Възможността учениците да разсъждават свободно в есетата и интерпретативните си

Изпитите след 7-и и 12-и клас: проблемите са добре известни, но продължават

Възможността учениците да разсъждават свободно в есетата и интерпретативните си съчинения е мощно лимитирана. Форматът на изпитите за седми и дванайсети клас мери по-скоро уменията на учениците да вършат проби, в сравнение с познанията им по образователните предмети. Анализите на Министерството на образованието (МОН) сочат, че учениците не престават да се затрудняват да извличат информация и данни, показани посредством текст или графики, само че задоволително часове за сходни извършения не са заложени в образователните стратегии.

Така учители от прогимназиалния и гимназиалния курс обобщават изводите от завършилия месец на държавните зрелостни изпити и външните оценения за седми клас.

Официалната статистика от изпитите демонстрира, че на матурите междинната оценка по български език е 3.93 - Седмокласниците пък доближават приблизително към една трета от вероятните точки по математика - едвам 35 от 100 оптимални. Резултатите идват след следващите промени за възстановяване на образованието. И при изхарчени милиарди левове за тази сфера - за 2023 година плануваният бюджет за обучение е над 7.5 милиарда лева, което съставлява 4.1% от Брутния вътрешен артикул.

Въпреки напъните, образованието в България остава строго теоретично, практическите занятия са малко или въобще липсват, учебниците са цялостни с фактология и непотребни детайлности, а създателите им постоянно употребяват недосегаем за огромна част от младежите жанр на писане, считат и страната, и специалистите. Тази седмица в образователния материал и фокус върху построяването на компетентности на учениците. Обеща и промени в изпитните формати, които да създадат оценяването по-обективно. " Дневник " потърси отзиви за това какви са главните проблеми и какво би трябвало да се промени.

Шаблони вместо мисъл и схващане

Дни след оповестяването на резултатите от държавните зрелостни изпити до просветителното ведомство, в което показват недоволството си от метода, по който са били оценени отговорите им на отворените въпроси на изпита по български език и литература. По думите на зрелостниците изцяло правилни отговори са били глобени с точки, тъй като формулировките им не съдържат основни думи и шаблонни изречения, които участват в ключа с правилните отговори.

Същия проблем възпитаници и учители видяха и в есето, което тази година беше,,Живот в мрежата ". Според Кръстина Иванова, учител в прогимназиален и гимназиален стадий в 90-то приблизително учебно заведение,,Ген. Хосе де Сан Мартин " в София, огромна част от учениците са били ощетени с точки точно на тази задача, тъй като при оценяването на есето се насърчават тези, показали шаблонно мислене и заучени клишета, до момента в който сериозно мислещите, употребявали житейския си опит, са голословно глобени. " Ако възпитаник не напише за обществените мрежи, а да вземем за пример за индивида, уловен в мрежата на живота, и успее да се обоснове, или да показа мрежата като капан, който трансформира индивида в пандизчия, разсъждавайки върху въпроса до каква степен животът в мрежата въобще е живот, доброжелателни ли ще бъдат в действителност проверяващите? ", пита Иванова.

Оценките от матурата по български език и литература - най-ниски за последните пет години
Според нея тяхната задача не е лека и системата за инспекция несъмнено не е съвършена, само че няма и по какъв начин да бъде, тъй като при оценяването постоянно ще има прочут субективизъм, въпреки при двама проверяващи и един съдия да се прави опит това да се сведе до най-малко. Въпреки че са споделени критерии за оценка на есе, те като че ли остават не напълно точни и постоянно неразбираеми за учениците, а от време на време даже и за учителите. В последна сметка зрелостникът не получава положителни резултати на работата си, тъй като мислите му не попадат в рамката, в която проверяващите вземат решение дали да му дадат точки или не.
В мига, в който учениците получиха храброст да поясняват свободно, да разказват света посредством разнообразни свои прекарвания, се оказа, че крилата им бяха отрязаниКръстина Иванова, преподавател
" Как проверителите ревизират отворените въпроси на държавните зрелостни изпити и на каква база слагат точка на отговорите на учениците, остава неразбираема за учителите ", разяснява за " Дневник " Давид Наков, учител по български език и литература в Търговската гимназия в Стара Загора. Той добави, че постоянно при обзор на изпитната работа учителите не са сигурни за какво за една дефиниция проверяващите са дали точка, а за различен възпитаник, който е споделил същото, само че с други думи - не.
" Това основава терзание за това какъв брой акуратни и общовалидни са критериите за оценяване ", прибави учителят.

На националното външно оценяване по български език и литература седмокласниците са постигнали приблизително 55.04 точки от 100 оптимални. Според разбора на министерство близо две трети от седмокласниците са се затруднили да разтълкуват внушенията на стихове от одата " Опълченците на Шипка ".

