Уморих се да чакам. Как роднините на задържани от Русия украинци се борят за освобождаването им
Те попадат в пандизите на подкрепяните от Русия сепаратисти в Донбас след 2014 година След началото на войната през 2022 година тези украински жители са подложени на още по-тежък режим. Роднините им не знаят съвсем нищо за тях, желаят да ги спасят, само че срещат равнодушие даже от управляващите в Киев.
През 2018 година Валерий Матюшенко е наказан на 10 години затвор за шпионаж от подкрепяните от Москва сепаратисти в Донбас. Той прекарава и 10 месеца в ареста до момента в който трае това, което сепаратистите назовават дело.
В годините преди началото на непредизвиканата инвазия на Русия в Украйна на Матюшенко са му разрешени по два телефонни диалога до 10 минути два пъти в седмицата.
„ Беше единствено за няколко минути, само че най-малко го чувахме. Имах другар в Донбас, който звънеше на Валерий и след това ни свързваше през Месинджър. Но в този момент ни лишиха и това “, споделя брачната половинка на Матюшенко Тетяна пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода.
Персоналът в пандиза не разрешава позвъняванията на Валерий след началото на войната.
Матюшенко е един от повече от 200 украинци , които от години са държани в затвори в Донбас. Там военните дейности започнаха още през 2014 година, а конфликтите бяха сред украинската войска и подкрепяните от Русия сепаратисти. В последна сметка проруските сили овладяха елементи от областите Луганск и Донецк . След нашествието от 2022 година изискванията на пандизчиите там се утежняват.
На цивилните в пандизите не се обръща доста внимание, макар че Москва и Киев размениха хиляди военнопленици. Кремъл отхвърля диалозите по тематиката, а постоянно даже не оповестява нищо за положението на дългогодишните пандизчии. Но съгласно техните родственици украинското държавно управление също не прави задоволително.
Мисля че, в случай че украинското държавно управление в действителност го искаше, нашите родственици щяха да са свободни
„ Мисля че, в случай че украинското държавно управление в действителност го искаше, нашите родственици щяха да са свободни. Те не престават да ни повтарят, че няма механизми за освобождение на цивилни “, споделя Тетяна.
30 кг по-малко
Матюшенко е държан в изправителна колония №32 в Макийвка, покрай фронтовата линия. Жена му се бои, че той евентуално е болен от рак. Тя обаче не съумява да му обезпечи нужното здравно обслужване, с цел да може това да бъде доказано или отхвърлено.
„ През 2019 година с познанства успяхме да уредим ултразвук, с цел да прегледат органите му. Откриха му болест на щитовидната жлеза. Сега се опитваме да му уредим кръвен тест, само че не го пускат на никое място “, споделя Тетяна. Тя прибавя, че откриването на хора, вземането на проба и тестването ѝ в регион, който попада под обстрел, е доста мъчно.
Служителите в пандиза позволяват пандизчиите да получават по една пратка от 20 кг. храна на всеки три месеца. Тетяна последно съумява да направи пратка на 17 април и се тормози какво се случва в пандиза, където храната е неприятна и нищожна.
Моят брачен партньор тежи 50 кг. Докато беше в ареста тежеше 78 кг.
„ Моят брачен партньор тежи 50 кг. Докато беше в ареста тежеше 78 кг. Това са съвсем 30 кг по-малко “, споделя Тетяна.
Нямам си другиго
Олена Пех е културолог и музеен гид в град Горливка в района на Донецк. Тя получава 13-годишна присъда през 2019 година Обвинена е в това, че набира хора, които да работят в интерес на Киев. Тя излежава присъдата си в затовр № 127 в град Снижне .
Дъщеря ѝ Изабела сподели пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода, че майка ѝ е насилвана и измъчвана още до момента в който е в ареста. Това е включвало и изтезание с електрошок, от което Олена е получавала гърчове. Изабела се бои, че майка ѝ може да е болна от туберкулоза.
