Теди Буков е един от най-младите баскетболни специалисти у нас. Отскоро

Теди Буков е един от най-младите баскетболни експерти у нас. Отскоро работи като треньор в БК Септември 97, където предава своите умения, познания и обич към играта на най-малките девойки в тима. 

Казва, че желае да ги научи, че неуспехите и неприятните моменти са неибежна част от живота, а умеенето да ги претърпяваме, проучваме и трансформираме в преимущество, могат да трансформират живота ни вечно. Според Буков мотивацията е елементарно заличима, само че дисциплината, един път добита, е непоклатима. През последните 9 години е бил част от школите на Левски, Габрово, Шампион 2006, Берое, Левски - дами. Твърди, че най-успешните си години е прекарал в школата на ЦСКА и унгарския Дебрецен. В " аления " клуб е водил тимовете до 14, 16, 19 години и мъже. В Дебрецен е бил треньор на тима до 16 години и е отговарял за самостоятелната подготовка на надарените играчи.

- Защо се върна в България, вярваш ли, че може да си част от смяната в българския баскетбол?

Честно казано нямам доверие в смяната в българския баскетбол. Тя няма да настъпи до момента в който ние като нация не променим отношението към просветителната система и идното потомство. Това не ми пречи да имам вяра обаче, че мога да оказа помощ на локално равнище някой състезател да реализира фантазиите си да живее по-добър живот. Искам да оказвам помощ посредством образец, а не посредством популизъм.

- Повече черноглед или повече оптимист си в тази връзка?

Безскрупулен черноглед за икономическата и обществена конюнктура в страната и болен оптимист за бъдещето на всеки, който реши да излезе от рамката на тази конюнктура. Живеем във време на крайности и право на свободен избор.

- Би ли работил с професионален мъжки тим?

В България изрично не! Пирамидата е обърната и размера работа, съпоставен с душевното, физическо и финансово заплащане не са пропорционални. Освен това имам вяра, че има доста по-голяма добавена стойност да пробивам път на младите, в сравнение с да експлотитирам по този начин или другояче несъществуващи запаси.

- Кой е съгласно теб най-успешният българският баскетболист?

Аз бих показал един образец за подражателство, самообладание и работохолизъм – Александър Везенков.

- Какъв съвет би дал на младите, които желаят да се осъществят в чужбина?

Да не се стремят към това! Има доста надути балони, които не оферират нищо по-добро от българската действителност. Нека се концентрират върху себе си и нещата, които могат да управляват. Не е наложително да се излезе на открито. Чужбина не е Реал Мадрид и Стела Азура. Най-важното е всеки състезател да доближи максимума на капацитета си, а когато се приближи до зрелостта да направи трезва оценка на опциите си и да начертае 10-годишен проект за бъдещето си.

- Имайки опит и взор, къде в Европа се работи най-добре с подрастващите?

Трудно е да се уточни едно място, тъй като методът е доста друг. В Испания разчитат на повсеместност и вложения, в Сърбия разчитат на класическото образование, а в скандинавските страни на модерния метод с образование, приемливост и тъждество за всички. Мисля, че и трите модела дават нелоши резултати.

- Как се озова в БК Септември?

Борислава Мандур беше доста безапелационна и както за всеки добър началник настоятелна и блага. Имахме много диалози, аз като цяло не съм елементарен за увещание, тъй като нямам доверие в думата „ план “. Тя беше доста безапелационна за задачите си, за личната си визия, за смяната в структурата на клуба и това ме накара да допускам, че ще вършим освен това от печеленето на купи и медали, в което аз не съм добър, а и нямам доверие, че има стойност. Даде ми опция да поема цялата спортно – техническа част, притегли млади и амбициозни хора като Николай Иванов, Виктория Стойчева и Галина Стоянова. Създадохме динамичен екип, построен към хора с капацитет и обич към играта. Освен това съм старши треньор на супер селектираните 12 годишни девойки.

- На какво учиш девойките и какво искаш те да научат от теб?

