Войната между талибаните и Ислямска държава излиза извън Афганистан |
Талибаните са новите ръководещи в Афганистан. Техният максимален проблем при ръководството на страната към този момент не са локалните протести, не са икономическите и филантропични последствия от изолацията на страната, провокирана от идването им на власт. Техният огромен проблем са „ Ислямска страна “. Войната сред талибаните и Ислямска страна излиза отвън Афганистан
Последното нахлуване, от 2 ноември, аргументи гибелта на 19 души и рани няколко десетки други, когато атентатори нападнаха болница в столицата Кабул. Сред починалите е и висшият пълководец на талибаните Хамдола Мухлес - лицето му стана известно на западната аудитория, когато точно той разгласи рухването на Кабул през август, седейки в стола на президента на страната.
Атаката върху болничното заведение последва кръвопролитие на десетки в джамия предишния месец и самоубийствени атентати, при които починаха повече от 100 души, в това число 13 американски бойци, до момента в който се изтегляха в края на август.
Кампанията на ИД против талибаните овече заплашва да изнесе спора сред двете организации отвън рамките на Афганистан, като насилието провокира все по-явната интервенция на Русия, Китай, Пакистан и Иран.
Кои са “Ислямска страна ” в Афганистан?
Макар да е дейна още от 2009 година, групировката стана известна на необятната аудитория, откакто прогласи своя “халифат ” в Сирия през 2014 след атака по едно и също време против сирийските бунтовници и режима на Башар Асад. Това въодушеви редица локални организации на други места, в това число в историческия район, прочут като Хорасан, обхващащ елементи от актуален Афганистан, Иран, Пакистан и Туркменистан. Местният клон на ИД получи името “Ислямска страна - Провинция Хорасан ” (ИДПХ) и е описван като конгломерат от някогашни джихадистки организации, в които влизат узбеки, уйгури и редица дезертьори от редиците на талибаните.
Според разнообразни оценки на Организация на обединените нации, Русия и Европейски Съюз, ИДПХ разполага с сред 500 и няколко хиляди бойци в Северен и Източен Афганистан, в това число с кафези под носа на талибаните в самата столицата Кабул. Смята се, че от 2020 година насам групата се управлява от Шахаб ал Мухаджир, за който се знае малко. Има разнообразни клюки, че е бил пълководец на Ал Кайда или е някогашен член на така наречен мрежа Хакани, една от най-мощните и кървави фракции в талибаните.
Не би било чудно в случай че водачът на клона на ИД идва от редиците на придвижването, защото “Ислямска страна ” съумяха да привлекат редица бойци и командири на талибаните, откакто те започнаха преговорния развой със Съединени американски щати. Най-радикалните групи подлагат на критика талибаните, че са предали световния джихад със единодушието си да изпратят делегации в Анкара, Москва и Техеран, а също и поради отварянето на дипломатическо посланичество в Катар. Всичко това опонира на идеологията на организации като ИД, които не признават актуалните граници на страните в Близкия изток и легитимността на районните държавни управления.
Колко огромна е опасността от ИД в Афганистан?
Какво нападна ИД
“Ислямска страна ” стои зад някои от най-смъртоносните офанзиви в Афганистан и района през последните години. Хиляди са цивилните жертви при офанзиви върху светилища, лечебни заведения, джамии, площади и пазари. Групировката атакува извънредно членове на разнообразни ислямски секти, които счита за еретични. В тази рубрика попадат и шиитите, представители на втория по величина клон в исляма. Джамии и светилища, които биват посещавани от шиити, са измежду главните цели на ИД освен в Афганистан, само че и в други страни в Близкия изток, а страните, които поддържат политики в интерес на религиозния разговор, са мощно подложени на критика от духовниците на ИД.
Една от аргументите за раздора сред “Ислямска страна ” и Ал Кайда, от които ИД се отделят преди години, е тогавашното партньорство сред водачите на Ал Кайда с държавното управление в Иран - най-голямата напълно шиитска страна. По време на най-тежките години на сражения в Ирак след рухването на режима на Саддам Хюсеин през 2003, иранците подкрепят Ал Кайда в техните интервенции против американските сили и даже дават краткотрайно леговище на командири на организацията. Този ерес доближава и Афганистан, където талибаните имат близки връзки с Ал Кайда, като някои от водачите ѝ се завърнаха в страната след изтеглянето на Съединени американски щати и интернационалните сили.
