четвърто, пето и шесто ниво. Всяко ниво разказва знанията и уменията, които са нужни за решаването на дилемите от съответното ниво. Най-трудни са дилемите, съответстващи на пето и шесто ниво.
Традиционно в PISA второ ниво се дефинира като сериозен предел в достиженията на учениците, т.е. учениците с резултати под второ ниво имат основни пропуски в подготовката си. Данните на идната графика демонстрират, че делът на българските възпитаници од сериозния предел от второ ниво е забележителен във всички стадии на проучването. За съпоставяне, учениците в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които през 2018 година имат резултати под второ ниво, са едвам 22,7%. От друга страна, делът на българските възпитаници с резултати на най-високото пето и шесто ниво е дребен, като след 2012 година той стабилно се намалява (ОИСР, PISA 2018 – 8,7% възпитаници с резултати на пето и шесто равнище).
© ОИСР/PISA
Математика
Средният резултат по математика на учениците в страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, по отношение на който се проучват междинните резултати на всички участници, е 489 точки. Разпределението на учениците по страни и междинен резултат по математика е показано в таблицата, която следва. Средният резултат на българските възпитаници е 436 точки или с 53 точки по-нисък от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Според междинния си резултат по математика България е в една група с Малайзия, Албания, ОАЕ, Бруней, Румъния, Черна гора. Как се трансформират резултатите по математика на българските възпитаници през обособените стадии на PISA, е показано на идната графика.
© ОИСР/PISA
Как се е трансформирал делът на българските възпитаници с най-ниски (под второ равнище) и най-високи резултати (на пето и шесто равнище) по математика излиза наяве от данните на идната фигура. С към 2 процентни пункта се е повишил делът на учениците с резултати под сериозния предел на достижения, до момента в който делът на учениците с високи достижения е останал в действителност неизменен. За съпоставяне, учениците в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз с резултати под второ ниво в PISA 2018 са 28,7%, а учениците с резултати на пето и шесто ниво са 9,4%.
© ОИСР/PISA
Природни науки
Подобно на математиката, и по естествени науки междинният резултат на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 489 точки. Средният резултат на българските възпитаници е 424 точки.
По междинния се резултат по естествени науки България е в една група с Бруней (Дар ес Салаам), Йордания, Молдова, Тайланд, Уругвай, Румъния, Мексико, Катар, Албания и Коста Рика.
Данните демонстрират, че спрямо 2015 година междинният резултат на българските възпитаници се е намалил доста през 2018 година – с 22 точки. В съпоставяне с другите две области на измерването – четене и математика, в региона на естествените науки се следи най-значително понижение на резултатите на българските възпитаници.
© ОИСР/PISA
Промяна се следи и в каузи на учениците с резултати под второ ниво и на пето и шесто ниво от скàлата по естествени науки. Подобно на останалите области на измерването следим повишение на каузи на учениците с резултати под сериозния предел от второ ниво и намаление на каузи на учениците с резултати на пето и шесто ниво.
© ОИСР/PISA
PISA 2018: еднакъв достъп до качествено обучение
Политиката в областта на образованието в България, както в множеството страни по света, си е сложила за цел обезпечаване на еднакъв достъп до качествено обучение на всички възпитаници, без значение от техния социално-икономически статус. Равенството в образованието се схваща в подтекста на отличните достижения. Нито една просветителна система не се стреми към обстановка, в която всички възпитаници имат имат идентични достижения без значение от социално-икономическия им статус, само че те са ниски.
Резултатите от PISA 2018 демонстрират, че разликата в достиженията по четене на българските възпитаници с най-облагодетелствано и най-необлагодетелствано състояние съгласно социално-икономическия им генезис понижава доста сред 2009 и 2018 година Ако използван методологията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, съгласно която разлика от 30 точки в резултатите на тестванията на PISA са еквивалентни на наученото от учениците в границите на една образователна година, то разликата сред учениците от най-ниската и най-високата квартилна група съгласно показателя на икономическия, обществения и културтния статус е 3,5 години по четене (за съпоставяне, тази разлика беше 4 години в PISA 2015). Това обаче се дължи на забележителен спад в резултатите на учениците с висок социално-икономически статус, до момента в който достиженията на учениците с невисок социално-икономически статус не се трансформират. На процедура България е единствената страна, в която разликата в представянето на учениците от най-горния и най-долния квартил на показателя на икономическия, обществения и културния статус се свива, тъй като понижават единствено достиженията на учениците с висок социално-икономически статус.
