Тази година Българската академия на науките отбелязва 150 години от

Тази година Българската академия на науките отбелязва 150 години от основаването си. Достатъчен мотив да ви срещнем с някои от най-големите наши триумфи в света на технологиите и електрониката.

Изложба, проведена от Института по физика на твърдото тяло „ Акад. Г. Наджаков “ към Българска академия на науките, стана мотив да се срещнем с един от основните герои в реализирането на българските ИТ достижения.

Заедно с него ще разкажем за устройство, основано тъкмо преди 50 години. То освен реализира триумфи от международна големина, само че отваря пътя към основаването на познатите ни през днешния ден смарт телефони, компютри и други умни джаджи.

Доктор Стефан Кирилов Андреев е един от основателите на „ ЕЛКА 42 “ – първият в света калкулатор с МОС интегрални схеми. Успехите на Елката надминават всичко предстоящо, а името ѝ се трансформира в нарицателно за калкулаторите. Д-р Андреев даде изявление за Дир.бг.

– Доктор Андреев, по какъв начин се стигна до основаването на български електронен калкулатор, който се трансформира в първи от своя жанр в международен мащаб?

– България бе производител на електронни калкулатори доста преди основаването на „ ЕЛКА 42 “. Това бяха калкулатори, работещи с транзистори. Значението им за по-нататъшните триумфи на българската електроника не би трябвало да се подценяват.
Да вземем да вземем за пример предшественика „ ЕЛКА-6521 “, първият български електронен калкулатор. Всъщност името Елка произлиза точно от това – електронен калкулатор. Той е основан през 1965 година в Института по математика към Българска академия на науките. „ ЕКЛА-6521 “ е един от най-напредналите за времето си, само че за разлика от „ ЕЛКА-42 “ не употребява МОС интегрални схеми.
За елементарния четец ще поясня какво са МОС интегралните схеми. С тях е обвързвана цифровата гражданска война, която съгласно мнозина е едно от най-значителните събития в историята на човечеството. Без МОС интегрални схеми не биха могли да съществуват актуалните процесори, компютри, смарт телефони и всевъзможни умни джаджи. В основата на технологията са метал-оксид-полупроводниците (МОС) и миниатюризацията на електронната скица, осъществена нормално върху тъничък кристал от силиций.
Можем да кажем, че изработката на първата Елка с МОС интегрални схеми е сходно на изработката на първия телефон със сензорен екран. Технологията по-късно се трансформира в стандарт и през днешния ден всеки телефон е с сходен екран. Бих споделил обаче, че смисъла на МОС интегралните схеми е по-голямо, поради по-широкото им приложение.
Професор Йордан Касабов, един от бащите на българската микроелектроника, прояви една предвидливост. Той се заинтересува от капацитета на полевите транзистори. Те бяха едно теоретично изобретение направено в Съединени американски щати, което обаче остана единствено на хартия. Учените и експертите по целия свят го бяха отхвърлили, като в най-хубавия случай на полевите транзистори се гледаше с подигравка. Професор Касабов обаче бе съществено заинтригуван, а разработките му надминаха всичко, реализирано в Източния блок и бяха на равнището на най-високотехнологичните постижения на Съединени американски щати и Япония.
Именно полевите транзистори стоят в основата на модерната планарна технология на произвеждане на интегрални схеми. В основата на цялата съвременна електроника.
Особеното на „ ЕЛКА 42 “ е, че разнообразни институти и отдели си взаимодействаха, помагаха и кооперираха по най-хубавия метод. В създаването участваха най-хубавите експерти от Научноизследователски институт по електронни калкулатори (НИПКИЕК), Института по микроелектроника.
Резултатът бе, че тъкмо преди 50 години – през 1969-а, бе основан калкулатор с интегрални схеми с висока степен на интеграция. Българският калкулатор с напълно създадени и направени у нас МОС интегрални схеми се оказва първото сходно устройство в света. Никой до тогава не бе употребявал интегралните МОС схеми за изработката на калкулатор. Заслужено през 1970 година спечелихме златен орден на международното ревю в Осака през 1970 година
Аз бях един от разработчиците на интегралните схеми на калкулатора, само че не съумях да отида на ревюто. Там бяха Любомир Антонов и професор Йордан Касабов.

– Можете ли да разкажете нещо за дизайна на Елката?

– Дисплеят на устройството ни има ретро тип към днешно време. Използвани са редица ваккумни лампи от вида Nixie. Това са газонапълнени лампи, светещи въз основата на тъй наречените glow discharge (светещ разряд) резултат. Такива екрани обаче се употребяват от всички по това време, да вземем за пример калкулаторите на CASIO и SHARP. По-късните модели употребяват диодни екрани.
Както виждате „ ЕЛКА 42 “ има повече от общоприетите бутони. Това се дължи на високата ѝ функционалност. Например, единият от кръглите бутони (този с цифрите ) мести десетичната точка на съответното място. Другият (този с буквите) е предопределен за спомагателни режими, които да се включат в следствие.
Матрицата от бутони вдясно е предопределена за запомняне на до три цифри в три обособени регистъра. Въвеждането става посредством бутоните + /-, а четенето посредством бутоните с ромбчета.
Може да звучи малко комплицирано, само че работата с калкулатора е извънредно лесна.

– Какво се случва с българските калкулатори след ревюто в Япония?

– Впоследствие триумфът на Елките само пораства. Произведени са джобни калкулатори, като те се изнасят в големи количества за Швейцария и други западни страни. Българските калкулатори са едни от най-качествените в света, неотстъпвайки по нищо на японските си съперници. Както знаем японската техника е пример за качество. На това се дължи и триумфът им на Запад.
Всъщност, България на процедура се подрежда паралелно до Съединени американски щати и Япония в електрониката.
Само в Швейцария са изнесени над 50 000 бройки от нашите калкулатори, като те се употребяват главно от учени, в огромни индустриални предприятия и банки.
За качеството на родната техника приказва още и обстоятелството, че калкулаторът „ ЕЛКА-42 “, с който разполагам работи и до през днешния ден, както се вижда от фотосите.
Десетки години България произвеждаше калкулатори основани на МОС интегрални схеми. Успехите на родната електроника обаче не свършват до тук.
Разработен и създаден беше автентичен български микропроцесор – „ Серия-600 “ (CM600). Те се изработваха в Завода за полупроводници в Ботевград. Изцяло българският процесор бе насочен към автоматизация на процесите. По-късно бе необятно употребен в разнообразни устройства за програмиране на машини.
За страдание, въпреки продукцията на Завода за полупроводници Ботевград да бе качествена и ценена даже в Западна Европа, а триумфите ни да бяха на международно равнище, то измененията след 1989 година поставят завършек на българските процесори и огромните ни достижения в електрониката.

Още от Технологии