За тази задача Кръстина Иванова изясни, че не е лесна и не трябва да се подценява, макар че е изучавана от всички седмокласници в учебно заведение. Тя изясни, че от учениците се чака да напишат уголемен свободен отговор, тълкувайки смисловите внушения на откъс, само че посредством коментар и на изразните средства и похвати в него. Според нея в съответните стихове от Вазовата ода има доста изразни средства, откроява се и тавтология, а сравнението с Термопилите би довело до много свободни съчинения за борбата на спартанците и тъкмо тук се появява най-големият проблем с оценяването на изискваните от ученика познания и умения. Голяма част от изразните средства не се учат до седми клас, а в гимназиален стадий, акцентира Иванова.

Дебора Александрова, учител по български език и литература в 35-то приблизително езиково учебно заведение в София, прецизира, че в задачата няма съответен модел, който учениците да следват. Те би трябвало да знаят избрана информация - да вземем за пример в коя ера твори създателят и какъв е жанрът на творбата, само че интерпретацията зависи напълно от литературната подготвеност, която децата са формирали от пети до седми клас. Според нея главната подготвеност, която в действителност би трябвало да се овладее, е умеенето за добиване на информация от текстове.
Творческият метод е стеснен освен в съчиненията по литература, отбелязва Георги Стоев, преподавател по математика в междинното учебно заведение " Любен Каравелов " в Пловдив. Допълва, че изпитните задания би трябвало да бъдат по-малко на брой, само че да бъдат по-комплексни: " Децата би трябвало да имат свободата да творят, да разказват решенията си под формата на разнообразни математически модели, с мисловни карти, таблици и други "

Проблемът с формата на изпитите

Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков разгласи, че откакто бъде осъществен разбор на резултатите от националните външни оценения в седми клас и матурите през миналите 3 години, форматът на изпитите ще бъде изменен. Той посочи, че изключително внимание ще бъде обърнато точно на дилемите, изискващи свободен отговор, а едно от предложенията е основаването на преразказ на изпита в седми клас да бъде сменен от отговор на креативен въпрос.
Учениците са пострадали, а не виновници за резултатите от изпититеМирена Петрова, учебен специалист във Фондация " Заедно в час "
" Безсмислено е да се работи на парче и да се работи единствено в посока смяна в изпитните формати ", разяснява за " Дневник " Мирена Петрова, учебен специалист във Фондация " Заедно в час " и някогашен учител по български език и литература. По думите й една от главните аргументи за ниските резултати е, че качеството на образованието в никакъв случай не е било на дневния ред на политиците. Към този проблем Петрова прибавя образователните стратегии и неналичието на задоволително поддръжка за учителите. Според нея е нужна както смяна във философията и задачите на образователните стратегии, по този начин и надграждащата подготовка за преподавателите да бъде качествена и съобразена с потребностите на учениците им.

Проф. Кирил Банков от Факултета по математика и информатика на Софийския университет, чиито научни ползи са в региона на измерването и оценяването в образованието, вижда главната причина за ниските резултати на изпита по математика в 7 клас във обстоятелството, че изпитът извършва две функционалности.
" Външното оценяване сплотява две диаметрално противоположни цели - на инспекция какво са усвоили децата в прогимназиален стадий, само че и на класиране за продължение на образованието. Това е изцяло неприемливо ", разяснява той за " Дневник " и акцентира, че две изцяло противоположни цели не водят до нищо.

Проф. Банков счита за положително съотношението сред дилемите с избираем и свободен отговор на изпита по математика след седми клас - 18 задания с избираем отговор и 5 задания със свободен отговор, като всяка една от тях има няколко подусловия. Смята обаче, че вторият модул, който е предопределен за банкет в най-желаните гимназии, би трябвало да е доста сложна бариера, с цел да може да има отсяване.

Според математика Георги Стоев липсват ясни директни връзки сред изпитните задания и какво мери министерството посредством тях. Той показва за образец задача от изпита, която цели да мери до каква степен ученикът умее да извлича информация по дадена графика или диаграма. Според анализана МОН, точно тези По думите на Стоев задачата включва в себе си решение на четири стъпки:

Дава образец със собствен възпитаник, който сполучливо се е справил с трите стадия на задачата, само че от терзание прави аритметична неточност и огражда погрешен отговор. Министерството автоматизирано регистрира това като липса на умеене за добиване на информация, въпреки и първите няколко стъпки да са верни. Според учителя подобен вид задания би трябвало да изискват цялостно решение, в което да се наблюдава процесът на размишление, а не да се показва затворен отговор.

