...имаме пътища, имаме цели, но само вкъщи сме силни и смели... - Нашите автори
Пролог
24.02.2023 година.
Седя, пия кафе и виждам телевизия. Пожарна охрана БТВ един прочут артист, артист, вокален възпитател и не знам още какво енергично разисква благотворителните акции за Украйна, Турция, Сирия.
" Ама за какво на нас някой не ни помогне, ве??? Ама за какво би трябвало да сме длъжни да оказваме помощ ве??? " - пита вокалният възпитател, артист, артист, риалити звезда и каквото още се сетите.
Водещите се пробват да му приказват за емпатия, за принадлежност, за още някакви неща, само че звездата продължава.
" Аз лятото пея по морето. Защо тия, дето са тука, не идват да работят - евентуално засяга украинските бежанци). Там няма личен състав "...
Изключвам тв приемника. Отдавна трябваше да спра малкия екран у нас и да престана да виждам по какъв начин една от най-големите ни частни малките екрани отделя 20 минути за freak звездата " чеченеца ", а не може да отдели 3, с цел да показа нова ария на млада българска група да вземем за пример.
Денят е 24.02.2023 година. От една година напълно покрай нас се води война...
I. Поведи ме против стената с ария
Годината е 1986-а. През месец април се случва нещо в действителност извънредно. Избухва реактор в Чернобил.
У нас към момента сме в интервала на социализЪма (няма правописна неточност, по този начин викаше на тоя строй тогавашният обичан държавен и партиен водач бай ви Тошо). СоциализЪма не разрешава грешките да излизат в пространството.
И по този начин всички млъчат. Авария няма.
Всички, само че не напълно. В Кюстендил една група, по име " Нови цветя " композира ария.
" Радиация, в суматоха е цяла нация
радиация, марулите са провокация
радиация, чуйте нащ`а декларация
радиация, скапана цивилизация "
И тази ария стартира да се разпостранява апокрифно. А групата мигновено бива привикана в Държавна сигурност и яде плесници, закани и други екстри, на които бе кадърен тогавашния просъветски режим.
Но времето напредва. Идва перестройката. И през 1988 година комсомолът взема решение, че ще се опита да яхне вълната на новото и прави първият български рок фестивал в София.
И фестивалът стартира. До момента, в който на сцената излиза група с името " Кале " (Димитър Воев, Васил Гюров и Кирил Манчев) и запява:
" Пейте, развратници, с нас тъжбната ария
родена от слънцето в устата на змея
в нея се пее за плъхът обесен
висящ грозно на полилея
Светът е нещо, блага моя
на което аз пикая "
И тук фестивалът свършва. Свършва и историята на група " Кале ", на които е обещано да схванат, че повече няма да видят присъединяване. Така че от " Кале " се пръкват две други групи, белязали българския рок - " Нова генерация " и " Ревю ".
И по-късно се появяват още групи, чиято музика стартира да разрушава стените на социализма и диктатурата. Не със страхливия езопов език на родните " велики " създатели, които доста внимават да не кажат нещо, което да се изтълкува непосредствено.
Групите пеят:
" Видях аз младостта вървеше
по 100-150 във строй
крайници набиваше, крещеше
че ще влезе самоуверено в пердах "
Те пеят и друго:
" Всеки разправя - приятели, другарки,
а под дюшека е скрил хилядарки
нямал 2 лв. в националната банка,
лъже мръсникът - преяжда с луканка "
С ария против стената. Напред без оръжие, без финансиране, без поддръжка. Напред към тая шибана стена, която стопира въздуха и ни пречи да живеем.
II. " Спри да пееш, кокошките стопираха да носят "
Няма да ви описвам какво се случи след това. После пристигна някакъв необикновен вид на българската народна власт. Той пристигна с бизнес, финансиран от червени куфарчета. Дойде с мутри, които съумяха да наложат личните си хрумвания за това по какъв начин би трябвало да наподобява България. Къде с пари, къде с бой (каква хубава българска дума!).
В това време ние имахме потребност да бъдем поведени. Но урокът към този момент беше теоретичен.
Сега нямаше комсомол, който да се опита да яхва недоволството. Сега имаше медии, благосъстоятелност на хора с екзотични псевдоними. Сега имаше институции, ръководени от хора, свързани с избрани групировки.
И даже дребните проблясъци, в които отивахме на гражданска война, не ни помогнаха. Не тъй като нямаше кой да пее за стените. А тъй като към този момент нямаше кой да го слуша. В края на 90-те бардовете не пееха рок. Те към този момент пееха кючек.