Ще изгубя майка си, в случай че тя не бъде лекувана. Тя е единствената ми родственик, нямам си другиго
„ Тя получава гърчове. Има мощна кашлица, която не стопира. Често губи схващане. Ще изгубя майка си, в случай че тя не бъде лекувана. Тя е единствената ми родственик, нямам си другиго “, споделя Изабела.
Тя споделя, че не се е виждала с Олена откогато е отвлечена. По-рано са се чували по телефона, само че по-късно позвъняванията стопират. Майка ѝ също може да получава храна на всеки три месеца, само че съгласно Изабела това не е задоволително, а другата храна не може да се яде. В нея от време на време даже има червеи. Изабела приканва и управляващите в Киев да създадат повече за освобождението на пандизчиите.
„ Мисля че целта в този момент са хора, които Русия е арестувала след 24 февруари 2022 година Те имат късмет за разлика от нашите родственици. Битката за майка ми продължава. Но непрекъснато срещам равнодушие. Никой не ни чува “, споделя още Изабела.
Държа се
Богдан Кавалчук е на 17, когато сепаратистите го отвличат. Той е нелегално наказан на 15 години затвор по обвиняване, че е взривявал коли на биещите се против Украйна. През 2019 година му е препоръчана прошка, в случай че признае, покае се и се закълне, че няма да напуща следената от сепаратистите територия. Той отхвърля и в този момент излежава присъдата си в Чустякове .
Не съм говорила с внука си от 2019 година За цялото това време съм го виждала единствено един път
„ Не съм говорила с внука си от 2019 година За цялото това време съм го виждала единствено един път. Дъщеря ми го е виждала три пъти, два пъти през стъкло. Той ми споделя „ бабо, всичко е наред, не се тревожи. Ще се оправя. Той не желае да ме разстройва и по тази причина се сдръжа “, споделя Тетяна Вос.
Но когато от отвличането на внука ѝ наближават 7 години, тя към този момент губи вяра. Казва, че украинските управляващи не поддържат връзка с нея и че не знае какво да чака.
„ Държа се. Знам единствено, че би трябвало да се боря за него и да очаквам “, споделя още Вос.
През 2018 година Валерий Матюшенко е наказан на 10 години затвор за шпионаж от подкрепяните от Москва сепаратисти в Донбас. Той прекарава и 10 месеца в ареста до момента в който трае това, което сепаратистите назовават дело.
В годините преди началото на непредизвиканата инвазия на Русия в Украйна на Матюшенко са му разрешени по два телефонни диалога до 10 минути два пъти в седмицата.
„ Беше единствено за няколко минути, само че най-малко го чувахме. Имах другар в Донбас, който звънеше на Валерий и след това ни свързваше през Месинджър. Но в този момент ни лишиха и това “, споделя брачната половинка на Матюшенко Тетяна пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода.
Персоналът в пандиза не разрешава позвъняванията на Валерий след началото на войната.
Матюшенко е един от повече от 200 украинци , които от години са държани в затвори в Донбас. Там военните дейности започнаха още през 2014 година, а конфликтите бяха сред украинската войска и подкрепяните от Русия сепаратисти. В последна сметка проруските сили овладяха елементи от областите Луганск и Донецк . След нашествието от 2022 година изискванията на пандизчиите там се утежняват.
На цивилните в пандизите не се обръща доста внимание, макар че Москва и Киев размениха хиляди военнопленици. Кремъл отхвърля диалозите по тематиката, а постоянно даже не оповестява нищо за положението на дългогодишните пандизчии. Но съгласно техните родственици украинското държавно управление също не прави задоволително.
Мисля че, в случай че украинското държавно управление в действителност го искаше, нашите родственици щяха да са свободни
„ Мисля че, в случай че украинското държавно управление в действителност го искаше, нашите родственици щяха да са свободни. Те не престават да ни повтарят, че няма механизми за освобождение на цивилни “, споделя Тетяна.