Седмокласниците извличат информация от текст, само че се затрудняват да работят с данни

Стоев добавя, че колкото повече учениците му напредват по математика, толкоз повече стартират да харесват дилемите с избираем отговор и избират да обосновават изцяло своето решение. По думите на преподавателя децата се тормозят точно от тестовия формат, по-спокойно работят по втория модул, където се изисква цялостно изложение на решението: " Те знаят, че даже и да не съумеят в самия край да решат задачата на стъпки, тя въпреки всичко ще бъде оценена и ще получат точки. Проверяващият елементарно може по стандарти да оцени какво детето е усвоило и какво не ".

Форматът не мери толкоз познанията на децата по математика, а мери уменията им да вършат тестовеГеорги Стоев, преподавател

Според Асен Александров, шеф на 51-во приблизително учебно заведение " Елисавета Багряна " и математик, е нужно да се учи по-малко образователен материал, само че по-задълбочено и с повече извършения. Той добави, че тази година външното оценяване по математика в седми клас е съдържало малко по-сложни задания спрямо миналата година, които изискват повече размишление, в сравнение с готово възпроизвеждане на логаритми. Той акцентира, че съществува голямо разминаване сред условията на учебното заведение, на изпита и високите упования на родителите.
" Децата се разграничават по опциите си, а ние ги образоваме доста еднотипно. Учителят сега преподава нещо средноаритметично за някакъв средноаритметичен възпитаник, което за слабите възпитаници е мъчно, а за мощните - досадно ", сподели Александров.

Според Давид Наков пък министерството би трябвало да приоритизира кои от всички компетентностни е значимо да усвоят зрелостниците - да интерпретират проблеми, да четат с схващане или да запомнят литературна фактология. Наков сподели, че учениците в професионалната гимназия, в която преподава, учат 16 предмета и тази натовареност също би трябвало да се вземе поради.

Трудната функционална просветеност

Сред проблемите, които Георги Стоев показва, неналичието на задоволително задания по формата PISA в учебниците и сборниците. Тези задания мерят функционалната просветеност и логическото мислене и съгласно учителя част от сътрудниците му вършат свои авторски разработки, с цел да включат под някаква форма подобен вид задания. По думите му децата се затрудняват от тези задания, тъй като в просветителната система на напред във времето не е изведена функционалната просветеност и добавя, че учениците изпитват компликации да вършат връзката сред академичното и действителния живот.

Отговор на креативен въпрос вместо преразказ - една от концепциите за промени на изпита след седми клас

За Асен Александров спомагателен проблем е, че няма и настройки измежду огромна част от учителите да работят по модела PISA. По думите му множеството преподаватели са приключили образованието си от дълго време и преподават по обичайните способи, а дилемите за разчитане на диаграми и графики, да вземем за пример, би трябвало да се упражнява освен в часовете по математика, а и в уроците по география, химия и физика.

Сходен проблем в региона на българския език и литературата отбелязва и Кръстина Иванова, съгласно която текстовете в учебниците на другите издателства, в които са включени задания за четене с схващане, не дават отговор изцяло на изискванията на дилемите вид PISA.

Много уроци, малко извършения

Няма задоволително време учениците да основават текстове, които по-късно да поправят и проучват, разяснява Давид Наков. Тази година е преподавал в 11 клас и сподели, че образователното време е стигнало тъкмо за взимане на всички творби. Наков е на мнение, че високата оценка на положения държавен изпит зависи напълно и от персоналната мотивация на ученика. Макар и матурите да са вход за огромна част от държавните университети в страната, това не постоянно е тласък за зрелостниците:
" Мисля, че е ясно за всички, че няма някаква страшна конкуренция в университетите в България, като изключим няколко специалности, която да изисква учениците да се борят за високи оценки от боязън да не би да не се класират ".

Според Кръстина Иванова подобен е казусът с трансформиращия преразказ като част от формата за външното оценяване, който постоянно се приема от седмокласниците просто като инспекция на механичната им памет. По-полезно за тях би било да търсят отговори на литературни въпроси по нравствени проблеми и да построяват модерни и разрастващи мисленето им умения.

Занижената канара за оценяване

Повечето европейски просветителни системи употребяват канара за оценяване, съгласно която минимумът за взет изпит са реализирани най-малко 60%. В България за държавния зрелостен изпит са нужни 30 точки за междинен 3, а до преди 2 години точките бяха 23.

Преподавателите се сплотяват към тезата, че българските условия за оценяване би трябвало да се уеднаквят с европейските стандарти и че за превъзмогване на изпитната преграда би трябвало да се изискват постигане до най-малко половината от оптималния брой точки. Казват обаче, че евентуално това ще е мъчно за въвеждане, защото по този метод делът на учениците, които няма да си вземат изпита, сигурно ще се усили.

Проф. Банков добавя, че скалите би трябвало се съобразят с теоретичните условия, а по-късно би трябвало да се намерения по какъв начин и по какъв метод тези скали да се трансфорат в нашата шестобална система.