Искам да ги науча по какъв начин да обичат същински и по какъв начин да трансформират тренировките, натоварването и напрежението в наслаждение. Искам да се научат, че неуспехите и неприятните моменти са неизбежна част от живота, а умеенето им да ги претърпяваме, проучваме и трансформираме в преимущество, ще трансформират живота им вечно. Също по този начин желая да знаят, че мотивацията е елементарно заличима, само че дисциплината, един път добита, е непоклатима.

- Колко значима е поддръжката от родителите и разбирането на отговорността, която би трябвало да има едно дете, което се занимава със спорт към тренировките и надпреварите?

Аз съм казвал доста пъти, че родителите са сътрудниците на децата. Всяко мнение, вмешателство и реакция имат дълготраен белег върху развиването на децата. Бих посъветвал родителите да сортират деликатно думите си и всяко деяние да е подчинено на развиването на детето им, а не на персоналното им его.

- Трудно ли се работи с девойки?

Не мисля, че се работи мъчно, тъй като са доста изпълнителни. В нежна възраст се шлифоват доста по-лесно от момчетата, само че един път изпуснати или засегнати, влизат мъчно в правия път. Разбира се има някои неща, с които още не мога да привикна: влошеното им възприятие за пространство, непрекъснатото пищене и сълзите.

- Как ги мотивираш, имайки поради нежната им възраст?

Аз мисля, че те идват доста стимулирани на тази възраст. Въпросът е по какъв начин да им задържа мотивацията. За мен има единствено два ключа: дисциплинираност и възстановяване на уменията всеки ден.

- Има ли девойки, за които можеш да кажеш, че в тях има доста баскетбол, че имат гения и умеенето да усещат играта?

Бих споделил, че имаме девойки с извънреден капацитет в клуба. Смятам, че скоро това ще стане известно на всички и те ще бъдат основата на националните ни тимове, а за какво не и на мощни женски тимове в чужбина. За страдание равнището на женския баскетбол е под сериозната линия и се надявам да не сме в илюзия от свършената работа.

- С какви най-често проблеми се сблъскваш в работата си като треньор, само че и кои са нещата, които ти носят наслада?

Проблемите са свързани с материалната база и опцията да упражняваме пълноценно. Лошата организация на надпреварите (често по същата причина). Твърде огромното предпочитание на всички да се дефинират с резултата на таблото, а не с уменията на играчите. Удоволствието, което изпитвам, е от опцията да оказвам помощ и да слушам думата благодаря без да го чакам, от време на време даже години по-късно!

- Какъв би трябвало да е идеалният клуб за подрастващи съгласно теб?

Идеалният клуб би трябвало да е построен върху хармоничното развиване на играчите; интелектуално и спортно–технически и тук не приказваме децата „ да вървят на учебно заведение “, а в действителност да стават по–добри хора и спортисти всеки ден. Това изисква готови треньорски, селекционни и управителни фрагменти, супервижън на всяко звено и ежемесечно тестиране на постигнатите резултати.

- Защо съгласно теб спортът е доста повече от съревнование?

Спортът може да трансформира действителността, да я пречупва, да я заличава от време на време или да я трансформира в едно по -добро място.

- Какво най-често те питат девойките в тима, от какво се вълнуват?

Старая се да аз да ги запитвам повече, с цел да предизвиквам интереса им. Освен това постоянно им слагам задачата да обмислят въпросите си добре преди да попитат нещо, на което към този момент знаят отговора. Иначе последните няколко седмици започнаха да ми задават градивни въпроси свързани с елементи от играта, което доста ме радва.

- На каква възраст би предложил едно дете да стартира да се занимава с баскетбол?

Колкото по–рано, толкоз по–рано! Никога не е прекомерно рано да започнеш даден тип спорт. Смятам обаче, че всеки подрастващ заслужава правото да усети тръпката от повече от един спорт. Така ще натрупа разнородни моторни привички, които ще му оказват помощ цялостен живот.

Защо баскетбол?

Не би трябвало да е баскетбол. Нека бъде всяка пристрастеност и обич, която кара децата да се усмихват и да бъдат по-добри.