30 кг по-малко
Матюшенко е държан в изправителна колония №32 в Макийвка, покрай фронтовата линия. Жена му се бои, че той евентуално е болен от рак. Тя обаче не съумява да му обезпечи нужното здравно обслужване, с цел да може това да бъде доказано или отхвърлено.
„ През 2019 година с познанства успяхме да уредим ултразвук, с цел да прегледат органите му. Откриха му болест на щитовидната жлеза. Сега се опитваме да му уредим кръвен тест, само че не го пускат на никое място “, споделя Тетяна. Тя прибавя, че откриването на хора, вземането на проба и тестването ѝ в регион, който попада под обстрел, е доста мъчно.
Служителите в пандиза позволяват пандизчиите да получават по една пратка от 20 кг. храна на всеки три месеца. Тетяна последно съумява да направи пратка на 17 април и се тормози какво се случва в пандиза, където храната е неприятна и нищожна.
Моят брачен партньор тежи 50 кг. Докато беше в ареста тежеше 78 кг.
„ Моят брачен партньор тежи 50 кг. Докато беше в ареста тежеше 78 кг. Това са съвсем 30 кг по-малко “, споделя Тетяна.
Нямам си другиго
Олена Пех е културолог и музеен гид в град Горливка в района на Донецк. Тя получава 13-годишна присъда през 2019 година Обвинена е в това, че набира хора, които да работят в интерес на Киев. Тя излежава присъдата си в затовр № 127 в град Снижне .
Дъщеря ѝ Изабела сподели пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода, че майка ѝ е насилвана и измъчвана още до момента в който е в ареста. Това е включвало и изтезание с електрошок, от което Олена е получавала гърчове. Изабела се бои, че майка ѝ може да е болна от туберкулоза.
Ще изгубя майка си, в случай че тя не бъде лекувана. Тя е единствената ми родственик, нямам си другиго
„ Тя получава гърчове. Има мощна кашлица, която не стопира. Често губи схващане. Ще изгубя майка си, в случай че тя не бъде лекувана. Тя е единствената ми родственик, нямам си другиго “, споделя Изабела.
Тя споделя, че не се е виждала с Олена откогато е отвлечена. По-рано са се чували по телефона, само че по-късно позвъняванията стопират. Майка ѝ също може да получава храна на всеки три месеца, само че съгласно Изабела това не е задоволително, а другата храна не може да се яде. В нея от време на време даже има червеи. Изабела приканва и управляващите в Киев да създадат повече за освобождението на пандизчиите.
„ Мисля че целта в този момент са хора, които Русия е арестувала след 24 февруари 2022 година Те имат късмет за разлика от нашите родственици. Битката за майка ми продължава. Но непрекъснато срещам равнодушие. Никой не ни чува “, споделя още Изабела.
Държа се
Богдан Кавалчук е на 17, когато сепаратистите го отвличат. Той е нелегално наказан на 15 години затвор по обвиняване, че е взривявал коли на биещите се против Украйна. През 2019 година му е препоръчана прошка, в случай че признае, покае се и се закълне, че няма да напуща следената от сепаратистите територия. Той отхвърля и в този момент излежава присъдата си в Чустякове .
Не съм говорила с внука си от 2019 година За цялото това време съм го виждала единствено един път „ Не съм говорила с внука си от 2019 година За цялото това време съм го виждала единствено един път. Дъщеря ми го е виждала три пъти, два пъти през стъкло. Той ми споделя „ бабо, всичко е наред, не се тревожи. Ще се оправя. Той не желае да ме разстройва и по тази причина се сдръжа “, споделя Тетяна Вос.
Но когато от отвличането на внука ѝ наближават 7 години, тя към този момент губи вяра. Казва, че украинските управляващи не поддържат връзка с нея и че не знае какво да чака.
„ Държа се. Знам единствено, че би трябвало да се боря за него и да очаквам “, споделя още Вос.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