Афганистанският клон на “Ислямска страна ” беше мощно ударен през последните три години, както от талибаните, по този начин и от водените от Съединени американски щати сили - в това число от огромен въздушен удар от администрацията на Доналд Тръмп. Загубата на въздействие обаче не попречи на усилването на офанзивите, откакто талибаните поеха властта в Кабул през август.
Днес ИД възобновяват своята интензивност с акцент върху воденето на интервенции в градовете и предизвикателство на принуждение, което да удари имиджа на талибаните като бранители на популацията. Неслучайно бойците на ИД нападат постоянно цивилни региони, като по този метод провокират боязън, комплициране и яд. В същото време, тези дейности са съпроводени от акция на целенасочени убийства против видни членове на талибаните и техни командири. Това накара придвижването да сътвори специфична военна единица от специфичните си сили, чиято единствена цел е преследването и премахването на симпатизанти, бойци и членове на “Ислямска страна ”.
Защо талибаните и “Ислямска страна ” водят война?
Много бойци на талибаните, евентуално няколкостотин до началото на 2021, минаха към ИД. Членове на групировката идват и от други придвижвания в района, които публично са съдружници на Ал Кайда. След рухването на Кабул и опитите на талибаните да намерят интернационално самопризнание, напорът към ИД се усили поради недоволството в твърдото ядро на талибаните.
Въпреки че и талибаните, и ИД са крайни джихадистки сунитски бойни организации, те се разграничават във връзка с тактиката, тълкуването на религията и използването на правилата на войнстващия салафизъм. И двете организации имат многочислени симпатизанти и оспорват въздействие от Южна Азия до Африка, като настояват, че са същинските знаменосци на джихада.
След рухването на Кабул, талибаните въодушевиха организации от Централна Азия до Кавказ и даже елементи от Африка, където от 1990-те имат последователи. Така да вземем за пример, една от най-мощните фракции в Нигерия, Боко Харам, има за модел талибаните, когато преди към три десетилетия се появява прототипа на сегашната формация. ИД също имат съществено наличие в джихадистките среди, а крайните им, кървави интервенции в Близкия изток, привлякоха бойци от десетки страни.
Отношението към шиитите е също една от точките, по които талибаните и ИД се разграничават. След като поеха контрола върху Афганистан, талибаните дадоха обещание на шиитите да бъдат предпазени. “Ислямска страна ” обаче продължава да атакува шиитски общности, които са считани за “отстъпници ”. Още нещо: талибаните, най-малко обществено, пробват да ръководят Афганистан без пояснение на ислямското право, до момента в който ИД има за цел определяне на “халифат ”, ръководят само посредством правилата на теокрацията.
За разликите сред талибаните и “Ислямска страна ” има и исторически фактори. Талибаните постоянно са обсъждани само през религиозната им теория, само че придвижването им има доста повече нюанси. Организацията идва на бял свят в лагерите на милионите афганистанци, избягали след нахлуването на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан и последвалата война сред 1979 и 1989. Вдъхновение за талибаните не е единствено религията, а също национализма и съпротивата против непознатите сили, опитващи да завземат страната им. Те виждат пущунския шовинизъм като задоволителен претекст, имайки поради, че огромна част от симпатизантите им са точно пущуни.
Пущуните са близо 50 милиона, разграничени най-вече сред Афганистан и Пакистан, въпреки да има дребни поселения в Индия и Иран. Техните райони са принудително раздробени след нашествието на Британската империя и през 19 век се откриват зоните, които и до през днешния ден са проблем както за самите пущуни, по този начин и за държавните управления в Кабул и Исламабад. Нахлуването на британците провокира мощна опозиция и по-късното им изтласкване. Интересен факт е, че една огромна част бойците на талибаните през днешния ден, идват от същите кланове, които през 19-ти век се борят против Британската империя. За талибаните е доста по-важно да открият пряк надзор върху Афганистан, само че те не се интересуват - за разлика от “Ислямска страна ” - от изнасяне на джихада отвън границите на района. И макар че поддържат близки връзки с Ал Кайда по време на първото си ръководство през 1990-те, за талибаните цел остава Афганистан.