И по този начин Виденов падна с кючек. А след това тръгнахме на промени, само че към този момент бяхме съществено закъснели...
А шумните млади и смели хора, които пееха песни със смели антиправителствени и антисистемни послания, замлъкнаха.
Защото когато вдигаш доста звук с музика, кокошките стопират да носят, както споделяше Георги Русев на Георги Мамалев във кино лентата " Оркестър без име "...
III. Не пей ми се, не смей ми се...
И по този начин годините се търкаляха. Ние се движихме като прецакан асансьор - ту нагоре, ту надолу. Но каквото и да станеше, митингът към този момент бе отпътувал някъде другаде.
Умираха хора - а по медиите се носеха любовни песни.
Крадяха се милиони - а по медиите се канеха попфолк цуцинки, които да приказват за новите си 7-килограмови импланти.
Министри лъсваха в разнообразни следствия - а в медиите се канеха млади майки - певици от формата " Аз процвилвам RnB " , които да разясняват кърменето в МОЛ.
В тия години културата бе изоставена. С хората, които работеха в региона на културата, се постъпваше като с изцяло ненужни човеци - те биваха оставени да вегетират и им се постановяваше да карат такси или да се специализират във ВиК услугите, с цел да оцелеят.
Но за това не пееше никой. Волята за протест към този момент бе счупена. Медиите, които биха излъчили ария, в която се пее за протест, бяха премахнати. Изобщо самата концепция, че музиката, поезията, живописта и драматургията могат да ни водят към неодобрение бе смачкана. И бе сменена с нова концепция.
Ето ви я:
" Изкуството съществува за развлечение!
Целта на изкуството е да ви откъсне от тягосната реалност!
Целта на изкуството е да снеме от вас тежестта на всекидневието!
Целта на изкуството е да ви придвижи в една друга, по-красива реалност! ".
Днес, към днешна дата се замислете.
И ми кажете - къде, в кое радио, в коя телевизия, в кой вестник сте намерили ария, в която да се пее за Бойко и неговия милиционерски режим ? Или за Радев и зелените чорапи на дядя Вова ? Или за безпътицата, за драмата, за това, че живеем в шибана проклета страна, която всеки ден убива популацията си я с недъгавото опазване на здравето, я с краденето при градежа на пътища, я с корумпираните ченгета и магистрати?
Чули ли сте една ария за това?
Чели ли сте за една такава?
Гледали ли сте нещо такова по медиите?
Не сте. Защото протестът към този момент е заметен. Защото концепцията за музиката, за изкуството, за културата като лидер, като обществен одушник, като нещо, което би трябвало да ви накара не да танцувате, а да се бунтувате към този момент се намира в кофата за отпадък...
IV. 24.02.2023 година
Не желаех да пиша този текст. Защото той е извърнат и против мен. И аз, сходно на доста други сътрудници, в един миг се обезверих. И май се предадох.
Но през днешния ден, на тази дата, в която преди година една страна, която в миналото, при започване на 80-те ни притежаваше и против която тогавашните бунтари въстанаха с песни, още веднъж се пробва да превземе някого.
И тъкмо през днешния ден всички ние имаме потребност някой да пее. И да пее по този начин, както го направиха " Пинк Флойд " , които се събраха след дълги години и записаха версия на украинска национална ария.
Така, както Дейв Стюарт записа ария с Борис Гребеншчиков и Серхий Бабкин .
Така, както в миналото го правеха банди като " Секс пиистълс " :
" Боже, пази Путин
и неговият фашистки режим "...
Дали някой би изпял сходно нещо у нас?
Не, у нас към този момент от дълго време музиката е прескочила нуждата да носи обществени послания. У нас създателите от гилдията от дълго време се бунтуват, единствено в случай че става въпрос за неполучени грантове и за забавени пари по НФК.
У нас от дълго време протестът замлъкна. И вместо него слушаме песни за обич, море и още нещо...
Сякаш в родната музика от дълго време е фиктивен изкуствен интелект, който генерира еднакъв текст за една и съща мазна кастрирана балада, която да ни накара да " забравим "...
Епилог - Поведи ме с ария към стената II
" Опознай родината
с цел да я обикнеш
с цел да я обикнеш
и... да свикнеш "
Днес се навършва една година от началото на войната в Украйна. За тази една година музикалната колегия у нас не сподели 2 срички по тематиката. Не, те говореха доста по време на Коронавирус пандемията. Говореха за това, по какъв начин пандемията била измислена от Сорос, с цел да съсипе могъщата мощ на родния шоубизнес.
Днес музикантите не приказват.
Те пеят за обич.