Данните на PISA 2018, по сходство на PISA 2015 за следващ път демонстрират, че високите достижения и равенството в образованието не са взаимно изключващи се характерности на просветителните системи. Една просветителна система е ефикасна, когато положителни достижения имат както учениците от фамилии с висок, по този начин и учениците от фамилии с невисок обществен, стопански и културен статус. PISA 2018 дефинира 3 съществени фактора, които способстват за високите достижения на учениците с неподходящ социално-икономически генезис: (1) поддръжката от страна на родители и учители, (2) позитивният климат в учебно заведение и (3) увереността в личните качества (или образувани " настройки към триумфа " ). В България делът на учениците с по-неблагоприятен социално-икономически генезис, които реализират високи резултати по четене (на пето и шесто равнище) е един от най-ниските измежду всички участващи в проучването страни през 2018 година – 6%, при приблизително 11% за Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
PISA 2018 удостоверява съществуването на забележителна хетерогенност в качеството на образованието, предлагано от другите учебни заведения. България е измежду страните с най-голяма разновидност в резултатите по четене сред обособените учебни заведения – 54.7%.
Налице е забележителната обществена и академична сегрегация, измерени и посредством двата обичайни знака - показател на различиe и показател на изолираност. Особено тревожна е академичната сегрегация - в България се записват едни от най-високите концентрации на възпитаници с ниски достижения в едни учебни заведения и на възпитаници с високи достижения в други.
България е страната, в която учениците с неподходящ социално-икономически статус най-често са съсредоточени в учебни заведения, в които нямат съученици с високи просветителни достижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с огромната хетерогенност в характерностите на обособените учебни заведения във връзка с качеството, е причина за огромната разлика в резултатите на обособените групи възпитаници и за мощното проявяване на феномена " просветителна беднотия ".
За седми път след 2000 година програмата на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за интернационално оценяване на учениците – PISA, се организира в страни и райони от целия свят. България взе участие в проучването за шести път (2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018 г.). Повече от половин милион 15-16-годишни възпитаници от 79 страни и райони участваха в оценяването през 2018 година Те решаваха дилемите в теста по четене, математика и естествени науки. Част от тях, измежду които и българските възпитаници, участваха и в проучването на финансовата им просветеност.
На всеки стадий от проучването една от трите съществени области на измерването – четене, математика и естествени науки, е водеща. Подобно на оценяването през 2000 и 2009 година PISA 2018 се концентрира върху четивната просветеност на учениците.
През 2018 година за пръв път в международен мащаб беше извършено компютърно основано оценяване на четивната просветеност на учениците.
Какво наложи тази смяна?
Практиките на четене през днешния ден значително се разграничават от четенето през 90-те години да вземем за пример, когато материалите за четене бяха главно на хартия. Използването на технологиите коренно промени метода, по който хората четат и обменят информация. Автоматизирането на рутинните действия (включително и професии) слага на тестване уменията на хората да се приспособяват към бързо изменящата се среда, както и способността им да намират и осмислят информация от разнообразни източници. Променя се и методът на разпространение на информацията, както и достъпът до нея. Умножават се типовете четива и техните носители, Осъществява се всеобщ преход от печатния към цифровия текст. Днес компютърът и интернет са вторият източник на информация в множеството софтуерно развити страни след малкия екран и преди радиото и печатните медии.
Променя се отношението към четенето, както и времето, което се отделя за четене. Не на последно място, трансформира се и читателският процес; средата и изискванията, в които четем; задачите на четенето и така нататък Дигиталното четене значително трансформира ролята на читателя. Четенето към този момент не е пасивно, а интерактивно, като читателят интензивно взаимодейства с текста, употребявайки да вземем за пример хипервръзки и други Всичко това изисква разнообразни знания и умения за работа с текст, както и използването на разнообразни тактики за четене. Читателското държание се трансформира в световен мащаб. Следователно, читателят в цифровия свят би трябвало да усвои някои основни умения, с цел да се оправи с потока от информация и да я осмисли задълбочено.
