Тревожните родители, или можеш ли да спасиш детето от живота
Тази публикация е оповестена за първи път на 17 септември 2013 година Припомняме я в специфичната поредност " На учебно заведение " на " Детски Дневник ". Тази година тя е отдадена на родителските страхове. До края на септември тук ще можете да прочетете препоръките на експерти по най-важните тематики за здравето, развиването и сигурността на учениците.
" Бог не може да бъде на всички места. За тази цел е измислил майките ", споделяше Даян Кийтън в една от популярните си функции, преди да се втурне за следващ път да подрежда живота на трите си дъщери.
И евентуално са малко майките, които в някакъв миг от живота си не са изпадали в суматоха какво може да се случи на децата им, в случай че не успят да плануват и предотвратят дебнещите рискове от всевъзможен тип. Особено в случай че хлапето към този момент върви на учебно заведение, желае да е все по-самостоятелно, а контролът върху дейностите му отвън дома става все по-труден.
Има, несъмнено, спокойни и уверени родители, които изцяло се доверяват на качествата на потомците си да се оправят в разнообразни житейски обстановки. Те не ги водят до учебно заведение и, назад, не се тормозят да ги изпратят до магазина през няколко улици и не стоят с часове по детските площадки.
Обикновено това са майките и бащите на по-млада възраст, с повече деца или хора, живеещи в по-малки обитаеми места, където възприятието за сигурност към момента значително носи белега на личното им детство, сочат наблюденията на психолозите.
В другата прекаленост са свръхгрижовните родители, които в желанието си да предпазят детето от всичко и всички в действителност... не му разрешават нищо. Този вид държание е присъщ най-вече за дамите и в логиката на психиката е прочут с
термина " тревожни майки "
Обикновено те имат предразположеност да бъдат прекомерно закрилящи и тревожни, изяснява психологът и психотерапевт Милена Манова. По думите й себеоценката на такива майки не е прекомерно висока и те обезщетително обгрижват детето си с концепцията, че по този начин са потребни. В желанието си да оказват помощ вършат всичко вместо хлапето, отхвърлят да му делегират отговорност и доверие. И по този начин, ограничавайки го до личната си свръхпозната територия, на практика не му разрешават да порасне. Често това са доста млади майки, такива, които дълго не са имали деца, или чието дете има някакъв физически кусур, показва Манова.
Балансът при родителите
Тревожността всекидневно е присъща за майките. В главите на бащите заплахата е редуцирана, до момента в който в тези на майките е хиперболизирана, изяснява Милена Манова. Причината съгласно нея се крие в протектиращата функционалност на майката - тя е настроена да планува какво може да се случи. Бащите гледат по-скоро сегашното, добавя тя.
Основният проблем от такова родителско държание е, че паниката минава у детето, което от ранна възраст става лабилно, подвластно и затворено. Такива малчугани не обичат да поддържат връзка и са мъчно адаптивни. В допълнение постоянно боледуват от ангини, болки в корема и главоболие, податливи са на инфекции, а това ускорява обществената им изолираност.
В кърмаческа или предучилищна възраст страхът от разлъка е обикновено държание на детето. Патологичен става, когато е изключително натоварен и нескончаем, и нанася щета на качеството на живота на детето. Симптомите са сигнал, че връзката родител – дете е детска: майката не разрешава на детето да се откъсне, реагирайки напрегнато и паника. В фамилната система детето е по-важно, а бащата е подценен, показва психологът.
По-късно, когато станат първокласници, постоянно стартират да страдат от учебна уплаха - изпитват боязън от средата, от това по какъв начин ще се оправят със отговорностите си, от това по какъв начин ги възприемат съучениците им. Проблемът може да се задълбочи в допълнение, в случай че родителите се оплакват от незаслужено отношение в клас. Зад всяка учебна уплаха стои невъзможността на майката да отдели детето от себе си, изяснява Манова.