Путин бомбардира театри и учебни заведения. Нашите пеят за обич.
Путин нападна инфраструктурата и оставя мирното население на суверенна страна без ток и вода. Нашите пеят за обич.
Те толкоз доста пеят за обич, че нямам никаква визия за какво при такова количество любовна музика обществото ни желае да се изтрепе.
...не желаех да пиша този текст.
Вместо това желаех да чуя българска ария, която да ни накара да вденем, че още веднъж ненавиждаме диктатурата. Че още веднъж ненавиждаме тираните. Че в никакъв случай няма да бъдем един до друг с насилниците, с тези, които ни лъжат в очите и оправдават гибелта, тъй като правили някакви " денацификации " или сходни нелепости, които слушахме половин век, до момента в който бяхме под руска окупация.
Исках да чуя българска ария в памет на жертвите от тази опустошителна война.
Вместо това чувам една риалити звезда, артист, артист и не знам още какво. И той споделя, че му писнало да гледа по какъв начин се оказва помощ и да споделя " где бяхте вий ", или както там се споделя.
Не желаех да пиша тоя текст. Но ето, че го написах. Не знам дали с него съумях да ви опиша къде се намираме. Или да обясня за какво се намираме там.
Знам единствено, че към този момент половин век чакам българските " Дъ Клеш " . Българските " Секс Пистълс " . Българските " Дед Кенедийс " , а за какво не даже и българското U2 .
Но вместо тях получавам Дара, Венци Венц и мрънкащи просъветски тъпотии " създатели ".
Дали те са отговорни? Или е отговорно медийното и публично статукво?
Не знам.
Но както споделяше Брехт:
" Никой няма да пита какво е било времето
всеки ще пита за какво са мълчали поетите му "...
PS. Нещо като оптимистичен край.
През 2020 година на Орлов мост, в края на един протестен сезон запалянковци взеха решение да създадат концерт. На този концерт нямаше нито Дара, нито Мара, нито Павел Пав, нито Венци Венц. На този концерт се появиха тези остарели групи, които в миналото поведоха хората против стената. " Контрол ", " Ревю ", " Уикеда ". Поостарели, побелели те изпяха своите песни от 80-те. И, да ви кажа, кошмарното е, че текстовете им звучат настоящо и през днешния ден:
... " Спи умерено, моя дребна
тиха гражданска война "...
24.02.2023 година.
Седя, пия кафе и виждам телевизия. Пожарна охрана БТВ един прочут артист, артист, вокален възпитател и не знам още какво енергично разисква благотворителните акции за Украйна, Турция, Сирия.
" Ама за какво на нас някой не ни помогне, ве??? Ама за какво би трябвало да сме длъжни да оказваме помощ ве??? " - пита вокалният възпитател, артист, артист, риалити звезда и каквото още се сетите.
Водещите се пробват да му приказват за емпатия, за принадлежност, за още някакви неща, само че звездата продължава.
" Аз лятото пея по морето. Защо тия, дето са тука, не идват да работят - евентуално засяга украинските бежанци). Там няма личен състав "...
Изключвам тв приемника. Отдавна трябваше да спра малкия екран у нас и да престана да виждам по какъв начин една от най-големите ни частни малките екрани отделя 20 минути за freak звездата " чеченеца ", а не може да отдели 3, с цел да показа нова ария на млада българска група да вземем за пример.
Денят е 24.02.2023 година. От една година напълно покрай нас се води война...
I. Поведи ме против стената с ария
Годината е 1986-а. През месец април се случва нещо в действителност извънредно. Избухва реактор в Чернобил.
У нас към момента сме в интервала на социализЪма (няма правописна неточност, по този начин викаше на тоя строй тогавашният обичан държавен и партиен водач бай ви Тошо). СоциализЪма не разрешава грешките да излизат в пространството.
И по този начин всички млъчат. Авария няма.
Всички, само че не напълно. В Кюстендил една група, по име " Нови цветя " композира ария.
" Радиация, в суматоха е цяла нация
радиация, марулите са провокация
радиация, чуйте нащ`а декларация
радиация, скапана цивилизация "
И тази ария стартира да се разпостранява апокрифно. А групата мигновено бива привикана в Държавна сигурност и яде плесници, закани и други екстри, на които бе кадърен тогавашния просъветски режим.
Но времето напредва. Идва перестройката. И през 1988 година комсомолът взема решение, че ще се опита да яхне вълната на новото и прави първият български рок фестивал в София.