Все отново, макар че разликите са дълбоки, границата сред групите на идеологическа основа е размита и бойците могат да сменят страните, когато възгледите и опциите на техните командири се развиват - или се провалят. Така ИД притегля тези, които смятат настоящето водачество на талибаните е прекомерно умерено или склонно да се поддаде на интернационалния напън. Тъй като талибаните въпреки и видимо пробват да ползват някои умерени промени, има огромна възможност ИД да капитализира евентуалното неодобрение в редиците им.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Последното нахлуване, от 2 ноември, аргументи гибелта на 19 души и рани няколко десетки други, когато атентатори нападнаха болница в столицата Кабул. Сред починалите е и висшият пълководец на талибаните Хамдола Мухлес - лицето му стана известно на западната аудитория, когато точно той разгласи рухването на Кабул през август, седейки в стола на президента на страната.
Атаката върху болничното заведение последва кръвопролитие на десетки в джамия предишния месец и самоубийствени атентати, при които починаха повече от 100 души, в това число 13 американски бойци, до момента в който се изтегляха в края на август.
Кампанията на ИД против талибаните овече заплашва да изнесе спора сред двете организации отвън рамките на Афганистан, като насилието провокира все по-явната интервенция на Русия, Китай, Пакистан и Иран.
Кои са “Ислямска страна ” в Афганистан?
Макар да е дейна още от 2009 година, групировката стана известна на необятната аудитория, откакто прогласи своя “халифат ” в Сирия през 2014 след атака по едно и също време против сирийските бунтовници и режима на Башар Асад. Това въодушеви редица локални организации на други места, в това число в историческия район, прочут като Хорасан, обхващащ елементи от актуален Афганистан, Иран, Пакистан и Туркменистан. Местният клон на ИД получи името “Ислямска страна - Провинция Хорасан ” (ИДПХ) и е описван като конгломерат от някогашни джихадистки организации, в които влизат узбеки, уйгури и редица дезертьори от редиците на талибаните.
Според разнообразни оценки на Организация на обединените нации, Русия и Европейски Съюз, ИДПХ разполага с сред 500 и няколко хиляди бойци в Северен и Източен Афганистан, в това число с кафези под носа на талибаните в самата столицата Кабул. Смята се, че от 2020 година насам групата се управлява от Шахаб ал Мухаджир, за който се знае малко. Има разнообразни клюки, че е бил пълководец на Ал Кайда или е някогашен член на така наречен мрежа Хакани, една от най-мощните и кървави фракции в талибаните.
Не би било чудно в случай че водачът на клона на ИД идва от редиците на придвижването, защото “Ислямска страна ” съумяха да привлекат редица бойци и командири на талибаните, откакто те започнаха преговорния развой със Съединени американски щати. Най-радикалните групи подлагат на критика талибаните, че са предали световния джихад със единодушието си да изпратят делегации в Анкара, Москва и Техеран, а също и поради отварянето на дипломатическо посланичество в Катар. Всичко това опонира на идеологията на организации като ИД, които не признават актуалните граници на страните в Близкия изток и легитимността на районните държавни управления.
Колко огромна е опасността от ИД в Афганистан?
Какво нападна ИД
“Ислямска страна ” стои зад някои от най-смъртоносните офанзиви в Афганистан и района през последните години. Хиляди са цивилните жертви при офанзиви върху светилища, лечебни заведения, джамии, площади и пазари. Групировката атакува извънредно членове на разнообразни ислямски секти, които счита за еретични. В тази рубрика попадат и шиитите, представители на втория по величина клон в исляма. Джамии и светилища, които биват посещавани от шиити, са измежду главните цели на ИД освен в Афганистан, само че и в други страни в Близкия изток, а страните, които поддържат политики в интерес на религиозния разговор, са мощно подложени на критика от духовниците на ИД.
Една от аргументите за раздора сред “Ислямска страна ” и Ал Кайда, от които ИД се отделят преди години, е тогавашното партньорство сред водачите на Ал Кайда с държавното управление в Иран - най-голямата напълно шиитска страна. По време на най-тежките години на сражения в Ирак след рухването на режима на Саддам Хюсеин през 2003, иранците подкрепят Ал Кайда в техните интервенции против американските сили и даже дават краткотрайно леговище на командири на организацията. Този ерес доближава и Афганистан, където талибаните имат близки връзки с Ал Кайда, като някои от водачите ѝ се завърнаха в страната след изтеглянето на Съединени американски щати и интернационалните сили.
Афганистанският клон на “Ислямска страна ” беше мощно ударен през последните три години, както от талибаните, по този начин и от водените от Съединени американски щати сили - в това число от огромен въздушен удар от администрацията на Доналд Тръмп. Загубата на въздействие обаче не попречи на усилването на офанзивите, откакто талибаните поеха властта в Кабул през август.
