Аз съм готова за моята мисия… Но защо тя не се разкрива за мен?
Тази публикация обричам на дребната загадка за така наречен ГОЛЯМА МИСИЯ…
====================
Виждам го доста постоянно в женските групи – измежду дамите, които горещо търсят своята огромна задача. В търсене са, подготвени са да й служат, подготвени да й се отдадат, да я последват… единствено да я намерят.
А тя все бяга и бяга и не се разкрива до дъно.
За някого като мен, който работи с хора към този момент по този начин интензивно и който елементарно и естествено е откривал персоналния си път (или в случай че щете мисия) в живота, е явно ЗАЩО се получава по този начин.
Та за какво?
Да, има хора, които някак си от ранно детство са по този начин мощно привлечени от някаква концепция, активност или път, че нямат грам подозрение коя е задачата им. Буквално като че ли са засмукани от нея и я следват цялостен живот с цялостно отдаване. Но в случай че би трябвало да сме почтени, девойки, че и момчета… Това е по-редкия случай.
При множеството от нас задачата се разкрива последователно и в течение на живота. Защото желае от нас да сме събрали разнообразни усещания, преживявания, да сме пробвали разнообразни неща и последвали разнообразни пристрастености.
Къде идва блокадата обаче? Ще ви кажа…
Тя идва сега, в който извършите от понятието МИСИЯ нещо голямо, доста по-голямо от вас, поставите го на фундамент, висок колкото небостъргач. Когато тя стане толкоз огромно нещо, че концепцията за нея ви кара да се чувствате дребни. Когато я идеализирате и трескаво чакате да се спусне от небето като някакво магическо обръщение от Бога, съдържащо ключа към вашия върховен смисъл.
Тя не се спуска просто ей по този начин, от небето, нашата велика МИСИЯ. Тя идва гладко, постепено и естествено към нас, напълно самичка, без да я напъваме, в цялостна лекота…
… когато просто ни стане табиет да вършим нещата, които обичаме и в които се усещаме мощни и надарени.
Точка.
Няма друга висша или магическа загадка.
Мисията – това е неповторима цялост от нещата, които ви доставят същинско наслаждение и които ви се отдават елементарно. Тези, за които постоянно ви хвалят и търсят. Тези, в които забравяте за времето. Които ви разтоварват. И за които на драго сърце можете да разказвате на своите другари.
Затова в случай че не ви се спусне от един път, тръгнете ли все по-активно по пътя на същински обичаните ви занимания (и тук няма ограничавания за техния тип!!!) – то ще пристигна денят, когато лека-полека, без никакво изпитание, тя сама ще изплува от мъглата. Под формата, която е най-най-подходяща тъкмо за вас.
Вашата задача не е в нещо възвишено, което би трябвало непременно да откриете още в този момент. Тя е това, което единствено идва при вас, в случай че сте смели и подготвени да следвате пристрастеностите, гениите и най-най-любимите си занимания.
(Можете да си визиите, че едно от най-любимите ми занимания е да пиша постове във фейсбук, а друго да следя и разгадавам човешката душeвност, да оказвам помощ в любовните проблеми на приятелките си и да им давам разтуха в най-трудните им моменти.
И по този начин едно от семената на днешната ми действителност беше посято в далечните ми тийнеджърски години, когато четях книги за мъжката логика на психиката, без грам наменерие да се занимавам с сходни неща. Друго в импулса ми от доста години да отстранявам дълги часове за любовните проблеми на близки и не по този начин близки дами. Да, даже когато имах “по-важни ” неща за извършване. Трето – в решението да отивам на един, и втори, и трети тип танци просто като занимание през годините. А четвърто – няколко години обратно, когато крадях от времето за други маркетинг задания, с цел да проучвам по какъв начин да направя най-хубавите фейсбук постове за тогавашния ми шеф и да ги творя… Нито едно от тези неща не върших с концепцията, че то е моя задача. Но всяко от тях обожавах и всяко от тях ме е водило неразделно тъкмо към нея.)
Хванете най-любимото си нещо, сложете си превръзка на очите и го оставете да ви води сляпо стъпка по стъпка… и просто забравете за търсенето на великата задача. Когато й пристигна времето – повярвайте ми, тя ще застане пред вас.
Автор: Силвия Матеева
Инфо: http://djavarava.com