И фестивалът стартира. До момента, в който на сцената излиза група с името " Кале " (Димитър Воев, Васил Гюров и Кирил Манчев) и запява:
" Пейте, развратници, с нас тъжбната ария
родена от слънцето в устата на змея
в нея се пее за плъхът обесен
висящ грозно на полилея
Светът е нещо, блага моя
на което аз пикая "
И тук фестивалът свършва. Свършва и историята на група " Кале ", на които е обещано да схванат, че повече няма да видят присъединяване. Така че от " Кале " се пръкват две други групи, белязали българския рок - " Нова генерация " и " Ревю ".
И по-късно се появяват още групи, чиято музика стартира да разрушава стените на социализма и диктатурата. Не със страхливия езопов език на родните " велики " създатели, които доста внимават да не кажат нещо, което да се изтълкува непосредствено.
Групите пеят:
" Видях аз младостта вървеше
по 100-150 във строй
крайници набиваше, крещеше
че ще влезе самоуверено в пердах "
Те пеят и друго:
" Всеки разправя - приятели, другарки,
а под дюшека е скрил хилядарки
нямал 2 лв. в националната банка,
лъже мръсникът - преяжда с луканка "
С ария против стената. Напред без оръжие, без финансиране, без поддръжка. Напред към тая шибана стена, която стопира въздуха и ни пречи да живеем.
II. " Спри да пееш, кокошките стопираха да носят "
Няма да ви описвам какво се случи след това. После пристигна някакъв необикновен вид на българската народна власт. Той пристигна с бизнес, финансиран от червени куфарчета. Дойде с мутри, които съумяха да наложат личните си хрумвания за това по какъв начин би трябвало да наподобява България. Къде с пари, къде с бой (каква хубава българска дума!).
В това време ние имахме потребност да бъдем поведени. Но урокът към този момент беше теоретичен.
Сега нямаше комсомол, който да се опита да яхва недоволството. Сега имаше медии, благосъстоятелност на хора с екзотични псевдоними. Сега имаше институции, ръководени от хора, свързани с избрани групировки.
И даже дребните проблясъци, в които отивахме на гражданска война, не ни помогнаха. Не тъй като нямаше кой да пее за стените. А тъй като към този момент нямаше кой да го слуша. В края на 90-те бардовете не пееха рок. Те към този момент пееха кючек.
И по този начин Виденов падна с кючек. А след това тръгнахме на промени, само че към този момент бяхме съществено закъснели...
А шумните млади и смели хора, които пееха песни със смели антиправителствени и антисистемни послания, замлъкнаха.
Защото когато вдигаш доста звук с музика, кокошките стопират да носят, както споделяше Георги Русев на Георги Мамалев във кино лентата " Оркестър без име "...
III. Не пей ми се, не смей ми се...
И по този начин годините се търкаляха. Ние се движихме като прецакан асансьор - ту нагоре, ту надолу. Но каквото и да станеше, митингът към този момент бе отпътувал някъде другаде.
Умираха хора - а по медиите се носеха любовни песни.
Крадяха се милиони - а по медиите се канеха попфолк цуцинки, които да приказват за новите си 7-килограмови импланти.
Министри лъсваха в разнообразни следствия - а в медиите се канеха млади майки - певици от формата " Аз процвилвам RnB " , които да разясняват кърменето в МОЛ.
В тия години културата бе изоставена. С хората, които работеха в региона на културата, се постъпваше като с изцяло ненужни човеци - те биваха оставени да вегетират и им се постановяваше да карат такси или да се специализират във ВиК услугите, с цел да оцелеят.
Но за това не пееше никой. Волята за протест към този момент бе счупена. Медиите, които биха излъчили ария, в която се пее за протест, бяха премахнати. Изобщо самата концепция, че музиката, поезията, живописта и драматургията могат да ни водят към неодобрение бе смачкана. И бе сменена с нова концепция.
Ето ви я:
" Изкуството съществува за развлечение!
Целта на изкуството е да ви откъсне от тягосната реалност!
Целта на изкуството е да снеме от вас тежестта на всекидневието!
Целта на изкуството е да ви придвижи в една друга, по-красива реалност! ".
Днес, към днешна дата се замислете.
И ми кажете - къде, в кое радио, в коя телевизия, в кой вестник сте намерили ария, в която да се пее за Бойко и неговия милиционерски режим ? Или за Радев и зелените чорапи на дядя Вова ? Или за безпътицата, за драмата, за това, че живеем в шибана проклета страна, която всеки ден убива популацията си я с недъгавото опазване на здравето, я с краденето при градежа на пътища, я с корумпираните ченгета и магистрати?
Чули ли сте една ария за това?
Чели ли сте за една такава?
