Високотехнологичната индустрия отбелязва една от най-силните си години с ръст от 22.4%
Технологичният бранш и промишлеността на изнесените услуги бележат една от най-силните години в своето развиване, достигайки размер от 4.225 милиарда евро. Това на годишна база значи растеж от 22.4%, който е в съвсем двоен размер по отношение на нарастването от 12.7% в пандемичната 2020 година Данните са от годишния отчет за развиването на промишлеността на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2021 година, който беше показан през днешния ден. И през предходната година промишлеността продължава да бъде главен дирек в българската стопанска система, като образува 5.9% от годишния БВП (БВП) на страната. Прогнозата към 2025 година сочи, че относителният й дял в Брутният вътрешен продукт на България ще доближи 9%.
Анализът е направен от SeeNews и включва данни за 774 български компании, опериращи в областта на бизнес услугите и технологиите през 2021 година За първи път в отчета като обособена подкатегория са включени разбори на главните индикатори и на R&D центровете, в допълнение към ITO фирмите (изнесени ИТ услуги) и компаниите в областта на изнесени бизнес процеси.
Индустрията затвърждава позицията си на желан шеф с извънредно мощен обществен и стопански отпечатък за развиването на страната, само че и важен фактор за задържането и връщането на младежите в страната.
„ Ковид пандемията докара до доста промени на пазара на труда, които имат и положителен знак за лимитирания набор от гении, с които България разполага. Хибридният и отдалечен модел на работа ни разреши да използваме цялостния капацитет на работния пазар в страната, наемайки хора отвън обитаемоте места, в които компанииите имат физически офиси. През 2021 година ангажираните в нашия бранш наброяват над 89 000 души, което е нарастване от съвсем 10 000 чиновници в границите на една година. Изключително мощно този тренд се вижда в ITO сегмента, където растежът на работната ръка е с близо 17%. Благодарение на опцията за работа от всяка една локация, сполучливо бе омекотен казуса в несъответствието сред търсенето и предлагането на висококвалифицирана работна мощ за софтуерния бранш в София. От друга страна, с наемането на хора, които не престават да живеят в родните си места, нашият отрасъл поддържа развиването и на локалните стопански системи в страната в области, в които секторът ни не е бил показан физически “, разяснява Илия Кръстев, ръководител на AIBEST.
С повишаването на броя на чиновниците в Индустрията на знанието, нарастват разноските за чиновници и за налози, плащани от фирмите към държавната хазна.
Разходите за заплати през 2021 година са се нараснали приблизително с 22% на чиновник и общата им стойност възлиза на 2.1 милиарда евро. Компаниите от бранша образуват 11.4% от общите разноски за заплати в българската стопанска система, спрямо 9.4% предходната година. Осигурителните вноски в бранша следват наклонността на разноските за заплати и възлизат на 8.6% от общия размер на националната стопанска система.
„ Доброто развиване на бранша се резервира до последното тримесечие на 2022 година, което ме кара да имам вяра, че през идната година още веднъж ще можем да отчетем мощна година за високотехнологичния бизнес в страната. С положителните ни работодателски практики, бистрота на бизнеса ни и забележителния принос, който прибавяме към държавния бюджет, нашата промишленост е измежду действителните мотори на българската стопанска система и общество. Благодарение на фирмите от бранша ни, България се утвърди като най-добре развитият център за високотехнологични услуги в Югоизточна Европа и добре различим европейски цифров център. Услугите, които се оферират от българските софтуерни компании са с все по-висока добавена стойност и се конкурират сполучливо с централно и западноевропейските компании на международната софтуерна сцена. Секторът ни има капацитет за още поголям растеж, само че това изисква държавна тактика за развиване на вискотехнолигния бизнес в страната, резистентност и предвидимост на политиките и облекчение на процедурите по наемане на чиновници от страни отвън Европейски Съюз, за превъзмогване на дефицита на фрагменти. Ние от своя страна като Асоциация, продължаваме да развиваме партньорствата ни с университетите, локалните и държавни управляващи, тъй като това е метода да запазим устойчивия ни растеж и да развиваме стопанската система на знанието в България “, добавя Илия Кръстев.
Пълният отчет може да бъде изтеглен от тук -
Анализът е направен от SeeNews и включва данни за 774 български компании, опериращи в областта на бизнес услугите и технологиите през 2021 година За първи път в отчета като обособена подкатегория са включени разбори на главните индикатори и на R&D центровете, в допълнение към ITO фирмите (изнесени ИТ услуги) и компаниите в областта на изнесени бизнес процеси.
Индустрията затвърждава позицията си на желан шеф с извънредно мощен обществен и стопански отпечатък за развиването на страната, само че и важен фактор за задържането и връщането на младежите в страната.
„ Ковид пандемията докара до доста промени на пазара на труда, които имат и положителен знак за лимитирания набор от гении, с които България разполага. Хибридният и отдалечен модел на работа ни разреши да използваме цялостния капацитет на работния пазар в страната, наемайки хора отвън обитаемоте места, в които компанииите имат физически офиси. През 2021 година ангажираните в нашия бранш наброяват над 89 000 души, което е нарастване от съвсем 10 000 чиновници в границите на една година. Изключително мощно този тренд се вижда в ITO сегмента, където растежът на работната ръка е с близо 17%. Благодарение на опцията за работа от всяка една локация, сполучливо бе омекотен казуса в несъответствието сред търсенето и предлагането на висококвалифицирана работна мощ за софтуерния бранш в София. От друга страна, с наемането на хора, които не престават да живеят в родните си места, нашият отрасъл поддържа развиването и на локалните стопански системи в страната в области, в които секторът ни не е бил показан физически “, разяснява Илия Кръстев, ръководител на AIBEST.
С повишаването на броя на чиновниците в Индустрията на знанието, нарастват разноските за чиновници и за налози, плащани от фирмите към държавната хазна.
Разходите за заплати през 2021 година са се нараснали приблизително с 22% на чиновник и общата им стойност възлиза на 2.1 милиарда евро. Компаниите от бранша образуват 11.4% от общите разноски за заплати в българската стопанска система, спрямо 9.4% предходната година. Осигурителните вноски в бранша следват наклонността на разноските за заплати и възлизат на 8.6% от общия размер на националната стопанска система.
„ Доброто развиване на бранша се резервира до последното тримесечие на 2022 година, което ме кара да имам вяра, че през идната година още веднъж ще можем да отчетем мощна година за високотехнологичния бизнес в страната. С положителните ни работодателски практики, бистрота на бизнеса ни и забележителния принос, който прибавяме към държавния бюджет, нашата промишленост е измежду действителните мотори на българската стопанска система и общество. Благодарение на фирмите от бранша ни, България се утвърди като най-добре развитият център за високотехнологични услуги в Югоизточна Европа и добре различим европейски цифров център. Услугите, които се оферират от българските софтуерни компании са с все по-висока добавена стойност и се конкурират сполучливо с централно и западноевропейските компании на международната софтуерна сцена. Секторът ни има капацитет за още поголям растеж, само че това изисква държавна тактика за развиване на вискотехнолигния бизнес в страната, резистентност и предвидимост на политиките и облекчение на процедурите по наемане на чиновници от страни отвън Европейски Съюз, за превъзмогване на дефицита на фрагменти. Ние от своя страна като Асоциация, продължаваме да развиваме партньорствата ни с университетите, локалните и държавни управляващи, тъй като това е метода да запазим устойчивия ни растеж и да развиваме стопанската система на знанието в България “, добавя Илия Кръстев.
Пълният отчет може да бъде изтеглен от тук -
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