© Nigel Roddis, Reuters
" Не можем да спасим децата си от живота, тъй че по-добре да им дадем убеденост в личната им подготвеност, в сравнение с да ги стопираме от самото начало ", считат психолозите
Не можем да спасим децата си от живота
" Естествено родителската отговорност включва предизвестие за заплахите и компликациите, само че те не са " Не прави! ", " Не действай! ", " Не върви! ", тъй като лимитират естествената податливост и сила на детето към знание и включване в нови общности ", прецизира Милена Манова. Добавя, че майката би трябвало да бъде " лимитирана в опитите си да ограничи детето ", тъй като задачата на родителите е да еманципират детето от себе си и да му оказват поддръжка.
Съгласява се, че постоянно може да се случи нещо непредвидено, детето да се сблъска с ненадейно сложна обстановка, даже да стане случай, само че акцентира, че и при свръхусилия никой родител не може да планува и предотврати всички рискове. А и не би трябвало, в случай че желае против себе си да има самостоятелна персона, която може да се оправя сама с проблемите си: " Не можем да спасим децата си от живота, тъй че по-добре да им дадем убеденост в личната им подготвеност, в сравнение с да ги стопираме от самото начало. Иначе рискуваме да създадем натраплива персона - прекомерно закрепена върху нещо, с цел да живее ", предизвестява психологът.
Застрашава ли това детето ми?
Всяко ново умеене, всяка предоляна компликация и овладяна обстановка са горделивост за детето. И мотив да изиска да направи още нещо, което пък е мотив за следващото родителско терзание. Как да преценим дали да се съгласим с настояването да хлапето да одобри следващото предизвикателство - да стартира да тренира нов спорт, да играе на открито с други деца без родителска стража или да излезе от учебния двор, преди да пристигна времето за взимане?
" Преди да забраня, премислям дали желанието на детето заплашва живота му или е нещо, през което би трябвало да мине ", споделя за личния си опит като родител Милена Манова и припомня: " Не забравяйте, че когато кажете " Не ", би трябвало да сте наясно на какво ще отговорите с " Да ".
Второто, което предлага да не се не помни в такива обстановки, е мисълта, че детето е обособена персона със своите стремежи и потребности също като родителя. Добре е, когато се не разрешава нещо, да се питаме: " Това фактически ли се отнася до детето или е моето безпокойство, когато се слага на неговото място и възраст ", поучава психологът.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (25)
" Бог не може да бъде на всички места. За тази цел е измислил майките ", споделяше Даян Кийтън в една от популярните си функции, преди да се втурне за следващ път да подрежда живота на трите си дъщери.
И евентуално са малко майките, които в някакъв миг от живота си не са изпадали в суматоха какво може да се случи на децата им, в случай че не успят да плануват и предотвратят дебнещите рискове от всевъзможен тип. Особено в случай че хлапето към този момент върви на учебно заведение, желае да е все по-самостоятелно, а контролът върху дейностите му отвън дома става все по-труден.
Има, несъмнено, спокойни и уверени родители, които изцяло се доверяват на качествата на потомците си да се оправят в разнообразни житейски обстановки. Те не ги водят до учебно заведение и, назад, не се тормозят да ги изпратят до магазина през няколко улици и не стоят с часове по детските площадки.
Обикновено това са майките и бащите на по-млада възраст, с повече деца или хора, живеещи в по-малки обитаеми места, където възприятието за сигурност към момента значително носи белега на личното им детство, сочат наблюденията на психолозите.
В другата прекаленост са свръхгрижовните родители, които в желанието си да предпазят детето от всичко и всички в действителност... не му разрешават нищо. Този вид държание е присъщ най-вече за дамите и в логиката на психиката е прочут с
термина " тревожни майки "
Обикновено те имат предразположеност да бъдат прекомерно закрилящи и тревожни, изяснява психологът и психотерапевт Милена Манова. По думите й себеоценката на такива майки не е прекомерно висока и те обезщетително обгрижват детето си с концепцията, че по този начин са потребни. В желанието си да оказват помощ вършат всичко вместо хлапето, отхвърлят да му делегират отговорност и доверие. И по този начин, ограничавайки го до личната си свръхпозната територия, на практика не му разрешават да порасне. Често това са доста млади майки, такива, които дълго не са имали деца, или чието дете има някакъв физически кусур, показва Манова.