Гледали ли сте нещо такова по медиите?
Не сте. Защото протестът към този момент е заметен. Защото концепцията за музиката, за изкуството, за културата като лидер, като обществен одушник, като нещо, което би трябвало да ви накара не да танцувате, а да се бунтувате към този момент се намира в кофата за отпадък...
IV. 24.02.2023 година
Не желаех да пиша този текст. Защото той е извърнат и против мен. И аз, сходно на доста други сътрудници, в един миг се обезверих. И май се предадох.
Но през днешния ден, на тази дата, в която преди година една страна, която в миналото, при започване на 80-те ни притежаваше и против която тогавашните бунтари въстанаха с песни, още веднъж се пробва да превземе някого.
И тъкмо през днешния ден всички ние имаме потребност някой да пее. И да пее по този начин, както го направиха " Пинк Флойд " , които се събраха след дълги години и записаха версия на украинска национална ария.
Така, както Дейв Стюарт записа ария с Борис Гребеншчиков и Серхий Бабкин .
Така, както в миналото го правеха банди като " Секс пиистълс " :
" Боже, пази Путин
и неговият фашистки режим "...
Дали някой би изпял сходно нещо у нас?
Не, у нас към този момент от дълго време музиката е прескочила нуждата да носи обществени послания. У нас създателите от гилдията от дълго време се бунтуват, единствено в случай че става въпрос за неполучени грантове и за забавени пари по НФК.
У нас от дълго време протестът замлъкна. И вместо него слушаме песни за обич, море и още нещо...
Сякаш в родната музика от дълго време е фиктивен изкуствен интелект, който генерира еднакъв текст за една и съща мазна кастрирана балада, която да ни накара да " забравим "...
Епилог - Поведи ме с ария към стената II
" Опознай родината
с цел да я обикнеш
с цел да я обикнеш
и... да свикнеш "
Днес се навършва една година от началото на войната в Украйна. За тази една година музикалната колегия у нас не сподели 2 срички по тематиката. Не, те говореха доста по време на Коронавирус пандемията. Говореха за това, по какъв начин пандемията била измислена от Сорос, с цел да съсипе могъщата мощ на родния шоубизнес.
Днес музикантите не приказват.
Те пеят за обич.
Путин бомбардира театри и учебни заведения. Нашите пеят за обич.
Путин нападна инфраструктурата и оставя мирното население на суверенна страна без ток и вода. Нашите пеят за обич.
Те толкоз доста пеят за обич, че нямам никаква визия за какво при такова количество любовна музика обществото ни желае да се изтрепе.
...не желаех да пиша този текст.
Вместо това желаех да чуя българска ария, която да ни накара да вденем, че още веднъж ненавиждаме диктатурата. Че още веднъж ненавиждаме тираните. Че в никакъв случай няма да бъдем един до друг с насилниците, с тези, които ни лъжат в очите и оправдават гибелта, тъй като правили някакви " денацификации " или сходни нелепости, които слушахме половин век, до момента в който бяхме под руска окупация.
Исках да чуя българска ария в памет на жертвите от тази опустошителна война.
Вместо това чувам една риалити звезда, артист, артист и не знам още какво. И той споделя, че му писнало да гледа по какъв начин се оказва помощ и да споделя " где бяхте вий ", или както там се споделя.
Не желаех да пиша тоя текст. Но ето, че го написах. Не знам дали с него съумях да ви опиша къде се намираме. Или да обясня за какво се намираме там.
Знам единствено, че към този момент половин век чакам българските " Дъ Клеш " . Българските " Секс Пистълс " . Българските " Дед Кенедийс " , а за какво не даже и българското U2 .
Но вместо тях получавам Дара, Венци Венц и мрънкащи просъветски тъпотии " създатели ".
Дали те са отговорни? Или е отговорно медийното и публично статукво?
Не знам.
Но както споделяше Брехт:
" Никой няма да пита какво е било времето
всеки ще пита за какво са мълчали поетите му "...
PS. Нещо като оптимистичен край.
През 2020 година на Орлов мост, в края на един протестен сезон запалянковци взеха решение да създадат концерт. На този концерт нямаше нито Дара, нито Мара, нито Павел Пав, нито Венци Венц. На този концерт се появиха тези остарели групи, които в миналото поведоха хората против стената. " Контрол ", " Ревю ", " Уикеда ". Поостарели, побелели те изпяха своите песни от 80-те. И, да ви кажа, кошмарното е, че текстовете им звучат настоящо и през днешния ден:
... " Спи умерено, моя дребна
тиха гражданска война "...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