Какво мери пробата на PISA 2018 в региона на четенето?
Рамката и концепцията на проучването слагат акцент върху уменията на учениците на намират, съпоставят и комбинират информация от няколко източника, от време на време с друг формат. Това са главните интервенции, свързани с четенето и придобиването на знание посредством четене. Тестовите задания пресъздават действителни обстановки на четене в електронна среда, а текстовете за четене са разнородни: онлайн конгрес, блог, интернет уебсайт, фрагмент от публикация в електронен вестник или научно списание и други Компютърно основаният формат на проучването разрешава да се употребяват разнообразни цифрови средства за навигация – хипервръзки, менюта, табове и други Подчертано внимание е сложено върху потреблението, сравняването и сериозното осмисляне на информация, показана в няколко източника.
PISA 2018: резултати
Четене
Първият знак, по който се съпоставят достиженията на учениците в PISA, е техният междинен резултат. Той се образува въз основата на самостоятелните резултати на всички възпитаници, взели участие в проучването в съответна страна/регион. Средните резултати на учениците се показват в канара със междинна стойност 500 точки и общоприетоо отклоняване 100 точки, създадена през 2000 година Средният резултат на учениците в обособена държава/регион се проучват по отношение на междинния резултат на учениците от страните в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, който през 2018 година е 487 точки.Данните на PISA 2018 демонстрират, че междинният резултат на българските възпитаници е 420 точки – доста (с 67 точки) по-нисък от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Таблицата демонстрира разпределението на учениците съгласно междинния им резултат и по страни в региона на четивната просветеност в PISA 2018.
Според междинния си резултат България е в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия, Бразилия, Колумбия.
Как се трансформират резултатите на българските възпитаници в региона на четивната просветеност през годините?
Графиката, която следва ясно демонстрира, че след 2012 година се следи стабилно намаляване на междинните резултати на българските възпитаници. През 2018 година понижението е с 16 точки по отношение на 2012 година и с 12 точки – по отношение на 2015 година
© ОИСР/PISA
Резултатите на учениците се поясняват и според от това на кое ниво от описателна скàла подхождат те. Скàлата, чрез която PISA 2018 обобщава знанията и уменията на учениците в региона на четенето, включва няколко нива – под първо ниво, първо А, Б и С, второ, трето, четвърто, пето и шесто ниво. Всяко ниво разказва знанията и уменията, които са нужни за решаването на дилемите от съответното ниво. Най-трудни са дилемите, съответстващи на пето и шесто ниво.
Традиционно в PISA второ ниво се дефинира като сериозен предел в достиженията на учениците, т.е. учениците с резултати под второ ниво имат основни пропуски в подготовката си. Данните на идната графика демонстрират, че делът на българските възпитаници од сериозния предел от второ ниво е забележителен във всички стадии на проучването. За съпоставяне, учениците в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които през 2018 година имат резултати под второ ниво, са едвам 22,7%. От друга страна, делът на българските възпитаници с резултати на най-високото пето и шесто ниво е дребен, като след 2012 година той стабилно се намалява (ОИСР, PISA 2018 – 8,7% възпитаници с резултати на пето и шесто равнище).
© ОИСР/PISA
Математика
Средният резултат по математика на учениците в страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, по отношение на който се проучват междинните резултати на всички участници, е 489 точки. Разпределението на учениците по страни и междинен резултат по математика е показано в таблицата, която следва. Средният резултат на българските възпитаници е 436 точки или с 53 точки по-нисък от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Според междинния си резултат по математика България е в една група с Малайзия, Албания, ОАЕ, Бруней, Румъния, Черна гора. Как се трансформират резултатите по математика на българските възпитаници през обособените стадии на PISA, е показано на идната графика.
© ОИСР/PISA
Как се е трансформирал делът на българските възпитаници с най-ниски (под второ равнище) и най-високи резултати (на пето и шесто равнище) по математика излиза наяве от данните на идната фигура. С към 2 процентни пункта се е повишил делът на учениците с резултати под сериозния предел на достижения, до момента в който делът на учениците с високи достижения е останал в действителност неизменен. За съпоставяне, учениците в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз с резултати под второ ниво в PISA 2018 са 28,7%, а учениците с резултати на пето и шесто ниво са 9,4%.