Балансът при родителите
Тревожността всекидневно е присъща за майките. В главите на бащите заплахата е редуцирана, до момента в който в тези на майките е хиперболизирана, изяснява Милена Манова. Причината съгласно нея се крие в протектиращата функционалност на майката - тя е настроена да планува какво може да се случи. Бащите гледат по-скоро сегашното, добавя тя.
Основният проблем от такова родителско държание е, че паниката минава у детето, което от ранна възраст става лабилно, подвластно и затворено. Такива малчугани не обичат да поддържат връзка и са мъчно адаптивни. В допълнение постоянно боледуват от ангини, болки в корема и главоболие, податливи са на инфекции, а това ускорява обществената им изолираност.
В кърмаческа или предучилищна възраст страхът от разлъка е обикновено държание на детето. Патологичен става, когато е изключително натоварен и нескончаем, и нанася щета на качеството на живота на детето. Симптомите са сигнал, че връзката родител – дете е детска: майката не разрешава на детето да се откъсне, реагирайки напрегнато и паника. В фамилната система детето е по-важно, а бащата е подценен, показва психологът.
По-късно, когато станат първокласници, постоянно стартират да страдат от учебна уплаха - изпитват боязън от средата, от това по какъв начин ще се оправят със отговорностите си, от това по какъв начин ги възприемат съучениците им. Проблемът може да се задълбочи в допълнение, в случай че родителите се оплакват от незаслужено отношение в клас. Зад всяка учебна уплаха стои невъзможността на майката да отдели детето от себе си, изяснява Манова.
© Nigel Roddis, Reuters
" Не можем да спасим децата си от живота, тъй че по-добре да им дадем убеденост в личната им подготвеност, в сравнение с да ги стопираме от самото начало ", считат психолозите
Не можем да спасим децата си от живота
" Естествено родителската отговорност включва предизвестие за заплахите и компликациите, само че те не са " Не прави! ", " Не действай! ", " Не върви! ", тъй като лимитират естествената податливост и сила на детето към знание и включване в нови общности ", прецизира Милена Манова. Добавя, че майката би трябвало да бъде " лимитирана в опитите си да ограничи детето ", тъй като задачата на родителите е да еманципират детето от себе си и да му оказват поддръжка.
Съгласява се, че постоянно може да се случи нещо непредвидено, детето да се сблъска с ненадейно сложна обстановка, даже да стане случай, само че акцентира, че и при свръхусилия никой родител не може да планува и предотврати всички рискове. А и не би трябвало, в случай че желае против себе си да има самостоятелна персона, която може да се оправя сама с проблемите си: " Не можем да спасим децата си от живота, тъй че по-добре да им дадем убеденост в личната им подготвеност, в сравнение с да ги стопираме от самото начало. Иначе рискуваме да създадем натраплива персона - прекомерно закрепена върху нещо, с цел да живее ", предизвестява психологът.
Застрашава ли това детето ми?
Всяко ново умеене, всяка предоляна компликация и овладяна обстановка са горделивост за детето. И мотив да изиска да направи още нещо, което пък е мотив за следващото родителско терзание. Как да преценим дали да се съгласим с настояването да хлапето да одобри следващото предизвикателство - да стартира да тренира нов спорт, да играе на открито с други деца без родителска стража или да излезе от учебния двор, преди да пристигна времето за взимане?
" Преди да забраня, премислям дали желанието на детето заплашва живота му или е нещо, през което би трябвало да мине ", споделя за личния си опит като родител Милена Манова и припомня: " Не забравяйте, че когато кажете " Не ", би трябвало да сте наясно на какво ще отговорите с " Да ".
Второто, което предлага да не се не помни в такива обстановки, е мисълта, че детето е обособена персона със своите стремежи и потребности също като родителя. Добре е, когато се не разрешава нещо, да се питаме: " Това фактически ли се отнася до детето или е моето безпокойство, когато се слага на неговото място и възраст ", поучава психологът.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (25)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