- Какви девойки и момчета те търсят за самостоятелни тренировки и кои са най-честите проблеми, които виждаш, когато работиш с тях?

Търсят ме девойки и момчета от всевъзможни възрасти, постоянно и експерти. Проблемите са свързани с умеенето най-много да си движат краката по игрището. Точно затова постоянно тестирам уменията им първо за работа с крайници.

Виждал съм играчи с много недостатъци, които обаче имат физическите данни и имат вяра, че са задоволително положителни и са много сполучливи. Виждал съм обаче и противоположното - страхотни механически умения и никаква убеденост, което е съвършена формула за крах!

- Каква е тогава формулата за триумф, по какъв начин един душевен неустойчив играч може да се пребори с този проблем?

Като натрупа умения и ги приложи стотици пъти в игрова конюнктура, като чува думата „ можеш “ и думата „ пробвай “.

- Как един треньор може да помогне на подобен състезател?

Единственото, което може да направи, е да му даде верните насоки, да го поддържа, когато се проваля и да му демонстрира, че животът не свършва с неуспеха

- В най-хубавите тимове се работи и с психолози, смяташ ли, че би трябвало да има експерт, който да работи в тази посока и с подрастващите?

Вярвам, че истината е в салдото и в доста ранната техническа подготовка. Когато един състезател има умения на ранна детска възраст, придобива темп и убеденост да ги употребява през цялата си кариера. От там нататък остават физическите му данни и разбирането му за играта.

- Какво е разбирането за играта на подрастващите, твоите наблюдения?

Изключително значимо е да се изисква от състезателите и да не се слагат категории „ вярно “ и „ неверно “. Всеки състезател би трябвало да получи опция да изучи играта от всеки ъгъл.

- Случвало ли ти се е да виждаш, че обещано дете няма качествата за професионален състезател, само че доста желае да стане подобен, по какъв начин се постъпва тогава?

Първо считам, че е значимо играчите да не възприемат баскетбола на живот и гибел, както и че мачът не е гладиаторска борба, на която би трябвало да оцелеем. Баскетболът е игра, която би трябвало да носи наслаждение, а желанието да побеждаваш и да бъдеш по–добър би трябвало да ти вдъхва още повече убеденост. Като прибавим и ежедневното развиване на самостоятелните умения, мисля, че неувереността може да бъде преборена

- Какво е възприятието да си наставник, треньор, другар, преподавател на деца?

Чувствам, че опцията да предавам наученото, прави мен по-богат човек. Усещам, че колкото повече давам, толкоз повече отговори и облаги получавам. Не желая да бъда самодостатъчен и ще не преставам да го върша, до момента в който мога.

- Най-ценният урок или съвет, който си поучавал и който в този момент искаш да им дадеш?

Никога да не търсят сигурното, да не се опасяват от неуспеха и когато пристигна техният миг (а той идва за всеки от нас), да го сграбчат, тъй като ще знаят, че са дали всичко от себе си. Няма по–голямо задоволство в края на деня да знаеш, че не си се отказал, когато е било мъчно и че си дал всичко от себе си за нещо, което обичаш.

- Следиш ли европейския и международен баскетбол, имаш ли обичан тим, състезател, треньор?

Следя всичко протичащо се в Европа и света. Любим тим мога да посочвам сезон за сезон, тъй като изключително в Европа структурата доста се трансформира, само че генерално Голдън Стейт Уориърс, дружно със Стеф Къри трансформираха играта вечно и това няма по какъв начин да не го почитам. В тяхно лице виждам еволюцията, която ще се задържи идващото десетилетие. Любим треньор бих показал Дрю Ханлен, Обрадович и Стив Кър.

- Все още ли вярваш, че баскетболът е магия?

О, да! Баскетболът от дълго време не е просто игра. Този спорт промени живота на доста хора... Даде им самун, заслон, обучение, другарства. Създаде модели за подражателство, избави хиляди от дрогата, престъпността и мизерията. Баскетболът, както и всеки огромен спорт, направиха света по-добър.

Снимки: ББЛ, Дебрецен