© ОИСР/PISA
Природни науки
Подобно на математиката, и по естествени науки междинният резултат на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 489 точки. Средният резултат на българските възпитаници е 424 точки.
По междинния се резултат по естествени науки България е в една група с Бруней (Дар ес Салаам), Йордания, Молдова, Тайланд, Уругвай, Румъния, Мексико, Катар, Албания и Коста Рика.
Данните демонстрират, че спрямо 2015 година междинният резултат на българските възпитаници се е намалил доста през 2018 година – с 22 точки. В съпоставяне с другите две области на измерването – четене и математика, в региона на естествените науки се следи най-значително понижение на резултатите на българските възпитаници.
© ОИСР/PISA
Промяна се следи и в каузи на учениците с резултати под второ ниво и на пето и шесто ниво от скàлата по естествени науки. Подобно на останалите области на измерването следим повишение на каузи на учениците с резултати под сериозния предел от второ ниво и намаление на каузи на учениците с резултати на пето и шесто ниво.
© ОИСР/PISA
PISA 2018: еднакъв достъп до качествено обучение
Политиката в областта на образованието в България, както в множеството страни по света, си е сложила за цел обезпечаване на еднакъв достъп до качествено обучение на всички възпитаници, без значение от техния социално-икономически статус. Равенството в образованието се схваща в подтекста на отличните достижения. Нито една просветителна система не се стреми към обстановка, в която всички възпитаници имат имат идентични достижения без значение от социално-икономическия им статус, само че те са ниски.
Резултатите от PISA 2018 демонстрират, че разликата в достиженията по четене на българските възпитаници с най-облагодетелствано и най-необлагодетелствано състояние съгласно социално-икономическия им генезис понижава доста сред 2009 и 2018 година Ако използван методологията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, съгласно която разлика от 30 точки в резултатите на тестванията на PISA са еквивалентни на наученото от учениците в границите на една образователна година, то разликата сред учениците от най-ниската и най-високата квартилна група съгласно показателя на икономическия, обществения и културтния статус е 3,5 години по четене (за съпоставяне, тази разлика беше 4 години в PISA 2015). Това обаче се дължи на забележителен спад в резултатите на учениците с висок социално-икономически статус, до момента в който достиженията на учениците с невисок социално-икономически статус не се трансформират. На процедура България е единствената страна, в която разликата в представянето на учениците от най-горния и най-долния квартил на показателя на икономическия, обществения и културния статус се свива, тъй като понижават единствено достиженията на учениците с висок социално-икономически статус.
Данните на PISA 2018, по сходство на PISA 2015 за следващ път демонстрират, че високите достижения и равенството в образованието не са взаимно изключващи се характерности на просветителните системи. Една просветителна система е ефикасна, когато положителни достижения имат както учениците от фамилии с висок, по този начин и учениците от фамилии с невисок обществен, стопански и културен статус. PISA 2018 дефинира 3 съществени фактора, които способстват за високите достижения на учениците с неподходящ социално-икономически генезис: (1) поддръжката от страна на родители и учители, (2) позитивният климат в учебно заведение и (3) увереността в личните качества (или образувани " настройки към триумфа " ). В България делът на учениците с по-неблагоприятен социално-икономически генезис, които реализират високи резултати по четене (на пето и шесто равнище) е един от най-ниските измежду всички участващи в проучването страни през 2018 година – 6%, при приблизително 11% за Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
PISA 2018 удостоверява съществуването на забележителна хетерогенност в качеството на образованието, предлагано от другите учебни заведения. България е измежду страните с най-голяма разновидност в резултатите по четене сред обособените учебни заведения – 54.7%.
Налице е забележителната обществена и академична сегрегация, измерени и посредством двата обичайни знака - показател на различиe и показател на изолираност. Особено тревожна е академичната сегрегация - в България се записват едни от най-високите концентрации на възпитаници с ниски достижения в едни учебни заведения и на възпитаници с високи достижения в други.
България е страната, в която учениците с неподходящ социално-икономически статус най-често са съсредоточени в учебни заведения, в които нямат съученици с високи просветителни достижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с огромната хетерогенност в характерностите на обособените учебни заведения във връзка с качеството, е причина за огромната разлика в резултатите на обособените групи възпитаници и за мощното проявяване на феномена " просветителна беднотия ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