Днес ИД възобновяват своята интензивност с акцент върху воденето на интервенции в градовете и предизвикателство на принуждение, което да удари имиджа на талибаните като бранители на популацията. Неслучайно бойците на ИД нападат постоянно цивилни региони, като по този метод провокират боязън, комплициране и яд. В същото време, тези дейности са съпроводени от акция на целенасочени убийства против видни членове на талибаните и техни командири. Това накара придвижването да сътвори специфична военна единица от специфичните си сили, чиято единствена цел е преследването и премахването на симпатизанти, бойци и членове на “Ислямска страна ”.
Защо талибаните и “Ислямска страна ” водят война?
Много бойци на талибаните, евентуално няколкостотин до началото на 2021, минаха към ИД. Членове на групировката идват и от други придвижвания в района, които публично са съдружници на Ал Кайда. След рухването на Кабул и опитите на талибаните да намерят интернационално самопризнание, напорът към ИД се усили поради недоволството в твърдото ядро на талибаните.
Въпреки че и талибаните, и ИД са крайни джихадистки сунитски бойни организации, те се разграничават във връзка с тактиката, тълкуването на религията и използването на правилата на войнстващия салафизъм. И двете организации имат многочислени симпатизанти и оспорват въздействие от Южна Азия до Африка, като настояват, че са същинските знаменосци на джихада.
След рухването на Кабул, талибаните въодушевиха организации от Централна Азия до Кавказ и даже елементи от Африка, където от 1990-те имат последователи. Така да вземем за пример, една от най-мощните фракции в Нигерия, Боко Харам, има за модел талибаните, когато преди към три десетилетия се появява прототипа на сегашната формация. ИД също имат съществено наличие в джихадистките среди, а крайните им, кървави интервенции в Близкия изток, привлякоха бойци от десетки страни.
Отношението към шиитите е също една от точките, по които талибаните и ИД се разграничават. След като поеха контрола върху Афганистан, талибаните дадоха обещание на шиитите да бъдат предпазени. “Ислямска страна ” обаче продължава да атакува шиитски общности, които са считани за “отстъпници ”. Още нещо: талибаните, най-малко обществено, пробват да ръководят Афганистан без пояснение на ислямското право, до момента в който ИД има за цел определяне на “халифат ”, ръководят само посредством правилата на теокрацията.
За разликите сред талибаните и “Ислямска страна ” има и исторически фактори. Талибаните постоянно са обсъждани само през религиозната им теория, само че придвижването им има доста повече нюанси. Организацията идва на бял свят в лагерите на милионите афганистанци, избягали след нахлуването на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан и последвалата война сред 1979 и 1989. Вдъхновение за талибаните не е единствено религията, а също национализма и съпротивата против непознатите сили, опитващи да завземат страната им. Те виждат пущунския шовинизъм като задоволителен претекст, имайки поради, че огромна част от симпатизантите им са точно пущуни.
Пущуните са близо 50 милиона, разграничени най-вече сред Афганистан и Пакистан, въпреки да има дребни поселения в Индия и Иран. Техните райони са принудително раздробени след нашествието на Британската империя и през 19 век се откриват зоните, които и до през днешния ден са проблем както за самите пущуни, по този начин и за държавните управления в Кабул и Исламабад. Нахлуването на британците провокира мощна опозиция и по-късното им изтласкване. Интересен факт е, че една огромна част бойците на талибаните през днешния ден, идват от същите кланове, които през 19-ти век се борят против Британската империя. За талибаните е доста по-важно да открият пряк надзор върху Афганистан, само че те не се интересуват - за разлика от “Ислямска страна ” - от изнасяне на джихада отвън границите на района. И макар че поддържат близки връзки с Ал Кайда по време на първото си ръководство през 1990-те, за талибаните цел остава Афганистан.
Все отново, макар че разликите са дълбоки, границата сред групите на идеологическа основа е размита и бойците могат да сменят страните, когато възгледите и опциите на техните командири се развиват - или се провалят. Така ИД притегля тези, които смятат настоящето водачество на талибаните е прекомерно умерено или склонно да се поддаде на интернационалния напън. Тъй като талибаните въпреки и видимо пробват да ползват някои умерени промени, има огромна възможност ИД да капитализира евентуалното неодобрение в редиците им.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